Ърл Стенли Гарднър
Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник (18)

17

Изправен в средата на помещението, лейтенант Траг пое ролята на церемониалмайстор.

— Уважаемият господин съдия ще отбележи, че мястото на група е очертано с тебешир — започна той. — В червено са границите на локвичката кръв. По мое мнение фаталният куршум е бил почистен заедно с тази засъхнала кръв — нещо, което се случва доста често… Изгубил скорост при преминаване през тялото, той е паднал на пода сред кръвта, която няколко часа по-късно се е съсирила и го е скрила от очите на хората, заети с претърсването.

При други случаи фаталният куршум остава някъде из дрехите на жертвата и пада от тях при транспортирането на трупа. Понякога се намира, понякога не. Но дори и да бъде открит в линейката, от криминологична точка той вече не върши работа, тъй като никой не може да каже откъде точно се е появил…

Мога да уверя уважаемият господин съдия, че тези неща се случват. Не много често, но се случват.

Съдията Елуел огледа помещението и попита:

— Тук всичко е така, както сте го заварили, нали?

— Абсолютно.

— Изследвахте ли тавана?

— Не само тавана, но и всяко кътче от тази стая — отвърна Траг. — Използвахме мощни фенерчета и други помощни средства, но не открихме нищо. Можете да ми повярвате, че имах огромно желание да открием фаталния куршум, тъй като той без съмнение щеше да хвърли светлина върху случая…

Съдията Елуел кимна.

— А прозорците? — обади се Мейсън.

— Заварихме ги в положението, в което ги виждате — залостени и със спуснати пердета. От разположението на вещите в банята стигнахме до извода, че покойната се е готвела да вземе душ — съблякла е дрехите си и е останала по бельо. Това обяснява спуснатите пердета. Прозорците вероятно са си били затворени. Всички предмети в стаята са описани и запечатани, за да избегнем евентуалните грешки.

— А не допускате ли, че някой от прозорците е бил отворен по време на убийството? — попита Пери. — И куршумът е излетял именно през него?

— Възможно е — призна Траг. — След което убиецът го е затворил и залостил…

— Според сведения от метеорологичната служба на четвърти вечерта между осем и двадесет и пет и осем и петдесет и пет над тази част от града е имало гръмотевична буря — продължи Мейсън. — Не зная дали това има връзка със случая, но помолих моята детективска агенция да провери за някакви необичайни събития в посоченото време. Оказа се, че подобни гръмотевични бури са изключително рядко явление за местния климат.

— Но какво общо има тя? — вдигна рамене лейтенант Траг.

— Затворените прозорци — отвърна Мейсън. — Времето през онази нощ е било изключително тежко — влажно и горещо. А в тази къща няма климатична инсталация. Това ме навежда на мисълта, че прозорците би трябвало да бъдат отворени, а затварянето им е било наложено от гръмотевичната буря.

— Не и когато една жена се готви да вземе душ — възрази полицаят. — Дори и да ги остави отворени, тя би дръпнала пердетата. Но в такъв случай куршумът би оставил дупка в някое от тях, а такава дупка няма.

— Всичко това са празни приказки — обади се Дилън. — По време на бурята жената вероятно е била жива и здрава. Затворила е прозорците, които до този момент са били отворени. Може би е била убита часове по-късно — в два или в три часа през нощта…

— Съдейки по облеклото й, това е изключено — поклати глава Мейсън. — Убийството не е извършено в малките часове на нощта. Предлагам да дръпнем пердетата, да отворим прозорците и внимателно да прегледаме пространството около первазите.

— Каква полза от това? — изгледа го прокурорът.

Съдията Елуел продължаваше да мълчи.

— Ползата е евентуалното определяне на часа на смъртта — отвърна адвокатът. — Вероятността Агнес Бърлингтън да е била застреляна, докато е затваряла прозорците, съвсем не е малка.

— Едно на десет милиона — поклати глава Дилън.

— Не е така — възрази Мейсън. — Нека допуснем, че Агнес Бърлингтън е имала посетител с враждебни намерения. В ръката си е държала пистолет. Бурята е бушувала с пълна сила, дъждът е влизал през отпорения прозорец, а вятърът е развявал пердетата. Домакинята е пристъпила към прозореца с намерението да го затвори и за миг е обърнала гръб на неизвестния посетител. Това е било достатъчно. Онзи измъква револвер и я застрелва в гръб…

Подобен сценарий обяснява движението на куршума отдолу нагоре през тялото. В момента на изстрела жертвата е била наведена над перваза, полуобърната към посетителя. А пердетата са били отметнати встрани от вятъра и по тази причина в тях липсва дупка от куршум…

— Това е една от невероятните теории на господин Мейсън — саркастично се обади Дилън. — Както винаги той се опитва да нагоди косвените доказателства към теорията си, без да го е грижа за действителното състояние на нещата. Е, добре… Елън Адеър би могла да убие Агнес Бърлингтън в момента, в който вятърът е отметнал пердетата от отворения прозорец. И този момент би могъл да настъпи точно тридесет минути след като жертвата е вечеряла. Но това не доказва нищо.

— Теорията на господин Мейсън е интересна — поклати глава съдията. — При случай, в който полицията не може да открие фаталния куршум, защитата има пълното право да разследва всички възможности. Лейтенант Траг, моля ви да дръпнете пердетата и да отворите този прозорец…

Полицаят мълчаливо се подчини.

Съдията пристъпи напред и се наведе над рамката на прозореца.

— Какво е това, лейтенант? — попита след известно време той.

Траг приклекна до него и внимателно огледа малката дупка в долната част на перваза.

— Дупка — установи той. — Но тя не доказва нищо.

— Възможно ли е тази дупка да е причинена от куршум?

Той се поколеба.

— А възможно ли е дупката да е направена нарочно, за да обърка следствието? — гневно извика прокурорът Дилън. — Струва ми се, че прекалено лесно я откриваме точно там, където иска да я открием господин Мейсън!

Съдията Елуел замислено го погледна.

— Но на вас не ви хрумна да отворите прозореца и да изследвате долната част на перваза, нали?

— Не, разбира се! — отсече прокурорът. — Трупът беше открит в тази стая, с плътно затворени прозорци и спуснати пердета!

— При тези обстоятелства ми се струва уместно да наредя допълнително разследване — поклати глава съдията. — Пътят на куршума през тялото ясно сочи, че жертвата е била приведена над прозореца, а това означава, че е стреляно в нея в момента, в който се с опитвала да го отвори или затвори… Фактът, че това предположение е направено от господин Мейсън, съвсем не намалява неговата достоверност. Затова мисля, че полицията трябва да продължи своето разследване, като насочи вниманието си върху новооткритата дупка на перваза.

Ако господин Мейсън е прав, фаталният изстрел е бил произведен в момента, в който жертвата е била полуизвърната към убиеца, опитвайки се да го държи на прицел със собственото си оръжие, а едновременно с това и да затвори прозореца. Убиецът, който и да е той, умело се е възползвал от момента, измъкнал е револвер и е стрелял… А Агнес Бърлингтън вероятно не е подозирала, че той (или тя) е бил въоръжен…

След като госпожица Бърлингтън пада на пода, убиецът прескача тялото й и затваря прозореца.

— Все още не знаем дали тази малка дупка в перваза е причинена от куршум — възрази Дилън.

— А от какво друго може да е причинена според вас? — изгледа го Елуел.

— От всичко и от всеки! — подчерта Дилън и хвърли обвинителен поглед към Мейсън. — За тази цел е достатъчно да се опре някаква тънка тръбичка до дървото и да се удари с чук по противоположния й край!

— Теоретически това е възможно — кимна съдията. — Но имайки предвид факта, че полицията е запечатала мястото на престъплението и ние намерихме печатите недокоснати, започвам да си мисля, че именно прокуратурата прибягва до невероятни теории…

Предлагам полицията да претърси терена отвън, точно под прозореца. Може би именно там ще се намери липсващият куршум.

Аз отлагам разглеждането на случая в съда до утре в десет сутринта. Така полицията ще разполага с достатъчно време за допълнителното претърсване. Надявам се куршумът да бъде намерен и това ще допринесе за разрешаването на загадката. Ако този куршум е изстрелян от револвера, който открихме в колата на заподозряната, нещата ще бъдат ясни. Но ако е изстрелян от друго оръжие, съдът ще бъде принуден да разглежда уликите в съвсем различна светлина.

Мисля, че нямаме повече работа тук. Полицията си е свършила работата в помещението, в което е извършено престъплението, но за съжаление е пропуснала да претърси най-важното място…

Съдебното заседание ще бъде възобновено утре в десет часа сутринта, господа.