Дън Йоумей
Опустошеният храм (2)

Студентката

Главно действуващо лице сред четиримата беше студентката. За лятната ваканция У Байлин имаше задание да напише репортаж. Тя се бе спряла на заглавието „Записки за опустошаването на Лотосовата планина“. Честите въздишки на баща й по повод разбиването на културните паметници в Лотосовата планина бяха породили у нея желанието да изложи пред света този печален случай. Случаят бе прост. При акция за разбиване на „четирите старини от група хунвейбини, заблудени от демагогията на «четворката»“^[1], една световноизвестна забележителност на будистката култура е превърната в пустеещи хълмове и диви чукари! Идейната насока на темата е ясна, ходът на събитията — известен, остава само да се подплати с детайли, да се добави емоционално присъствие — и материалът е готов.

А имаше и този момент, че докато учеше в партийната школа на провинциалния център, Шао Лянин често се отбиваше у тях да навести старото си началство. И У Дачън, и съпругата му бяха с много добри впечатления от този мъж, а Байлин сама виждаше, че Шао Лянин е умен, привлекателен, порядъчен и честен. Макар да беше поне десет години по-възрастен от нея, тя все пак бе взела решение да развива чувствата си към него. Така че и за работата, и за любовта пътуването до Лотосовата планина беше еднакво полезно.

Когато научи, че тя ще идва, Шао Лянин, естествено, откликна с пълна мобилизация на силите — не само си взе два дни отпуск, за да може лично да ги разведе, но и нае на собствени разноски такси. В това също си личеше порядъчността му — след като и У Дачън щеше да бъде с тях, всъщност можеше началникът на отдела за културните паметници да придружава своя бивш шеф като един вид служебно задължение, а при обиколката да ползува и служебна кола.

По-подходящ съпроводител от Шао Лянин едва ли би се намерил някъде в света. До културната революция той е бил служител в управление „Пропаганда“ и е завеждал Лотосовата планина. Когато хунвейбините дошли да разбиват „четирите старини“, той се вдигнал заедно с У Дачън да ги възпре, разполагал е и с материали от първа ръка. И най-важното — в искрения си стремеж съвестно да изпълни всички желания на У Байлин той наистина бе готов да отговаря без каквото и да е отегчение на безбройните й въпроси.

Така че, макар отпред примерно да се виждаше само нещо като порутен зид, той успяваше чрез своето словесно умение да възкреси гледката в цялото й предишно великолепие, макар разбиването на „четирите старини“ да е вече само печален исторически епизод, той умееше да направи осезаеми подема и падението на онези години. Заслушана в него, У Байлин ту се разплакваше, ту засияваше в усмивка, ту се гневеше, ту униваше, като че ли сама преживяваше деветбаловата буря на онази епоха.

Но нямаше ли всъщност и някои неблагоприятни обстоятелства? Имаше.

Първо — следейки реакциите на дъщеря си, У Дачън усещаше как те надигат в него спомени за миналото, а това на свой ред пък бе причина двамата млади хора да се чувствуват малко неловко. Второ — тази жена шофьор на таксито правеше доста неприятно впечатление. Жена, а пък видът и маниерите й — като на мъж, даже гласът й такъв! Приказваш й, а тя изобщо не обръща внимание; докато Шао Лянин с трепет и вълнение обяснява обстоятелствата около разрушаването и всички, включително преживелият тези събития У Дачън, слушат в захлас, тя си стои там настрана, върти глава и зяпа наляво и надясно с усмивка, застинала в крайчеца на устните, с израз на пълно безучастие. А и външният й вид не предразполага особено — ръкавите навити над лактите, гърдите изпъчени напред; върви с вирната нагоре глава — същинска хунвейбинка някаква!