Опустошеният храм (Нови китайски разкази)

През последните десет години от тридесетвековната история на художествената словесност в Китай особено изпъкват явления като „литература на раните“, „самоаналитична проза“, „репортажна литература“… Този сборник отразява търсенията и постиженията на китайските писатели днес чрез разказите на деветима измежду най-известните сред тях, които въвеждат читателя в бита и проблемите на „необичайната епоха“ между 1966 и 1976 година, пресъздадена с безпощаден реализъм и документална прецизност, но също и с проникновеност, с характерните за националната традиция психологическа вглъбеност, философска обобщеност, хумор, граничещ с гротеската. Представените тук творци и творби разкриват не само действителния характер на моралните и културните поражения през този период, всекидневната борба за оцеляване — физическо и духовно, — но и днешния стремеж към пълноценно личностно осъществяване в условията на една динамично променяща се реалност.

Съдържание

Хронология на периодите, отразени в разказите

1911 — Буржоазнодемократична революция сваля от престола последния император от манджурската династия Цин; Китай е обявен за република.

1921 — За президент е избран Сун Ятсен, един от основателите на Националистическата партия (Гуоминдан). Основаване на Китайската комунистическа партия в Шанхай.

1927 — Преврат на Чан Кайщъ и настъпление на оглавената от него армия и Гуоминдана срещу националнореволюционното движение.

1937, 1945 — Агресия на Япония. Националноосвободителна война. Установяване на Освободени райони в централните и северните провинции (с център Йенан, където е седалището на ЦК на ККП).

1946 — Гражданска война; настъпление на Народоосвободителната армия.

1949 — Провъзгласяване на 1 октомври в Пекин на Китайската народна република. Оттегляне на гуоминданското ръководство на о-в Тайван.

1950, 1953 — Поземлена реформа. Начало на социалистическа индустриализация и коопериране на селското стопанство.

1955, 1956 — Обявяване на „особен курс на развитие“ — форсирано коопериране и превес на селскостопанския сектор. Кампании за „удар срещу десния опортюнизъм“, „критика на емпиризма и прагматизма“, „изкореняване на контрареволюцията“, „изправяне стила на политическата работа“; противопоставяне на лозунгите за „военен комунизъм“, „селски стил и партизански навици“ на „буржоазния съветски стил“.

1957 — Призивът „Сто цветя заедно да цъфтят, спорът на сто школи да ехти“ е последван от движение за „стимулиране на уханните цветя и изкореняване на отровните треви“. Масови репресии над дейци на културата под обвинение в „десен уклон“.

1958 — Курс на „големия скок“: ликвидиране на личните стопанства, създаване на „самоделни стоманолеярни“, „народни комуни“, призив за „рекордни показатели“.

1960 — 20 милиона жертви на глада вследствие провала на „големия скок“.

1961, 1962 — Курс към „урегулиране на икономиката“: премахване на безплатните столови и възстановяването на заплащането на труда, на кооперативите, занаятчийството и личното стопанство.

Противопоставяне на икономическия авантюризъм от страна на „прагматичното“ крило в ръководството (Лю Шаоци, Джоу Енлай, Дън Сяопин). Вълна от памфлети, фейлетони, алегорични пиеси, насочени срещу методите на „особения курс“ и „големия скок“ (У Хан, Дън Туо, Ляо Моша). Частични реабилитации на обвинените в „десен уклон“.

1963, 1964 — Призив за „борба против заплахата от ревизионизъм и реставрация на капитализма“, „четири чистки“ (идеологическа, политическа, организационна, икономическа); кампания „селското стопанство да се учи от комуната Даджай, промишлеността да се учи от нефтокомплекса Дадзин“ (основани върху принципа „опора на собствените сили“), „цялата страна да се учи от Освободителната армия“, Ликвидиране на традиционния китайски театър и заменяне с „образцови революционни пиеси“ по инициатива на бившата шанхайска артистка Дзян Цин, съпруга на Мао Дзедун.

1965 — Движение за масово изучаване „трудовете на Мао Дзедун“. Чистка срещу „намиращите се на власт и поели по капиталистически път“ и ръководствата на културните институти.

1966 — Отлагане на приемането във висшите учебни заведения „с цел последователно осъществяване на културната революция“. Атака на отряди от „хунвейбини“ („червеногвардейци“) срещу партийните органи, местните ръководства и интелигенцията.

1967, 1970 — Стачно движение, междуособици сред „хунвейбините“ и фракцията на „бунтарите“ (дзаофан пай).

Заменяне на местните партийни ръководства и органи на властта с „революционни комитети“. Масови репресии; отстраняване на критично настроените спрямо „културната революция“ ръководители под обвинение в „ревизионизъм“. Включване в партийния устав на указание, че приемник на Мао Дзедун е Лин Бяо.

1971 — На 12 септември е обявено „разкриване на антипартиен заговор на Лин Бяо за узурпиране на властта и подмяна на Великата пролетарска културна революция със стимулиране на производството, пренебрегване на металургията и заменянето й с електроника“.

1974 — Пропаганда на „новородените явления“: „червена диктатура на пролетариата“, „борба с икономизма“, „изкореняване на старото в името на новото“, „образованата младеж — нагоре към планините и надолу към селата“, „школи за трудово превъзпитание на кадри“. Кампания за „критика на Лин Бяо и Конфуций“, насочена срещу прагматичното крило в ръководството, водено от Джоу Енлай, издигане в култ „идеологията на Закона“ (легизъм), изповядвана от основателя на първата китайска империя Цин Шъхуан, в противовес на конфуцианското учение за „човешката природа“. Възстановяване на някои от свалените от длъжност ръководители и специалисти. Издигане на модела „хем червен, хем специалист“.

1975 — Кампания срещу „отново раздвижилите се капиталистически ренегати“ и „опита за преразглеждане на справедливите присъди“.

1976 — Разправа с масовите протестни демонстрации, организирани под формата на почит към паметта на починалия Джоу Енлай. Скоро след смъртта на Мао Дзедун е съобщено за арестуването на оглавяваната от неговата съпруга „четворка“ („банда на четиримата“) при опит за узурпиране на властта.

1977 — Реабилитация на репресираните партийни и държавни ръководители. Официално осъждане курса на „културната революция“.

1978 — Възстановяване на местните органи на властта и обществените организации, творческите съюзи и културния живот. Третият партиен пленум обявява курса за икономическа реформа и модернизация.

1979, 1984 — Разформироване на комуните. Въвеждане на семейния акорд, самоуправлението и стопанската сметка. Политика на „отворени врати към света“.


Информация

Издание:

Опустошеният храм. Нови китайски разкази

Китайска. Първо издание

Рецензент: Вера Ганчева

Съставител: Крум Ацев

Преводач: Александър Алексиев, Искра Думкова, Крум Ацев, Мирослав Маринов, Олга Стоева, Тодор Табаков

Редактори: Крум Ацев, Снежина Гогова

Художник: Стефан Десподов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Красимир Градев

Коректор: Радослава Маринович

 

Дадена за набор януари 1989 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат май 1989 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 16,50

Издателски коли 13,86. УИК 14,66

Цена 1,69 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гаврил Генов“ 4

ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново

История

  1. — Добавяне