Метаданни
Данни
- Серия
- Приключенията на Айзък Бел (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Race, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емануил Томов, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Клайв Къслър, Джъстин Скот. Състезанието
Американска. Първо издание
ИК „Pro book“, София, 2011
ISBN: 978-954-2928-37-9
История
- — Добавяне
16.
— Има ли промяна в залозите за Джозефина? — Айзък Бел попита букмейкъра Джони Мъсто в нощта преди стартирането на надпреварата.
— Още са двайсет към едно, сър. Хиляда долара за Летящата любима ще ви спечелят двайсет хиляди.
— Вече заложих две хиляди.
— Така е, сър. И възхищавайки се на смелите ви спортни инстинкти, се чудя колко още бихте могли да спечелите с увеличението на първоначалната си инвестиция. Ако малката спечели, може да си купите роудстър и вила в провинцията, за да си го карате дотам.
Заобиколен от облаци одеколон и биячи със студени очи, които прибираха парите и наблюдаваха полицаите, Джони Мъсто вървеше по вътрешното поле и мънкаше:
— Залагайте, залагайте, господа, залагайте! Шансове? Кажете какви, ваши са. За всеки сто долара, ще спечелите петдесет, ако чисто новият „Къртис Пушър“ на сър Едисън Сидни какъв-беше-там пристигне пръв в Сан Франциско. Същото и за французчето Шевалие с неговото „Блерио“. Едно към две, господа, едно към две за Шевалие. Но ако Били Томас лети най-бързо за синдиката Вандербилт, за сто ще получите сто!
— Ами Джо Мъд? Какви са шансовете там? — попита един мъж с голяма пура.
Джони Мъсто се усмихна радостно. Мъж, благословен от съдбата, помисли си Бел.
— Самолетът на човека от народа ви дава рядък шанс за голяма печалба: три към едно. Триста за сто долара, заложени на Джо Мъд. Ама ако търсите питомното, сложете сто на сър Едисън-и-така-нататък и вземете петдесет кинта, за да заведете момичето си до Атлантик сити… Чакай! Какво е това? — Мъж с жилетка на механик и каскет му шепнеше в ухото. — Господа! Коефициентът на сър Едисън-и-така-нататък-какъв-беше-там се е сменил. Сто ще ви спечелят четиридесет.
— Че защо!? — нададе вик един от залагащите, разочарован, че евентуалната му печалба намалява.
— Шансовете му да победи останалите са се подобрили. Механиците му отрязали канарда от предната част на машината му. Решили, че не им трябва преден елеватор, имали си вече отзад. Сър Едисън-и-така-нататък ще лети с безглав самолет. Сега никой не може да го победи!
Същата нощ, саботьорът, предизвикал смъртоносния последен полет на термодвигателя, който уби Джъд и потрошил няколко самолета, нервно потъркваше лакът, докато наблюдаваше механиците на сър Едисън Сидни Мартин да правят последни настройки по новообезглавения къртис на англичанина. Без предния си елеватор машината изглеждаше много стегната.
Саботьорът го бе разгледал по-рано, докато го изпробваха на последните слънчеви лъчи, и се бе съгласил с всички на полето, които си знаеха работата, че къртисът лети много по-добре отпреди, а и като че ли по-бързо. Букмейкърите, които вече се бяха влюбили в шестцилиндровия двигател с деветдесет конски сили на компания „Къртис мотор“ — много благонадежден, според абсолютно всички — водеха вълната от хора, които не спираха да повтарят, че това е фаворитът в състезанието, особено в ръцете на шампион като английския баронет.
Най-после механиците сложиха покривало на машината, изключиха генератора, захранващ работните им прожектори, и вкупом поеха към койките си в жп парка. Като не спираше да се оглежда за вандорнски детективи, мъжът извади дърводелска скоба и свредел от чантата си и се захвана за работа.
— Изпитът ви за сертификат трябваше да е започнал преди пет минути, господин Бел.
Представителят на Аеро клуба чакаше до машината на Бел и нетърпеливо махна с бележника си. Бел скочи на пилотското място на „Американския орел“, хвърли шапката си на един от хората, които щяха да крепят крилото му и си сложи шлема и пилотските очила.
— Готов!
Забави се, защото с Анди преговаряха стратегията в последния момент. Анди и момчетата бяха подготвили моноплана на едно открито тревно пространство, бяха подгрели двигателя и бяха заклинили колелетата.
— За да получите пилотския си лиценз, господин Бел, трябва да се издигнете на тридесет метра и да преминете по маршрута, маркиран от пилоните. След това ще се изкачите на сто и петдесет метра и ще останете там десет минути. След това ще демонстрирате три метода на спускане: безопасно безмоторно спускане в поредица от кръгове, остро спираловидно спускане и леко, постепенно угасване на двигателя. Разбрахте ли?
Бел се ухили.
— Позволено ли е да продължа да се движа, докато съм на сто и петдесет метра за десет минути?
— Разбира се. Трябва да се движите. Иначе машината ще падне. Хайде, да ви видим! Нямам цял ден.
Но двигателят на Бел едва бе започнал да ускорява, когато пълния Грейди Форър, шефът на отдел „Проучвания“ във „Ван Дорн“, дотича през дима от рициново масло, викайки на Айзък да почака.
Бел изчака. Гномът спря ускорението си. Анди Моузър извади сандъка, с който Айзък се бе покачил на моноплана. Грейди се покачи и каза:
— Разбрах как Фрост е оцелял, след като с Арчи го простреляхте.
— Отлично! Как?
— Помниш ли как ти казах, че преди десет години един чикагски свещеник е изработил куршумоустойчива жилетка от няколко слоя особено стегната копринена тъкан, специално изтъкана в Австрия?
— Армията я отхвърли. Тежеше осемнайсет килограма и беше гореща като в ада.
— И все пак. Познай кой е инвестирал в тази жилетка?
— Чикаго… — Бел се досети. — Разбира се! Това е точно каквото Фрост би подкрепил. Да си куршумоустойчив е мечтата на престъпника.
— А човек с неговите размери може да носи подобна тежест.
— Значи единствената рана на Хари Фрост остава счупената от Арчи челюст.
— Следващия път — препоръча Грейди, — си носете топ.
Бел нареди на Грейди да предаде информацията на всички, работещи по случая. Ножове, револвери и други пистолети не могат да навредят на Фрост. Да си носят пушки. И да се целят в главата, за всеки случай.
— Добре, сър — каза Бел на човека от Аеро клуба. — Готов съм за изпита.
Анди посегна да завърти витлото. Бел докосна прекъсвача. Понечи да извика: „Контакт!“ — но вместо това каза:
— Чакай!
— Сега пък какво има? — възкликна изпитващият.
С крайчеца на окото си Бел зърна търчащ към него млад агент на „Ван Дорн“ от нюйоркския офис. Бел даде сигнал на Анди, който отново постави сандъка до самолета. Еди Тобин скочи на него и се приведе толкова близо до Бел, че само той можеше да чува.
— Май че са забелязали Хари Фрост в Сейнт Джордж.
Сейнт Джордж на Стейтън Айлънд беше курортно градче, където Кил ван Кул се срещаше с Ъпър бей. Там бяха издигнати великолепни хотели с прекрасна гледка към нюйоркското пристанище. Оживените брегове на Сейнт Джордж гъмжаха от фериботи, влекачи, шлепове за въглища, парни яхти, рибарски лодки и корабчета за стриди.
— Сигурни ли сте, че е бил Фрост?
— Знаете, че част от родата е в бизнеса със стриди.
— Знам — отвърна Бел, без да добави нищо.
За някои семейства от Стейтън Айлънд, бизнесът със стриди се простираше в дейности, които Пристанищния патрул на нюйоркската полиция наричаше пиратство. Малкият Еди беше сред най-честните хора на този свят и Бел би му поверил живота си. Но кръвта вода не става, заради което Еди Тобин бе необичайно добре информиран частен детектив, що се отнася до мътните води на нюйоркските морски канали.
— Някакъв тип, който много приличал на Хари Фрост — огромен, червендалест, със сива брада — размахвал пачка пари, за да наеме превоз.
— Що за превоз?
— Казал, че искал да е стабилен съд. Широк, като корабче за стриди и скариди. И бърз. По-бърз от пристанищния патрул.
— Намерил ли си е?
— Оттогава две от най-бързите корабчета са се покрили. И двете са на типове, които биха го направили за пари. Фрост, ако е бил той, е носил много.
Айзък Бел го тупна по рамото.
— Добра работа, Еди!
Лицето на помощник-детектива, белязано от брутален гангстерски побой, който почти го бе убил, се изкриви в усмивка. Очите му бяха невредими, макар едното да бе полускрито от отпуснат клепач, и сега светеха от гордост.
— Може ли да попитам какво мислите, че значи това, господин Бел?
— Първо, дано да е бил Фрост, а не някакъв бандит, опитващ се да изнесе нещо от някакъв кораб или да измъкне някое приятелче от затвора и да го откара на място с по-милостива юрисдикция. Ако е бил Хари Фрост, значи е търсел стабилно място, откъдето да стреля и след това да се измъкне бързо.
Бел извади дългите си крака от пилотската кабина на „Орела“ и скочи, приземявайки се като акробат на тревата.
— Анди! Бъди в готовност!
— Чакайте! — викна изпитващият. — Къде отивате, господин Бел? Дори не сме започнали изпита!
— Съжалявам! Трябва да довършим друг път.
— Но трябва да имате диплома, за да се включите в състезанието. Това са правилата.
— Аз изобщо не участвам в състезанието. Анди! Пребоядисай го в жълто.
— В жълто?
— Жълтото на Уайтуей. Същото като това на Джозефина. Кажи на момчетата й, че съм наредил да ти дадат колкото аеролак ти е нужен и да ти помогнат с боядисването. Искам го жълт до утре сутрин.
— Как ще ви различават хората? Машините ви и сега изглеждат почти еднакви. Много ще е объркващо.
— Това искам — каза Бел. — Няма да улеснявам задачата на Хари Фрост.
— Ами ако стреля по вас, мислейки ви за нея?
— Ако стреля, ще разкрие позицията си. И тогава ще е в ръцете ми.
— Ами ако ви уцели?
Бел не отвърна. Вече даваше напътствия на детективите си.
— Малкият Еди е открил страхотна следа. Разположете стрелци на лодки по Ийст ривър, Ъпър бей и Хъдсън, чак до Йонкърс. Този път Хари Фрост ще ни падне!