Джеймс Кър
Клиниката (41)

41.

Тази нощ Питър спа зле. В сънищата му непрекъснато се явяваха съдията, г-н Толивър, съдебният стенограф, приставът с остър нос, а г-н Кузман го виждаше през замъглени контури на снимка — понякога му се струваше като предател, а друг път показваше достойнства и демонстрираше могъщи сили, с които беше в състояние да победи преследващото ги зло. На следващата сутрин кафето му се стори неприятно, когато го изпи на гладен стомах. Отиде с колата си до паркинга на сградата на областния съд в Сан Маршъл, като му се струваше, че е по-нервен, отколкото беше първия ден на процеса — деня, в който той самият бе застанал на свидетелското място да даде показания.

Г-н Кузман приятелски го поздрави от стола си.

— Всичко е готово, докторе. Извикали сме тези две дами с призовки и ще дадат показания веднага щом приключи д-р Хеч. Въпреки че допускам показанията му да отнемат целия днешен ден, както и утрешния.

Питър седна до Пеги Корти върху твърдата повърхност на дървената скамейка и й се усмихна.

— Готова ли сте за големия ден?

— Мисля, че да. Доста съм изморена. И аз не спах добре. Предполагам, защото съм си мислила за днешния ден.

— Аз също. Хей, д-р Хеч още ли не е дошъл? Би било типично в негов стил изобщо да не се яви.

— Ето го, сега влиза, д-р Де Хаан — рече тя.

— Поне не е в работното си облекло — рече Питър, като погледна към масата на ответника.

Матю Хеч стоеше със същия си дразнещ вид и усмивката не слизаше от лицето му, докато говореше с г-н Тапър, твърде освободен и твърде уверен в маниерите си.

Скоро съдебният пристав ги накара да станат прави и свадливият съдия Филдинг отново застана на мястото си, като леко потупваше набръчканото си зачервено лице и червените си очи, а бялата му коса беше разрошена. Пак трябва да е имал трудна нощ, заключи Питър.

Г-н Толивър изведнъж съобщи:

— Бих искал да призова на свидетелското място д-р Матю Хеч.

Предната вечер във вестниците се бе появила голяма статия със заглавие „Д-р Хеч утре застава на подсъдимата скамейка в дело за небрежно гледане на пациент от страна на лекар“ и съдебната зала отведнъж се напълни. Питър наблюдаваше как д-р Хеч, който сега беше по-пълен, отколкото някога го бе виждал, грациозно се навежда, за да седне на свидетелския стол, след като учтиво кимва на съдията.

По време на първия час от свидетелските му показания се държа спокойно, говореше тихо, беше онзи впечатляващо прям човек, който Питър познаваше от първата си среща с него. Съдебните заседатели внимателно слушаха въплъщението на смиреност и благоразумие, които той така умело им представи. Напрежението го отпусна и бе заменено от гняв и отвращение. След сутрешната почивка обаче, държането на Матю Хеч леко се попромени и тази промяна ставаше все по-очевидна и по-очевидна в течение на деня. Приличаше на нагряване на реостат. Д-р Хеч постепенно започна да става все по-самоуверен, но в момента, в който почувства, че владее ситуацията, взе да се лута насам-натам, стана неуправляем и далеч по-неприятен в държанието си. На Питър му се стори, че забелязва как първоначалното съчувствие, явно изписано на някои от лицата на съдебните заседатели и по-специално на две от жените, се заменя от скептицизъм.

Към края на сутринта той вече говореше оживено, дори небрежно, понякога си позволяваше да покаже част от гнева си и да го остави да виси между него и съдебните заседатели.

Г-н Толивър първоначално разпита д-р Хеч за продължителността на трудовия му стаж, големия му хирургически опит, в това число стотиците гастректомии, апендектомии, холецистектомии и херниорафии (операции на херния с пластика), които е извършил. След това му отдели същото време, през което да разкаже на съдебните заседатели за петнайсетгодишния период от време, през който е бил лекуващ лекар на младия Луис Корти.

— Все още е бил в гимназията, когато сте го видели за пръв път, така ли?

— Да.

— И по какъв повод го посетихте тогава?

— Имаше натъртване на бедрения мускул, вследствие игра на футбол. Играл полузащитник в отбора на гимназията „Джеферсън“.

След това се изредиха настинки, възпалено гърло, веднъж схванат от работа гръб, друг път разтягане на китката. Преди три години имал болки в гърдите, които се оказали вследствие на възпален, претоварен от работа и напрежение мускул. През следващите години имал няколко прегледа за сключване на застраховки и накрая, шест месеца преди смъртта му, бил болен от много сериозна простуда. Г-н Толивър се опитваше да представи картината на внимателния, загрижен семеен домашен лекар, на когото човек може да има пълно доверие.

Рано същия следобед навлязоха в първите подробности на самия случай, а късно следобед вече бяха задълбали в хирургическата операция и следоперативното лечение и грижи.

— Виждате ли, всъщност не инфекция е причинила проблемите на този човек след операцията. Искам да кажа, не пряко — доверително свидетелства д-р Хеч. — Проблемът му идва от токсичността, токсичността от инфекцията и от всичко останало, от целия курс на лечение. Преобладаваща токсичност.

— Счетохте ли този човек за рисков преди операцията, докторе? — запита г-н Толивър.

— Не. Не мислех, че операцията може да представлява някакъв риск за него. Досега в практиката си, още като погледна човек, мога да кажа дали дадена операция ще е рискова за него или не. — Вече говореше много по-бързо, отколкото в началото и г-н Толивър се опитваше да оставя паузи между въпросите си, за да го подсети, че трябва да отговаря по-бавно и да произнася думите по-спокойно и отчетливо, без да се отклонява в странични забележки, но невинаги успяваше да го удържи. — В Луис имаше нещо странно, което ми направи впечатление. Винаги съм установявал, че трябва много да внимавам, когато у мен се появи това чувство. Опитвам се да провеждам операциите си сравнително бързо, когато усетя, че има опасност от токсичност. Колкото по-дълго трае операцията, толкова по-дълго пациентът е под упойка, и толкова по-голяма става опасността от токсичност.

— Разбирам, докторе. Можете ли да ни кажете по-определено какво заподозряхте, когато, след като научихте историята на заболяването и извършихте всички необходими прегледи, ви се стори, че в лицето на г-н Луис Корти имате рисков случай, макар да сте установили, че се нуждае от незабавна хирургическа намеса? С какво заподозряхте, че ще си имате работа в случая? — Още един ненужно дълъг въпрос.

— В проявите, които виждах, заподозрях, че може да става въпрос за злокачествен тумор, откровено казано, рак или някакво сериозно заболяване на кръвта. Малко преди това бяхме имали случай на левкемия, който се прояви с остър холецистит. Сетих се за това. Почувствах, естествено, че хирургическа намеса би ни навела на някакви по-конкретни изводи. Не установих наличието на тумор, но по време на операцията черният му дроб определено не беше в нормално състояние.

— В отчетния си доклад за операцията, докторе — продължи г-н Толивър, — не сте споменали, че черният дроб е анормален. Въпреки това обаче, в един кратък откъс споменавате, че краищата му са заоблени. Бихте ли искали да коментирате това?

— Да, господине. Извършвам толкова много хирургически операции, че не ми е възможно да правя подробен опис на всяка една от тях, както и на всяка извършена от мен хирургическа процедура. Това просто би означавало да отнема от времето, полагащо се и определено за пациентите ми, ако всеки ден прекарвам по петнайсет минути, за да диктувам рапорт за всяка извършена операция. Разбирате ли какво искам да кажа?

— Естествено, докторе, но бихте ли коментирали записа си, че черният дроб е бил със заоблени краища?

— О, да. Това определено ми се струва патологично явление и означава наличие на чернодробно заболяване. Краищата на черния дроб не трябва да са заоблени, а остри. Това беше начинът, по който установих, че в случая става дума за чернодробно заболяване, както посочих в хирургическите си записки. — Понякога, когато започваше да отговаря на даден въпрос, Матю Хеч обръщаше величествената си глава с къдрава коса директно към ложата на съдебните заседатели и съсредоточено започваше да ги разглежда един по един. Така направи и сега. — Това са някои от нещата, които не включих в бележките си по операцията — продължи той. — Черният дроб нямаше здрав и хубав цвят. Заподозрях наличието на вродена или преди това съществуваща анормалност на черния дроб и като погледна случая ретроспективно сега, вярвам, че наистина е имало нещо подобно, на което другите обстоятелства при хирургическата операция са повлияли зле. Под „други обстоятелства“ имам предвид острия холецистит и операцията му, упойката, инфекцията на кръвния поток и последвалия операцията шок. — Направи жест с големите си и ловки ръце, гласът му, дълбок, изпълнен с чувство, красноречив. Съдебните заседатели бяха като омагьосани. — Но има още неща в хирургическата намеса, които не бяха записани в бележката. Тъканите на младия човек трудно се поддаваха на рязане, бяха грапави, което сочеше за наличие на заболяване.

Всичко това би прозвучало твърде убедително, помисли си Питър, на един лаик или профан. Дори и него бе успяло да заблуди първия или втория път. Д-р Хеч със същия успех би могъл да каже: „Не съм убивал този пациент. Уби го Майката природа, или анестезиологът, интернистът, зараждащият се рак, някакъв странен биологичен фактор, анормална тенденция към кървене, вродено заболяване на черния дроб, токсичност, мистериозна и неустановима инфекция на кръвния поток, един или всичките тези фактори взети заедно бяха смъртоносни. Фактът, че съм извадил четири пети от нормално дебело черво на шейсет и девет годишна жена с емфизем, астма и артериосклеротично сърдечно заболяване няма нищо общо със смъртта й“. Такава беше логиката на д-р Хеч, с която той си прочистваше пътя, за да трупа нови източници за печалби и увеличаване на доходите си.

— Момчето беше свястно — обърна се той към съдебните заседатели и този път г-н Толивър го остави да говори. — Познавах го от години, лекувах го в продължение на години. Беше ми като син. Исках да се погрижа за него по най-добрия възможен начин, но се разтревожих още от самото начало. След това по време на операцията попаднахме на този черен дроб, който допускам да е увреден още при раждането му. По всяка вероятност анестезиологът ни сега съжалява, че е използвал смес от демерол-споколамин и торазин за предоперативна упойка. Този анормален черен дроб би могъл още повече да се увреди от употребата на торазина, по-специално, като така логично да намали съпротивителните сили на тялото, които този жизненоважен орган обикновено осигурява. Но ние направихме всичко възможно, за да помогнем. — Дори тук спря, за да преглътне пред съдебните заседатели, които го слушаха с широко отворени очи. — Това момче, също така, нямаше правилно движение на кръвния поток. Понякога кървеше повече от обикновените хора, друг път — по-малко. Беше много странно. Никога не съм виждал нещо подобно.

Отново характерното за Хеч поведение. Всичко винаги беше много странно, много необичайно, най-голямото, което някога е виждал, най-трудната операция, която някога е извършвал. Днес явно демонстрираше всичко това.

— Главният довод за спор на ищцата в случая, както добре трябва да сте разбрали, д-р Хеч, е, че чернодробната артерия на г-н Корти е била небрежно и по погрешка завързана от вас по време на операцията. Какво ще кажете по този въпрос?

— Че няма абсолютно нищо вярно в това твърдение. Мога неоспоримо да докажа, независимо от твърденията на противоположната страна, че не съм направил това. Ясно си спомням, че идентифицирах чернодробната артерия и артерия цистика, като завързах последната. Освен това при аутопсията аз самият прегледах резултатите и не намерих никакви доказателства, че е бил завързан неправилен кръвоносен съд.

— Мислите ли, че смъртта на пациента е настъпила от чернодробно увреждане, настъпило поради умиране на клетките му, след като сте завързали чернодробната артерия? — запита г-н Толивър.

— Не, не мисля така. Нямаше жълтеница и протичането на заболяването нямаше нищо общо с обичайните признаци на заболяване при чернодробно увреждане. Напротив, повече приличаше на силна токсичност, появила се вследствие на остра инфекция на кръвния поток от грамотрицателни, небоядисващи се по Грам бактерии, освен тежестта на самата хирургическа операция, като всичко това се постави на фона на неправилен и ненормално развит черен дроб.

След това г-н Толивър му зададе редица въпроси за следоперативното лечение, като включи част от консултацията със Силвана, преди да се върне най-накрая към самата операция, за да запита:

— Добре, докторе, сега да се върнем към въпроса за прекомерната бързина при операцията. Установено е, че сте извършили операцията с много голяма скорост, която сама по себе си се явява доказателство за проявена небрежност или пък се отдава на подобна небрежност. Какво ще кажете по този въпрос?

— Аз съм това, което наричат бърз хирург. Работя бързо и винаги съм работил така. Върша много операции и, разбира се, бързината ми позволява да извършвам още повече. Развих тази бързина благодарение на професионалния си опит, но винаги съм работил прецизно и точно. Работил съм толкова бързо, колкото мога, и все пак съм работил както трябва, внимателно и като съм постигал най-добрите възможни резултати за пациентите си. Такива са фактите. За пациентите е много важно хирургическата им операция да мине бързо. Това скъсява периода им на стресово състояние, следователно намалява шока и скъсява времето на упойката. Спестява им също и пари, защото таксите за операция се намаляват, асистентските такси стават по-малки, както и тези на анестезиолозите. Взимам им далеч по-малки суми, отколкото им взимат средно другите хирурзи в околността, защото знам, че работя по-бързо от тях, доста по-бързо и ми се струва честно и справедливо да постъпвам по този начин. Но това момче ми изглеждаше болно още преди операцията и бях решил да я направя по най-бързия възможен начин. Като видях състоянието на черния му дроб, изпитах желание още по-бързо да я приключа. И преди съм вадил жлъчни канали за трийсет и пет минути, като често съм го правел и за четирийсет и пет или петдесет минути. Всъщност, това е обичайната ми практика.

— Така че не може да става въпрос за някакви ораторски ангажименти или нещо друго, което да ви е подтикнало да бързате и да приключите операцията в рекордния срок от трийсет и три минути?

— Абсолютно не. Не съм имал предвид ангажиментите си след операцията и никога не съм ги взимал под внимание, когато работя. Винаги съм смятал, че ако един лекар поставя на първо място пациента си, а себе си, семейството си, времето си и собствените си планове на второ, от него ще излезе добър лекар. Парите и личният живот никога не трябва да играят първостепенна роля и никога не са я играли при мене.

В края на деня г-н Толивър предаде д-р Хеч на разположение за кръстосан разпит, който да започне на следващата сутрин. Питър почти очакваше в този момент захласнатите съдебни заседатели да се изправят на крака и да започнат да ръкопляскат; толкова успешен се бе оказал за хирурга този следобед. В края на краищата самоувереността и напереността му не им направиха никакво впечатление. Беше превзел сърцата на съдебните заседатели с бързите си и навременни отговори.

След съдебното заседание г-н Кузман заведе групата си в близката чакалня и седна заедно с тях.

— Трябва да поговорим. Д-р Хеч много спечели днес. Мисля, че разбирате това. Така че е необходимо да променим някои неща. Сега, г-жо Корти, искам да ми кажете дали всичките тези дребни неща, от които д-р Хеч спомена, че е лекувал съпруга ви, са точно така или не?

— Мисля, че са точно така. Само че при последната простуда преди шест месеца го лекуваше д-р Джордж Кар, а не д-р Хеч. Добре си го спомням, защото му предписа цял куп лекарства, които все още си стоят на шкафчето в банята с името на д-р Кар на тях.

— Е, това е дребна подробност, но ще я запомня. А ти, Питър, какво ще кажеш за всичко това?

— По всяка вероятност мислите ни съвпадат. В началото съдебните заседатели имаха вид, като че ли ще го изядат с очи, след това се появиха известни резерви, когато започна да говори с апломб и стана по-естествен, взе да говори по-бързо и да се прави на умен. Но към края на деня отново завладя сърцата им и ни разгони фамилията. Така ми изглеждат работите на мене.

— Наблюдавах съдебните заседатели през целия ден. Вие забелязахте, че почти на нищо не възразих. Просто гледах лицата им и се опитвах да запомня кога намират в показанията му някакво слабо място. Утре ще наблегна точно на тези места.

— Наговори всички глупости, които може да издърдори един човек, по време на анализа си на болестите на Луис — рече Питър. — Всичките тъпотии — извинявай, Пеги — всичките тъпотии и гадости, които непрекъснато чувам. Думите му са безсмислени, но съдебните заседатели не могат да разберат това.

— Напълно съм съгласен с тебе, Питър. Сега, г-н Корти и г-жо Корти — обърна се към тях г-н Кузман, — има още нещо, което трябва да знаете. — Продължи да им разказва за разкритието на променените записки в медицинските отчетни документи и за надеждата ни, че те ще помогнат. — На този етап, вярвайте ми, ужасно се безпокоя. Преди една седмица се чувствах далеч по-уверен в шансовете ни да спечелим делото, отколкото съм сега, така че молете се всичко да е наред. Това е за момента. До утре сутрин, приятели, а теб те чакам довечера в кабинета си, Питър. — Грабна си нещата и буквално изхвръкна от стаята.

Пеги се усмихна след излизането на адвоката и се обърна към Питър:

— Както вече ви казахме, независимо дали ще спечелим или загубим, ние смятаме, че постъпваме правилно. Ако загубим, добре, но знаете ли, все пак съществува и възможността да спечелим.

Когато тази вечер се прибра в апартамента си, Питър намери в пощенската си кутия дълго писмо от майка си, което седна и набързо прочете, преди да отвори другия плик, където на мястото на подателя бе написано „Областно медицинско общество на Сан Маршъл“. След като го отвори, Питър извади отвътре единичния тънък лист, на който прочете следното:

„Уважаеми д-р Де Хаан,

На събрание на Изпълнителния комитет на областното медицинско общество на Сан Маршъл, състояло се вечерта в четвъртък, на 28 юли, с единодушно гласуване бе постигнато съгласие да се предаде името ви за изключване от членство на следващото редовно заседание на медицинското ни общество, което ще се състои на 20 септември, както и лишаването ви от всички привилегии, които гореспоменатото членство ви предлага. Както без съмнение добре разбирате, не сме предприели подобни действия с лека ръка, а след дълго и подробно разглеждане на неотдавнашните ви действия в тази област. Ако обществото одобри искането ни, трябва да ви уведомим предварително, че това ще ви лиши от всички права, които имате като член на областното медицинско общество, което на свой ред ще окаже влияние на правото ви да бъдете постоянен член на щатското и националното медицински общества.

Чувстваме, че взимаме тези предварителни дисциплинарни мерки в името на една добра кауза. Според правилата на конституцията ни, ваше право е да се явите пред Изпълнителния комитет с избран от вас приятел, представител или адвокат, за да ни дадете възможност да преразгледаме настоящите си първоначални действия. Тогава ще ви запознаем с причините, подтикнали ни към подобни действия.

Изключването ви от обществото трябва да стане на редовно събрание и гласуването за него трябва да бъде с болшинство на активните членове, присъстващи на него, тъй като този кворум се изисква от конституцията ни. Също така имате право да се явите на събранието на 20 септември, за да представите всички ваши коментари във връзка с членството си, преди да протече гласуването за изключването ви.

Ваш:

Албърт Хамфърс,

Секретар на Изпълнителния Комитет на областното медицинско общество в Сан Маршъл“