Линда Сю Купър
Беззащитни сърца (14)

Глава тринадесета

Нина никога досега не бе впечатлявала Мич като срамежлива теменужка. Тя отлагаше момента и той го знаеше. Толкова бе мила, толкова сладка.

— Пусни я отново — помоли тя, когато свърши шестата песен от компактдиска на Ван Морисън Горски мед.

Дори му прозвуча уплашена.

— Вече я слушахме пет пъти — засмя се Мич, като се обърна от колоната от свещи, които бе запалил току-що върху бюфета, за да вижда добре своята изключително секси съпруга. Нейните торбести боксерки и горнището й с прекалено голям размер не бяха точно стандартното бельо за първа брачна нощ, но пасваха невероятно… на стила на Нина… че не му се искаше тя да е облечена в нещо друго. Освен да е в ръцете му. Завинаги.

Сватбената им песен се носеше из стаята. С почти гърлена въздишка Нина облегна глава на таблата на леглото и затвори очи.

— Любимата ми песен за всички времена.

— О, така ли?

Мич отвори вратата за миг и окачи върху дръжката табелката не безпокойте, която Джаред бе задигнал от хотела. Като се настани на края на леглото, той я подразни:

— И от кога?

Приближи се и почти опря лице до нейното.

— Откакто… я пуснаха на тържеството ни — прошепна тя.

В големите й сиви очи се прокрадна безпокойство и тя прехапа долната си устна, като я остави влажна и розова.

— Защо му каза да я изсвири, Мич?

— Защото исках да бъде нещо специално. И истинско.

Тя отметна глава като горда лъвица и избърса сълзите от бузата си.

— Не казвай неща, които не мислиш, Мич. Не и сега, когато тъкмо започнах наистина да вярвам в теб.

Той заклати бавно глава. През целия си живот не бе обичал някого по начина, по който обичаше тази жена. Седна със скръстени крака зад нея, придърпа я към себе си и замилва млечната мекота на раменете й с бавни, равномерни движения.

— Нина, през цялото това време следвах указанията ти, миличко. Ти каза стой настрана и аз стоях настрана. Ти каза, че отношенията ни са делови и аз се държах делово. — Той започна да прави малки кръгове с палците си под презрамките на горната част на нощницата й. — Кажи ми какво искаш. Знам, че си уплашена.

— Искам… искам да правиш любов с мен.

Той я изгледа на трепкащата светлина на свещите и я пожела силно, знаеше, че ако я има и я загуби, това щеше да го убие.

— Не казвай неща, които не мислиш, ангелче. Не и сега, когато тъкмо започнах наистина да вярвам в теб.

Когато тя притисна гъвкавото си тяло до гърдите му, той видя проблясък на надежда за бъдещето си. Зарови лице в гъстата й, с ухание на плод коса и вдиша.

— Обичам те, Нина! Никога не съм искал да… не съм го очаквал, но това е истина. Ще го повтарям милион пъти, ако трябва, докато ми повярваш.

Устните им се сляха, езиците им се докоснаха и се отдръпнаха… после се докоснаха отново. Тя се изви назад, като притисна гърди към тялото му.

Сякаш ток премина през него. Той сграбчи с шепи косата й, килна леко главата й назад и постави устни на вената, която пулсираше на шията й. Неговата Нина. Неговата съпруга.

— Искам да ти покажа… колко много…

Тя се отдръпна, сграбчи края на нощницата си с една ръка, изхлузи другата и я издърпа през глава. Разкошната й коса падна на раменете й на големи вълни. Гърдите й — пълни и твърди, умоляваха да бъдат целувани, смукани и хапани.

— Боже мой, толкова си красива…

Тя погледна почти срамежливо.

— Люби ме, Мич!

— Сигурна ли си?

Цялата срамежливост се стопи с едно многозначително повдигане на веждата. Тя само спря за секунда, преди да възседне крака му.

— Толкова отдавна те желая.

Той поклати глава при тази ирония.

— И двамата сме толкова твърдоглави, за наше добро, знаеш ли това?

Той я приближи до себе си, като се отдаде на първичната нужда да влезе в нея. Тъканта ги разделяше, но той можеше да почувства горещината й, влагата й. Копнееше да се слее с нея, да я почувства как се извива срещу него в първичен знак на приемане. Той прокара ръце нагоре и надолу по гладкото кадифе на голия й гръб, като се възхити на малките вълнички от мускули, на женствеността й и на силата й.

Тя въздъхна, като се отърка с опияняващи кръгове срещу твърдия му член.

— Мич, моля те — простена тя, като протегна ръка да го докосне. — Имам нужда…

Той никога не бе ставал свидетел на такава неприкрита страст на жена, която е толкова нагодена към своите желания. Като се отдръпна назад, той изхлузи шортите й, после се изправи и махна своето бельо и се наслади на светлокафявия й триъгълник.

Тя се настани облегната на възглавниците и се изпъна като котка. Отвори очи, зениците й се разшириха и сякаш го изпи с очи.

— Ела тук — промълви тя, като плъзна опакото на ръката си бавно надолу по тялото си, докато пръстите й откриха влажността, която търсеха. Тя протегна другата си ръка докато разтвори крака и започна смело да милва набъбналата си среда.

— Моля те… докосни ме.

Той се облегна отново на леглото, а сърцето му биеше като стенобойна машина в гърдите му. Едва имаше сила да откъсне очи от тялото й.

— Сладка Нина, искам да гледам…

— Двамата — изстена тя, като придърпа ръката му към своята горещина и пъхна двата му пръста в себе си. — Да!

Бедрата й започнаха да се извиват във възбуждащ първичен танц, когато пръстите им заедно я доведоха до върховния момент. Като вдигна другата си ръка, той замасажира и повдигна едната й гръд, като завъртя зърното й между палеца и показалеца си и се наслади на страстните й извивки.

С коса, разперена като златно ветрило върху завивките, и очи, затворени в екстаз, тя подскачаше и се извиваше с енергичните вълни на освобождаване. Задъхана, мълвеше името му отново и отново, докато му се стори, че ще експлодира от копнеж за нея, от осъзнаването колко много я обича. Лъскавина от пот заблестя на плоския й корем, докато тя отвори уста за повече въздух. Като го погледна с опиянените си от любов очи, тя се протегна към него.

— Толкова ли?

— Повече.

Той се надвеси над нея, а върхът на пулсиращия му член се потопи възбуждащо в изгарящата я влага, като замилва набъбналия й орган.

— Покажи ми. През цялата нощ.

Той се отдръпна, като поиска да я подразни и сниши лице да я захапе по корема. Тя изстена и изви нагоре тяло към него.

— Имам по-добра идея.

Той вдигна пръстите й и засмука нейния вкус от тях, като се втвърди още повече и си помисли, че ще се разпадне на милиарди пулсиращи частици.

— Какво ще кажеш да ти показвам до края на живота ти?

От ъгълчетата на очите й се спуснаха сълзи и потекоха към ушите й.

— Дадено — прошепна тя.

И вдигна бедра, докато той влизаше в нея, после го придърпа дълбоко и страстно към тялото си и уви около кръста му дългите си, силни крака.

Той изстена и изцяло се подчини на нейната първична, освободена от задръжки страст, после хвана бедрата й и потъна в нея отново и отново. В очите му също се надигнаха сълзи и той ги остави да падат на едри капки върху гърдите й. Тя беше негова съпруга веднъж и завинаги.

Най-после си беше у дома.

 

 

Утрото дойде спокойно. Нина притвори вратата на спалнята. Не искаше да безпокои Мич, който все още бе потънал в дълбок сън. Спомените от предишната нощ — тяхната брачна нощ — накараха нейните сърце и тяло да пламнат. Като се обърна, тя се озова лице в лице с Пийт.

Заговори му първа. Лицето й поруменя. Отбягна погледа му и придърпа роклята си.

— Изплаши ме…

— По дяволите, мислех, че никога няма да се събудиш. Но виж, да, знам, че това беше брачната ти нощ. Ето. — И той й подаде голяма чаша с димящо кафе. — Пийни. Трябва да поговорим.

Той се завъртя и се запъти към всекидневната, като не й остави друг избор, освен да го последва.

— Какво? Готов ли е докладът за балистичните проби?

Стаята все още приличаше на опустошена. Тя се настани на ръба на един сгъваем стол, като подритна купчинка розови цветове с босия си крак.

Пийт се облегна на стената и се изкашля силно.

— Не. Не ги очаквам преди обяд. Брок не е изтървал полета си, Нина. Конейн потвърди това чрез самолетните компании снощи.

Сърцето на Нина застърга, забоксува и почти спря.

— Снощи?

По лицето й, което все още пареше от мустаците на Мич, я полазиха горещи тръпки. Тя постави голямата чаша върху един стол и нави разрошената си коса на тила си, като се опита да не се разсейва от вълнението и щастието, което изпитваше. Все още имаше да върши работа.

— Поне Брок още не е кацнал.

— Трябва да го открием. Върви и си вземи душ, за да можем да се заемем бързо с това.

Тридесет минути по-късно Нина седеше зад кухненската маса, по бузите й бяха прилепнали кичури влажна коса.

Пийт остави телефона.

— Анди се връща. Може да прекара целия ден с Мич. — Хвърли поглед към далечината, потънал в размисъл. — Има нещо…

— Което липсва?

— Аха. — Той разтри с длан лицето си. — Ще се сетя. Разговаря ли вече с Едрик? Трябваше досега да се свържем.

Нина щракна с пръсти.

— Не. Хвърли ми онзи телефон.

Той го направи. Няколко минути по-късно тя го затвори.

— Не могат да ме свържат с него. Казах им, че е спешно, и оставих номера на мобилния си телефон.

И като скочи на крака, тя добави:

— По-добре да отида да го взема. Веднага се връщам.

Като отиде на пръсти в спалнята, тя се усмихна на Мич, който лежеше замотан в чаршафите. Уханието на тяхната любовна нощ все още се носеше из въздуха. Изчерви се. Господи, колко го обичаше. И чувствата им щяха да останат истински, сега вече го знаеше. Но първо трябваше да залови преследвача.

Нямаше да позволи на никого да отнеме съпруга й от нея.

Онова, което се случи между тях в ранните часове на утринта, ги бе обвързало повече от надеждата, която можеше да им даде един брачен договор. Сега тя нямаше да го загуби. Като грабна мобилния си телефон и сака от гардероба, тя се измъкна от стаята.

Докато вървеше по коридора, звънецът на вратата иззвъня. Като премигна, тя погледна към затворените врати на спалните на Мич и Тес. Не загуби време да проверява през шпионката — не искаше онзи, който стоеше от другата страна, да позвъни отново.

Отвори рязко вратата и се изправи лице в лице с една красива, обаятелна жена. От стилната й прическа до италианските й обувки на високи токчета жената бе впечатляваща и съвършена. Нина вдигна ръка към съхнещата си коса с несвойствено уверен жест.

— Мога ли да ви помогна?

— Ти вероятно си булката.

Жената сменяше тежестта на тялото си от крак на крак, а огромният диамант на лявата й ръка улавяше слънчевите лъчи и хвърляше блестящи призми.

— Да, аз съм Нина. — Нина постави колеблива усмивка на лицето си. — Извинете, вие приятелка ли сте на Мич?

Пресиленият смях на жената прозвуча като алуминиево фолио, което късат от ролката.

— Приятелка на Мич. Колко забавно. Това лицемерно копеле!

Как смееше тази непозната да го обижда?

— Какво искате?

— Искам да се махнеш от пътя ми, така че Мич да ми каже в лицето защо се е оженил, след като вече бе сгоден за мен.

И жената навря самодоволно скъпоценния камък в лицето на Нина.

Със същия успех можеше да я залее и с киселина. Всичко в Нина изкристализира в студени, остри парчета. Тя се пребори за повече въздух срещу силната, сковаваща болка.

— Сгодена за… — възкликна тя. — О, боже! — Вие сте Фелисити Аштън.

Стомахът я присви.

Усмивката на Фелисити бе бледоморава, лишена от приятелство.

— Значи той ти е говорил за мен, нали? И ти все пак се съгласи да се омъжиш за него. Господи, колко патетично…

Нина си наложи да спре да премигва и преодоля внезапния пристъп на гадене, като си спомни любовните думи, изречени в тъмнината от Мич. Те звъннаха толкова истински в отчаяните й уши.

— Вие сте… били сгодени?

— Ние все още сме сгодени.

Той вече е женен! Нина искаше да го изкрещи, но знаеше, че това не е вярно, въпреки любовното им преживяване. Мич бе поискал да се позабавляват снощи. Те заслужаваха толкова. Нима това бе една нищо незначеща нощ на наслада? Краката й се подкосиха.

— Върнете се по-късно. Той все още спи.

Фелисити изсумтя, като се промъкна с рамото по-близо.

— Значи успешна брачна нощ, а? Дивият секс винаги изтощава Мич.

— Няма да слушам повече това.

Нина се опита да затвори вратата. Фелисити й попречи с крак.

— Искам да разговарям с годеника си.

Чувството за собственост се надигна у Нина.

— Можеш да разговаряш с моя съпруг по-късно!

Нина тръшна вратата, като се облегна от вътрешната страна върху нея. Гърдите й се надигаха и отпускаха бясно. Ръцете и устните й трепереха. Нейният свят се разпадаше.

Като се свлече до вратата, Нина се отдаде на порой от сълзи. Зарови лице в коленете си. Мич и Фелисити — сгодени. Защо никой не й беше казал? Умираше отвътре. Бавна, болезнена, мъчителна смърт. Пийт се появи зад ъгъла.

— Кой по дя… — Той се спусна напред и коленичи до Нина. — Какво стана?

— Г-годеницата на Мич. — Тя посочи през рамо и се задави в сълзи. — Истинската. Фелисити Аштън.

Той веднага схвана и я взе в ръцете си.

— Този кучи син се е сгодил за някоя друга? О, дете! Ти не знаеше ли?

Тя поклати глава и рамото му прогизна от сълзите й.

— Вероятно има някаква грешка. Мич те обича, той се ожени за теб. Ние всички бяхме свидетели снощи.

Тя поклати глава и силно изсумтя.

— Не, Пийт. Това бе бизнес споразумение. Последното желание на Тес бе да ни види сключили брак, но той не е истински.

— Кажи го пак?

— Съгласихме се да сключим брак само докато тя… — Нина се изправи на крака. — Не мога да го погледна, Пийт.

Погледът й скачеше от едно място на друго. Тя не знаеше какво да прави, усещаше само, че изпитва нужда да избяга. Ако видеше пред себе си Мич, разрошен и сънен от прекараната нощ в леглото, което бяха споделили, щеше да умре. Сграби грубо раменете на Пийт.

— Остани при него, моля те, Пийт! Кажи, че ще го сториш. Аз не мога да направя това…

— Къде ще ходиш?

Гласът й прозвуча почти истерично.

— Не знам! Не ми пука. Моля те, Пийт, за бога…

— Хайде, върви. Аз ще остана тук. Просто… вземи мобилния си телефон, в случай че Едрик се обади. — Той се плесна по челото. — Ще съжалявам за това.

— Не, няма. Трябва да размисля. Ще се опитам да намеря Брок. Докато съм навън, или нещо такова. Става ли? Просто не мога да остана тук.

И като вдигна сака и мобилния си телефон от пода, Нина сграбчи дръжката на вратата, после спря. С треперещи устни понечи да извади сватбения пръстен от ръката си. После, в изблик на гордост, реши, че никой няма да я оголи от всичко отново.

— Той е мой — прошепна тя.

Излетя от къщата, без да каже повече и дума.

Не знаеше колко време бе шофирала, знаеше само, че онази пулсираща болка от разбитото й сърце не намаляваше. Спря колата на малък паркинг близо до едно езеро с алея за велосипеди, която го обикаляше, и прочете табелата.

ПАРК УОШИНГТЪН

Изключи двигателя, подпря чело на волана и затвори очи. Как можа той да постъпи така с нея? Беше обещал да не я наранява, но измамата… и брачната нощ… представляваха крайно посегателство спрямо нея. Единственото, което оставаше да се направи, бе да реши този проклет случай, да вземе Дарвин и да изчезне завинаги. Никога вече не би поела риска да разбие отново сърцето си. Но като начало то трябваше да спре да я боли.

Обичах те толкова много, Мич…

Резкият звук от мобилния й телефон разкъса тишината. Тя си пое дълбоко дъх, после го грабна от седалката и свали капачето с мембраната. Дано да не е Мич.

— Ало?

— Здрасти, Нина, как си?

Едрик. От устата й излезе въздишка на облекчение.

— Едрик, здравей. Звучиш наистина добре. — Думите й бяха примесени с истерия. — Извинявай за безпокойството. Слушай, трябва да ти задам няколко въпроса.

— Разбира се. Хвана ли вече мъжа, който е направил това?

— Все още не. Опитваме се. Ти въобще ли не видя кой стреля по теб?

— Неее. Просто бам-бам — и бях нокаутиран на земята.

Тя свали стъклото на прозореца и до колата долетяха гласовете на деца, които играеха. Подухна лек бриз и разроши косата й. Болеше я дори когато разговаряше. Всичко я болеше. Време бе да преустанови преследването и да съсредоточи вниманието си към разбитото си сърце.

— Защо колата ти е регистрирана на името на Садик?

Измина миг, после се чу въздишка.

— Защото той плати половината от нея. Аз не можех да си я позволя, нямах средствата, а ми трябваше кола.

Не звучеше смислено.

— Едрик, ти си професионален баскетболист. Къде отиват всичките ти пари?

— Е, първо на първо, не печеля толкова пари, колкото си мислят хората. Не съм Майкъл Джордан. — Той въздъхна отново и додаде с явна неохота. — Не съм говорил с никого за това. Треньорът ще бъде разочарован.

— Няма нищо. Няма да му казвам, ако не искаш.

— Изпращах пари на сестра си, Нина. Тя буквално изсмуква банковата ми сметка. — Гласът му прозвуча унило от срам. — Предполагам, че треньорът ти е казал, че тя има проблем с наркотиците.

— Спомена ми.

— Знам, че тя вероятно пропилява всичко, което й изпратя, но не мога просто да забравя, че съществува и да очаквам, че ще живее от подаяния, докато аз печеля прилични пари. Тя практически ме отгледа. Тя ми е семейството, разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Да.

Усмихна се. Едрик беше добър човек.

— Двамата със Садик сме като братя, Нина. Той ми помага, аз му помагам. Това е.

— Какво би казал, ако ти съобщя, че съм мислила, че Садик е онзи, който е стрелял по теб?

— Бих казал, че грешиш.

Изглеждаше толкова уверен.

— Предполагам си чул, че някой се опита да ни прегази двамата с Мич… с твоята открадната кола?

— Да, Джаред ми разказа всичко, но това не е бил Садик. Беше с мен през цялата онази сутрин.

Шокът накара главата на Нина да забучи.

— Защо не ни каза?

— Само се мярнах пред всички вас в управлението онзи ден, преди да стрелят по мен. Не исках да го казвам пред треньора, за да не си помисли, че се прави нещо зад гърба му чрез мен. Садик не е искал да стори нищо лошо на треньора, Нина, просто си има своите проблеми, това е всичко. Той има умна приказка. Само когато е друсан, тогава действа така. И вече не го прави.

По дяволите! Това беше нещо, което имаше смисъл. То запълваше празните места.

— Не искам да ти казвам това, Нина, но ако вие сте взели Садик на мушката като човека, който е стрелял по мен, направо сте на погрешна следа.

— Ако Садик не е човекът, който преследва Мич, защо мислиш, че ще е в Колорадо точно в този момент?

— За да бъде с гаджето си, предполагам — отговори непринудено Едрик.

— С гаджето си?

— Аха. — Изглеждаше объркан. — Лиза. Той и Лиза ходят от известно време. Тя не ти ли каза?

— Каза ми, че тя спи с теб, Едрик.

Силният му смях премина по телефонната линия.

— Мамка му, Нина, и ти й повярва? Та тази жена не може да ме понася.

 

 

— Моята годеница? — рязко попита Мич. — Фелисити?

— Това е в общи линии. Щеше ми се Нина да разговаря с теб за това, преди да излезе, треньоре — обясни Пийт, — но тя не поиска. Убедена е, че ти обичаш тази жена. — Пийт го погледна внимателно. — Тази сватба фалшива ли беше, приятел?

— Пийт, това бе най-истинското нещо, което някога съм правил.

Зрението на Мич се замъгли и той почувства, че му се вие свят. Олюля се назад и се отпусна в един стол. Гласът му стана дрезгав.

— Тя не ми е годеница, Пийт. Кое е накарало Нина да си помисли… Мамка му. Пръстенът.

Той стисна юмруци, като съжали, че въобще бе дал на Фелисити този голям, грозен скъпоценен камък, след като нямаше любов, с която да бъде подплатен.

— За мен Фелисити е никоя. Изнуди ме да й дам един пръстен преди много време. Тя го взе и избяга с някакъв жребец италианец.

Пийт присви очи.

— Обичаш ли Нина?

Мич завъртя сватбения пръстен около пръста си и вълнението се качи в гърлото му. Завладяха го спомените от предната нощ. Обичаше ли я? Имаше ли нужда да диша?

— Повече от всичко.

— Трябва да я намериш тогава. Трябва да й кажеш…

Звънът от телефона го прекъсна. Пийт вдигна слушалката.

— Джеферсън слуша. — Седна бавно в един стол и протегна крака. — Аха, ясно. — Пауза. Той кимна със стиснати устни. — Благодаря, приятел. Задължен съм ти.

Дръпна телефонната слушалка от ухото си, задържа я пред лицето си и се вторачи в нея.

— Беше Конейн с резултатите от балистичните проби, които направихме с пистолета на Брок.

— Чист е, нали?

— Грешиш. Всичко съвпада. Браздите по цевта съвпадат с тези на куршумите, извадени от Едрик, и гилзите, намерени близо до пощенската кутия. Пистолетът на Брок е оръжието на престъплението.

Мич го зяпна и го обзе внезапно предчувствие за опасност. Той произнесе предпазливо думите си.

— Пийт, къде е Нина?

Детективът стисна очи.

— Мамка му! — Отвори ги и поклати глава. — Тръгна да търси Брок. Изглежда, че той се е появил в Колорадо в края на краищата.

 

 

Джаред бе отишъл да се види с приятели в Касъл Пайнс, но вдигна мобилния си телефон след първото позвъняване.

— Ало?

— Джар, аз съм — каза Нина.

Тя прилепи телефона до ухото си, докато завиваше зад един ъгъл прекалено бързо. Сърцето я присви, когато някакъв пешеходец изникна на пътя й и потърси спасение на тротоара. Той се обърна и й тегли една. Тя му махна с ръка като извинение.

— Не мога да ти обясня нищо сега. В кой хотел са регистрирани Брок и Лиза?

— Нещо прекъсва, Нина. Не мога да те чуя.

— Знам. Глупавата ми батерия се е изтощила. Оставила съм го, без да искам, включен през нощта.

Обикновено не беше толкова разсеяна. Тя го подържа далеч от ухото си и го разтърси за секунда.

— Сега чуваш ли ме?

— Да. Продължавай.

— В кой хотел се предполага, че е отседнал Брок?

— М… — Никакъв звук — Защо?

Тя изгледа гневно телефона и се намръщи, нервирана.

— Джаред? Хотелът. Повтори го.

— Мариот. Но Брок не е успял да хване самолета за Денвър, скъпа.

— Грешиш. Ще ти се обадя веднага щом мога. — Никакъв отговор. — Джаред?

Отново нищо. Нина изруга и захвърли ненужното парче пластмаса върху седалката до нея, после отпраши към представителния хотел на Денвър. Чувстваше дланите си изтръпнали, а гърлото си — сухо. Всичко си идваше на мястото. Всичко. Трябваше да разговаря с Лиза и да разбере точно какво й е казал Брок. Доколкото знаеха, Брок може би се криеше в хотела. Застинал в очакване, като дебнещ хищник. Внезапно се сети, че резултатите от балистичното изследване трябваше да пристигнат преди обяд. Тя вдигна мобилния телефон с минималната надежда, че в него е останал мъничко живот. Нищо.

Гумите изсвистяха, докато завиваше към малък паркинг. Остави колата да работи на празен ход, изскочи от нея и изтича към един телефон. Измъкна монета от двадесет и пет цента от джоба си и набра номера на Тес. Даде свободно. Отново. И отново.

— Хайде, Пийт — промълви тя.

— Ало? — обади се мелодичен женски глас.

Тя се поколеба за миг.

— Нина се обажда. С кого разговарям?

— Здравей, скъпа. Тук е Пенелопи.

— Пенелопи?

Нощната сестра на Тес. Страх пропълзя по кожата й. Дори не й бе казала довиждане.

— Тес добре ли е?

— Добре е, въпреки че е изтощена от снощното тържество.

Нина притисна ухото си с пръст, за да изолира шума от преминаващите коли, и направи гримаса, когато кракът й нагази случайно нещо лепкаво върху тротоара. Като го отлепи, тя изстърга подметката си с ръба на телефонната кабина.

— Къде е Мич?

— Двамата с господин Джеферсън изтичаха навън преди няколко минути. Много бързаха. Наред ли е всичко?

Какво става?

— Пенелопи? Обаждам ти се от уличен телефон. Трябва да платя извънградски разговор на телефона на Тес. Когато операторът се обади, приеми разходите. Много е важно.

— Разбира се, скъпа.

— Благодаря ти. Предай на Тес… на мама… целувка от мен и й кажи, че я обичам.

Тя затвори, като изчака за отговор, после се заслуша в сигнала, преди да набере номера.

— Разговор за чужда сметка — каза тя на оператора. — Побързайте, спешно е.

 

 

Мич натисна силно червения бутон на пейджъра, после отново набра мобилния телефон на Нина.

— По дяволите, Пийт, защо не отговаря? — Мич се наведе напред и прочете зелено-бялата табела над главите им. — Свий от магистралата в следващата отбивка. — Той остави телефона да прозвъни десет пъти, преди да го изключи. — Заклевам се, че ако Брок й стори зло, ще го убия с голи ръце.

— Нина може да се погрижи за себе си.

— Знам, но тя не знае за резултатите от балистичните проби. Може и да не се усети как ще попадне в засада.

Мобилният телефон звънна и Мич го грабна.

— Нина?

— Не, Джаред е. Какво става?

— Пистолетът на Брок е този, който е използван при стрелбата срещу Едрик. Джар, той е в Денвър.

Почти бе изпаднал в паника. Не можеше да си позволи да я изгуби сега.

— Чу ли се с Нина?

— По дяволите. Тя се обади да пита за хотела на Брок и Лиза, но телефонът й замлъкна.

Мич се извъртя и погледна към Пийт.

— Телефонът й замлъкнал. Ама че работа.

Към Джаред той добави:

— Нина е тръгнала към Брок. Тя не знае, че именно той е стрелял срещу Едрик.

— Пресвета Дева Мария! Къде сте вие?

Мич отвори уста, като хвана дръжката над прозореца си, докато Пийт отби от магистралата и препусна към центъра на града.

— Отивам да си прибера жената, Джаред.