Цин Джаоян
Историите на Дзя Даци (4)

4

„Ей, Дзя Даци, дяволски май в тоя живот не ти провървя!…“

И все пак нещата, общо взето, не били толкова зле — под ударния натиск на ръководните кадри от цялата комуна мемориалът бил завършен предсрочно: четири джана дълъг и три висок, постаментът — широк осем чъ^[1], дебелина на плочата — пет чъ; страничните колони — във форма на четириъгълни стълбове, а на върха на всеки — по три развети червени знамена от дялан камък; корпусът на монумента — обкован отпред и отзад със заварени един за друг стоманени листове с дебелина два фъна^[2]. Богато и свежо, великолепно и внушително, тържествено и величаво — да си спокоен, че не хиляда, ами десет хиляди години няма да мръдне.

От провинциалния център поканили тримата най-прочути художници, те вдигнали скеле, окачили силни лампи и започнали денонощна работа.

И ето ти чудо! Образът на великия наследник взел постепенно да се очертава! Само за седем дни и седем нощи се усмихнал той като жив пред хората, със скъпоценната червена книжка в ръка.

— Оживя, оживя! — понесло се навред сред простолюдието.

За още два дни били изписани и йероглифите на двата паралелни надписа върху страничните колони и лозунгът върху задната страна: „Желаем вечно здраве на…“

Тогава щастливата вест била съобщена в областния комитет и в околийския комитет лично от Дзя Даци, по телефона и чрез телеграма. И тогава от областния комитет и от околийския комитет пристигнала една дълга върволица коли, дошли ръководителите на оглед — каква загриженост, каква чест! Колко затрогващо!

След многолюдното посрещане с гонгове и барабани до небето, с приветствени викове от човешкия шпалир членовете на партийния комитет на комуната в пълен състав, начело с Дзя, съпроводили тези ръководители при тяхното посещение на обекта. Гледали отдалеч, гледали отблизо, обръщали глави наляво и надясно. По лицето на Дзя се изписвали в пълен синхрон онези изражения, които се появявали върху лицата на ръководителите. Секретарят на областния комитет например имал навика, когато съсредоточва вниманието си върху нещо, да трепка леко с месестите издатини на двете си бузи. Трепнела ли лявата половина на лицето му, трепвали и мускулите от лявата страна на лицето на Дзя; трепвала ли дясната половина, трепвала дясната половина от лицето на Дзя; щом той отворел уста в израз на одобрение, неволно се отваряла и устата на Дзя, а от нея капвала слюнка. Казано с думите на самия Дзя: „Абе хора, дявол като да ми се беше намърдал в сърцето — все едно, че с кабел някакъв бяха го включили това сърце директно към сърцата на шефовете.“

Претъпкано с кореспонденти, непрекъснато щракат апарати.

Хем напрегнато, хем радостно!

Но скоро дошъл ред и на нещо не толкова радостно.

Управителят на околийския дом на културата, един слабичък човечец със съвсем провинциален вид, най-незабележителната личност в групата на посетителите според преценката на Дзя, изведнъж извикал тихичко: „Ай-я“, и тупнал леко с крак; после, прикривайки нервно с ръка едната си буза, хвърлил пълен с объркване поглед към хората наоколо, след което се престорил, като че нищо няма, и се оттеглил настрана. Но тези негови действия вече били привлекли вниманието на завеждащ-отдела „Пропаганда“ в околийския комитет, който по-скоро от любопитство отишъл и разменил с него няколко думи на ухо; след това се приближил към едната страна на мемориала, вперил поглед във величествения портрет и го проучил внимателно. Лицето му веднага придобило стоманеносив оттенък, той също тупнал леко с крак и безмълвно се отделил настрана, което предизвикало верижна реакция: от завеждащканцеларията на околийския комитет през секретаря на околийския комитет и завеждащ-секретариата на областния комитет до завеждащ-отдела „Пропаганда“ в областния комитет, включително кореспондентите и шофьорите — всички повторили в същата последователност едни и същи жестове. Най-накрая дошъл ред на секретаря на областния комитет.

— Ха! — викнал високо той и извил заплашително глава в посока на Дзя Даци. Изразът му бил страховит, погледът — облещен и пронизващ.

Сърцето на Дзя прескочило веднъж, а след това препуснало лудешком.

— Това е сериозна политическа грешка! Как сте я допуснали?

Всъщност гледано отпред, величественият портрет не показвал какъвто и да е дефект — точно както казвало простолюдието: „Оживя, оживя!“ Но погледнеш ли отстрани — страхотия! Точно от средата на плешивината, през носа, през вдлъбнатината над горната устна, през брадичката, шията и горното копче на яката минавала една ясна, права като конец следа, която разполовявала лицето и носа и при това съвсем ясно личало как върху едната половина цветовете са по-тъмни, а върху другата — по-светли — лице наполовина в светлина, наполовина в сянка!

— Намерете художниците! — ревнал яростно Дзя — та как да не проглуши той небето, как да не избълва три лакти огън?

Тримата художници се били скупчили ведно и слушали отзивите, слушали препоръките — единствено погледът на Дзя днес изобщо не бил падал на тях, така че сега се явили моментално, без да ги подканват.

— Трябва да заявя най-отговорно: проблемът не е в картината — казал единият от художниците, вече на години и видял свят, поради което и с повечко кураж.

— А какъв е проблемът? — От вежливост секретарят на областния комитет отпуснал с известно усилие мускулите на лицето си.

— Проблемът е в стоманените листове. При заваряването е останала следа; а освен това листовете са твърде дебели и там, където се припокриват, възниква известна неравност спрямо общата плоскост…

— Може ли да се прикрие с по-дебел пласт боя?

— Не става. Ние опитахме. Като се уплътни от тази страна, от онази страна пък… Ако се гледа отпред, не се забелязва, но ако погледнеш отстрани, въздействието на светлинните лъчи… А освен това ако боята се нанася прекалено дебело, като се изпече на слънцето, ще се напука, ще се олющи.

— Ами сега! Какво да правим?

— Единствената възможност е да се затисне отгоре с един лист стъкло. Но къде има такова голямо стъкло? И ако има, как да се докара? Но да предположим, че успеем да поставим стъклото, тогава то ще хвърля отблясъци от слънце в очите, а това ще се отрази върху ефекта на изображението…

На секретаря на областния комитет не му оставало друго, освен да се хване за главата. Дзя и той се хванал за главата след него. Според собствените му думи горе-долу от въпросния момент започнало и неговото оплешивяване.

За щастие в този миг от селото дотърчал запъхтян деловодителят на комуната Син: банкетната маса в заседателната зала вече е сложена.

Банкетът бил богат. Хубавото вино и хубавите ястия могат да накарат човек да забрави всички грижи. След като ушите се зачервили от виното, било достигнато следното решение: да се отпорят стоманените листове, да се направи наново!

Така стоманените листове били заменени с вар и цимент, художниците пак се трудили без отдих няколко дни.

„Дълговечност“ ли?

Най-добре би било да се излее една величава бронзова статуя — така гласял съветът, който художниците дали, тръгвайки си след изпълнение на поръчението.