Георги Коновски
Фередже (4)

4.

— Здравейте, господин Нестан…

— Добър ден на вас и на вашите зрители, госпожо…

— В нашия разговор днес, разбира се, водеща тема ще е внезапното желание на управляващите вашите три автономни области да приемат бежанци…

— Госпожо, мисля, че имате грешка в поставянето на въпросите. Първо — не става дума за някакви „наши“ области. Това са наистина наши — но държавни, на целия народ, на всички граждани, области. Обявени са за автономни по решение на парламента — което дава възможност да сключват някои икономически договори самостоятелно, без контрол от столицата. Така се развързват ръцете на нашите — държавните — управляващи да действат в условията на модерната пазарна икономика…

— И, все пак, вие видяхте снощния репортаж от Кърджали. Град, в който доскоро живееха десетки хиляди българи, а сега едва намерихме неколцина, за да ги интервюираме. И чухте какво казаха те…

— Госпожо, един град е голяма обществена клетка. В нея има всякакви хора. Не зная вашите хора как са намерили и защо именно тези недоволни най-напред от собственото си положение са интервюирали… Да, в Кърджали има доста мюсюлмани. Но така е — не забравяйте, че този град до 1912 година е бил в рамките на Турция…

— А векове преди това е бил наш, с наше население…

— Какво означава „наш“? И аз, и моите съграждани с мюсюлманско самосъзнание сме наши. Дали в едно селище живеят повече от едните или другите — това не е съществено. Ето — във Варна живеят предимно християни. И никой не повдига въпрос за това…

— Варна също е бил чисто наш град — преди османското нашествие…

— Това е история, госпожо. А ние имаме прекалено много проблеми сега, за да ровим историята и търсим кое какво е било. Нали живеем в днешния ден — това трябва да ни интересува…

— Господин Нестан, именно това ни интересува. Появиха се информации, че вашата ПСЧС е внесла искане за облекчаване на официалните процедури при даване на гражданство на хората, искащи да се заселят тук…

— Уточнявам, госпожо… Ние искаме по-бързи, по-хуманитарни, по-качествени процедури за тези хора, защото това са бежанци. Това са нещастни хора, които търсят спасение тук. И ние — като партия на свободата и човешките права, не можем да подминем тежката им съдба…

— Господин Нестан, според международното право бежанци се наричат хората, които се спасяват от насилието на войната, преминавайки границите на съседна държава. Тези „бежанци“, които влизат у нас, не бягат от Турция. Там война няма, нали? При нас се появиха имигранти — хора от Азия и Африка, търсещи по-добри икономически условия на живот…

— Не, това са бежанци. Това са хора, които търсят спасение. И не бива един народ, който навремето е спасил евреите си от германските камери на смъртта, сега да отказва къшей хляб на бежанеца…

— Ние имаме опит с бежанците, господин Нестан. Тук сме приемали бежанците от Тракия и Македония — бягащи от турския ятаган, приемали сме арменците — спасяващи се от геноцида, проведен от османската държава…

— Госпожо, разбирам смисъла на думите ви, но смятам, че етносът и религията нямат значение в този момент… а някога… Някога това е било, но добре, че е минало… И мисля, че не бива да се връщаме назад…

— Чува се, че вашата парламентарна група е изготвила Закон срещу етническата и религиозна омраза?

— Да, има нужда от такъв… Ние всички сме граждани на една страна, ние имаме еднакви права и не бива да се делим по етнос и религия. Предвидени са най-строг контрол над медиите за езика на омразата, предвидени са големи наказания за подбуждащи и провокиращи омраза хора…

— Като мен сега?

— Да, и като вас сега… Но законът още не е публикуван, камо ли приет, така че вие все още имате време да помислите върху начина на възприемане на света. Както и собствениците на телевизията ви…

— Звучите малко така… Страшно… Като заплаха…

— Не, защо? Аз просто изказвам моето мнение — на което имам право на гражданин и политик…

— Но нима мислещите различно от вас нямат право на мнение?

— Стига да е в рамките на закона…

— Тоест — вие ни налагате вашето мнение като закон и ние сме длъжни да го приемем?

— Госпожо, законът винаги е нечие мнение, подкрепено от други мнения. В случая говорим за нещо много повече от тясно държавни интереси. За лични мнения и настроения пък хич не бива да говорим. Ние живеем в голям свят, който е прекалено различен. И то не в смисъла на красотата на разнообразието, а в смисъл, че се нарушава световната хармония. Не бива един да разбива света на всички…

— Господин Нестан, колко чужденци смятате да приемете във вашите автономни области?

— Това е приоритет на местните ръководства. И те ще се ръководят само от възможностите си и от грижата за свободата и човешките права, които ние защитаваме…

Вечерна емисия…

„Днес, при автомобилна катастрофа между такси и тежък циментовоз, почина внезапно журналистката…“