Ърл Стенли Гарднър
Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник (12)

11

— Това ли беше всичко? — учудено попита Елън Адеър, след като лейтенант Траг бавно се отдалечи към къщата, а Мейсън запали мотора.

— Това беше само началото — отвърна адвокатът.

— Но той не ме попита нищо… Нито откъде познавам мъртвата, нито защо сме тук.

— Защото знаеше, че няма да ви позволя да му отговорите — поясни Мейсън. — А дори и да му отговорехте, не можеше да бъде сигурен, че казвате истината.

— Това пък какво означава?

— Означава, че на този етап лейтенант Траг знае за убийството толкова малко, колкото и ние… Приблизителният час на смъртта може да бъде установен от вкочанясването на трупа, от включеното осветление и напоителната система, която положително работи от доста време насам… По всяка вероятност Агнес Бърлингтън е била убита преди около двадесет и четири часа, но вкочанясването на трупа е един от най-несигурните методи за установяване времето на смъртта. При някои хора то се появява почти моментално, докато при други става бавно и продължително…

Има и други методи за определянето на този час — телесната температура, последното хранене, състоянието на храната в стомаха и червата…

Същевременно Траг знае, че ние сме сериозни и отговорни хора и няма да се укрием от правосъдието. Той е убеден, че съм му казал истината, но не е сигурен, че това е цялата истина. На практика той е почти убеден, че съм му спестил най-важната част от нея — тоест, защо сме дошли чак до тук, за да разговаряме с Агнес Бърлингтън, върху какъв случай работя, защо вие сте моя клиентка и прочее…

— Аз наистина съм ваша клиентка, нали? — разтревожено попита Елън, докато колата излизаше на главната улица.

— Май е така — загрижено въздъхна Мейсън. — Вече съм обвързан с вас. Първоначално се отказахте от услугите ми, после се върнахте, обзета от паника. Защо го направихте, Елън?

— Не съм била обзета от паника. Обмислих нещата от всички страни и разбрах, че когато става въпрос за наследство от два милиона долара, няма начин да не привлека общественото внимание. Бях сигурна, че ще открият не само мен, но и Агнес Бърлингтън, и Уайт… По тази причина реших, че е време да изляза на светло, а Уайт рано или късно ще трябва да свикне с новата ситуация… С два милиона долара той би го сторил много по-лесно, нали?

— И се върнахте при мен…

— И се върнах при вас.

Известно време Мейсън мълча, после тихо подхвърли:

— Май ще се окажете доста пресметлива клиентка…

— Напротив, дори се опитвам да контролирам прекалената си чувствителност — възрази тя.

— Точно за това става въпрос — кимна той. — Доста добре се контролирате… В момента сте твърде спокойна…

— А защо да не съм?

— Само преди броени минути бяхте пред истерия — отбеляза Мейсън.

— Но успях да се справя с нея, нали? Една емоционална буря винаги прочиства атмосферата…

— След което сте хладна, спокойна и сдържана…

— Да, доста по-спокойна в сравнение с момента, в който открихме трупа.

— Но именно в този момент се държахте малко странно — отбеляза Мейсън. — Предупредих ви да не докосвате нищо, но вие направихте точно обратното — започнахте да се препъвате из помещенията, хващахте се за всичко, което ви попаднеше пред очите — гардероба, мебелите, вратите… А преди да влезем в къщата, опряхте ръце и във външното стъкло на входа.

— Какво лошо има в това? — попита Елън.

— Нищо лошо — въздъхна той. — Само дето къщата е пълна с вашите отпечатъци.

— Съжалявам.

— Ще съжалявате много повече през следващите дни. Траг няма да е очарован от факта, че открива отпечатъците ви навсякъде.

— Не зная как ще реагира, но ми се стори опитен полицай, който сигурно е виждал жени, изпаднали в паника — сви рамене Елън. — Жената не е машина, господин Мейсън. Тя е емоционално същество и действията й понякога не се подчиняват на логиката…

— Знам, знам — кимна Мейсън. — Но в главата ми се върти една мисъл… Чудя се дали тя ще се появи и в главата на Траг…

— Каква мисъл?

— При повторната си поява в кантората ми вие вече сте знаели за смъртта на Агнес Бърлингтън…

— За Бога, господин Мейсън! — възмутено извика жената. — Как можете да допуснете такова нещо! Обвинявате ме в измама, така ли?

— В нищо не ви обвинявам, но искам да отговорите честно на един въпрос: знаехте ли, че Агнес Бърлингтън е мъртва, когато се появихте при мен?

— Не, разбира се!

— Предлагам ви да си помислите малко, Елън. Ако сте били в тази къща преди и сте знаели, че вътре лежи мъртвата Агнес Бърлингтън, все едно, че сте влезли там с пистолет в ръка и сте натиснали спусъка…

— Вече ви казах, че не съм знаела нищо! Нямах представа, че е мъртва. Надявах се да я открием жива и здрава и да я накараме да проговори!

— Дано да е така — промърмори Мейсън, после рязко вдигна глава: — На алеята имаше следи от гуми, Елън. Личаха ясно, тъй като водата от подгизналата ливада се беше спуснала на там…

— И какво от това?

— А вие много настоявахте да вкарам колата си в алеята. Просто умирахте от желание да паркирам в калта…

— Помислих си, че така ще е по-удобно, а освен това…

— Защо, Елън?

— Ами… Всъщност не знам. Просто ми хрумна така…

— Аз пък мисля, че искахте моята кола да прикрие следите. И се питам дали тези следи не са били от вашата кола. По всяка вероятност сте я вкарали там по-рано през деня, а едва след като сте слезли от нея, сте разбрали, че ще останат следи. После сте минали отзад, бутнали сте открехнатата врата и сте открили трупа… Питам се дали не сте направили и един малък обиск. В смисъл, търсили сте дневник, някакви документи… И сте оставили отпечатъци.

После решавате да оправите нещата и се появявате при мен. Планът ви е прост, но ефикасен: трупът откривам аз, а вие — като повечето жени, изпадате в истерия и започвате да се лутате из къщата… По този начин лейтенант Траг ще получи обяснение за наличието на ваши отпечатъци навсякъде…

Елън се изправи, на лицето й се появи студено изражение.

— Мисля, че при тези обстоятелства едва ли можете да бъдете мой адвокат, господин Мейсън!

— Свободна сте да прекъснете отношенията ни, когато пожелаете — отвърна Мейсън. — Но ви предупреждавам, че ако казаното от мен е вярно, скоро ще бъдете обвинена в предумишлено убийство! Изобщо не се надявайте, че номерата ви ще заблудят лейтенант Траг за повече от двадесет и четири часа. Затова ви предлагам добре да си помислите…

Елън Адеър запази мълчание.

— Е? — погледна я очаквателно той. — Къде остана справедливото ви възмущение?

Жената му отправи един продължителен поглед, после внезапно политна и се облегна на рамото на Дела Стрийт.

— Истина е… — прошушна тя.

Мейсън сподавено изруга и рязко завъртя волана.

— Къде отиваме? — попита Елън Адеър.

— На едно спокойно място, където се надявам най-сетне да чуя от вас цялата истина! — гневно отвърна адвокатът.