Том Харпър
Трезорът на Сен Лазар (54)

Бележки и благодарности

Може да се приеме, че Кретиен дьо Троа е съвършеният творец: познат е само чрез произведенията си. Всичко, което е оцеляло от него, са петте рицарски романа, които написва през втората половина на дванайсети век. Те стават основа на целия жанр рицарски романи за Артур. Без въображението на Кретиен нямаше да има Камелот, нито Ланселот, нито любовта му към кралица Гуинивиер, дори Свещеният граал нямаше да го има.

Днес е почти невъзможно да си представим свят, в който Свещеният граал не съществува. Толкова голяма е силата на тайнствеността в изплъзващата се представа на Кретиен, че само след едно поколение неговите читатели започват процес, който продължава до ден-днешен. Ако погледнем назад, ще видим учени, които влагат голяма енергия в търсенето на митичните предшественици на Граала. Въпреки всичките им усилия е ясно, че докато даряващият живот съд е повтарящ се архетип в човешката митология, специфичният предмет, Свещеният граал, принадлежи само на Кретиен.

Всички предприятия, описани в романа, са измислени и всяка прилика с действителни фирми или техните служители е напълно случайна или резултат на някакъв много по-дълбок заговор, отколкото мога да си представя.

Подобно на Кретиен, и аз извлякох историята си от множество съществуващи материали. Много съм благодарен на всички, които ми дадоха сведения за работата на Ситито, особено на Марк Клейнман, Софи и Маркъс Грийн, Дон Саймън, Уопинг и Марк Халам. Също така имах голяма полза от материалите от Националната библиотека на Франция, Британската библиотека, библиотеката на Йоркската катедрала и библиотеката на Йоркския университет. „Тристан и Изолда“, разказана в петнайсета глава, се основава на представление на Кралската опера, режисирано от Кристоф Лой.

Искам да благодаря на трима редактори, които работиха по тази книга — Оливър Джонсън, който я поръча; Кейт Елтън и Джорджина Хотри, които я преглеждаха, както и на хората, които помогнаха да бъде отпечатана и рекламирана книгата. В променливата на времето винаги има една константа и това е моят агент Джейн Конуей Гордън.

И аз като моя измислен Кретиен започнах да пиша, за да впечатля жената, която обичах. Моите истории може и да не се равняват на неговите, но в любовта извадих по-голям късмет — жена ми Ема е крайъгълният камък на всичко, което правя, а нашият син Оуен е прекрасното допълнение.