Джеймс Кър
Клиниката (44)

44.

От два и трийсет до три и трийсет съдията Филдинг инструктира съдебните заседатели за закона. Отново им каза, че трябва да установят чии доказателства натежават повече — на ищеца или на ответника. Добави, че те, съдебните заседатели, са единствените съдии на фактите и трябва да решат всички спорни въпроси. Напомни им, че за ответника не е било нужно да оборва твърдението по делото. Ако обвинението е било дълго, то поне е било ясно. Накрая им каза да не дават предпочитание на нито една от страните и че не трябва да се влияят, ако са останали с някакво впечатление по време на делото, че той самият отдава предпочитание на една или друга от страните.

— Ако стигнете до извода, че доказателствата имат еднаква тежест на кантара на правосъдието, дами и господа, трябва да произнесете присъда в полза на ответника, но ако по ваше мнение преобладават доказателствата в полза на ищцата, трябва да компенсирате загубите със сума, която счетете за приемлива за разходите, понесени от починалия й съпруг, заради болката и страданията му, както и за загубата на доход в семейството, нанесени на ищцата и децата й в резултат на кончината му. Знам, че няма да допуснете да ви повлияят лични предубеждения към нито един човек от едната или другата страна, нито пък ще изпитате враждебност, които да се отразят на присъдата ви. Сега можете да се оттеглите.

Питър бродеше из коридорите на съда, ръка за ръка с Ан и й шепнеше. От време на време тръгваха обратно към съдебната зала и заговаряха със семейство Корти и г-н Кузман. Адвокатът, който също изглеждаше неспокоен и нетърпелив, каза на Питър:

— Мисля, че допуснахме няколко грешки в това дело, една от тях е, че не ти позволихме да станеш експертен свидетел.

— Означава ли това, че очаквате присъда в полза на ответника? — запита го Питър, като продължаваше да се чувства притеснен и силно затруднен от речта на адвоката, но не смееше да му го каже.

— Не обезателно. Мисля, че имаме доста добър шанс. Знам, че д-р Хеч със свидетелските си показания спечели няколко от съдебните заседатели на своя страна. Представителен човек е, както знаеш, а и те всички са чували за него. Продължавам да се страхувам, че се отнесох твърде грубо към него по време на кръстосания разпит. Прекалих. Много се вживях.

— Ами ако издадат висяща присъда?

— И аз така мисля, че ще стане. По всяка вероятност. Имам чувството, че е по-малко вероятно да произнесат присъда в полза на ищцата, а в полза на ответника — пък почти невероятно, но човек нищо не знае в подобни дела. Ако имат председател, който е с много силен характер, ще успее да наклони везните на своя страна.

В пет часа съдебните заседатели помолиха да им занесат клетвените показания. В шест часа им занесоха вечеря, а семейство Корти, г-н Кузман и съдружникът му, Джек Пенбърти, Питър и Ан отидоха да вечерят в един малък ресторант наблизо и само набодоха пържолите, които им сервираха, докато слушаха историите на г-н Кузман за годината, прекарана от него в Египет като младеж на работа в един консулски отдел в Кайро. Щом свършиха да се хранят, телефонът звънна и им съобщиха, че съдебните заседатели вече са готови с присъдата си. Отправиха се към съдебната зала.

Всички замълчаха, дори и г-н Кузман, а бледността на Пеги Корти стана доста забележима. Питър бързо ги закара в съда. Веднага щом заеха местата си, съдебният пристав обяви, че влиза съдията. Питър видя един сериозен и тържествен г-н Толивър, заедно с г-н Тапър и другите му колеги, г-жа Хеч, седнала на стол до него, но д-р Хеч не беше там.

Отново щеше да се прави на много зает и на велик доктор, помисли си Питър. Някой удобен спешен случай, нещо, което той беше сметнал за спешен случай, който единствено той, великият бог на хирургията, може да оперира, му бе попречил да дойде да чуе присъдата на съдебните заседатели. Беше толкова прозрачен. С постъпките си искаше да покаже, че той е този, който върши велики дела за човечеството, а те с глупавия си процес, искат само да му пречат, всичко това е под достойнството му и все пак как би потривал ръце от радост, ако спечели и как този факт просто нямаше да се споменава никога вече, щеше напълно да се изтрие от паметта на заобикалящия го свят, ако загуби.

Старши съдебният заседател, г-н Луис Гитон се изправи.

— Дами и господа, постигнахте ли съгласие относно присъдата? — запита съдията Филдинг.

— Да, Ваше Благородие — отвърна г-н Гитон.

Подаде едно листче хартия на съдебната чиновничка, която се беше приближила до ложата им и тя го занесе на съдията, който го погледна и й го върна. Тя прочете на висок глас:

— „В името на съда и справедливостта. Ние, съдебните заседатели по гореспоменатото дело произнасяме присъда в полза на ищцата, г-жа Маргарет Корти и срещу ответника, д-р Матю Хеч и оценяваме нанесените загуби на стойност двеста и петдесет хиляди долара. Подписано, Луис Гитон, старши съдебен заседател.“

Тя спря, след това запита:

— Дами и господа, това ли е присъдата ви?

Съдебните заседатели кимнаха и промърмориха нещо в знак на потвърждение. Ан стисна ръката на Питър и възторжено изгука в ухото му като доволна гълъбица. Той й се усмихна.

Г-н Толивър се изправи на крака и извика:

— Шокиран съм, направо съм шокиран — след което добави по-тихо: — Чувствам се като ударен от гръм.

— Искате да кажете нещо ли, г-н Толивър?

— Ваше Благородие, бих искал да се отбележат гласовете при гласуването на съдебните заседатели, с колко гласа са спечелили болшинство.

— Добре, чиновничката ще направи това.

Тя прегледа списъка, като попита всеки един от съдебните заседатели какво е гласувал за присъдата. Имаше десет души, гласували за нея, двама против, които се оказаха жената на цветаря на задния ред и младият земеделец, също седнал отзад.

Г-н Кузман се обърна към Пеги и я прегърна, а тя се усмихна на Питър над рамото на адвоката. Питър също й стисна ръката, когато се отдръпна, за да си вземе кърпичката. Няколкото десетки зрители, които очакваха присъдата, се изправиха, като разговаряха един с друг. Група репортери влязоха зад перилата на съдебните заседатели, готови да интервюират съдебните заседатели и адвокатите.

Съдията удари с чукчето си по масата.

— Тишина, моля за тишина. Дами и господа, искам да ви благодаря за услугите ви. Делото е приключено. Надявам се да прекарате приятно остатъка от лятото.

Съдебните заседатели се изправиха, като се ръкуваха един с друг и разговаряха помежду си. Г-н Корти и Пеги отидоха при тях, за да им благодарят. Питър видя, че часовникът на стената на съдебната зала показваше седем и половина, когато съдията, с високо вдигнат нос и брадичка, излезе през вратата, за да се прибере в кабинета си. Адвокатите на ответника, след като с необичайна бързина си прибраха нещата в дипломатическите си куфарчета, излизаха през махагоновите врати заедно с Розали Хеч сред тях, като оживено разговаряха.

— Мисля, че сумата е правилно определена, г-н Кузман — рече Пеги. — Толкова се гордея с вас. Смятам, че съдебната ви заключителна реч беше направо съвършена. Луис щеше да одобри това, което направихме с вас.

Изведнъж се разплака с огромни сълзи, които потекоха като силен дъжд от очите й и г-н Кузман я прегърна, за да я утеши, както се утешава дете. Най-накрая тя спря и го целуна по бузата, после прегърна Питър през кръста.

— Довиждане — целуна тя и Ан. — Трябва да се прибирам в къщи при децата. Ще ви се обадя следващата седмица, г-н Кузман. А вие, Питър, не забравяйте, че обещахте скоро да ни дойдете на гости на вечеря и да доведете Ан.

Питър кимна, като собствените му очи се бяха напълнили със сълзи, след това тържествено се ръкува с г-н Кузман, който прегърна младият доктор, но не беше в състояние да говори. Г-н Корти пак потупа г-н Кузман по рамото, преди да излезе, хванал Пеги за ръка.

— Прекрасни хора — рече г-н Кузман, като си прибираше багажа в дипломатическото куфарче. — По-добре е да се махаме оттук, Питър, преди да са ни изхвърлили.

Питър се огледа наоколо още веднъж, преди въртящите се скърцащи врати да се затворят след него.

Тръгнаха и Питър отначало мълчеше, но след това се обърна към г-н Кузман.

— През цялото време от края на заключителната ви съдебна реч не съм престанал да се чудя каква беше моята роля в това дело. Мислех, че ще успея да постигна нещо срещу Матю Хеч и подобните на него лекари, ако спечелим делото, но се оказа, че вие изобщо не сте на това мнение и сега аз самият съм адски объркан.

— Възможно е, ако се заведат още няколко подобни дела срещу него в близките години, наистина да има някакъв резултат. Искам да кажа, от думите ти изхождам, че медицинските общества дори и тогава няма да направят кой знае какво, но ще има проблеми при застраховката си, например. Може и някои от най-верните му и постоянни пациенти да започнат да се чудят дали да ходят при него.

— Никога вече няма да успея да събера материали срещу него. Няма да ме пусне да припаря и на километри разстояние до болница „Хеч“.

Г-н Кузман спря при вратата на асансьора и се втренчи в Питър.

— Смятам, че мислите и постъпките ти по време на това дело бяха напълно правилни, момчето ми. Вярвам, че си прав за всичко. Допускам, че това те е накарало да стигнеш до най-правилните възможни изводи за професията, която си си избрал. Можеш да не се съмняваш, че и аз също извлякох поука за някои неща. Освен това смятам, че ще продължаваш да се бориш срещу такива неща. Не забравяй никога това, което научи тук, когато продължаваш с образованието си и получиш специалност, когато решиш с какво да се занимаваш, кога и как трябва да го направиш. Имаш проблем пред себе си, който едва си започнал да разнищваш, не спирай в самото начало, продължавай да се бориш.

Асансьорът дойде и Питър кимна, докато слушаше думите на г-н Кузман. Разбра, че той не говори напразно, а внимателно ги е обмислил предварително и знае точно какво иска да каже. Погълна ги жадно, съхрани ги в паметта си, за да ги обмисли на спокойствие, по-щастлив и по-спокоен сега, след като ги беше чул. Запита г-н Кузман:

— Ще пийнете ли по един коктейл с нас или бихте предпочели да се срещнем по-късно в Оукланд и да си направим малко празненство? На нас с Ан би ни било много приятно.

— Ценя поканата ти, Питър, но ми предстои ново дело следващата седмица, което е пълен хаос. Представяме го в съда в средата на седмицата. Тази нощ ще си почина и по всяка вероятност ще работя през целия уикенд. Но ти обещавам, че скоро ще се съберем. Все още държа на обещанието си да ви заведа с Ан в ресторанта в Сан Франциско, за който ти говорих. Ще го направим скоро. Искам да запозная Ан с г-жа Де Вега. Скоро ще го направим. Някой от следващите уикенди. — Спря и погледна замислено Ан, след това влязоха и тримата в асансьора, който се беше върнал. — Питър, искам през цялото време да ме държиш в течение на това, което правиш и къде си. Моля те, дръж връзка с мене и ме уведомявай за всичко. Има ли нещо ново?

— Още не съм получил отговор на молбата си за постоянна работа и специалност. Мисля, че търсят нещо подходящо за мен. Всъщност, д-р Дънинг наистина ми писа от Лос Анджелис и ми каза това, но оттогава не съм получил нито дума.

— Дънинг изглежда прояви интерес към теб, когато беше тук. Зададе ми доста въпроси. Мисля, че ще се опита да ти помогне.

— Надявам се. Също така не бих имал нищо против, на този етап, да се върна и в Балтимор.

Сега бяха на изхода от съда и Питър се ръкува с г-н Кузман. В последния момент внезапно се почувстваха стеснително заедно.

— Много ти благодаря за всичко, което направи, Питър — рече адвокатът. — Не мога да изразя с думи колко приятно ми беше да работя с теб и как искрено се надявам нещата ти да се уредят и да тръгнат добре.

— Ще се обадя следващата седмица, за да ви уведомя как се развиват събитията.

— Довиждане, Ан — рече г-н Кузман, като се наклони напред, за да я целуне по бузата. — Грижи се за този младеж. И се пази.

— Довиждане, г-н Кузман — рече тя.

Питър отвори вратата на колата, за да може Ан да влезе и след това се качи от своята страна, като се помота малко, докато запали форда, за да прикрие объркването и тъгата си при приключването на процеса.

— Какво има, Питър? — го запита Ан.

— О, нищо, просто е трудно да си вложил толкова много от себе си в нещо и след това да останеш с чувството на неудовлетвореност, че не си постигнал нищо.

— Така ли мислиш?

— Горе-долу.

— По всяка вероятност грешиш.

— Може и така да е. Надявам се, че ще ми е нужно известно време, за да мога да преценя по-правилно нещата.

— Поне имаш мене.

— Поне ли? Изобщо не може да се каже така.

— Благодаря ти за тези думи, скъпи.

— Знаеш ли какво трябва да направим сега?

— Какво?

— Да си извадим разрешително за брак.

— Щом така казваш.

— Не се майтапи с мене. Нали не искаш да нараниш човека, когото обичаш?

— Знам — отвърна тя, хвана го за ръката и се притисна до него.