Клайв Къслър, Джъстин Скот
Състезанието (35)

34.

На Хари Фрост му се стори, че чува нещо от изток. Не видя нищо, наподобяващо светлина на локомотив. Въпреки това приклекна и притисна ухо до студената стомана на релсата, за да е сигурен. Не вибрираше.

Дейв Мейхю се беше прегърбил над телеграфната си пластина, с която подслушваше диспечерите. Преди малко съобщиха странната новина, че няколко самолета излетели от Форт Уърт в тъмното. Прясната невяста Джозефина била сред тях.

— Този път — закле се Фрост с тон, който смрази дори нагледалия се на какво ли не Мейхю, — ще й дам сватбен подарък, който ще помни до края на краткия си живот.

Хари от час вече наблюдаваше небето на изток с надежда да зърне силуета на самолета на Джозефина на фона на зората. Засега нищо. Още бе тъмно като във въглищна мина. Ала сега бе сигурен, че е чува ръмжене на двигател.

Обърна се вляво и се провикна в мрака:

— Чувате ли ме?

— Да, господин Фрост!

Обърна се надясно и повтори въпроса си.

— Да, господин Фрост!

— Готови!

Изчака хората му да отвърнат със същото.

Чу характерното прищракване, когато от двете му страни махнаха затворите на колтовете, за да заредят първите куршуми.

На всяка картечница имаше по трима души, до коленете във водата след вечерните бури — един стрелец по средата, един отляво, който придържаше патрондаша, а отдясно имаше човек с бинокъл, който да коригира целта. Майк Стотс стоеше близо до Фрост, за да тича с указания до стрелците, в случай, че не чуват добре заповедите му.

Шумът се усили — звук на измъчена машина. Тогава Фрост дочу трясъкът не на един, а на два двигателя.

Сигурно летят много близо един до друг, помисли си той. Твърде близо. Нещо не беше наред. Ненадейно осъзна, че чува двата лошо синхронизирани двигателя на Стив Стивънс. Той водеше.

— Не стреляйте! Не е тя! Не стреляйте!

Бипланът ги подмина, летейки ниско над земята, за да може пилотът да вижда релсите. Джозефина щеше да стори същото и щеше да е лесна мишена.

След десет минути Фрост чу следващата машина.

Определено самолет. Джозефина или Айзък Бел?

Приближаваше бързо. Имаше секунди да реши. Бел обикновено летеше зад нея.

— Готови!

— Готови, господин Фрост!

— Готови, господин Фрост!

Стрелецът вляво извика развълнуван:

— Ето я, идва!

— Чакайте… Чакайте!

— Ето я, ето я! — завикаха и мъжете вдясно.

— Чакайте!!!

Ненадейно Фрост дочу специфичното глухо пърпорене на ротационен двигател.

— Това е „Гном“! Не е тя! „Гном“ е! Изпреварил я е.

Спрете! Не стреляйте!

Беше късно. Превъзбудените картечари удавиха виковете му в трясъка на автоматичната стрелба, подавайки лентите с патрони толкова бързо, колкото им позволяваше стрелбата на оръжията. Плюейки на земята гилзи и парчета плат, оръжията стреляха към приближаващата машина с по четиристотин куршума в минута.

 

 

Айзък Бел видя проблясъците на дулата на картечниците, разположени на двеста метра една от друга, на юг и на север от релсите. Нямаше как стрелците да го виждат, заслепени от огъня на собствените си оръжия. Въпреки това стреляха точно, целейки се натам, откъдето се чуваше двигателят му. Стреляха оглушително, спираха, за да се ослушат и стреляха отново.

Летящото олово пищеше покрай „Орела“.

Бел изключи двигателя, плъзна се тихо надолу и отново го включи. Картечниците се ориентираха бързо и подновиха стрелбата. Едрокалибрените амуниции разклащаха подпорните греди на крилете зад него. Рулят също понесе щети, както и кормилната ръчка.

Бел завъртя „Орела“ на сто и осемдесет градуса и се върна откъдето беше дошъл. С лице на изток, към Форт Уърт, той зърна сивкавото начало на зората.

Острият му взор различи на небето, на няколко километра от него, малка точка. Джозефина приближаваше със сто километра в час. Разполагаше с две минути да обезвреди картечниците, преди тя да се вреже в облаците от олово. Бел имаше една-единствена пушка „Ремингтън“. Единствената му надежда бе да създаде хаос сред нападателите.

Отново изключи двигателя, наклони едното крило и се плъзна тихо вдясно. Включи двигателя. Южната картечница затрака, проследявайки шума от двигателя. Така разкри и собствената си позиция. Бел се насочи към проблясъците на дулото, спусна се ниско и започна да стреля. Изключи двигателя и премина покрай картечницата. На няколко десетки метра от нея, той отново включи двигателя, върна се с рев и се понесе напреки на релсите, точно над двете оръжия.

И двете откриха смъртоносна вълна от огън. Бел се сниши над по-близката картечница. Видя тримата мъже и картечницата, качена на лафет, който въртяха умело, докато той преминаваше над тях.

Бел се спусна под потока куршуми, толкова ниско, че виждаше отразения блясък на огъня по релсите. Хари Фрост стреляше с пушка по ярките изпарения на двигателя. Бел се спусна почти до земята, на практика обръсна главата на Фрост и стреля по северните картечари, като така привлече вниманието и огъня им. Ако бяха продължили още малко, въздушно охлажданият колт щеше да изгори. Бел успя да зърне цевта — бе нажежена до червено. Ала те спряха ненадейно и се разпръснаха, за да спасят живота си, когато един залп от южните стрелци попадна в тяхното картечно гнездо. Бел ги беше подмамил да се прицелят в позицията на своите хора, докато се опитват да го уцелят отзад.

Секунда по-късно, южната картечница експлодира, заради подпалена кутия с амуниции.

Бел направи още един рязък завой с „Орела“ и изстреля последните си куршуми към мястото, откъдето проблясваше дулото на пушката на Фрост. Нямаше много големи шансове да го уцели в мътната светлина, докато прелита над него, но се надяваше поне да го накара да потърси прикритие.

Фрост не помръдна.

Стоеше изправен и стреляше, докато не свършиха патроните му.

След това скочи от релсите в коритото на потока и с изненадваща пъргавина изтича до картечницата, чиито стрелци я бяха изоставили. Докато Джозефина преминаваше ниско над него, той завъртя лафета на тежката машина и изстреля дълъг откос по нея. Бел се спусна право към него. Ремингтънът беше празен. Извади пистолета и откри огън толкова бързо, колкото можеше да натиска спусъка. Обграден от летящи гилзи, Хари Фрост стреля, докато лентата с амуниции не заяде.

Джозефина свали едното си крило. То се наклони към земята, почти докосвайки релсите и Бел изтръпна от страх, че е ранена или че приборите й за управление са повредени и че ще катастрофира. Със свито сърце той я наблюдава няколко секунди, но след това ужасът му се превърна в удивление, когато монопланът й стабилизира крилото, застана хоризонтално и се заизкачва в небето.

 

 

Айзък Бел се придържаше близо до Джозефина през целия път до Абилийн, където се пресичаха три железопътни маршрута. Джозефина се приземи нескопосано и почти се завъртя на сто и осемдесет градуса пред гарата за товарни влакове. Бел се приземи наблизо.

Намери я прегърбена над приборите за управление, стиснала едната си ръка. Един куршум й бе направил дълбока драскотина. Роклята й бе изцапана с кръв и масло. Устните й трепереха.

— Почти изгубих контрол…

— Толкова съжалявам! Не успях да го спра.

— Казах ти, че е лукав като хищно животно. Никой не може да го спре.

Бел превърза кървящата рана с кърпичка. Бяха дотичали малки момчета и възрастни мъже с бради като от Гражданската война. И младите, и старите зяпаха ококорени самолетите в прахта.

— Момчета, тичайте — извика Бел, — повикайте лекар!

Джозефина се поизправи, но не направи опит да слезе от самолета. Цялото й тяло сякаш се беше вцепенило от усилието да лети в това състояние. Изглеждаше напълно изтощена. Бел я прегърна.

— Поплачи си — рече й нежно той. — На никого няма да кажа.

— Машината ми е наред — отвърна тя със слаб, безучастен глас. — Но ми съсипа роклята. Защо плача? Дори не ми пука за глупавата рокля. Чакай! — Тя се огледа паникьосана. — Къде е Стив Стивънс?

Лекарят дотича с медицинската си чанта.

— Да сте виждал бял биплан с много дебел пилот? — попита Джозефина.

— Току-що отлетя, госпожо, пое към Одеса. Каза, че се надява да стигне до Ел Пасо след няколко дни. Нека да ви помогнем да слезете.

— Трябва ми гориво и масло.

— Трябва ви истинска превръзка, карболова киселина и поне седмица на легло.

— Гледайте! — каза Джозефина. Вдигна окървавената си ръка и отвори и затвори юмрук. — Движа ръката си, виждате ли?

— Виждам, че нямате счупени кости — отвърна лекарят. — Но сте преживяла силен шок.

Айзък Бел не пропусна стиснатата й челюст и войнствения блясък в очите й. Повика момчетата и подхвърли на всяко от тях по една петдоларова монета.

— Намерете масло и бензин за летящата машина на Джозефина. Бензин и рициново масло за моята. Веднага!

— Не може да лети в това състояние! — възнегодува лекарят.

— Закърпете я! — каза Бел на лекаря.

— Сериозно ли мислите, че ще лети до Ел Пасо така?

— Не — каза Айзък Бел. — Ще лети до Сан Франциско.