Линда Сю Купър
Беззащитни сърца (10)

Глава девета

Бяха затворили къщата, натоварили багажа в колата на Мич и оставили малкия Дарвин при Кели, преди да се отправят в мрачно мълчание да проверят състоянието на Едрик за последен път. Мич бе уредил фирмата за коли под наем да прибере рядко ползваната кола на Нина от управлението на Лейзърс, тъй като бяха планирали да отидат до летището заедно и после да се разделят. Краят се виждаше.

Едрик се държеше както можеше да се очаква. Бяха му говорили, като се надяваха, че той ще може да ги чуе, но сестрата ги отпъди навън само след няколко минути. Лекарите се надяваха предпазливо за пълно възстановяване, което донесе на Мич известно облекчение.

Той, Нина и Джаред слязоха с асансьора до приземния етаж да изпият набързо по чаша кафе. Мич бе успял да види как Нина се нарежда на опашка на касата, за да плати, когато започна спорът.

— Е, разбира се, тя идва с теб, момче — каза Джаред, сякаш Мич бе напълно недосетлив. — Убиецът все още е тук. Нейната работа не е свършена.

— Свършена е вече — изсумтя Мич. — Аз отивам в Колорадо.

— Естествено, но не можеш да отидеш сам.

— Налага се да отида сам.

— Опасно е.

— Не ме интересува.

— По дяволите!

Джаред стовари юмрук върху масата от имитация на дърво и изгледа гневно Мич.

Мич разбра, че старецът е ядосан, но не пожела да направи компромис.

— Джаред, Тес умира. Може да свърши след седмица, месец…

— Разбирам.

— Е, разбери и следното — Мич размаха пръст. — Планирам да прекарам пълноценно времето си с майка ми. Сам. Не мога да мъкна въоръжена охрана в болничната стая, без тя да забележи.

— Нина не прилича на някой, който е въоръжена охрана — старецът махна с ръка в нейната посока — и вие двамата изглежда се сприятелихте. Нима предпочиташ да те застрелят пред очите на Тес?

Мич обходи с втренчен поглед полупразното кафене и видя, че Нина приближава към масата. Повече от всичко друго на света той искаше да намери основателна причина, за да я вземе със себе си, не че тя щеше да дойде. Струваше му се, че чака с нетърпение да го напусне. Той захапа вътрешната страна на бузите си.

— Няма да взема със себе си бодигард.

— Колко си вироглав…

— По дяволите! Такъв съм.

— Шшт — смъмри ги Нина с театрален шепот, докато наближаваше и носеше табла, натоварена с димящо кафе. — За какво спорите?

— За нищо! — изръмжа Мич, тъкмо когато Джаред отвърна:

— За теб!

Тя сви внимателно колене и постави таблата на масата, после седна. Като повдигна картоненото капаче на една от чашите, тя духна парата към тях.

— И така, за кое, по-точно? Спорите за нищо, или спорите за мен?

Мич изпразни дробовете си с безсилно мърморене.

— Нина, мислиш ли, че Мич ще отиде в Колорадо сам?

— Ами, аз… просто приемам, че би го направил, при тези обстоятелства.

— Тези обстоятелства включват и убиец там някъде на свобода.

Нина премигна няколко пъти.

— Това е вярно, но…

— Той има нужда от теб. От своя бодигард. Но той е… — Джаред махна с ръка във въздуха, като изглежда търсеше подходящите думи — верен на характера си.

— Е, нещата се промениха малко, Джаред.

Почувства стомаха си разбъркан, когато спомените за най-голямата промяна — която се бе случила в антрето на Мич по-рано тази сутрин — проблеснаха пред нея.

Тя погледна към треньора.

— Сега има съвсем различна ситуация с майка му…

Докато разбъркваше подсладител в чашата си, тя зачака някой от другите двама да продължи, като не желаеше да скача твърде надалеч в огъня, поне на този етап. Мич се намръщи на шефа си.

— Ти не разбираш. — Той стисна зъби, като търсеше подходящите думи — Мама… аз съм всичко, което тя има.

— Знам го, момче. Това какво общо има с…

— Спазвах указанията й досега във връзка със заплахите и, за бога, ще стане така, както аз казвам. — Тонът му се смекчи. — Тя ще си отиде в мир и аз ще бъда до нея, Джаред, ако ще и това да е последното нещо, което ще направя. Нямам нужда от бодигард в Колорадо.

Нина отблъсна силната болка от тревогата и вместо това се съсредоточи върху облекчението, което изпита, узнала, че не се налага да отива. Истината бе, че бяха нарушили професионалните граници с тази целувка. Тя не считаше, че могат да върнат лентата назад. За нея най-добре щеше да бъде ако избяга сега, преди нещата между тях да се развият спираловидно. И все пак действително нямаше никаква гаранция, че убиецът няма да последва Мич до Колорадо. Особено ако е някой, който знае къде заминава. Тя преглътна.

— Той желае да поеме риска, Джаред.

Мич махна пластмасовата капачка на чашата си с кафе.

— Нещо повече, аз желая да го поема.

— Е, аз пък не желая да поема този риск — тросна се Джаред, а брадичката му затрепери. — Няма да позволя да те сварят неподготвен, Мич. Ще бъдеш достатъчно разсеян в Колорадо, докато се грижиш за Тес.

Нина не можеше да пренебрегне електрическата нотка на вина, изразена с проницателните аргументи на Джаред. Тя не би трябвало да бяга от отговорността, която бе приела с този ангажимент, само защото не можеше да контролира емоциите си. Джаред беше прав, Мич щеше да бъде прекалено зает, за да внимава за себе си. Имаше нужда от някой, който да го пази, но не бе необходимо това да е тя. Така ли бе наистина?

Тя преглътна една глътка от горещото кафе, закашля се, после предложи:

— Предполагам, че би могъл да й кажеш, че съм ти помощничка, или нещо подобно. Треньор? Секретарка?

Думите й бяха произнесени съвсем без ентусиазъм.

— Не — избоботи Мич, очевидно недоволен от това, което той, изглежда, схвана като повик на сърцето.

— Твърде е глупаво и няма да свърши работа. Кой би помъкнал със себе си край смъртното легло на майка си някаква служителка?

Нина погледна към Джаред.

— Той има основание.

Чувствата й подскачаха като топка от пинг-понг със скоростта на светлината. Придържай се към ангажимента. Избягай. Вземи страната на Мич. Вземи страната на Джаред. Запази самообладание. Изгуби самообладание. Тя просто не знаеше вече.

Мич потъна в дълбоко, угнетяващо мълчание.

Джаред се поизкашля.

— Мичел — поде той със сериозен, но смирен тон. — Ето каква е сделката. Или вземаш Нина със себе си, или те уволнявам от поста старши треньор на този отбор.

Ръката на Нина трепна, като разля кафето, образувайки широко петно върху масата. И тримата скочиха, тъй като то потече на ручейчета към краищата. Нина започна да попива разлятото със салфетки.

— Джаред, какво правиш?

Мич, със зачервено лице и дишащ тежко, вдигна пръст към Джаред.

— Ти, коп… Как смееш да постъпваш така с мен сега? Не можеш да ме уволниш!

— По дяволите, мога да правя каквото си поискам с моя отбор.

— Да ми целунеш… ох, забрави!

Мич затръшна със сила една напоена салфетка на масата и се втурна към двойните врати в далечния край на кафенето.

С нещастно изражение Нина го изгледа как се отдалечава. Изви се бързо с лице към стария си приятел и настойник. Устните й трепереха.

— Джаред, ти съвсем ли си си изгубил ума? — сопна се тя.

Грабна кожената си чанта и се втурна между масите на кафенето да гони Мич.

— Мич! Почакай!

Чу тежките стъпки на Джаред след себе си.

Мич затръшна външната врата. Нина и после Джаред го последваха. Като се втурна по широкия коридор, Нина видя Мич в асансьора точно когато вратите се затваряха със свистене.

— Спри! — извика Нина.

Тя натисна бутона за качване, като се надяваше да отвори отново асансьора. Нямаше късмет. Изви се към Джаред с вдървени ръце и с юмруци, стиснати от двете й страни.

— Не можеш да го уволниш просто така! Той е най-добрият треньор, който е имал някога отборът ти — ти самият си ми го казвал многократно.

— Ще се върне. — Усмивката на Джаред бе самодоволна и безгрижна. — Той обича този отбор прекалено много, за да ме остави да го уволня.

— Толкова ли си сигурен? — Тя посочи към затворените врати на асансьора. — Как можеш да постъпиш така с него, когато има толкова други грижи на главата?

Разочарованието накара гласа й да прозвучи пискливо.

— Подценяваш ме, скъпа — увери я Джаред, като постави ръка на рамото й. — Аз просто блъфирам, така че той да те вземе със себе си.

Тя отмина казаното.

— Някой път замислил ли си се, че може би аз не искам да отида? Толкова съм ти ядосана, че бих могла…

Дрън! Вратите на асансьора се отвориха с плъзгане и Нина се завъртя, за да застане с лице към тях. Мич се облегна на стената в замислена поза, с ръце на металния парапет. Клепачите му бяха полуотворени.

— Благодаря ти, господи — избъбри тя, дори когато се обади инстинктът й за самосъхранение. Дъхът й секна. Той имаше любопитно изражение на лицето — спокойно, заговорническо.

— Вразуми ли се най-после, бърз задник такъв?

Джаред скръсти ръце и като повдигна брадичка, изгледа гневно Мич.

— Мич? — заговори го Нина с утешителен тон, сякаш той можеше да се разпадне всеки миг.

Тя протегна ръка, но не го докосна.

— Всичко е наред. Можем да стигнем до компромис. Просто, моля те, не напускай Лейзърс. Не и по този начин.

Мич излезе от асансьора и мина с бавни крачки покрай нея, запътил се към Джаред, докато двамата застанаха един срещу друг.

— Предполагам, че можеш да кажеш, че съм се вразумил — изплю той. — Ти печелиш, старче! Ще взема Нина в Колорадо.

— Почакай за минутка! — Нина се изправи в целия си ръст и се опита да се вмести между двамата мъже.

— Сега разговаряш смислено — кимна Джаред, като я пренебрегна.

— Просто почакайте. Полетът ми… Аз ще… — Тя спря да събере мислите си и вдигна пръст. — Аз да не съм някакъв бездушен предмет за размяна…

Треньорът вдигна ръка и хвана пръста на Нина между неговото и на Джаред лица.

— Не толкова бързо, и двамата.

Той се обърна и погледът му затърси очите на Нина.

— Ще я взема при едно условие.

Нина бе обхваната от паника и се почувства като птица в кафез.

— Ус-словие? Какво?

Мускулът на слепоочието й пулсираше. Той преглътна.

— Ще трябва да се преструваш, че си ми любовница, вместо мой бодигард. Това е единственото смислено нещо при създалите се обстоятелства.

— Фантастичен план! — одобри Джаред. — Знаех си, че ще измислиш нещо, Мич.

Нина издърпа бързо ръката си от хватката на Мич, все едно я беше изгорила.

— И двамата ли сте се побъркали?

В невъзможност да вдиша достатъчно въздух, гласът й стана стегнат и писклив. Пред очите й се появиха звезди. Тя стисна слепоочията си. Тези мъже бяха обезумели окончателно и безвъзвратно.

— Не можем да лъжем тази жена.

— Ще се наложи — сви рамене Мич. — За нейно добро.

Брадичката й увисна. Остана като гръмната. Как можеше да я моли да играе ролята на негова любовница след всичко, което му бе доверила? Той знаеше как би изглеждало това в очите на обвинителите й от тайните служби, ако си направеха труда да поразпитат. Тревър Холбрук явно вече знаеше къде е тя. Нямаше да бъде трудно да разбере и повече. Тогава какво щяха да кажат?

Нина Уайлд ли? Та тя не може да изпълни една обикновена задача, без да скочи в леглото на някой мъж.

Тя заклати глава на две страни.

— Няма абсолютно никакъв начин…

Мич сграбчи китките й и ги вдигна към гърдите си. Облегна се на стената и я придърпа към себе си въпреки съпротивата й.

— Няма друг начин. Иначе не бих те молил да го направиш. Той ще ме уволни.

— Няма.

— Ще го направя — намеси се Джаред, очевидно подкрепяйки идеята на Мич. — Вие двамата си мислите, че можете да се измъкнете?

С бързо и плавно движение Мич се отблъсва от стената и прихвана тялото на Нина с една ръка. Като я притисна силно към себе си, той оплете ръка в косите й отзад и устата му плени нейната. Притисна с ръка таза й, задълбочи целувката. Вкусвайки я, чувствайки я.

Краката на Нина омекнаха от чиста страст, после, също така рязко, Мич я пусна. Тя постави веднага опакото на ръката си на устата и отстъпи назад озадачена.

Мич я изгори с поглед на тлеещ намек.

— Мисля, че ще успеем да се измъкнем.

Последва абсолютна тишина. Джаред погледна към нея, Мич погледна към нея. Звънецът на асансьора дрънна, вратите си отвориха и хората, които излязоха, погледнаха също към нея. Очакващи очи. Всичките, както изглежда, чакаха за някоя дума от нея.

— Н-не мога.

Гласът на Нина затрепери. Тя вдигна пръсти към гърлото си. Устните й все още пареха от внезапната му, всепоглъщаща целувка. Стомахът я присви и усети предателското си тяло влажно.

— Да ви вземат мътните и двамата знаете, че не мога да направя това!

Тя уви ръце около тялото си и се извърна, като сведе глава. Непролетите сълзи изгаряха носа й.

— Нина, това ще бъде просто част от ангажимента ти, същото като да се преструваш, че си треньор — промълви Джаред.

Тя не се обърна към тях, но поклати глава. Нима не можеха да разберат, че това би означавало толкова много повече за нея. Че така ще изложи доброто си име на неразумен риск — това бе най-малкото. Бяха я притиснали до една стена. Тя махна безпомощно с ръка и закрачи по коридора.

Мич даде знак на Джаред да задържи, след това я последва.

— Нина, почакай…

Като се изравни с нея, той постави ръце на раменете й и я обърна към себе си. Сниши глас, така че само тя да може да го чуе.

— Моля те, ангел мой! Направи това заради мен, като мой приятел. Не — направи го заради майка ми. Аз…

Спря, а искреният му поглед се взираше в лицето й, шията й, дълбаеше душата й. Думите му бяха сексуален тътен.

— Имам нужда от теб, разбра ли? Не мога да позволя майка ми да узнае, че съм в опасност. Не бих могъл да си простя, ако тя прекара няколкото дни или седмици, които има, в тревоги.

— Знам, но…

— А също и не искам да умирам. — Последва дълбока тишина. — Да се преструваме, че сме любовници, е единственият начин.

Единственият начин? Не забравяше ли той някого? Защото колкото и да се опитваше, Нина не можеше да изтрие от паметта си онова, което знаеше.

— Мич, ами Фелисити?

Истински шок промени до неузнаваемост чертите на лицето му. Той преглътна бавно, а адамовата му ябълка се издигаше и падаше.

— Как… откъде разбра за Фелисити?

— Разбрах го, Мич — отвърна рязко тя, неоправдано засегната от факта, че тази жена наистина съществува. — Но щеше да бъде по-добре, ако ти самият ми бе разказал.

— Не мислех, че това има връзка…

Лъч на чиста ревност премина през нея.

— Няма връзка? Е, как тогава планираш да обясниш внезапното ми появяване пред нея, когато тя разбере, че съм завзела мястото й в живота ти? Или пък на майка си, която, сигурна съм, ще се чуди къде е Фелисити.

Нина се дръпна назад, докато ръцете му паднаха от двете му страни, после се отпусна в един стол от кафенето, който някой бе домъкнал в коридора. Постави лакти на коленете си и зарови лице в дланите си. Тихо изстена.

— Слушай — помъчи се да намери думи той. — Не се тревожи за Фелисити. Тя не е…

— Не се тревожи за Фелисити — повтори тя присмехулно, като изсумтя с отвращение. — Казано типично по мъжки.

— Нина, не знам какво си чула, но Фелисити няма никакво значение за мен. И майка ми никога не се е запознавала с нея.

През тялото й премина облекчение, но то бе засенчено от съмнението. Той твърдеше, че Фелисити не е важна за него, но какво означаваше това? Далеч от погледа, далеч от ума, може би? Лиза бе убедена, че между тях е имало горещи преживявания.

Мич въздъхна и гласът му стана дрезгав.

— Направи това заради майка ми. Осъзнавам, че искам много, и знам колко трудно ще ти бъде, но тя би могла да си отиде след ден, седмица…

Беше смаяна. По дяволите! Мич бе прибягнал към единствения аргумент, на който тя не можеше да се противопостави. Как щеше да понася себе си самата, ако поставеше нуждите си над щастието на умиращата жена? И освен това, смееше ли да се откаже, като знаеше емоционалния капан, който ще си постави сама? Как би могла?

Как не бе могла?

Истината пареше. Да се безпокои за доброто си име сега, когато животът на една жена се топеше, бе непростимо егоистично. И все пак… докъде щеше да доведе преструването, че е любовница на Мич Халоран? Колко далеч трябваше да стигнат, за да заблудят жената, която го бе донесла на този свят? И нещо дори по-важно — щяха ли да могат сърцето й и душата й да го преживеят?

Мич клекна до коленете й.

— Нина, тук няма никакъв скрит мотив, кълна ти се. — Той начерта кръст върху сърцето си с пръст — детински жест, който докосна струните на сърцето й. — Аз не съм вън от опасност, ти самата го каза.

Тя завъртя очи при иронията на всичко това.

— Разбира се, сега най-после решаваш да ме послушаш.

Той пренебрегна забележката й.

— Трябва да отида при нея и това трябва да стане при моите условия, Нина. Искам да си с мен. Досега беше толкова отдадена на работата си. Не разбирам…

Тя се отпусна назад и решимостта й намаля.

— Трябва да признаеш, че нещата между нас се промениха напоследък, Мич.

Погледите им се срещнаха и съобщиха много повече от думите, които биха могли да изрекат. Той знаеше какво казва тя. Тя знаеше, че той знае.

— Всичко е наред. Ще се справим.

— Говори за себе си.

Тя покри отново лице, като вдиша през пръстите си и изпусна измъчена въздишка, която издуха разпиляната коса, паднала на челото й.

— Погледни ме — започна той, като се протегна между ръцете й и повдигна брадичката й. Тя се подчини неохотно. — Ти ми каза в деня, в който се запознахме, че няма никой по-добър от теб тук, ако искам да остана жив. Спомняш ли си?

— Да. Е, и какво?

Той постави ръце върху бедрата й, точно над коленете.

— Какво ли? Аз вярвам в теб, Нина. И искам да остана жив. Кажи, че ще дойдеш с мен, че ще направим това по моя начин.

Безсилна, Нина изстена и поклати глава. Той постави и двете си ръце на гърдите си.

— Това съм аз, Мич. Попечителят на Дарвин. Паднал съм на колене пред теб.

Единият ъгъл на устата й се повдигна неволно.

— И те моля да направиш това единствено нещо за мен. Няма да се възползвам от теб. Това е просто един ангажимент.

Тъкмо в това бе проблемът. За Мич това може би беше просто един ангажимент. Но да бъде с него, да се преструва, че му е любовница, да стои до него през един от най-лошите периоди в живота му — това без съмнение би засилило чувствата й към него. И къде щеше да я отведе това? Ако захапеше тази стръв, това без съмнение щеше да разбие сърцето й накрая. Ако не я захапеше — щеше да разбие неговото.

Времето летеше бързо. Мич не каза нищо. Джаред разбираше много добре ситуацията и не се приближаваше. Нина обърна внимание на учестения си пулс и положи усилия да стабилизира дишането си. Страхът я просмука като влажен цимент и незабавно се настани в нея, като я остави неподвижна.

— Моля те… — прошепна той.

Погледите им се срещнаха и си казаха много неща, които никой не се осмели да произнесе на глас.

Не ме наранявай, Мич.

Няма.

Тя изпусна силна въздишка, примирена с факта, че няма избор.

— Добре, добре, ще дойда.

 

 

Няколко часа по-късно, отдалечени на разстояние от няколко щата, Нина и Мич седяха в една болнична чакалня, която бе почти същата като онази, в която бяха предния ден. Във въздуха висяха познати миризми на антисептик и болести. Вратите на асансьора звъняха. Единствената забележима разлика е уредбата, по която викат лекарите — помисли си Нина. Гласовете нямаха същия приятен южняшки ритъм. Оставаше и фактът, че отдавна не се бе чувствала толкова нервна заради очакваната среща с Тес Халоран.

Тя протегна ръка и покорно изви косата си с треперещи ръце. Защо се чувстваше така, все едно за първи път се срещаше с майката на своя любовник? Колкото болна бе майката на Мич, тя вероятно въобще нямаше да забележи Нина. Една малка егоцентрична част от тялото й се надяваше това да е така. От всичко, което Мич й бе разказал за Тес по време на полета — и за нейна изненада той бе разказал много, майка му би доловила, ако нещата между тях изглаждат фалшиви.

Това не биваше да се случва. Следователно, колкото по-бдителна бе жената, толкава по-истински Нина трябваше да изиграе ролята си в този любовен роман. Ето откъде идваше големият риск за чувствата на Нина. Тя се страхуваше, че ако преиграва в любовта си към Мич Халоран, скоро щеше действително да се влюби в него. Истински, лудо, дълбоко. Вече беше на път да го стори.

Мич погледна часовника си, изпусна нетърпелива въздишка, облегна глава на стената и затвори очи. Сестрата им бе казала, че в момента докторите са на визитация при майка му и че тя ще ги уведоми кога могат да я видят. Напрежението у Нина остана високо — можеше само да си представи колко изнервен бе в момента Мич. Извърна поглед от него и съсредоточи вниманието си върху един санитар, който усилено търкаше плочките в коридора и им придаваше силен блясък с една тромава, но тиха машина. Наблюдаваше как мъжът си служи умело с полировъчната шайба, докато силната въздишка на Мич не я накара да обърне глава.

— Това продължава цяла вечност. Какво правят там?

Страхът правеше бръчките около очите му дълбоки и го състаряваше.

— Те се грижат за нея, Мич. Остави ги да си свършат работата.

Той кимна, после веднага смени темата.

— Трябва да обсъдим как ще изглеждат нещата между нас.

Нина поглади с палец опакото на дланта на Мич и почувства, че е обзета от състрадание към него — неочаквано задължение за тази й роля. Беше се преборила със себе си, докато дойде тук. Но сега, толкова далеч от Литъл Рок, светът изглеждаше различен. Съдбата й бе запечатана и тя мислено се подготви да се подчини на онова, което бе необходимо.

— Ще се придържаме към твоите правила. Просто ми кажи какво да очаквам.

— Не знам, Нина. Това е… — Той стисна устни, като се пребори с вълната от емоции, която зачерви лицето му. Преглътна няколко пъти. — Знаех, че краят й е близо. Помислих си, че някак си това ще направи нещата по-лесни, когато времето най-накрая дойде. — Измъкна ръката си от нейната и потърка лицето си. — Не е по-лесно. Същински ад е.

— Е, сега, след като знам всичко, което може да се знае за майка ти — подразни го тя леко — за мен ще бъде по-лесно да импровизирам. Така че може би не се налага да планираме всичко до най-малките подробности. Не се тревожи. Ще се справим.

Той зарови пръсти в косата си и й хвърли кос поглед.

— Предполагам, че действително приказвах малко повече в самолета, нали?

— Всичко е наред.

Тя се наведе по-близо, докато раменете им се докоснаха.

— Исках да слушам за нея. Хубаво е да знае човек, че имаш такива хубави взаимоотношения с майка си.

Осъзнаването като електрически ток напука изражението на лицето му.

— Нина, аз… не съм разсъждавал върху това как тази ситуация може да повлияе върху теб. — Той промени положението на тялото си, за да се обърне право с лице към нея. — Добре ли си?

Знаеше какво има предвид той, но все пак… Честно казано — не, не беше добре. Олюляваше се на ръба на една емоционална пропаст, която нямаше нищо общо с това как бе отгледана.

Тя се изправи и отиде до един прозорец наблизо, който гледаше към паркинга, за да си позволи известно разстояние от внимателното му вглеждане в нея. Вятърът блъскаше рамката. Тя наблюдаваше как хората, които влизаха в болницата, се навеждаха срещу силния вятър, а саката, вратовръзките и косите им се разпиляваха на всички страни. Толкова много хора, които се грижеха за живота си, в собствените си светове. Точно кога — зачуди се тя — нейният свят се бе стеснил до точката, която само тя и Мич заемаха? До точката, в която чувстваше, че би направила всичко за него?

— Да не искаш да кажеш, че съм добре, като имаш предвид факта, че нямам майка?

Тя се обърна към него и прие предпазливото му кимване. Изглеждаше почти виновен.

— Добре е, че Джаред ти е казал. Това не ме притеснява.

Почувствал облекчение, чертите на лицето му се смекчиха.

— Никога не съм искал да любопитствам.

Тя наведе глава.

— Никога не съм познавала майка си, това е истина. И все пак, мисля, че майчината любов е свещена. Успях да съчиня много вълшебни приказки през живота си, за да обясня произхода си.

Тя се усмихна тъжно.

— И?…

Мич я подкани, когато тя не додаде нищо повече. Прекоси разстоянието до нея, като също се облегна на корниза на прозореца.

Тя си поигра с меката част на ухото си, като отбягна втренчения му поглед.

— И, предполагам, просто реших, че ще оставя всичко така и ще изпитвам добри чувства към майка си — която и да е тя, където и да е.

Той протегна ръка и нежно махна пръстите от ухото й, докато накрая тя го погледна.

— Радвам се, Нина. Има съвсем малко непростими неща, които една майка би могла да направи.

Нина не искаше да мисли повече за това. Дойде й твърде много. Тя промени посоката на разговора далеч от детството й с въпроса, който изникна в главата й — въпрос, който се канеше да зададе от известно време.

— Какво знаеш за майката на Лиза?

— Лиза? — Мич изглеждаше озадачен. — Откъде ти хрумна това?

Нина махна с ръка.

— Е, преди няколко седмици си заговорихме двете на тази тема и Лиза каза, че майка й е мъртва за нея, което ме шокира като нещо неразбираемо. Имах намерение да те питам. — Тя сви рамене. — Ти просто ми напомни.

— Аха — Мич скръсти ръце. — От това, което Джаред ми е разказвал, Лиза била сгодена, когато заварила майка си в леглото с бъдещия си съпруг. Мисля, че те после са се оженили.

Нина се намръщи невярващо.

— Това е невероятно!

— Аха. Лиза разбираемо бе потресена. Случило се тъкмо преди тя да се присъедини към нашата организация. — Той всмука вътрешната страна на едната си буза. — Предполагам, че има съвсем малко непростими неща, които може да направи една майка. Но не и твоята майка — добави той.

Нина оцени убеждението му.

— Винаги съм искала да опозная майчината любов, Мич. Дори и ако трябва да си я измисля.

— О, Нина…

Той я придърпа към гърдите си и постави брадичка върху главата й. Сърцето му биеше равномерно под бузата й и тя затвори очи.

— Благодаря ти за всичко, на което се излагаш заради мен. Аз ще споделя майка ми с теб, ангел мой, макар и само за известно време.

Тя по-скоро усети как думите преминават през гърдите му, отколкото ги чу и една бавна, изгаряща болка изникна дълбоко в нея. Болеше я за неговата загуба и за нейната. Тя уви едната си ръка около него и пъхна палец в гайката на колана му.

— Ще направим нещата добри за майка ти, Мич, обещавам ти.

Безпокойство стегна устата му.

— Ако тя е бдителна, ще трябва да играеш, все едно че си действително влюбена в мен, Нина. Тя ще забележи, ако е нещо по-малко от това. — Той спря, преди да добави: — Знам, че ще ти бъде трудно.

Трудно? Тя не мислеше така. Сърцето я присви, докато накрая тя си помисли, че ще се пръсне.

— Мога да го направя, Мич. Не се тревожи.

— Господин Халоран?

Мич и Нина се разделиха, все едно бяха заловени да правят нещо непозволено и се извиха към възпълната медицинска сестра, която бе влязла в чакалнята.

Тя им се усмихна.

— Сега вече можете да видите майка си.

Последваха енергичните й крачки до стаята на Тес Халоран и се спряха отвън. Гърлото на Нина се сви. В най-добрия случай това щеше да бъде трудно и ставаше още по-лошо, че щяха да захранват с лъжи една умираща жена. Част от Нина се чувстваше ужасно заради това, въпреки факта, че разбираше и оценяваше намерението на Мич.

Сестрата заговори бързо.

— Днес положението й бе добро дотук. Когато е будна, то наистина е такова. Но после махалото сменя посоката си. Може да изглежда по-силна, отколкото е в действителност. Опитайте се да не я натоварвате.

— Разбира се.

Мич изглеждаше истински изплашен. Кожата му бе пепелява, а изражението му — мрачно. Нина се приближи до него и ръката му я прегърна автоматично.

— Трябваше да е на морфин заради болката, но вземането му зависи най-вече от нея. Отказва дозировките цял ден в очакване на пристигането ви. Не искаше да е отнесена — както се изрази.

Мич поклати глава.

— Точно в нейния стил.

Сестрата се усмихна при спомена.

— Тя е упорита жена. Припираше ни също да й доведем стилист, който да направи косата й. Не се успокои, докато жената не пристигна. Най-после прическата й е готова и няма да остави никой да забрави това.

В очите на Мич проблеснаха сълзи. Той кимна. Сестрата го потупа по рамото с обичайно, но искрено съчувствие.

— Звъннете, ако имате нужда от нещо. Опитайте се да я накарате да си вземе морфина. Знам, че тя се прави на смела, но не е необходимо да страда излишно.

След като сестрата си тръгна, Мич сведе глава и изпусна дълга въздишка.

— Не знам дали ще мога да се справя с това…

Нина го хвана за лакътя и се облегна на него.

— Тя ти е майка. Всичко е наред. Просто иска да си до нея. — Като застана на пръсти, тя бързо го целуна по бузата. — Това бе целувка за късмет… скъпи — добави тя дяволито.

Погледът му се стопли. Той погледна към вратата, после докосна брадичката й.

— Въобще не трябваше да споря с Джаред за това дали да дойдеш тук. — И като повдигна лицето й, той сниши устни и успя да я дари с целувка, която бе малко кратка и бавна в същото време. Когато след това вдигна глава, изглеждаше по-спокоен.

— Това бе целувка, защото я исках. Благодаря ти.

Непозволеното му действие накара всичко в нея да се преобърне. Кога бе станало приемливо за тях да бъдат толкова интимни?

— За целувката ли?

— Разбира се. За нея също.

Преди тя да може да се зачуди на отговора му, той я сграбчи за ръката и я замъкна вътре в слабо осветената болнична стая.

Лежаща в едно голямо легло, Тес Халоран изглеждаше като птиченце, което е паднало от гнездото си. С хлътнали бузи и бледа, тя лежеше, прикрепена към множество уреди, които поддържаха живота й. И все пак кафявите й очи бяха живи и блестяха. Те светнаха, когато видя Мич. Брадичката й потрепери. Протегна съсухрената си ръка и една едра сълза се изтърколи по набръчканата й буза.

— Миличък…

— Мамо — задавено изрече той.

Пусна ръката на Нина, втурна се към леглото на майка си и нежно я прегърна.

— Съжалявам, че ми трябваше толкова време, за да дойда дотук. Имаш ли болки?

Той отмахна един кичур от фризираната й бяла коса от челото й и я загледа внимателно, сякаш бе направена от фин порцелан.

— Вече не, щом си тук, сине. Нека да те погледам. — Тя го загледа. — Добре ли се храниш? Изглеждаш ми слаб.

— Ям като вълк — прошепна той.

Нина се усмихна, а очите й се навлажниха. Уви ръце около талията си и се отдръпна, докато Мич приседна на ръба на леглото и увери майка си, че се храни добре, че спи много и не забравя да си носи чисто бельо, в случай на някое премеждие. Да види Мич извън ежедневната му среда, бе нещо ново за нея. Той изглеждаше естествен и мил. Достъпен.

Тес погледна към Нина и се усмихна.

— Мич, дръж се възпитано, скъпи! Коя е приятелката ти?

Нина прехапа устна, като за първи път се зачуди дали Тес има нещо против присъствието й. Мич я повика с ръка.

— Нина?

Погледът му умоляваше да изиграе добре ролята си. Тя приближи и дари Тес с искрена усмивка. Мич доведе Нина пред себе си и я накара да седне в скута му, като я държеше свойски за талията. Голямата му длан обхвана едната страна на талията й, а топлината на тялото му я изгаряше.

— Мамо, това е Нина Уайлд. Нина, това е майка ми, Тес Халоран.

Устата на Тес се разшири в голяма, открита усмивка и тя хвана с двете си ръце ръката на Нина.

— Нина, чудесно е, че имаме възможността да се запознаем. Защо я криеш от мен, сине? — укори го Тес, после добави: — Откога карам Мич да се задоми.

— Мамо, ние не сме…

— Но ти знаеш какви са младите мъже. — Тя махна към него с ръка, чиито вени бяха изпъкнали. — Никога не слушат майките си.

Нина се засмя.

— Удоволствието е изцяло мое. Но точно сега все още не сме готови да се задомим.

Тя се осмели да погледне към Мич. Той смигна и изражението му на престорена обич изглеждаше достатъчно истинско, за да накара сърцето й да забие лудо.

— Пфу! Та ти си красиво момиче, Нина. — Тя погледна покрай Нина и присви очи, за да се фокусират върху сина й. — Ясно е, че моят Мич те обича. А и той няма да стане по-млад.

Тя махна с немощната си ръка.

— Извий се настрана, скъпа.

Смутена, Нина направи каквото й казаха.

— Чудесно е, че това френско засукване на косата се е върнало на мода. Мисля, че така изглеждаш страхотно.

Нина хвърли поглед към Мич, който означаваше видя ли?, преди да се настани отново до широкия му гръден кош.

— Синът ти не харесва косата ми по този начин. Харесва я спусната.

Устните му се приближиха по-близо до нея.

— Просто ми харесва да я разплитам — прошепна той, а горещият му дъх стигна до всичките й нервни окончания.

Тя направи усилие да пренебрегне вълнението, което преминаваше по вените й, като насочи вниманието си отново към Тес. Вече й беше ясно защо Мич обожава майка си. Тя бе прекрасна. Нина се протегна и хвана Тес за ръката.

— Как се чувствате, госпожо Халоран?

— Тес. Наричай ме Тес. — Възрастната жена стисна ръката й, а в очите й се прочете леко безпокойство. — Знаеш ли, някои дни са добри, други — лоши.

И тя ги дари с дълга, замислена усмивка.

Едно неочаквано чувство без име задави Нина и я остави безмълвна. Тази жена скоро щеше да си отиде от света. Горещи сълзи напълниха очите й.

— Хайде спрете, и двамата — сгълча ги Тес. — Имах добър живот, Нина. Отгледах чудесен син, както знаеш. Имам някои хубави спомени. За мен е добре да си ида. Вие двамата не се терзайте заради мен.

Нина почувства как Мич настръхна и тя се обърна към него да му вдъхне кураж. Като протегна ръка, тя го погали по коляното.

— Какво мога да направя за теб? — попита Мич със сподавен глас.

Тес, която изглеждаше, че отпада пред очите им, се отпусна отново на възглавниците.

— Ами искам да си отида вкъщи.

Дъхът на Мич спря и Нина го почувства съвсем неподвижен зад себе си.

— Наистина го искам. — Клепачите й потрепериха и тя отвори очи и направи гримаса. — Не искам… да умра тук, Мич. Не бих могла да си помисля нищо по-лошо. — Тес премигна отново. — Мисля, че бих искала да ми дадат лекарството против болка сега. Ако може да се обадиш…

— Ще повикам сестрата.

Нина се отдръпна от Мич, нетърпелива да излезе от ролята си, дори и само за миг. Беше прекалено лесно, когато той я държеше.

Той я хвана за китката.

— Моля те. Остани с мен. Можем просто да натиснем бутона.

Нина се подчини и седна отново в скута му, а той се протегна към бутона да повика сестрата.

Тя дойде тихо, като им кимна, преди да даде дозата на дребната жена, която едва се подаваше от завивките. Тес изглежда се бе унесла в дълбок сън, преди морфинът, поставен във вените й, да достигне кръвния й поток. Сестрата излезе тихо от стаята.

Двамата наблюдаваха Тес известно време, преди Нина да се измъкне от прегръдката на Мич и да направи знак към вратата. Когато Мич се придвижи, за да си тръгне с Нина, Тес се размърда и промълви нещо.

Той се наведе към нея да чуе немощния й глас да изрича над бръмченето на уредите, които я заобикаляха и поддържаха живота й:

— Искам да си отида в къщи.

— Знам, мамо. Не се тревожи.

Мич извърна измъченото си лице към Нина, като я помоли безмълвно за помощ. Тя приближи към леглото, постави ръка на гърба му и разтърка схванатите мускули там.

Сълзите рукнаха спонтанно по бузите му и болката скова чертите на лицето му. Тя преплете пръсти с неговите и постави буза на главата му. Като си мислеше, че Тес е заспала, Нина му каза:

— Ще я отведем у дома й, Мич. Ако това е каквото иска, каквото и да иска, ще видим как ще направим, че да я отведем оттук.

Тревогата изглежда изчезна от лицето на Тес, защото тя отвори сънливи очи.

— Благодаря ти, сладко момиче — прошепна едва чуто. — Хубаво ми става на сърцето, като знам, че моят Мич ще бъде в ръцете на една жена, която го обича, когато мен няма да ме има.

Твърде лошо, че няма да съм аз — помисли си Нина, докато наблюдаваше Тес Халоран да потъва в предизвикан от наркотика сън. Името Фелисити изникна в ума на Нина и гърбът й се скова. Щеше ли изплъзващата се приятелка да се появи, за да се погрижи за Мич, след като Тес нямаше да я има?

Самата мисъл за това разбърка стомаха й, но тя успя да се обърне и да хване Мич, докато той плачеше. За кратък миг се почувства виновна, затова че остави Тес да си мисли, че ще остане при Мич. После осъзна, че… скоро това нямаше да има значение. Тес щеше да си е отишла от този свят. Мич също, поне от живота й.

Можеше и да е възползване от случая, но Нина се закле да прекара по най-добрия начин времето си с Мич. Приятно й бе да е с него. Чувстваше, че мястото й е там. И ако отдаването на тези чувства за известно време щеше да направи това по-истинско за умиращата му майка, то нека бъде така. Мич и Тес щяха да получат онова, което искат, тя — също. За известно време. Тя можеше да се справи с това.

Освен това коя бе тя, че да се противопоставя на съдбата?