Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Източник
- От автора
Разрешава се разпространение с нетърговска цел. При разпространение на текста или части от текста, трябва да бъдат упоменати авторът и заглавието.
Електронно издание:
Евел Инара. OTIUM
България, София, 2014
История
- — Добавяне
Двайсет и седма глава
На изток небето едва розовее. Само десетина прозореца на улицата светят, до зората има поне час. Тихо е. Над спящите умове на смъртните, също като мазки неонова боя витаят багрите на сънищата им. Зелено, жълто, синьо, розово. Долу, сред голите корони на дърветата, се носят ярки искрици. Архатите отдавна са тук.
Поне шестима са — преброява Артем и се дръпва по-далеч от ръба на наклонения покрив. Не иска да ги плаши. Само ще наблюдава, ще стои далеч. Ще чака, за да даде знак на своите, че вече е време.
— Скоро — обещава си безгласно той, знаейки, че същите думи сега повтарят всички Онейро, пръснати на континента. Може би още тази сутрин, може би утре, вече няма да има смъртна с разрушителна Сила. За Архатите има смърт и тя не е само преход.
Завинаги е.
Ала нещо не е наред — Артем го разбира миг преди да се разнесе тревожното цвърчене на птиците:
Не е сам на улицата. Наблизо има втори като него.
Ятата уплашено се стрелват във висините, долу в мрака присветват котешки очи, като огънчета. Първо се чува бученето. После земята се разтриса и заедно с нея и къщите, дърветата, уличните лампи. Артем гледа как багрите в умовете на смъртните се променят. Вече не са пъстри, еднакви са — цвят на ужас и на паника — мрачен, оловно сив. Започват писъците. Тропота на падащи предмети. Скърцането на стените. И животинския вой.
Далеч, през клатещите се комини се мярка силует. Тъмен, обгърнат като в дим. Дори и по-малко му трябва, за да го познае. Артем прегръща своя мрак, крещи към своите, а те един подир друг се отзовават:
Амая. Сейма. Ран. И тримата за близо. Вече идват. Марен и Ши са заедно, сред покрити от сняг планини. Зад тях, като през дълбока вода, примигва картина от мястото, където са пристъпили в света на Онейро.
Зад Велис има небостъргачи. Зад Абру — безкрайна пустош и тясно шосе. Тарей прекрачва в мрака и неонови реклами присветват в мъглата зад него. Зад Артем сградите се клатят така, сякаш всеки миг ще рухнат.
— Къде е Исен? — изкрещява неистово той, макар вече да знае.