Джеймс Кър
Клиниката (12)

12.

На следващата сутрин състоянието на г-жа Лонг беше добро. Във вената на ръката й вкараха катетър и в него капеше течност от бутилката, която висеше отстрани. „Карам Франк Луики да следи някои от по-тежките случаи, Питър — му беше казал д-р Хеч по време на една от визитациите. — Тя няма да е от тях, но може би не е зле да наглеждаш интравенозните течности от време на време, да поговориш с Франк за тях, да се посъветваш с него и след това ще можеш да ми помогнеш и за някои от другите ми пациенти, без да се налага да го безпокоим. Установил съм, че винаги се разстройва, когато го притиснем повече, отколкото трябва.“

„С удоволствие ще го сторя, д-р Хеч“, бе отвърнал Питър, който много се притесняваше за състоянието на г-жа Лонг. Не беше спал спокойно от притеснение за нея. Някак си сега се чувстваше отговорен за бъдещето й.

„Също така, Питър, Хари Лоусън ми каза, че се нуждае от малко време, за да се подготви за пътуването си, преди да замине в петък и попита дали ти не би могъл да започнеш да ми асистираш още от утре, вторник сутринта. Бях сигурен, че няма да имаш нищо против и му казах, че си съгласен. Графикът ни е запълнен и ще започнем точно в седем, така че много те моля да дойдеш в седем без четвърт.“

Когато след това прегледа историята на заболяването на г-жа Лонг, Питър веднага забеляза, че Матю Хеч е наредил да й се прелеят две банки кръв, въпреки че загубата й на кръв на операционната маса беше незначителна, независимо от думите му, че се ползва с репутацията на „мокър хирург“. Освен това бяха дадени и две банки кръв за смяна по време на операцията. Питър си отбеляза да запита Франк Луики и по този въпрос.

Г-жа Лонг го изгледа със замъглен поглед, но все пак го позна.

— О, д-р Де Хаан, не бих искала да ми се сърдите, че не се върнах. Чувствах се толкова ужасно, непрекъснато плачех и д-р Хеч каза, че просто няма да мога да оцелея без тази операция и трябва незабавно да се извърши.

— Болките в стомаха ви влошиха ли се, г-жо Лонг?

— Пречеха ми, но определено се чувствах по-добре от лекарствата, които ми предписахте. — Отговорът й беше като чук, който удряше по гръдната му кост и я разбиваше на части. Значи се бе почувствала по-добре от хапчетата против киселини в стомаха. Питър погледна кафявите й галски очи, ненормално големи от навлажнената й от пот кичур коса, паднал върху им. Сондата в носа й изкривяваше иначе фините нормални черти на лицето й по такъв начин, че я караше да изглежда подпухнала и грозна.

— Много ли ви боли тази сутрин?

— Беше направо ужасно, докторе. Преди малко ми биха инжекция, но в момента имам нужда от още една.

Питър почука по забинтованата рана. Звукът отекваше ненормално, като от мембрана, което беше индикация за процес на разширение на газовете отдолу. Внимателно се вслуша със стетоскопа, за да чуе някакви чревни звукове, но такива липсваха.

— Пак ще дойда да ви видя, г-жо Лонг. Асистирах при операцията ви снощи и д-р Хеч ме помоли да следя състоянието ви.

— Радвам се. Това, че се върнах при д-р Хеч, няма нищо общо с вас. Просто той отдавна ме лекува и бях толкова отчаяна…

— Споделихте ли с него онова, което казахте на мен, г-жо Лонг? — попита Питър.

— Не. Мислите ли, че трябваше? Всъщност, искаше ми се, но не бях сигурна, че ще намеря достатъчно сили в себе си. Както и да е, той и без това не ми даде време. Нали го знаете какъв е. Страхотен тип. — На бледите й устни се появи подобие на усмивка.

— Да — отвърна Питър.

По-късно срещна Франк Луики същата сутрин в кафенето.

— Искаш да кажеш, че ще му асистираш целия следващ месец? — запита Франк, когато Питър започна да му обяснява ситуацията.

— Да, така смятам.

— И иска да му помагаш при следоперативните случаи, за да ми спестиш труда на мене? Горкият наивник! Изобщо не съм изненадан. Естествено, той не е в състояние да накара Джордж Кар да върши това. Прекалено мързелив е и изобщо не може да се разчита на него след 18:00 часа. А пациентите на Матю Хеч имат гадния навик да се появяват по всяко време на денонощието. Аз пък от своя страна за всичко му създавам проблеми, което той напълно заслужава. Матю няма никаква представа за течната среда или газовете в организма, както и за електролитния баланс. Ако чисто и просто зачеркнеш всичко, предписано от него в това отношение и поставиш на негово място нещо коренно различно, заклевам се, че е възможно да получиш дори по-добър резултат. И кръв, също така. През цялото време поръчва твърде много кръв. Колкото до г-жа Лонг, на твое място бих задържал кръвта, докато не й проверя хемоглобина и хематокрита. Ако са паднали под десет и трийсет, можеш да й прелееш около половин литър, иначе не.

— Той ме озадачи по време на операцията — рече Питър, като наля втора чаша кафе за Франк и за себе си. — Не само защото се чудех дали операцията наистина е била наложителна, а и поради други неща. Например, навлезе в общия жлъчен канал и фактически го опипа и разучи. Не мога да разбера причината. Боя се, че това ще й усложни положението и ще предизвика допълнителни болки. Поне така са ни учили в академията — и Питър му разказа цялата история зад болестта на г-жа Лонг.

— Разбирам какво имаш предвид — отвърна Франк, докато си мажеше филийка току-що препечен хляб с масло. — Той е мръсник. Гадно копеле. Много съм мислил за това и единственото ми оправдание да стоя още тук е, че не причинявам нито едно от тези неща, напротив, правя всичко възможно да ги предотвратя. През цялото време се боря с Матю със зъби и нокти. Разбира се, аз изобщо не виждам голяма част от пациентите. Те просто не достигат до мен. — Франк отново седна и потопи филийката препечен хляб в кафето си. — Понякога още се опитва да ме накара да одобря начина за провеждане на хирургическите му операции, главно като ме моли да извършвам предоперативните консултации, но тогава не споменавам нищо за хирургическа операция в писмената бланка. По същество от теб се очаква да кажеш, че пациентът е годен за операция, ако тя се сметне за необходима. Матю обича да изкривява дори и тези неща, като ти втълпява непрекъснато, че пациентът наистина се нуждае от хирургическа намеса, която той е предвидил по график, така че внимавай и бъди нащрек. Не се поддавай на уговорките му.

 

 

Като се прибираше с колата следобеда на Празника на труда, Питър видя бяла открита кола през няколко коли пред своята. На следващата пряка реши, че това е плимута на Ан. Сигурно се връщаше от Сан Франциско. Изкачиха се по хълма на Веливю Драйв и стигнаха до по-равните му части. Ан зави в алеята към къщата си и излезе от колата, когато Питър се приближи. Той забави, натисна клаксона и весело й помаха с ръка, но продължи да кара. Ан се обърна, махна му в отговор и известно време гледа след него, както забеляза Питър в огледалото, докато отминаваше. Щом я отмина, му се прииска да бе спрял и поговорил с нея.

 

 

Вечерта на Празника на труда кръвта на Мишелин Лонг се върна от тръбичката към стомаха, което беше нормално за първия ден след операция на гастрорезекция, както го увери г-жа Бопри, която сега дежуреше в хирургичното отделение. Г-жа Лонг се бе оплаквала от силни болки следобеда, а когато Питър я видя, беше изпотена и крайниците й бяха студени. Кръвните й проби бяха нормални, така че Питър отмени преливането на кръв, после смекчи нарежданията си, като помоли сестрата първо да получи одобрението на д-р Хеч.

— Имате силни болки, нали? — запита Питър.

— Направо е нетърпимо, д-р Де Хаан.

— Ще трябва да свикнете с мисълта, че ви очакват няколко лоши дни, г-жо Лонг.

— Знам, но не съм предполагала, че ще е чак толкова зле.

Питър й премери кръвното налягане и установи, че е 80 на 60.

— Много ми се повдигаше тази вечер и малко повърнах, докторе.

— Не би трябвало да се случва подобно нещо, докато сондата е на място. Много ли повърнахте?

— Доста. Сестрата може да ви каже по-точно.

Питър прекара пет минути в старание да й нагласи тръбата на Левин при стомашно сондиране и завръщането на течността, която минаваше през нея от стомаха й, беше далеч по-добро, когато свърши.

— Ще направя всичко възможно, за да спите добре тази нощ и да не ви боли — увери я той.

Като поговори малко с г-жа Бопри в пункта на сестрите, Питър й каза колко много се безпокои за г-жа Лонг.

— Много я боли, г-жо Бопри, и изглежда като изпаднала в шок. Студена е и потна. По-добре да проверяваме кръвното и поне през два часа тази вечер и да й поставим мускулно малко арамин, ако спадне още.

— Добре.

— В случай, че се явят някакви проблеми през нощта, моля ви, обадете ми се.

Сестрата наистина му се обади в един часа през нощта. Кръвното налягане на г-жа Лонг бе спаднало още, инжектирания арамин го бе пооправил, но имаше непоносими болки и демеролът не беше в състояние да ги облекчи. Питър нареди да й дадат морфин и каза, че няма да е зле да уведомят и д-р Хеч, ако не даде резултат или се появят нови проблеми. Сестрата каза, че му се е обаждала още щом започнала смяната й, но д-р_Хеч й казал да се обръща за всичко към д-р Де Хаан, като й обяснил, че Питър поема за известно време хирургичното обслужване и има нужда от практически опит при възникнали следоперативни трудности.

В шест часа сутринта вече на крака и обезпокоен, Питър в седем без петнайсет отново беше в кафенето на болницата, за да пийне набързо чаша кафе, преди да се качи в операционното отделение. Когато стигна там, д-р Хеч си сваляше панталоните в съблекалнята.

— Добро утро, господине.

— Питър — жизнерадостно се обърна към него Матю Хеч, — как си, момчето ми? Видя ли вече г-жа Лонг?

— Не.

— Добре върви.

— О, радвам се да го чуя. Много се безпокоях за нея. Викаха ме през нощта.

— Така чух и аз. Бях тук в три сутринта. Оперирах от апендицит една млада жена, която д-р Сюсък ми изпрати. Руптурирал, целият гноясал. Жената ще е доста болна известно време. Бих искал да се погрижиш за нея днес и да дадеш всички нареждания, които сметнеш за необходими.

— С удоволствие.

Питър погледна д-р Хеч. След цяла трудна седмица, последвана от още по-претрупан с работа уикенд, няколко часа продължителни хирургични операции през всяка една от последните две нощи, започваше новия си работен ден и новата седмица съвсем свеж, все едно току-що се бе завърнал от едномесечна почивка в Бермуди. Като изключим всичко останало, по жизненост и работоспособност просто нямаше равен.

Първата хирургическа операция, която им предстоеше тази сутрин, беше двустранна херниография^[1] и въпреки че имаше огромна скротална киста, свършиха бързо. След четирийсет и пет минути вече поставяха упойка на следващия пациент във втората операционна. Преоблякоха се и започнаха тироидектомия^[2]. Д-р Хеч отново действаше активно и сръчно. Основните тъканни признаци бяха бързо идентифицирани и подминати. Намериха голямата киста в десния лоб на щитовидната жлеза и изпратиха проба в замразителното отделение.

След малко през вратата на операционната подаде глава д-р Джо Пармилий, безупречен в колосаната си, дълга до коленете бяла лекарска престилка, с тъмна вратовръзка, закачена със сребърна карфица през краищата на яката и незавързана маска, прикрепена към лицето му.

— Добро утро, Мат. Хубава сутрин е днес, нали?

Видът му на добродушен веселяк, за разлика от д-р Хеч, изведнъж се стори на Питър доста фалшив. Изглеждаше почти женствен с безупречността на дрехите си, дразнещ в снизхождението, което се излъчваше от него, подобно на това от някоя шефска секретарка.

— Виждам, че имаш нов партньор, Мат. Светлоок и с гъста коса. Добро утро, Питър.

— Имаш ли нещо за мене, Джо? — запита Матю Хеч.

— Тази киста тук ми изглежда доброкачествена, но нали знаеш какви са проклетите щитовидни жлези. Остатъчните сегменти спокойно могат да те заблудят.

— Клинически е доброкачествена, така че просто ще извадя самото малко възелче. Благодаря ти, Джоузеф.

— Ти отговаряш. Питър, отваряй си очите на четири. Той е мошеник. При него обаче, можеш да научиш всички хирургични номера.

— Малко е парадоксален в изразите си и подозирам, че понякога е повече от малко цапнат в устата, но иначе е добър и разумен човек — рече д-р Хеч, след като д-р Пармилий си излезе.

Скоро зашиха пациента с щитовидната жлеза и го отведоха на инвалидния стол. Питър видя, че още нямаше девет часа. Д-р Хеч изскочи от стаята и се върна след малко.

— По график трябва да извършим следващата операция в другата стая, но ще се наложи да изчакаме половин час, така че ще мина на визитация из болницата. Искаш ли да дойдеш с мене?

Д-р Хеч тръгна, както си беше в хирургическото облекло, с висяща около врата му маска, гумени ръкавици на ръцете, широки зелени панталони, които се подаваха под опръсканата с кръв престилка и с гумени подложки на обувките. Питър си свали кепето, маската, подложките на обувките и престилката с дълги ръкави, преди да го последва и го стигна на етажа на отделение „В“, точно когато д-р Хеч влизаше в стая 46 на женското отделение.

— О, Питър, ето те и тебе. Това е момичето, за което ти разправях, чийто апендицит се наложи да оперирам тази нощ. Нали има страхотни очи? — Младата жена направи плах опит да се усмихне на Питър и го погледна. — Г-жа Миси Грулас, нали? — Тя кимна и д-р Хеч се намръщи, след което се засмя. — Какво име имате само, скъпа! Това е д-р Де Хаан, асистентът ми. Искам той да ви наглежда и да ми помага да следя оздравяването ви.

— Добре ли вървя засега, докторе? Все още не се чувствам нормално и не мога да дойда напълно на себе си.

— Добре си, Миси, добре. Ще се оправиш — насърчи я той.

След като д-р Хеч продължи нататък, Питър изостана за миг покрай леглото на младата жена с големите очи. Внимателно опипа корема й и през бинтовете установи, че е мек. Изглеждаше изтощена, а кожата й почти не реагираше на щипане, признак за дехидратация. По всяка вероятност се нуждаеше от интравенозно вкарване на течности.

— Ще видя какво ви е предписал д-р Хеч и по-късно ще се върна да поговоря още малко с вас, г-жо Грулас.

— Благодаря ви. И д-р Хеч ли ще се върне?

— Не съм сигурен.

— Просто се чудех колко време ще се наложи да остана тук. Знам, че съпругът ми ще иска да знае това.

— Мисля, че е трудно да се предвиди от днес, но предполагам по всяка вероятност една седмица.

— Д-р Хеч е много добър хирург, нали?

Питър кимна и я потупа по рамото.

— Ще ви видя по-късно, г-жо Грулас.

Чу се смях от другия край на стаята, където Матю Хеч оправяше превръзките на една по-възрастна жена, облечена в яркосин болничен халат.

— Искате да кажете, че утре отново трябва да мина през всички тези процедури? — попита жената.

— Няма нищо страшно. Ще се наложи да ги правим още само двайсет-трийсет пъти.

— Ако смятах, че говорите истината, щях още сега да се хвърля през прозореца.

Д-р Хеч отново силно и гърлено се засмя.

— Не, скъпа, недейте. Пошегувах се. Обичам ви. Вие сте ми единствената приятелка. — Прегърна сивокосата жена и на устните й неохотно започна да се появява усмивка. — Довиждане, скъпа — продължи да се усмихва д-р Хеч, когато се запъти към вратата.

Питър му спомена за въпроса на г-жа Грулас. Той й махна, когато видя, че гледа към тях и рече:

— Миси, ако зависи от мене, няма да те оставя тук повече от три седмици и след това ще те изпиша да се прибираш у дома. — Намигна й, когато тя направи физиономия, след което му се усмихна в отговор.

Вратата се затвори след тях.

— Здравейте, Анди — обърна се д-р Хеч към един мъж, който тъкмо излизаше от асансьора в коридора. — Добре изглеждате след тази безсънна нощ. Току-що бяхме при вашето момиче, Грулас.

Питър видя нисък, кокалест слаб мъж, който тръгна към тях. Беше с подпухнали очи и хлътнало лице. Имаше гъста къдрава посивяваща коса и носеше слънчеви очила без рамки. Носът му бе червен, а очите му непрекъснато играеха и нервно шареха зад тъмнорозовите стъкла. Миризмата на алкохол, която лъхна от него с приближаването му, не можеше да се сбърка с нищо друго.

— Питър, това е Анди Сюсък от Болервил в северната част на областта. Анди, Питър де Хаан.

Д-р Сюсък промърмори нещо и протегна към Питър тънката си студена ръка.

— Вие ли сте новия асистент на Мат? — запита той и без да дочака отговор, моментално се обърна към Мат. — Как мислиш, оправя ли се Миси?

— Добре е засега, Анди.

— По всяка вероятност ще се отбивам да я виждам всеки ден, докато имам този друг мой пациент на долния етаж при вас — и д-р Сюсък влезе в отделението без дума повече.

Питър погледна Матю Хеч, който сви рамене и рече:

— Сюсък си е такъв, малко странен. Срамота е да гледа човек как друг се съсипва, Питър. Е, да вървим.

В следващата стая, която беше с две легла, едното от тях празно, до прозореца лежеше възрастна, подобна на херувим дама, цялата в гипс.

Д-р Хеч представи Питър.

— Най-прекрасният член на клуба за цветя в Сан Маршъл е г-жа Лиза Макнотън. Вдигала е твърде много тежки чували и си е счупила гръбнака.

— Не бяха чували, а скрин, докторе.

— Както и да е, счупила си е поясния прешлен номер пет, така че Лес Лесли я сложи в гипс, но засега няма полза.

— Тази сутрин изглеждате различно, д-р Хеч. Косата ли сте си подстригали? — запита дамата.

— Не, само се обръснах, скъпа. — Д-р Хеч се наведе и потърка буза в нейната, а Питър изненадан ги наблюдаваше. — Докосвала ли си някога нещо толкова меко и гладко, Лиза? Като бебешко дупе. — Г-жа Макнотън се засмя, д-р Хеч също, в унисон с нея, като подсили нейния смях. — Питър, нека да ти задам един въпрос. Опитвал ли си някога да се любиш с жена с гипсирано тяло? Трудно е, да не кажа, че е направо невъзможно. Този Лес хич не работи в наша полза.

След двайсет минути, докато все още обикаляха из стаите на визитация, д-р Хеч си погледна часовника и каза:

— Слизам долу за момент, Питър, и ще те видя в операционната. По-късно ще трябва да довърша визитациите.

— Да, господине. — Питър бързо се отправи към края на коридора и надникна в стаята, където лежеше г-жа Лонг. Г-жа Бопри беше в антрето и той я поздрави.

— Д-р Де Хаан, опитвах да се свържа с вас, но казаха, че сте на операция.

— Има ли нещо?

— Много се безпокоя за г-жа Лонг.

— Така ли? Д-р Хеч каза, че върви добре.

— Налага се да й даваме арамин на всеки половин час, за да поддържаме кръвното й над осемдесет. Целият й стомах е разранен. Дори не изпуска газ и понякога от сондата изтича само чиста кръв.

— Чудя се защо д-р Хеч е сметнал, че върви добре.

— Бил е тук, преди да дойда на смяна. Момичетата казаха, че само е надникнал в стаята за миг. Може точно тогава да е изглеждала по-добре.

— Колко й е температурата?

— Тази сутрин е била трийсет и девет и четири. Изтрили са й гърба през нощта. Страхувам се да й дам рициновото масло.

— Рициново масло ли?

— Да. Д-р Хеч и го предписа тази сутрин. Промивки на Харис, за да се прочистят долните вътрешности, да се извади малко газ и да й се вкарат 43.2 гр рициново масло през назогастралната тръба.

— Ще отида да я видя.

— Между другото, съпругът й или по-скоро бившият й съпруг е там вътре и иска да говори с някой от вас.

— О, господи, трябва да се връщам в операционната.

 

 

Г-н Лонг беше застанал до леглото, държеше Мишелин Лонг за ръка и тихо й говореше. Когато видя Питър, бързо се отдръпна към прозореца от другия край на леглото. Питър му кимна и хвана китката на г-жа Лонг. Тя отвори очи и се усмихна.

— Не се чувствам добре, докторе. — Челото й беше изпотено и дори при тази висока температура, лицето й оставаше безкръвно.

— Чух, че не сте добре — отвърна Питър.

И ръцете й бяха студени, кръвното й беше 85 на 70, когато й го премери. Тя потрепери и извика от болка, като попипа корема й. Дори и през бинтовете усети, че е стегнат и отеква глухо на почукванията, като звук на литавра. Сърцето й заби по-силно, когато преслуша гръдния й кош със стетоскопа си, а в основата на белите й дробове имаше хрипове.

— Днес болката по-зле ли е, г-жо Лонг?

— Все си е такава от вчера следобед, д-р Хеч, искам да кажа, д-р Де Хаан.

— Ще погледна амбулаторната ви карта и ще видя какво мога да направя, за да ви помогна.

Тя отново се усмихна със затворени очи.

— Докторе, може ли да поговоря с вас за момент? — запита г-н Лонг. Беше среден на ръст, тъмен, със завити нагоре мустаци. Кафявият му костюм бе измачкан.

Излязоха в коридора и г-н Лонг рече:

— Струва ми се доста болна.

— Мисля, че е. Наистина не знам защо е чак толкова зле. Операцията й беше сполучлива.

— Налагаше ли се тази операция?

Питър забеляза, че мъжът леко пелтечеше.

— Какво искате да кажете?

— Просто се чудя дали и вие сте смятали, че е било наложително да се оперира.

— Отдавна има язвички.

— Знам, знам. Е, може и така да е. Не разбирам нищо от хирургия. Не й разреших да се оперира, когато д-р Хеч преди й казваше, че трябва да го направи. И тя добре си живееше и без тази операция. Сега сме разделени. Не знам дали вие…

— Каза ми за развода.

— Пиенето ми беше основният проблем, но сега спрях да пия и възнамерявам никога повече да не започвам отново. Децата много ми липсват и се надявах, че може пак да се съберем. Като я видях сега, направо ме хвана страх. Мислите ли, че ще преживее операцията? Какви са й шансовете?

— Определено казано никак не изглежда добре.

— Е, добре, трябва да тръгвам на работа. Ще се върна по-късно следобед.

— Тогава ще дойда пак да поговоря с вас, г-н Лонг.

В пункта на сестрите г-жа Бопри запита:

— Смятате ли, че трябва да определим специална сестра само за нея, д-р Де Хаан?

— Убеден съм. Ще помоля д-р Хеч да дойде пак да я види. Предполагам, че е възможно да има абсцес, въпреки че ми се струва твърде рано за това.

— Има ли още нещо?

— Да. Искам хемокултура и пълен кръвен анализ, както и портативен филм от корема и гръдния й кош.

— А интравенозните инжекции за днес?

— Да й предпишем същите две хиляди кубически сантиметра както вчера и също така помолете лабораторията да приготвят натрий, калий и въглероден двуокис за кръвта.

Като се върна в операционната, Питър установи, че д-р Хеч още не е дошъл, но пациентката беше вече под упойка и покриваха корема й.

— Какво ще правим на тази пациентка? — запита Питър Маршъл Урмсер.

— Искаше да й извадим матката, така че Матю отстъпи и реши да удовлетвори желанието й — кисело отвърна Маршъл.

Питър го погледна.

— Как се казва?

— Джослин.

— Само хистеректомия ли?

— По всяка вероятност ще й извади и жлъчния канал, може би и бъбрек или два за разнообразие.

Питър се чудеше как да му отговори пред сестрата, но Маршъл го подкани:

— Не си ли съгласен с мен, млади д-р Де Хаан? Този човек е жаден за кръв.

— Какво искаш да кажеш, Марш?

— Няма значение, хлапе. Просто понякога сам си приказвам.

Матю Хеч влезе точно когато Питър се миеше за операцията.

— Продължавам, Питър. Пак ли си търкаш ръцете?

— Да.

— Не е нужно да го правиш, ако не си сваляш престилката и ръкавиците като мене, както знаеш.

Махна си маската, свали си ръкавиците и се преоблече в чиста престилка. Сложи си нови ръкавици и бързо се върна на операционната маса. Като преглеждаше квадрата открита плът, намазана с йод, готова за операция, той рече:

— Страхотна седмица се очертава, Питър. Тъкмо си гледах графика. До петък ще сме направили петнайсет големи хирургични операции, включително четири жлъчни мехура. Не знам защо тази седмица ни се падат толкова много пациенти с болен жлъчен мехур. Трябва да е от сезона. Между другото, ще трябва да хвърлим едно око на жлъчния мехур и на тази дама.

Питър не можа да се въздържи да не погледне към Марш, който отвърна на погледа му и каза:

— Хайде сега, Мат, нари знаеш, че имаш определен лимит, най-много четири жлъчни мехура седмично. Това е всичко, което ти се разрешава от комисията по лов и риболов.

Д-р Хеч се засмя.

— Мисля, че анестезиолозите започват вече да се оплакват, всеки ден свършват работа по обяд. Каква каша, Питър. Исках да ти спомена за старата дама, която е предвидена за операция на жлъчния мехур в четвъртък сутринта, г-жа Холенхърст. Не е в най-добрата си форма. Може би не е зле да я прегледаш преди операцията.

Матю започна долната инцизия и за известно време бяха погълнати от хирургическата си дейност. След като отвориха корема, Питър запита:

— Тази жена, която оперираме в момента, да не би да е имала проблеми с менструацията си, д-р Хеч?

— Има бучка в региона на левия си яйчник. Може да е киста, но може да се окаже и злокачествен тумор. Имала е големи болки при менструацията си с изобилно кръвотечение. Трийсет и пет годишна е и има четири деца, така че като й извадим матката, ще й олекне. Би могло да се окаже и ендометриоза^[3], както знаете. Матката й ми се стори доста голяма и дебела. Не бях много сигурен, но ми се стори, че напипах и жлъчния й мехур.

— Могли сте да напипате жлъчния й мехур ли?

— О, да, разбира се. Много пъти успявам да ги напипам с ръка.

Махнаха доброкачествената, с обикновена форма фоликуларна киста на десния й яйчник и Матю продължи да й вади матката.

— Дебела е и мисля, че ендометриозата се е разпростряла на стената на матката. Не бих я извадил, ако ставаше въпрос за млада жена, на която й предстои да ражда, но тя вече е към края на периода, когато една жена може да ражда, има си хубаво семейство и мисля, че така ще е най-добре. Ще й спестим бъдещи проблеми и затруднения.

До този момент Питър вече знаеше, че една от причините за бързата работа на Мат е способността му да идентифицира тъканта, да познава по всяко време какъв вид анатомична структура има пред себе си и какво иска да направи с нея. Разбираше какво бе имал предвид Хари Лоусън, когато каза, че след като е асистирал на Матю, направо е излизал от нерви, когато му се налагало да работи с друг хирург. Всички останали му се стрували бавни като костенурки. Но Питър също така започваше да забелязва, че едновременно с бързината д-р Хеч показваше явна немарливост и грубост при боравенето с различните човешки органи, пренебрежение към тъканта и липса на внимателното отношение към нея, на което го бяха учили професорите му в академията. Внимателното отношение отнемаше време. Д-р Хеч приключи да попива с тампон празния вече таз.

— Е, време е да се измъкваме от тази дупка. Няма да открием нефт тука.

Асистиращата сестра едва не се задави при този негов коментар.

Когато заши корема, Питър се обърна към д-р Хеч:

— Много се обезпокоих за г-жа Лонг, когато я видях тази сутрин. Трудно е да поддържаме кръвното й налягане, въпреки че непрекъснато й дават арамин. Коремът й е разтеглен и много я боли.

— Дявол да го вземе. Чух, че е имала силни болки и през нощта, но когато я видях сутринта, беше по-добре. Ще отида да я видя веднага, след като приключим тук. Знам, че има известен илеус^[4], но не мисля, че е чак толкова зле. Тази сутрин й дадох рициново масло. Установил съм, че то често помага вътрешностите да се раздвижат и заработят. Газовете излизат, раздуването спада и всички органи започват да функционират по-добре.

Питър не отвърна нищо, но се зачуди как е възможно лекар, който лекува начален паралитичен илеус, където отсъства или до голяма степен е намалена нормалната перисталтика на червата, да предпише силно дразнещ пургатив. Очистителните не можеха да накарат парализираните мускули на чревните стени да започнат да функционират, само щяха да ги раздразнят допълнително и да причинят още по-голямо разтягане, да докарат още по-голяма опасност. И все пак, Матю Хеч явно бе имал стотици подобни пациенти и много пъти бе изпадал в същата ситуация, така че бе възможно да има по-добра преценка, отколкото допускаше Питър.

Но дали чревната непроходимост бе главният проблем на г-жа Лонг, това вече беше друг въпрос. Не изглеждаше така. Силата на болката, която тя му бе описала, треската, високата температура и шока — всичко това не се връзваше с развиване на чревна непроходимост и характерните за нея признаци.

Когато се върна в стаята, Питър установи, че г-жа Лонг малко се е променила. Д-р Хеч се шегуваше с нея и не даде никакви признаци на сериозна загриженост. След няколко минути излязоха заедно от стаята и отидоха в рентгеновото отделение да погледнат снимките й, заедно с Лю Кондон.

— Има малък илеус тука, Мат — рече той с дълбокия си висок и привличащ вниманието глас. — Не е голям. Не мисля, че е чак непроходимост. Възможно ли е да има там някаква локализирана течност или инфекция?

— Не вярвам, Лю. Наистина има висока температура. Не бих се изненадал, ако се окаже, че главният й проблем няма нищо общо с хирургията, а се окаже над диафрагмата. Проклетите анестезиолози невинаги поддържат дробовете достатъчно разширени по време на операцията и получаваме колапс на белите дробове със зачатък на пневмония. Срещам този синдром в много от пациентите си.

— Е, Мат, младият ти съдружник — Лю Кондон хвърли на Питър ослепителна приятелска усмивка — поръча портативна рентгенова снимка на гръдния кош, но и на нея не мога да видя кой знае какво. Тук-там има някои работи, но нищо достатъчно сериозно, което да обясни болките й.

— Наистина не мога да повярвам, че нещо не е наред с корема й, освен ако случайно не е получила дивертикулит. Спомняш ли си, че миналата година имахме подобен случай?

Лю кимна.

Матю Хеч въздъхна.

— Е, наглеждай я през деня, Питър, и ме уведомявай как вървят нещата. Очаквам до утре да има известно подобрение. Бих й увеличил пеницилина, ако бях на твое място.

— Не е възможно да кърви, нали, Мат? — запита Лю, който все още размишляваше. — Питър е написал на бележката си, че е в шоково състояние, а сестрата в отделението каза, че й дават арамин.

— Сигурен съм, че не, Лю. Сто процента не. Всичко вътре в корема й е стегнато и внимателно двойно зашито.

Питър се зачуди дали в момента говори „мокрия хирург“, но само каза:

— Между другото, д-р Хеч, г-н Лонг беше в стаята и иска по някое време днес да поговори с вас.

— Разбира се, изпрати го в кабинета ми. Той е един нехранимайко, както знаеш, но с удоволствие ще го видя, ако реши да се отбие. — Д-р Хеч потупа Питър по рамото и му каза: — Недей толкова да се безпокоиш, Питър. Не се отразява добре на пациентите. — Засмя се. — Тя ще се оправи. Горе главата, момче.