Петър Берон
Пет месеца в Нова Гвинея (21)

Защо все пак джунглите са без маймуни?

Още Уолес през 1853 г., наблюдавайки птиците и бозайниците в Западна Нова Гвинея, е установил, че повечето от тях са близки до австралийските. От 66 семейства птици в Нова Гвинея само 4 не се срещат в Австралия: бекасите (Scolopacidae), дървесните бързолети (Hemiprocnidae), птиците носорози (Bucerotidae) и сврачките (Laniidae). Само едно австралийско семейство — ему (Dromaeidae), не се среща в Нова Гвинея. Същевременно 18 австралийско-новогвинейски семейства птици липсват на остров Калимантан. Този голям остров има в своята фауна 10 други семейства, които не достигат Нова Гвинея: кълвачите, бюлбюлите и др. Подобно е и положението с бозайниците: ехидните и торбестите са толкова присъщи на австралийската фауна, колкото са чужди на индо-малайската. Същевременно редица групи (маймуни, катерици, хищници, копитни, люспеници и много други) са широко разпространени из Големите Зондски острови, но не достигат Нова Гвинея. Дивата фауна на Нова Гвинея включва само 4 разреда бозайници (ако не смятаме пренесените от човека новогвинейско динго и подивялата свиня): това са еднопроходните (ехидни и проехидни), торбестите, гризачите и прилепите. Явно е, че някаква много сериозна зоогеографска бариера е възпрепятствувала навлизането на повече висши бозайници в Нова Гвинея.

Ява, Суматра и Калимантан (Борнео), както и някои по-малки острови (Бали) са части от Югоизточна Азия, превърнати неотдавна в острови в геологично отношение. Нова Гвинея е била винаги част от австралийската континентална плоча. По време на най-голямото заледяване 2000 кв. км ледници са покривали планините на острова (който всъщност тогава още не е бил остров, тъй като морското равнище е било 150 м по-ниско от сегашното и 30 м дълбокият Торесов проток не е съществувал). Между „Земята Сунда“ и „Земята Сахул“, между шелфа на Югоизточна Азия и шелфа на Австралия са разположени острови с преходна фауна, които Дикерсън нарече през 1928 г. „Уолесия“ в чест на знаменития англичанин. Това са Сулавеси (Целебес) с неговите сухоземни костенурки, свинята бабируса, маймуни, катерици, земеровки, хищници, но и с два вида кускуси. Тук се отнасят Халмахера, Буру, Тимор и други острови. Те са служили и служат за това, което на английски се нарича „stepping stones“ — камъни за стъпване, междинни станции за преминаване от един остров на друг. Във всеки случай между отделните суши винаги е имало протоци, не по-тесни от 100 км, а такава морска преграда далеч не е по силите на всички животни. По-лесно преминават морските бариери растенията и насекомите — и флората и насекомната фауна на Нова Гвинея имат подчертано индомалайски облик. Обикновено причисляват Папуаската подобласт към Австралийската област, но съветският зоогеограф О. Крижановски обособява специална „Папуаска област“ в състава на Палеотропичния доминион. Споровете между зоогеографите явно ще продължат още дълго.

Още А. Уолес е прокарал между Калимантан и Сулавеси и между Бали и Ломбок линия, която според него разделя Индомалайската и Австралийската област. В своята книга „Върху зоологическата география на Малайския архипелаг“ (1860) Уолес пише: „Западните и източните острови на архипелага спадат към области, по-различни и противоположни, отколкото които и да са други от големите зоологически подразделения на земята“. Констатациите на Уолес били посрещнати с ентусиазъм от съвременниците му. Ернст Хекел пише през 1893 г.: „Прекосявайки тесния, но дълбок проток Ломбок, ние с една крачка преминаваме от днешната ера в Мезозоя“. По-късните изследвания установили, че различията не са така резки, особено при безгръбначните. Били прокарани още линии: на Лидекер, която очертава австрало-папуаската континентална фауна, и на Вебер, която разделя областите с приблизително балансирани индомалайски и австралийски елементи. Така или иначе, сулавеският макак при цялата си пъргавина не е могъл да прескочи „от камък на камък“ до безкрайните гори на Нова Гвинея. Способността на повечето животни за разселване е много по-малка, отколкото мислят някои.