Георги Коновски
Фередже (7)

7.

— Цял ден чета доклади, информации, донесения — оплака се Цанев — И защо ми трябваше тая политика… Да си бях стоял в ресторанта — осигурен доход, спокойствие… А тогава като ме почна Ахмед ага… Не можах да му откажа…

Нестан бавно се отпусна назад. Хубав диван — тип арабски миндер, цялата стая в килими, на софата нахвърляни купчина възглавнички… Ще речеш, че си в одаите на някой шейх. А то — в някогашните Големи сараи, където сега той е господар…

Няма го вече Ахмед ага. Предупредиха го с „атентата“ — не разбра. Опита се пак да играе свои игри. Нали си е философ — не щя да приеме, че светът не се променя, че времето на исляма никога не е изтичало, че религията е тая, която най-добре сплотява народа…

И почина от скоротечен рак на стомаха…

Сега ПСЧП разполагаше с друга — по-модерна и по-голяма сграда. Та Сараите останаха като резервна база за среща със специални хора. И за дом на шейха… Но това Ментата щеше да разбере по-късно…

— Абдулах ага, — каза Нестан и Цанев се завъртя страхливо, огледа стените, посочи към ушите си…

— Не бой се — махна с ръка Нестан — Тук наистина всичко се записва, но не от тия, дето си мислиш. Пък и ти си войн на Аллаха — от какво се боиш? Идва нашето време, идва. Още някой и друг месец, а сетне премиерът на страната няма да се казва Цанев, а Абдулах ага…

Цанев кимна сдържано и все още страхливо. Трябваше да се пази тайната — тоя народ нямаше да приеме премиер да му бъде потурнак. Пък ако знаеха и какъв мюсюлманин е… Ако подозираха за двумесечното обучение в Ирак…

Цанев седна на софата.

— Тая история със заклания и пребитите на сватбата ме тревожи. Нямаше ли как по друг начин да вдигнат температурата… Направо му отрязал главата…

— Какво точно ти докладват?

— Началникът на полицията е наш. Сабриоглу. Според разследващите — само българи бяха назначени в комисията! — този Драгой е отишъл на сватбата, провокирал хората, ранил двама с права лопата. И тогава — в положение на самозащита — един от гостите го хласнал със стола. Трупът има аутопсия, кремиран е, всички знаят, че е с отрязана глава, но няма никакви следи…

— Населението как реагира?

— Осман ага, много българи живеят още там…

— В Татар Оглу Пазарджик…

— Да, извинявай, не съм свикнал още с това име… Много още живеят там. Вярно — напускат вече. Доста напуснали и още се готвели да заминават. Цените на имотите са паднали…

— Разбрах, че си си купил няколко апартамента…

Цанев замига, но се сети, че щом вече се знае — по-добре да признава.

— Е, да… Бизнес…

Осман махна пак:

— Разбирам, не е проблем. Само отбелязвам…

— Сега по искане на гражданите, министерският съвет взема решение да се създадат доброволни организации за охрана на обществения ред. Граждански милиции…

— Това е добре… Но — кого ще запишат там?

— Осман ага, в целия регион наши хора са поели инициативата, те приемат доброволците, те ги структурират в отряди, те обучават младите… И да поиска някой… не наш… Няма да стане!

Нестан се усмихна. После натисна копчето на звънеца.

Вратата се отвори и в стаята влезе нисък, червенобрад човек, в типично арабско облекло.

— Абдулах ага, запознай се с шейх Азис. Той е изпратен от самия емир. Ще остане тук, докато тая земя премине под всемогъщата ръка на Аллаха, да се слави вечно името му…

Цанев рухна като подкосен. Наистина — не беше сгрешил в избора. Тези бяха силни… Как само успяха да отрежат мераците на Борко за президентството, как подкрепиха своя Расим и го направиха втори път президент… Кукла, но на високо поставена… А самият Борко… Лека му пръст! Оставиха само сръбската група да стигне на удобно разстояние от него… И проблемът беше решен…

Шейхът седна до Нестан…

— Абдулах — каза той и липсата на „ага“ го сряза — ти си свършил добра работа. Но има още много… Нося специални нареждания за теб и за Осман ага…

Двамата преклониха глави.

— Нашите хора завършиха успешно нещата в Турция. Остава само възстановяването на Османската империя. Но — не със столица Анкара. А Истанбул. Знак, че пътят ни продължава — на север и запад. До няколко дни няма да има Гърция и Македония. Всичко е предвидено, джихадистите са готови. Бошняците в същия момент удрят сърбите, вие ги подкрепяте от тук. И тръгваме към Будапеща и Виена…

— А НАТО? — плахо попита Цанев.

— Какво е това НАТО? — изсмя се шейхът — Те имат оръжие, ние имаме хора. Милиони мюсюлмани чакат часа си. Тяхната задача е да тръгнат от Германия на юг, от Италия на север. До година този континент трябва да стане — както беше казала една тяхна журналистка — Еврабия. Ислямски Ереб…

Цанев слушаше със затаен дъх. Нестан запита:

— А с тукашните хора какво да правим?

— Хора? — учуди се искрено шейхът — Какви хора? Знаете — мюсюлманите не закачаме, останалите… Така че — най-напред им предлагайте правия път към Аллаха… Които не искат… Пращайте ги при техния Бог…