Георги Коновски
Фередже (2)

2.

Мъжът до прозореца си беше голям — и на ръст, и на шкембе, и на стойка. Стойка като на паметник на римски император. Дори в падащия полумрак се разбираше — това е човек със самочувствие, свикнал да командва, не приемащ чужди мнения, защото предварително знае кой е единствено прав…

Седналият на диванчето бавно подръпна малката си козя брадичка:

— Господин Методиев, сам разбирате — това са трима убити…

— Седем… — автоматично го поправи онзи…

— Седем — общо. Но тези, които вълнуват международната общност, тези, за които световните организации ще търсят сметка на страната ни, са трима… Убито дете… Убита невинна жена… Убит имам…

Онзи кимаше нервно… Да го вземат дяволите тоя полицейски началник! Не е ли могъл да изтегли хората си? Да измъкне тая лекарка — хем щеше да е жива? Да остави тълпата да се навилнее?

И после вече…

Какво после? Знаеше си — никакво после. Все тая щеше да е — но без убитите… Това пък цигане как се завъртяло край протеста… Та и куршумът го улучил право в челото… И ето — вече втори ден в интернета, по телевизии и вестници се въртеше снимката на окървавената детска главичка… Като едно време — когато преименуваните турци тръгнаха срещу милицията и малко бебе беше загинало. Вярно — говореше се, че е било просто задушено в тълпата… Но ефектът беше постигнат… Вече колко години събеседникът му и съплеменниците му напомняха на държавата колко е виновна пред тях. Та успяваха да измъкнат какво ли не като компенсация… А сега — какво ли ще искат?

— Господин Нестан, — каза големият — вие сте председател на Партията на свободата и човешките права… Втора партия сте вече в парламента, наш негласен съюзник сте… Посъветвайте ме — какво да направя…

Осман Нестан не беше дошъл с празни ръце. Това го знаеше и Методиев, но спазваше правилата на играта. От една страна — извънредни обстоятелства, можещи да доведат дори до падането му от власт. Което хич не му се искаше. Не му се щеше за втори път да се страхува, да очаква отмъстители, да се чуди как ще успее да избяга далеч от тук, при изнесените си в чужбина пари…

От друга страна — след половин година щеше да има президентски избори. Време беше да седне на креслото, което преди четири години повери на оня льохман да го топли… Оставаха няколко важни неща — промените в Конституцията, създаването на президентската република, подготовката на една бляскава изборна победа…

Което нямаше как да стане без ПСЧП, Нестан и неговия бос — обявен за почетен председател, но фактически дърпащ конците не само в партията…

Нестан се прокашля:

— Борко… Нали мога така да кажа? Все пак — само ние сме…

— Аз петдесет и шест години съм Борко — изръмжа оня — Но само за приятелите. А ти, Османе, си такъв…

Осман Нестан се усмихна с цялото си лице. Знаеше какъв лицемер е Методиев, познаваше дребната му душичка на страхливец и подлец, евтините му манипулации, но трябваше да спазва нужния тон…

— Благодаря ти, Борко!… Хрумна ми нещо. Малко неочаквано, изненадващо ще е за доста хора, но смятам, че именно то ще промени настроенията и впечатленията на международната общност и най-вече на нашите приятели от мюсюлманските държави…

Борко Методиев стана цял на слух…

— Какво ще кажеш заедно с поправките за президентска република, да внесеш още една. Обявяване на три области за автономни. Чеча, Делиормана и Кърджа-али…

Така каза — „Кърджа-али“ и това резна слуха на Методиев. Но… Но явно трябваше да се жертва нещо… До него стигнаха слухове, че някои арабски държави, фондове и банки са поискали да изтеглят инвестициите си тук. А други направо заговорили за икономическа блокада на страната…

Три области… Като че сега не бяха управлявани от хора на ПСЧП — къде официално техни членове, къде от етноса, къде българи, но много по-старателни и от турците…

Методиев никога не мислеше много. Разчиташе на експромта, на първата идея, на хрумването в момента…

Какво толкова, наистина…

— И ще ти предложа още нещо — каза Нестан — Поправка в Изборния кодекс. Да въведем американската избирателна система при президентския вот. Всяка област ще има брой гласове, самата област ще гласува с всички полагащи й се само за първия, спечелил 50% плюс един в региона. Така ще броим само 28 бюлетини — условно казано… А за да бъдеш сигурен в резултата и за да покажеш уважението си към хората от нашата религия, трите автономни области ще получат право на двоен глас… Така автоматично ти започваш изборите с шест гласа… После — останалите 25…

Методиев дори не се замисли… Президент! Та Нестан направо му предлага да заеме креслото директно, без да се чуди за печатници, допълнителни бюлетини, компютърни игри… Ще може да изрита оня нахален професор, който два пъти извъртя далаверите при броенето, та после стана много напорист и взе да се смята за едва ли не бог…

Обърна се, взе квадратното шише и сипа по един пръст в чашките:

— Господин Нестан… Османе… Наздраве за поправките в Конституцията, за автономията и…

— И за новия президент Борко Методиев — допълни тоста Нестан…