Ернест Маринин
Затворникът (10)

Ден четиристотин седемдесет и осми

Олег стана рано сутринта, когато току-що бяха започнали да се озаряват най-високите облаци на небето. Горичката бе обвита в мъгла, по тревата блестеше роса. С удоволствие оглеждаше новата си къща. Половинметровите дървени греди бяха обрасли с мъх, тръстиковият покрив се спущаше над блестящите прозорци. В гнездото на високия комин мътеха щъркели.

И в този миг му се стори, че над комина се мярна светъл пушек. Откъде? Никой не беше палил… Но като се вгледа, разбра грешката си. Далече бавно се спущаше парашут.

„Някому не е провървяло“ — помисли Олег и се втурна към вертолета.

Когато долетя, човекът беше вече успял да събере парашута и се занимаваше с ремъците. Беше в скафандър и шлем и стоеше гърбом, затова Олег не го позна веднага. Излезе от кабината и спря нерешително:

— Ти ли си? Откъде идваш? Нали отлетя… Или си трети?

— Отлетях! Кой дявол… Всичко беше мираж. Тук няма нищо, ама нищо истинско освен мене, идиота. Повярвах, глупак… Всичко е мираж, химери, такива, каквито сте ти и тя!

Олег стоеше, отпуснал ръце, без да може да намери нужните думи, а оня, обърнал се гърбом и наведен над парашута, замълча. После замря, сякаш в главата му бе дошла неочаквана мисъл и с глух, някак чужд глас, каза:

— Извинявай, но аз не съм трети. Аз съм първият. И единственият!

Обърна се рязко, вдигна ръка, в която блесна пистолет и в очите на Олег светна ослепително ярка звезда…

Вятърът отнесе пепелта, но обгорелите кости останаха. Наложи се да ги закопава.

* * *

Олег приземи вертолета в двора и дълго оглежда новата къща. „Да, този наистина е бил по-добър — не се е страхувал. И е могъл да въплъщава. Няма нищо чудно. Нали бях аз, макар и неистински… Всичко най-хубаво в мене — това беше той. А аз го убих…“ Стисна зъби и тръгна към старата си къща.

Лена още спеше. Тихо влезе в банята и дълго ми ръцете си с гореща вода. Все му се струваше, че по дланите му има пясък и пепел и той продължаваше да трие ръцете си с четка и сапун и мислеше, че още много, много години ще преживее и всеки ден ще се мъчи да премахне пясъка и пепелта от ръцете си…