Линда Сю Купър
Беззащитни сърца (13)

Глава дванадесета

Закъсняха, разбира се. Нина обаче успокои смутения шивач с разточителни извинения и възторжени похвали за работата му. След като бе оправила проблема с роклята, вниманието на Нина бе насочено към Садик. Най-добрата възможност за нея бе да разреши този случай бързо и да се отърве от преследвача. След сватбата, разбира се.

Стомахът я присви. Тя погледна надрасканите указания за сградата на полицейското управление, които държеше смачкани срещу волана. Като прочете табелката на улицата, направи бърз завой наляво.

Лиза бе необичайно тиха, почти начумерена, откакто си тръгнаха от шивача. Тя седеше безмълвна в колата и гледаше навън през страничния прозорец. Сватбите — предположи Нина — събуждаха у нея лоши спомени за предателството на майка й. Може би ако поговореше за това, щеше да й бъде от полза.

— Нещо не е наред ли, Лиза?

Младата жена придърпа устна между зъбите си.

— Просто имаме да вършим толкова много неща до следващата събота. Чувствам се като разбита от цялата тази работа.

Нина се усмихна леко.

— Каквото и да успеем да направим заедно, ще бъде добре. Опитай се да не се тревожиш.

Последва дълга пауза.

— Наистина ли мислиш, че Садик е онзи, който преследва Мич, Нина?

Лиза издърпа седалката назад и изпъна крака върху таблото, като се облегна леко.

Смяната на темата изненада Нина. Тя премигна два пъти.

— Не знам. Все пак трябва да разговарям с Едрик.

— Едрик? — Лиза се обърна към нея. — За какво?

Нима не бе очевидно?

— За да видя дали той е дал колата си на Садик и после го е прикрил. Знаеш ли, просто за да придобие смисъл всичко.

Нина даде мигач за завиване, погледна през рамо, после смени лентата за движение.

— Мислиш, че да разговарям с Едрик е лоша идея?

— Ами като се има предвид, че той се възстановява, след като по него бе стреляно, би било хубаво, ако не го подлагаш на стрес.

— А ти се безпокоиш за него? — Усмивка докосна устните на Нина. — Много мило от твоя страна. Но, обещавам ти, аз също не бих навредила на възстановяването на Едрик.

Лиза издаде неопределен звук.

— Какво ще правим в полицейския участък, между другото?

— Ще проверим криминалното досие на Садик, докладите за арести, нарушенията му като шофьор. Имаш ли нещо против да спрем? Знам, че имаш доста работа, но това не би трябвало да отнеме много време.

— Хей, аз също се интересувам от благополучието на Мич, както и ти…

Лиза бе известна с това, че се справяше добре с работата си, когато е под напрежение, но Нина не можеше да се отърве от усещането, че тя е леко депресирана. Реши да изостави темата. Ако Лиза искаше да разговаря, и тя щеше да го направи.

Полицейското управление се появи пред тях и Нина огледа паркинга за посетители за празни места. Като видя няколко, зави към тях.

— Трябва да те попитам нещо от чисто любопитство, Нина.

— Какво е то? — промълви Нина, като не обърна кой знае какво внимание на думите й.

Паркира и изгаси двигателя. В колата стана тихо, с изключение на цъкането на охлаждащия се мотор.

— Каза ми преди седмици, че не се интересуваш от Мич. Щом е така, как успя да изкушиш Мич и да го откъснеш от Фелисити Аштън? Та това си е подвиг, ако въобще съм чувала за такъв.

Кръвта се оттече от крайниците на Нина и нахлу гореща и с тупкане в лицето й. Лиза знаеше всичко за Фелисити и Мич. И от изражението на лицето й, което наподобяваше това на котка, която поглъща канарче, Лиза вероятно се чудеше какво ли пък толкова е намерил Мич в светски потиснатия си бодигард. Гордостта не позволи на Нина да й сподели цялата истина и тя само й каза:

— Аз не съм го изкушила и не те излъгах, когато разговаряхме. Тогава не се интересувах от него, то просто се случи.

Лиза изсумтя.

— Нищо такова не се е случвало някога с мен.

Тогава Нина направи следния коментар:

— И предполагам, че Фелисити не е била толкова важна за Мич, както ти си мислила, това е всичко.

— Обичаш ли го?

Нина се освободи от колана си.

— Що за въпрос е това? Нали се женя за него?

— Но обичаш ли го? — настоя Лиза.

Кръвта туптеше в ушите на Нина. Не искаше да издава чувствата си. Загледа се през прозореца в празното пространство.

— Съжалявам. Забрави го. — Лиза взе голямата си чанта от пода и я постави в скута си. — Само бях любопитна, но това не ми влиза в работата. Просто си помислих, че сме станали приятелки.

— Да — прекъсна я Нина. — Обичам го. Повече от всичко друго.

— Ах… — Времето бързо летеше в колата под наем, която все още миришеше на ново. — Е, добре. Той го заслужава. Не исках да те ядосвам.

— Не си ме ядосала.

Нина и Лиза слязоха, затръшнаха едновременно вратите и прекосиха паркинга в мълчание. Когато стигнаха сградата, Лиза сграбчи дръжката и задържа вратата.

— Пийт наистина ли мисли, че Сам е тук? — Тя подаде на Нина чантата си. — Подръж я за секунда. Имам мигла в окото.

— Твърде възможно. Очевидно нашата сватба е станала новина за първите страници на пресата. Дори по ESPN са споменали за нея. Ако Садик преследва Мич, той със сигурност ще знае къде да го намери. Освен това имаме и тази бележка на колата.

Нина взе обемистата платнена чанта на Лиза и я метна на рамото си. Показа подпечатаното си разрешително за носене на оръжие и другите си документи на постовия, преди да премине през детекторите за метал. От другата страна тя спря до едно бюро да се подпише и да вземе значка, която удостоверяваше, че оръжието й е законно.

— Хмм… — Лиза цъкна с език със съжаление. Самата тя премина през металните детектори, като премигваше й бършеше сълзите от окото си, после протегна ръка за чантата си. Влязоха една до друга във фоайето. Нина каза на служителя зад бюрото кого трябва да видят и те седнаха.

— Просто харесвам Сам толкова много. Няма да ми е приятно да си мисля, че би сторил зло на Мич или Едрик, освен това… — Тя отпъди мисълта с ръка. — Няма значение. Не знам.

— Какво? — попита я Нина.

— Аз просто… ами, виждала ли си Сам някога?

— Веднъж или два пъти по телевизията, миналия сезон. Защо?

— Той е огромен, както вероятно знаеш. — Тя вдигна ръце нагоре и ги разпери, като показа широчината на раменете на мъжа. — Чудовище. И има кафява като кафе еспресо кожа, зелени очи и тази година изрусена коса. Също и златни халки на ушите. Не мога да си представя, че той ще е в състояние да се прокрадва около къщата на Тес Халоран, без съседите да го забележат. Просто си мисля, че някой мъж, който изглежда по-обикновено, би се вписал по-добре.

— И така, какво намекваш?

Лиза повдигна едното си рамо.

— Не мисля, че е Садик.

— Тогава обясни ми защо колата на Едрик е регистрирана на негово име?

— Не знам.

Нина въздъхна.

— Ще видя дали Анди може да събере данни от съседите. Може би някой е видял Садик. — Мисълта прониза съзнанието й. — Знаеш ли как можем да се свържем със Садик, Лиза? Спомням си, че ми каза, че си разговаряла с него.

— Само когато той се обажда в кантората. Не сме приятели.

— Значи, отговорът е не.

— Отгатна.

Служителят зад бюрото извика имената им и Нина и Лиза последваха един придружител, който ги отведе до партньора на Анди, Том Нийвис. Изминаха двадесет минути, докато Нина и Том изровят данни за миналото на Садик от полицейския компютър. Той имаше няколко обвинения за употреба на наркотици, участие в един побой, шофиране в пияно състояние, но нищо, което да показва манталитет на преследвач — не че това означаваше нещо.

Лиза беше седнала наблизо и чистеше олющения кървавочервен лак от ноктите си. Най-после тя се наведе напред.

— От другата страна на улицата видях универсален магазин. Ще се разходя дотам и ще намеря екземпляри на таблоидите, където се споменава за теб и Мич.

— Добре — кимна Нина, като едва-едва се обърна. — Можеш да ме почакаш в колата, ако искаш. — Подаде ключовете на Лиза. — Тук почти свършихме.

Том я изпрати до изхода и тя си излезе.

Нийвис се оплака за това, че е стоял дълго зад бюрото, после се изправи и се протегна, като завъртя глава наляво и надясно.

— Охо — възкликна той. — Изглежда приятелката ви си е забравила багажа.

Нина проследи погледа му до чантата на Лиза, която бе под стола, на който бе седнала.

— Тогава нека да я настигна, преди да се е отдалечила много.

Тя грабна чантата и забърза към вратата, но дългата презрамка се закачи на стола. Чантата се изплъзна от ръката на Нина и падна на пода и цялото й съдържание се разпиля в дъга върху износения линолеум. Нина изпъшка слисана и клекна да събере всичко.

Детективът посочи:

— Охо, я да видим. Тази дама носи нещо повече от един червен лак за нокти. Това там е един сладък малък Зиг Зауер.

— Р-266 — уточни Нина, като разпозна модела. Деветмилиметров. — Сърцето й започна да прескача. — Това е калибърът, използван срещу нас и Едрик!

Двамата с детектива се спогледаха. Въпросите се блъскаха в съзнанието й.

— Не е това, което си мислиш. Този пистолет не е мой — прошепна Лиза от прага на вратата, а лицето й беше бяло като колорадски сняг. — Аз… тъкмо се връщах да си взема чантата — добави тя неубедително.

— Чий е?

Нина се наведе напред и пъхна един химикал през металната пластина на спусъка. Забеляза треперещите ръце на Лиза.

— Няма да кажа. Не искам да ме разбираш погрешно.

Като пусна вратата, Лиза пристъпи неуверено в стаята и потъна в един фотьойл. Цветът на бузите й се възвърна на червени петна.

— Е, ще трябва да кажете, защото току-що внесохте нелегално оръжие в полицейска сграда — процеди партньорът на Анди, като връчи на Нина една хартиена торба. — Склонен съм да проявя разбиране, но само когато хората ми сътрудничат. Как минахте покрай детекторите за метал?

Нина си спомни, че тя носеше чантата на Лиза, докато преминаваха.

— Аз я носех. Без да зная за пистолета — добави Нина, като се взираше многозначително в Лиза.

Нина пъхна пистолета в торбата, докато двамата с Том зачакаха Лиза да отговори.

Лиза дори не погледна към полицейския служител.

— Ами знаех, че ако ти кажа, щеше да започнеш да ми задаваш всякакви въпроси, Нина, а то не е кой знае какво. Не знаех, че ще има детектор.

— Ако нямате нищо за криене — продължи Нийвис, — няма за какво да се безпокоите. Чий е този пистолет?

Том събра нещата, които бяха изпадали от чантата на Лиза, и ги постави обратно. Леко се забави с шофьорската й книжка, но само за миг.

— Разбира се, че нямам нищо за криене. Не е там въпросът. — Лиза сдъвка кървавочервения лак от долната си устна. — Това е глупаво, Нина, наистина е глупаво.

— Значи, кажи ни, изясни се — стрелна я с тревожен поглед Нина.

Лиза промълви едно проклятие, като скръсти със замах ръце.

— Пистолетът е на Брок, но не правете от това случай за ФБР. Той има разрешително. Освен това много хора в Литъл Рок носят оръжие. Ние имаме банди, кражби на коли. Човек се нуждае от защита, нали знаете…

Нина прие обяснението й. Смътен спомен премина през съзнанието й и изчезна толкова бързо, колкото бе и дошъл.

— Но защо ти го носиш?

От бузите на Лиза започнаха да се стичат почернели от грима сълзи и оставиха тъмни следи към брадичката й. Хълцане разстрои думите й.

— Защото се страхувах да дойда тук, но не исках да пропусна сватбата на Мич, разбра ли? Понякога може и да се държа наперено, сякаш се противопоставям на целия свят, но това е само параван. Голямо представление. Никога не съм попадала в юмручен бой. Нито дори бой с шамари. Уплашена съм, Нина, това е моята голяма тайна. Доволна ли си? Не че помолих за пистолета. Просто казах на Брок колко съм уплашена и той бе повече от склонен да се раздели с него.

Нина постави оръжието и амунициите върху масата и закрачи из стаята. Седна на съседния до Лиза стол и я сграби за тресящите се рамена.

— Няма нищо. Знам, че си уплашена, Лиза. Всички сме уплашени. Но ти просто не можеш да вземеш нещата в свои ръце. Някой може да пострада от това. Преследвачът няма да се докопа до никой друг.

Лиза изсумтя.

— Адски си самоуверена, но нямаш никакви улики, нали? Преследвачът би могъл да стигне до всеки. Дори и до теб, независимо дали ти се вярва, или не. Съвършената, непобедима Нина.

Нина махна ръката си от рамото на Лиза.

— Хей, защо те е яд на мен? Аз съм на твоя страна.

— Защото така. Сега ще обвиниш Брок само защото се е погрижил за мен. Защо не можеш да го оставиш на мира?

— Нямам намерение да обвинявам Брок, въпреки че действително ще разговарям с него защо е дал на една уплашена, нетренирана жена ръчно оръжие. И за това къде е бил в деня, когато едва не ни премазаха — помисли си Нина. — Кога ти даде пистолета?

— В деня, когато отлетях за насам, като ме заведе на летището. Пъхнахме го в една от обувките ми в куфара. Охраната на летището въобще не го забеляза. — Тя се избърса под очите. — Съжалявам. Мога ли… да си получа пистолета? Ще го върна на Брок.

— О… не.

Том взе торбата с пистолета и я прегъна при отвора два пъти.

— Моля те, Нина, нека да го върна. Аз съм тази, на която го е дал. Моя е отговорността да му го върна, когато пристигне.

Нина бе непоколебима.

— Не можеш да носиш без разрешение оръжие в този щат, Лиза. Би могла да отидеш в затвора.

— Не ми пука. Просто искам да се чувствам отново в безопасност.

— Не можете да вземете оръжието — изръмжа Том. — Точка по въпроса.

 

 

През следващите няколко дни здравето на Тес постоянно се влошаваше. Лиза преодоля гнева си за гафа с пистолета и подготовката за сватбата продължи както бе планирано, въпреки че нито Мич, нито Нина обръщаха много внимание на това. Изглежда Тес бе мостът между тяхната пропаст от различия. Продължаваха да бдят до леглото й, да разговарят с нея, да я наблюдават, да се молят тя да се закрепи.

Джаред и Пийт бяха пристигнали в събота, но никой от тях не отне от времето на Мич и Нина с Тес. Пийт започна незабавно да работи по случая с Анди и неговия партньор. Джаред помагаше на Лиза в уреждане на последните приготовления. До петък, деня преди сватбата, Брок не се бе появил. Никой не беше чул нищо за него, а и Нина не бе успяла да го открие. Мич едва ли забелязваше всичко това. Беше изцяло погълнат от тревога за майка си.

В стаята на Тес пропълзяха дълги сенки, което подсказа на Нина, че нощта се спускаше бързо. На следващия ден щеше да се омъжи за Мич Халоран, освен ако не се случеше най-лошото. Като се приближи бързо, тя прегърна Мич и постави глава на рамото му.

Моля те, живей, Тес! Моля те, живей! Заради Мич.

— Мич? — прошепна Лиза от вратата.

Тя бе прекарала целия ден извън къщата, като купуваше необходими вещи и изпълняваше плановете докрай. Все още носеше сакото си и прекалено голямата си чанта — без пистолета на Брок — провесена през рамото й.

И Мич, и Нина се обърнаха. Лиза ги повика в коридора. Мич се изправи, после дари майка си с поглед на възхищение, преди да се наведе да я целуне по бузата. Предложи ръка на Нина, след това последваха Лиза в коридора. Уверил се, че е притворил добре вратата, той попита тихо:

— Наред ли е всичко?

Тя кимна.

— Горе-долу. Току-що разговарях с Брок по телефона, най-после. Изпуснал е полета си и каза, че няма да успее за сватбата. Всички полети били препълнени. Изпраща извиненията си.

— Няма нищо. — Той кимна към спалнята. — Ако нещата не се подобрят, утре няма да има сватба.

Мъка прониза Нина, но тя я отхвърли. Ако Тес не можеше да се наслаждава на сватбата, наистина всичко губеше смисъл. С ума си тя разбираше това, но сърцето й искаше да плаче.

— Глупости. Ще има сватба — увери го Лиза.

Тъкмо в този миг Пийт се показа иззад ъгъла и спря.

Нина вдигна пръст до устата си.

— Как е тя? — прошепна Пийт.

Нина сви рамене.

— Горе-долу. Какво има?

— Малко новини от Конейн.

— Нека да отидем във всекидневната — предложи Мич. Вмъкнаха се един след друг във всекидневната и откриха Джаред да седи на кушетката с разтворен вестник — Арканзас демократ газет в скута си. Мич и Нина се настаниха от двете му страни. Лиза свали сакото си и го постави на една масичка до вратата, после седна върху облегалката за ръце на един фотьойл.

Пийт се облегна на стената и погледна към Мич със съжаление.

— Конейн е проследил Садик и новините не са добри. Изглежда той наистина е летял дотук. Миналия петък, с Юнайтид еърлайнс.

— Бил е тук една седмица? — попита Нина.

Пийт кимна.

— Спотайвал се е, без съмнение. Проблемът е в тази сватба. Това е идеална възможност да те завари с отслабена охрана. Анди ще доведе допълнително няколко момчета, за да сме сигурни, че никой…

— Чуйте ме! Единственото важно нещо е майка ми, разбирате ли всички това? — Мич се изправи с целия си ръст над тях, а гласът му с всяка дума ставаше все по-рязък. — Сватбата, Садик, допълнително изпратените полицаи, смъртните заплахи — всичко това са безсмислици, ако причини на майка ми и една частичка мъка.

Ритмичното тиктакане на старинния часовник бе единственият звук в стаята. Мич приближи с широки крачки до прозореца, за миг се загледа навън, преди да се обърне към стаята.

— Не ме интересува какво трябва да направим, или как, по дяволите, ще го изпълним, но утре е денят на Тес. Всичко е за нея. Съвсем ясен ли съм?

Не можеше да е по-ясен от това за Нина. Потъна в земята от срам, когато всички очи в стаята отбягваха да гледат към нея. Тя чувстваше тяхното съжаление и това й донесе грозни спомени от хора, които шепнеха, които я сочеха с пръст като дете. Тя е сираче. Родителите й не я искат.

С малкото си сурови думи Мич бе дал на всички да разберат колко маловажна бе тя за него. Не можа да понесе болката, унижението. Като се изправи на олюляващите си крака, тя приглади с длани панталоните си.

— Извинете. Трябва да отида при Тес…

Изражението на лицето на Мич сякаш издаваше, че той осъзнава резултата от това, което бе казал. Той се завъртя, когато тя преминаваше край него, сграбчи я за ръката и умолително промълви.

— Почакай. Аз не…

Пийт се отблъсна от стената и леко се изкашля.

— Хайде, Джаред. Да тръгваме — махна той вяло с ръка към кухнята — хей, там. Ти също, Лиза.

След като всички бяха излезли, Нина се обърна към Мич. Не можеше да сдържи сълзите си.

— Съжалявам. Просто… не се безпокой за мен. Държа се глупаво. Разбира се, че Тес е единственото важно нещо. Съгласна съм с това сто процента.

— Знам, че си съгласна, ангел мой. Това не бе предназначено за теб.

Тя дори не го помоли да не я нарича ангел. Наистина искаше да бъде неговия ангел. Заплака по-силно. Затвори очи и остави сълзите й да напоят ризата му.

— Знам, че сватбата не е истинска, Мич. — Тя сви рамене, засмя се със самоирония и подсмръкна. — Дори ако понякога човек има чувството, че е. Но всички други си мислят, че е истинска. И когато каза това — тя направи жест, като опаса всекидневната с ръка. — Това е съвсем егоистично, но не искам те да си мислят, че се жениш за мен от съжаление…

Мич заглуши думите й с бързо, колебливо докосване на устните му до нейните. Ръката му се придвижи по врата й и той задълбочи целувката, като изследва дълбините на устата й с език. Тя изстена. Той уви пръсти в косата й и леко наклони главата й назад, като целуваше шията й с уста, докосваше я с език и леко я хапеше.

— Никога не бих се оженил за теб от съжаление, скъпа.

— Мич?

— Хммм?

Другата му ръка се плъзна от гърба й към гръдния й кош и палецът му докосна леко долната страна на гърдите й.

— Мич, трябва да спрем.

— По дяволите… Не би трябвало никога да спираме.

Той отново плени устата й, а твърдостта на мустака му върху брадичката й накара нервните й окончания да затанцуват неистово.

— Не го мислиш.

— О, да, мисля го, Нина! Наистина, наистина го мисля!

Безкрайно уязвима и до болка копнееща по този мъж, Нина се предаде на пламенната му милувка.

— Не искам да спираш — прошепна тя. — Действително не искам. Никога.

Той се смрази за миг, преди да прилепи отново устни до нейните. Като я накара да се движи заднешком, без да се отделя от нея, той се отправи към спалнята й. Ясното доказателство за желанието му се притискаше до корема й.

— Толкова добре те чувствам, Нина, толкова съвършена — промълви той срещу устните й, а горещият му дъх погъделичка кожата й и накара зърната на гърдите й да настръхнат.

— Ти също.

— О, миличко… за тази сватба…

— Мич? — доловиха те гласа на Тес — слаб и тънък като конец от стаята в дъното на коридора. Не бе проговаряла от дни. Двамата погледнаха едновременно в посока на звука и се отделиха един от друг.

— Тя е…

— Будна. — Лицето на Мич засия в усмивка на надежда — Жива.

— Благодаря ти, господи! Благодаря ти, господи! — Нина сграбчи с двете си ръце лицето му и залепи жарка целувка върху устните му, после го хвана за ръка и го задърпа към другия край на коридора. — Хайде…

 

 

Сватбеното тържество щеше да се състои. Огромната воля на Тес я измъкна от лошото й състояние. Тя не би пропуснала това събитие за нищо на света.

Пийт бе занесъл пистолета на Брок в лабораторията, но резултатите още не бяха дошли.

— Все още няма никакъв знак от Садик — съобщи Пийт на Нина, докато тя довършваше грима си, тъкмо преди да започне тържеството. Обсъждането на случая помогна да отвлече вниманието на Нина от сватбата. — И не съм открил следите на Бодин също така. От ума ми не излиза това, че Бодин се крие зад Мухтар.

— Да, той е въвлечен някак си.

Нина преустанови опитите си да очертае линия около очите си, като освободи клепача, който бе изпънала настрани. Кимна към отражението му в огледалото.

— Можем да поставим Брок на мястото на стрелбата срещу Едрик, а и не си спомням той да има алиби за сутринта, когато двамата с Мич едва не ни застреляха.

Абсолютната простота на това я разтърси и тя хвърли молива за очи върху тоалетната масичка и се обърна към него.

— Твърде удобно е направил така, че да не дойде, никой не го е чувал, нито го е виждал. Знаем, че е бил на мястото, където са простреляли Едрик. Освен това той се опита целенасочено да въвлече в това Садик, въпреки че никой друг не си спомни да е виждал Садик там. По дяволите, може би действително е Брок.

— Не забравяй, че Садик е тук, а Брок не е.

— Ако Садик се появи… — започна мрачно Нина.

Пийт я прекъсна с махване на ръка.

— Ще му разкажем играта, Нина, не се безпокой.

— Преди Тес да го забележи.

— Разбира се. Ти се съсредоточи върху това какво трябва аз да направя за известно време. Ние ще се погрижим за това кой го е направил.

— Знаеш ли, трябваше да проверим дали Брок наистина е изпуснал полета си, или не — сети се Нина, като се обърна обратно към огледалото, за да оправи съвсем новата си прическа. Тя остави свободни няколко къдрици да паднат по бузите и врата й. — Това, което знаем, това може да бъде уловка. Той би могъл да бъде в Колорадо, докато разговаряме.

— Ще го проверя веднага след сватбената церемония.

— Защо не го направиш сега!

Той посочи към часовника.

— Неее. Имаш пет минути до съдбоносния ден. И аз няма да пропусна важната ти походка по пътеката между редовете на църквата, за да се обаждам на Конейн. Може да почака половин час.

Едрият детектив хвана ръба на вратата и потърка брадичката си.

Когато Нина погледна към часовника, адреналинът й се повиши. Сега вече нямаше връщане назад. Тя преглътна.

— Радвам се, че си тук, Пийт…

Очите му светнаха.

— Ти си страхотно ченге, федерален агент. Който ти е казал нещо друго, е пълен лайнар или глупак, или и двете.

Чувството на съпричастност и уважение, прозвучало в думите му, я поуспокои. Тя се усмихна на любимия си детектив, после отпи от чашата вино, която той й бе донесъл, надявайки, че ще успокои нервите си.

— Благодаря ти, Пийт. Можеш ли да направиш нещо за мен? Като сватбен подарък?

— Всичко, кукло.

— Престани да ме наричаш федерален агент!

 

 

Упояващите смесени ухания на рози, момини сълзи и разтопен восък от свещи се просмукаха в сетивата на Нина, когато двамата с Джаред приближиха спалнята. Той й стисна ръката. Като потисна един омаломощен прилив на нежност, тя се съсредоточи във вървежа, дишането си и възпирането на сълзите си. Щом влязоха във всекидневната, тя едва не зяпна от учудване. Стаята бе превърната в блестящ сватбен параклис, който спираше дъха.

Бяха преместили мебелите и разстлали килим от кадифени, рубиненочервени листа от рози по пода. Една златиста ивица от пурпурна сатенена гирлянда украсяваше панорамния прозорец, а свещи в същия нюанс горяха и блещукаха върху всяка повърхност. Малки групи сгъваеми столове бяха драпирани с богато червено кадифе и вързани отзад със златиста панделка.

Някакъв млад мъж с руса коса на конска опашка и кръгли телени очила седеше до прохода под арката към трапезарията зад електрическа йоника. Когато тя влезе в стаята, той повдигна очилата си с палец, после започна да свири встъпителните звуци на Горски мед от Ван Морисън.

Сърцето на Нина подскочи. Очите й запариха. Тя не бе помислила, че Мич ще се погрижи, за каквото и да е за нея в деня на сватбата, но грешеше.

— Горски мед. Напомня ми за теб, ангелче.

Беше сигурна, че Мич е поръчал тази песен, и малкият му жест я накара да се почувства като обичана булка. Истинска булка.

На прага на стаята Джаред я целуна по бузата и пусна ръката й. И тогава тя го видя. Нейният Мич. Ослепителен, в катраненочерен смокинг, с рамене, които изглеждаха невъзможно широки. Държеше ръцете си небрежно пред себе си и въпреки че очевидно си бе имал главоболия с косата, един непокорен кичур докосваше веждата му. Страхотен. Неотразимият Мич.

И той е мой! Поне засега. Никой не можеше да й открадне този миг и тя имаше намерение да му се наслади.

Музикантът затвори очи и започна да пее, гласът му бе задушевен, романтичен тенор. Погледът му се сля с нейния. Бавна усмивка набръчка ъгълчетата на очите му по начин, от който коленете й омекнаха. Тя огледа лицата на приятелите си. Джаред и Пийт седяха под прозореца, Анди и партньорът му бяха застанали в отдалечената част на стаята, като очевидно се опитваха да наблюдават предната врата, без да си дават вид, че правят това. Няколко огромни баскетболни играчи седяха в явно неудобните за тях столове, коленете им почти опираха до брадичките им. Други мъже, които тя не познаваше, седяха и стояха в стаята. Не забеляза Лиза.

Очите на Нина се напълниха със сълзи, когато видя Тес. Изтегната на една носилка, взета под наем от линейка, до стената зад Мич, Тес бе облечена в яркозелена рокля с атлазен жакет от брокат, а късата й коса бе завита като на Нина. Сълзи от искрена радост блестяха в очите й. Тя махна леко, после улови брадичката си, тъй като лицето й се набръчка от вълнение.

Нина й прати въздушна целувка.

Сподавеният стон на Мич привлече питащите й очи. Той я беше наблюдавал.

— Господи, обичам те, Нина Уайлд — промълви той само за нейните уши. В очите му блестеше влага. — Толкова съм ти благодарен…

Нина не беше на себе си от обяснението в любов от страна на Мич. Не можеше да вижда, не можеше да чува, не можеше да говори, не можеше да мисли, не можеше да диша. Дълбоко в себе си тя знаеше, че той действително мисли това, което каза. Явно не бе част от играта, беше истината.

Песента свърши и тържеството продължи, но Нина едва чуваше. Тя изучаваше детайлно лицето на Мич, копнееше да прокара ръце по него, да го докосне с устни. Погледът й се спусна към гърлото му, когато той преглъщаше, а издигането и спускането на адамовата му ябълка подтикна една пронизваща спирала от желание да премине през тялото й. Усещаше го ниско долу, горещо и влажно. Господи, помогни им, играеха опасна игра. Този ритуал не беше вече за Тес. Беше за нея и за Мич. За една любов, която не трябваше да се случва, за една любов, която заслужаваше да се появи. Той бе нейният духовен приятел. Подходящата й партия. Нейната съдба.

Думите на преподобния свещеник я измъкнаха от шеметните й мисли.

— Мич е избрал да съчини сам клетвите към двойката и трябва да кажа, че те са красиви. Мич?

Мич се приближи до нея, взе ръцете й и ги придърпа върху гърдите си. Облиза устни, после наведе брадичка по опустошително непринуден начин, който тя вече познаваше.

— Нина Уайлд, обещавам да те обичам, да споделя живота си с теб. Да те уважавам и да те подкрепям. Да бъда до теб при бурни вълни. Да се наслаждавам на спокойните води с теб. Обещавам да бъда нежен, толерантен, да ти бъда приятел… да бъда само с теб.

Той изплъзна ръката си от нейната и я помилва с обратната страна на пръстите си по бузата.

— Завинаги!

И вдигна пръстите на лявата й, а после и на дясната й ръка и ги поднесе до устните си.

Сълзи замъглиха очите й. Гърдите я боляха толкова силно, че тя се страхуваше, че ще експлодира точно на това място, на мига.

— Нина? Моля те, изречи клетвата си след Мич — стресна я свещеникът.

Обзе я паника. Не знаеше текста. Започна да клати глава, но Мич я спря.

— Повтаряй ги след мен, ангел мой — изговори провлечено той.

Преведе я през всички клетви. Бавно, нежно, като милувка на нов любовник. Когато свършиха, стаята отекна с подсмърчане и сподавени въздишки. Дори свещеникът избърса една непокорна сълза.

— Какъв подарък ще предложиш на Нина като символ на твоята любов?

— Един пръстен.

Мич измъкна широка златиста лента от джоба си и я плъзна върху средния пръст на лявата й ръка, като го докосна леко със своя показалец, щом като веднъж бе на мястото си.

Свещеникът погледна към Нина.

— А ти какъв подарък предлагаш като символ на твоята любов, Нина?

— Един пръстен — прошепна тя, като се обърна към Джаред, който го извади от джоба на сакото си. Постави го в отворената й длан, после сви китката й и стисна ръце около нея. Размениха си погледи между баща и дъщеря, който тя знаеше, че ще помни до последния си ден.

Като се обърна към Мич, тя плъзна другата половина от златистата лента в лявата му ръка, после го погледна с натежали от любов очи.

Стаята, свидетелите, свещеникът — всички престанаха да съществуват, докато Нина се опиваше в любовните дълбини на втренчения поглед на Мич.

Не промълвиха нищо, но си казаха страшно много един на друг.

Обичай ме, Мич.

Обичам те.

Никога няма да те напусна.

Никога няма да те оставя да ме напуснеш, ангел мой.

След една дълга брачна благословия, която нито Нина, нито Мич по всяка вероятност нямаше да запомнят, свещеникът затвори със замах Библията и разпери ръце в дъга около булката и младоженеца.

— Дами и господа, представям ви господин и госпожа Мич и Нина Халоран. Мич, сега вече можеш да целунеш булката.

Нина очакваше една бегла, недодялана целувка, която би предизвикала хихикания и викове от свидетелите. Сгреши. Като я хвана пред себе си, все едно че беше наистина мъничък ангел, който можеше да изчезне, Мич намери и плени устните й с болезнено нежна и чиста целувка, която накара вътрешностите й да се преобърнат. Стаята избухна в аплодисменти.

— Наслади се на това — промълви той срещу устните й, като леко се отдръпна да й се усмихне. — Ние го заслужаваме. Обичам те!

Тя нямаше време да отговори, преди, изглежда, веселието му да помръкне. Той се намръщи.

— Какво има?

Като се протегна, той хвана Нина отзад за тила, освободи шнолата, която поддържаше прическата й, и видя как косата й се спуска до раменете. Очите му заискряха. Той прокара ръце по кичурите, за да ги приглади, и промърмори:

— Така е много по-добре.

Този път я награди с буйна и дълга целувка, която я остави разтреперана и едва не я подтикна да се разбунтува. Когато най-после спря, тя бе останала без дъх.

— Аз също те обичам, Мич!

— Чувствам това, ангелче. — Погледът му се спря на устата й. — Това бе само едно начало. Няма да те пусна да си отидеш.

Той й смигна, после се обърна към гостите:

— Време е да празнуваме, приятели.

Музикантът поде една мелодия, докато няколко от играчите пренаредиха столовете, за да се отвори повече пространство за танцуване. Мич хвана ръката на Нина и те се приближиха до Тес. Тя започна да плаче. Нина отмести един кичур от челото й.

— Тес, не плачи.

— Няма нищо. Това са сълзи на щастие, любов моя. И по-добре започни да ме наричаш мамо.

Нина се почувства така, сякаш някой я бе сритал в слабините. Трябваше й известно време, докато си възвърне гласа.

— Нищо не би ме зарадвало повече, мамо. Благодаря ти за роклята.

— Ти си чудесна булка в нея. — Тес стисна ръцете на Мич. — Синко, караш ме да се гордея с теб. Направи я щастлива.

Той хвърли многозначителен поглед към Нина.

— Възнамерявам да опитам.

Нина извърна поглед, тъй като горещината експлодира в гърдите й. Тя знаеше, че нищо не би могло да ги раздели тази нощ. Можеше и да не го има завинаги, но поне щеше да е с него в първата си брачна нощ.

Тревожните думи на Мич я върнаха към действителността.

— Мамо, добре ли си?

Тес се олюляваше.

— Изморена съм. Толкова съм… изморена.

— Нина! Повикай сестрата. Побързай!

Нина изтича към кухнята, а Тес изпадна в безсъзнание. Тя се отпусна като парцалена кукла в ръцете на Мич, докато той я взе от носилката и я отнесе внимателно до леглото в нейната стая. Нина и сестрата го последваха. Сестрата леко отмести Мич настрана и се захвана професионално с пациентката си. След като приложи една конска доза морфин, тя се обърна към Мич и Нина. Топчестото й лице бе спокойно.

— Господин Халоран, не се тревожете. Майка ви е добре, просто е изтощена до изнемога.

Той клюмна на раменете на Нина.

— Благодаря ти, господи…

— Сега вървете на тържеството си — отпрати ги сестрата.

Мич докосна леко с пръсти устните на Нина. Те потрепериха в отговор. Мич се ухили на изчервената сестра, която се престори, че не забелязва електрическото напрежение, което вибрираше между младоженците.

— Благодаря ти, Пенелопи.

— Няма защо. — Тя се настани на стола до леглото на Тес и наклони глава към спящата си пациентка. — Вие й донесохте много щастие. Това е хубаво да се види на такъв ден и на такава възраст.

 

 

Гостите на сватбеното тържество танцуваха, ядоха торта и други лакомства и пиха шампанско почти до полунощ, когато си тръгна музикантът.

Един по един гостите се стопиха, докато накрая останаха само Нина, Мич, Джаред, Пийт, Анди и Лиза. Отпуснати и изтегнати върху сгъваемите столове, те седяха безмълвни и изтощени, но доволни.

Когато старинният часовник започна да отмерва полунощ, Пийт се изкашля леко, после се изправи. Посочи с палец към кухнята.

— Ще направя едно-две обаждания по телефона. Да проверя как вървят нещата.

Анди стана да го придружи, като подръпна и приглади панталоните си. Нина им хвърли уморен поглед.

— Вие, момчета, ще се паркирате тук на етажа, нали?

Пийт кимна.

— След което, вие, двете магарета, ще платите на масажиста ми.

И той им смигна.

— Аз предпочитам масажистка — вметна Анди.

— Дадено — кимна Мич.

Лиза се прозина.

— Скапана съм. Мисля, че ще тръгвам към хотела. — Тя стана, протегна се, после постави юмруци на хълбок. — Е, свършихме добра работа. Ще изчистим всичко утре.

Нина поклати глава.

— Ти свърши добра работа. Беше фантастична. И не се тревожи за бъркотията.

Джаред постави кокалестата си ръка върху ръбатото рамо на младата жена.

— Мога ли да те откарам до хотела, скъпа?

— Ще си поръчам такси. Хотелът ми не е в твоята посока. Освен това, ако се повозя сама, това ще ми се отрази добре след тази вихрушка през седмицата.

— Ще се обадя за такси тогава.

Тя го дари с обаятелна усмивка, после взе сакото си от гардероба. И се гмурна обратно под свода.

— Ще почакам навън. — Сви рамене. — На свеж въздух.

Разговаряха още няколко минути, преди Джаред да постави ръце на коленете си с жест, че привършват. Удостои младоженците с горда бащинска усмивка.

— Мич? Нина? Трябва и аз да тръгвам. В края на краищата това е вашата брачна нощ. — И смигна.

Излъчваща обилна топлина от загатването на Джаред, Нина скочи на изморените си крака, като избягна погледа на Мич и прегърна приемния си баща.

— Нека да те изпратя до вратата.

Старецът й кимна, после се отдръпна.

— Само секунда.

Той се ръкува за довиждане с Мич, после дръпна и изправи младия мъж на крака.

— О, ела тук, ти скапан, надменен задник.

Прегърнаха се. Мич се засмя.

— Кого наричаш задник ти, твърдоглав стар козел?

Времето спря, когато прегръдката на двамата мъже стана по-силна.

— Не я оставяй да си отиде, Мич — изрече с дрезгав шепот Джаред.

— По-скоро бих умрял — отговори Мич със същото вълнение.

Твърденията им увиснаха във въздуха като ухание на одеколон. След миг, като се потупаха сърдечно по гърбовете, мъжете се пуснаха, все едно че нищо съществено не се бе случило. Мич отстъпи крачка назад и се изкашля леко.

Нина остана безмълвна.

Устните на Джаред потрепериха.

— Толкова се радвам за вас двамата. Не забравяйте, деца мои, вие си принадлежите.

— Веднага се връщам — каза Нина на Мич.

Като плъзна ръка по тази на Джаред, Нина постави глава на рамото му, докато крачеха бавно към предната част на къщата. Преминаха през скърцащата врата параван и Нина примижа от удоволствие от свежия колорадски въздух, който ги лъхна.

— Страхотно е тук.

— Да.

Стояха известно време в мълчание един до друг на верандата, после Джаред се обърна към нея.

— Нина, мога да ти кажа само едно. Този мъж е влюбен в теб.

Последва напрегната тишина, нарушавана само от песента на щурците.

— Така ли мислиш? — прошепна тя, като разгледа внимателно лицето му на лунната светлина и се помоли на господ той да знае какво говори.

— Залагам живота си за това.

Тя клюмна.

— О, Джаред… Защо трябваше да се случва така?

С наведена глава, тя зарови пръсти в пуснатата си коса, а тя падна върху лицето й.

— Нещата се случват по някаква причина, госпожо Нина Уайлд Халоран. Дали е брак на хартия или не, този мъж те обича. Върви обратно в къщата и направи този брак истински. Това е, което има значение.

— Мислиш ли, че е възможно? — прехапа тя устна.

— Не го виждам по друг начин.

— Обичам го. — Като се облегна на силата на Джаред, Нина го сграбчи за смокинга и зарови глава в гърдите му. — Но толкова се страхувам да не ме наранят.

— Аз съм тук, детето ми. За каквото се наложи.

Тя се вторачи в него.

— Ти винаги си бил до мен, нали?

Той кимна и я чукна по носа с кокалчето на пръста си.

— И винаги ще бъда. Точно за това е семейството.

Целуна я по бузата и се отправи надолу по стъпалата на верандата, без да се обръща назад. Нина се взираше в него, докато задните светлини на колата му се превърнаха в малки червени точици и най-накрая изчезнаха в мрака. Вратата зад нея се отвори и хвърли златен отблясък в лунната нощ.

Тя се обърна.

Мич. Обляха я вълни на нежност. Опита се да се пребори с подводното течение от предчувствия.

— Хей, ти — прошепна тя.

И двамата останаха в многозначително мълчание.

— Свършиха ли Анди и Пийт?

Мич поклати глава.

— Пийт очаква да го свържат по телефона и започва да ругае.

Те се засмяха. Пулсовете им спряха.

— Липсваш ми, ангел мой.

Той отвори вратата параван и я покани със завъртане на рамото. Тя приближи, колебаеща се. Погледът му се спусна към шията й, той протегна ръка да погали сенчестата вдлъбнатина между гърдите й. С бавно движение очите му отново се сляха с нейните.

Той облиза устни.

— Време ли е да си лягаме, госпожо Халоран?

Тя преглътна бавно.

— Отдавна е време да си лягаме.