Йохана Спири
Хайди (10)

Девета глава
Господарят на дома чува невероятни неща

Няколко дни след тези събития в дома Зеземан цареше голямо оживление. Всички тичаха нагоре-надолу, защото господарят на дома току-що се беше върнал от път и Себастиян и Тинете сваляха куфар след куфар от тежко натоварената кола. Както обикновено, господин Зеземан беше донесъл цял куп хубави неща.

Самият той веднага се запъти към стаята на дъщеря си, за да я поздрави. Хайди седеше при нея, както винаги в късния следобед, и двете весело разговаряха. Клара посрещна татко си с най-голяма нежност, защото много го обичаше, а добрият баща поздрави дъщеричката си не по-малко сърдечно. После протегна ръка на Хайди, която тихо се беше оттеглила в един ъгъл, и заговори любезно:

— Това ли е нашата малка швейцарка? Хайде, ела при мен и ми подай ръка! Ето, така е добре! Я ми кажи сега, добри приятелки ли сте с Клара? Не искам да се карате и да се сърдите, а после да плачете и да се сдобрявате, и пак да започвате отначало!

— Не, Клара е винаги добра с мен — отговори сериозно Хайди.

— А Хайди дори не се опитва да се кара, татко — обясни бързо Клара.

— Така е добре, много обичам да чувам такива неща — засмя се таткото и стана. — Сега обаче ще ми позволиш да хапна нещо, миличка, защото дори не съм обядвал. След това веднага ще дойда при теб и ще ти покажа какво съм донесъл.

Господин Зеземан отиде в трапезарията, където госпожица Ротенмайер внимателно оглеждаше приготвената за него маса.

След като господарят на дома се отпусна доволно в креслото си, дамата зае място насреща му и го погледна с нещастен вид.

— Какви са тези работи, госпожице Ротенмайер? — учуди се господин Зеземан. — Още когато ме посрещнахте, изглеждахте направо покрусена. Какво става тук? Клара е много бодра.

— Господин Зеземан — започна тържествено дамата, — Клара също е засегната от случилото се. Бяхме измамени по най-подъл начин.

— Как така? — попита господин Зеземан и спокойно отпи глътка вино.

— Както знаете, господин Зеземан, взехме решение да приемем в дома ви другарка за Клара и тъй като много добре знам, че вие много държите дъщеря ви да е заобиколена само от добри и благородни хора, насочих вниманието си към това малко швейцарче, надявайки се в дома ви да влезе едно от онези същества, за които толкова съм чела, които са израсли сред чиста планинска атмосфера и минават през живота, така да се каже, без да се докосват до земята.

— Аз смятам обаче — отбеляза сухо господин Зеземан, — че дори швейцарските деца се докосват до земята, когато искат да отидат някъде. Иначе щяха да имат крила вместо крака.

— О, господин Зеземан, сигурна съм, че ме разбирате — продължи все така тържествено госпожицата. — Говоря за хората, които живеят в онези чисти планински селца и са известни с възвишените си души.

— Как би могла да общува моята Клара с една възвишена душа, госпожице Ротенмайер?

— Не, господин Зеземан, аз не се шегувам, работата е по-сериозна, отколкото си мислите. Измамиха ме, разбирате ли, ужасно, ужасно ме измамиха!

— И кое е толкова ужасно? Не бих казал, че детето изглежда страшно — отбеляза спокойно господин Зеземан.

— Ще ви кажа само едно, господине, само едно: не можете да си представите с какви животни и хора насели къщата ви това дете! Попитайте господин кандидата!

— Животни ли? Как да разбирам това, госпожице Ротенмайер?

— И аз не мога да го разбера. Цялото поведение на това същество е неразбираемо, ако, разбира се, не се вземе предвид, че страда от пристъпи на безумие!

Дотук господин Зеземан не смяташе работата за сериозна, но пристъпи на безумие? Това можеше да има сериозни последствия за дъщеря му! Той огледа внимателно госпожица Ротенмайер, защото първо трябваше да се увери, че самата тя не е засегната от това страдание. В този миг вратата се отвори и Себастиян съобщи за идването на домашния учител.

— А, ето го и нашият господин кандидат, той ще ни обясни всичко най-добре! — посрещна го със задоволство господин Зеземан. — Влезте, заповядайте, седнете при мен! — И той протегна ръка на влизащия. — Господин кандидатът ще изпие чаша кафе с мен, госпожице Ротенмайер. Седнете, седнете… и без комплименти! А сега ми кажете, господин кандидат, какво е детето, което приех в дома си като другарка на Клара? Вие преподавате и на него, нали? Каква е тази история с животните, които е донесло вкъщи, и как стои въпросът с разума му?

Господин кандидатът трябваше първо да даде многословен израз на радостта си от благополучното завръщане на господин Зеземан и да го поздрави с добре дошъл, поради което и се беше явил в този необичаен час. Обаче господин Зеземан го прекъсна нетърпеливо и настоя да му бъдат дадени обяснения по възникналите проблеми с малката швейцарка. Така че господин кандидатът се покашля и започна:

— Ако трябва да се изкажа относно характера на малкото момиче, бих искал на първо място да насоча вниманието ви върху факта, че от една страна детето е било лишено от нормално развитие и възпитанието му е било занемарено, или, по-добре казано, има доста голямо закъснение в обучението му, което повече или по-малко, но не във всяко отношение е осъдително, защото има и своите добри страни, и се дължи на дългия му престой в далечните Алпи, който, разбира се, ако не се прекрачват известни граници, без съмнение има и добрите си страни…

— Уважаеми господин кандидат — прекъсна го на това място господин Зеземан, — не се старайте толкова, кажете ми просто и ясно и вие ли сте уплашен от животните, които е донесло в къщата детето и как оценявате общуването между него и дъщеря ми?

— Не бих искал да засегна малкото момиче — започна отново господин кандидатът, — защото, макар от една страна да е неопитно в общуването с други хора, което е свързано с малко или повече нецивилизования живот, който е водило до деня на преместването си във Франкфурт, което преместване във всеки случай ще допринесе решително за развитието на това, искам да подчертая, още напълно или поне отчасти неразвито, от друга страна обаче надарено с достойни за уважение заложби дете, и ако го ръководим с голяма предпазливост и още по-голяма снизходителност…

— Извинете ме, господин кандидат, допийте спокойно кафето си, а през това време аз ще отида да видя дъщеря си — проговори учтиво господин Зеземан и побърза да излезе от стаята.

Отиде в кабинета и придърпа един стол до креслото на дъщеря си.

При влизането му Хайди стана.

— Виж какво, мила моя — обърна се към нея господарят на дома, — иди да ми донесеш… да ми донесеш… — Господин Зеземан не знаеше от какво има нужда, но искаше да остане насаме с дъщеря си. — … донеси ми чаша вода.

— Студена ли? — попита Хайди.

— Разбира се! Разбира се! Студена и прясна! — отговори зарадвано господин Зеземан и Хайди изскочи от стаята като вихър.

— Е, мила моя дъщеричке — заговори таткото и улови ръката на момичето, — кажи ми поне ти ясно и просто: какви животни е донесла в къщата малката швейцарка и защо госпожица Ротенмайер смята, че момичето не е наред с главата. Можеш ли да ми обясниш?

Разбира се, Клара му обясни всичко само с няколко думи. Стреснатата възпитателка беше споменала и пред нея за обърканата тирада на Хайди, но Клара откри смисъл в думите на приятелката си. Първо разказа на баща си историята за уличния музикант с костенурката и за малките котенца, а после му обясни и на какво се дължи фактът, че Хайди беше уплашила до смърт госпожица Ротенмайер.

Господин Зеземан през цялото време се смя.

— Значи не искаш да изпратя детето обратно, миличка? Не те ли уморява с хрумванията си? — попита той.

— Не, не, татко, не го прави! — извика в отговор Клара. — Откакто Хайди е тук, животът стана много по-весел. Всеки ден се случва по нещо забавно и е много по-различно от преди, когато не се случваше нищо. Освен това научих от нея много нови неща.

— Добре, мила, добре. Ето че приятелката ти се връща. Е, донесе ли ми прясна вода? — попита весело господин Зеземан и се обърна към влязлата Хайди.

— Да, разбира се, налях я от чешмата на улицата — обясни Хайди.

— Сама ли отиде чак дотам, Хайди? — уплаши се Клара.

— А как иначе? Водата е съвсем прясна, само че трябваше да отида на другата чешма, защото на тази пред нас беше пълно с хора. Слязох надолу по улицата, но и при втората чешма имаше много хора, затова завих по друга улица и там най-после успях да налея вода. А един господин с бели коси изпраща сърдечни поздрави на господин Зеземан.

— Та това е цяла експедиция! — засмя се господин Зеземан. — А кой беше господинът?

— Той мина покрай чешмата, спря до мен и рече: „Щом си понесла тази чаша, дай и на мен да пия. А на кого ще я занесеш?“. А аз му казах: „На господин Зеземан“. Тогава той се засмя с глас и каза, че ви изпраща сърдечни поздрави и да ви е вкусна водата.

— Така значи. Кой ли ми изпраща това добро пожелание? Как изглеждаше господинът? — попита заинтересовано господин Зеземан.

— Той се усмихва много мило и има дебела златна верижка, на която виси нещо златно с голям червен камък, а бастунът му е с конска глава.

— Това е господин докторът! Това е старият ми доктор — провикнаха се в един глас Клара и баща й, а господин Зеземан беше много развеселен от мисълта за стария си приятел и за шегите, които го очакваха по повод новия начин да се снабдява с прясна вода.

Още същата вечер, когато остана сам с госпожица Ротенмайер, за да обсъди с нея проблемите на домакинството, господин Зеземан заяви, че приятелката на дъщеря му ще остане да живее в къщата; той смятал, че детето е напълно нормално и компанията му се отразява добре на Клара и й е много по-приятна от всяка друга.

— Изказвам желание — продължи твърдо той — всички да се отнасят добре с детето и да не смятат своенравието му за престъпление. Впрочем, ако не се справите сама, госпожице Ротенмайер, много скоро можете да разчитате на помощ, защото след около седмица ще пристигне госпожа майка ми. Този път тя възнамерява да остане дълго във Франкфурт, а както знаете, майка ми е в състояние да се справи с всеки човек, какъвто и да е той. Знаете това, нали, госпожице Ротенмайер?

— Разбира се, господин Зеземан, знам го много добре — отговори дамата, макар че не се чувстваше особено облекчена от предстоящата помощ…

Този път бащата на Клара се бе върнал за малко. Само след четиринадесет дни делата му изискваха отново да е в Париж и той утеши дъщеричката си, която не искаше да го пусне, със скорошното пристигане на госпожа Зеземан. Старата дама живееше в красиво имение в Холщайн и беше изпратила вест точно в кой час ще пристигне на следващия ден, за да изпратят колата да я посрещне на гарата.

Клара се зарадва много на идването на баба си и веднага заразказва на Хайди колко добра и мила е тя, като я нарече „стара майка“. Разбира се, Хайди също започна да говори за „стара майка“ и госпожица Ротенмайер я изгледа пренебрежително, възмутена от поредната проява на невежество. Детето не се засегна особено, тъй като дамата винаги намираше в какво да го укорява.

Когато стана време за лягане, госпожица Ротенмайер я повика в спалнята си и тържествено й обясни, че никога не бива да употребява названието „стара майка“, а е длъжна да нарича майката на господин Зеземан „милостива госпожо“.

— Разбра ли ме? — попита госпожицата, когато Хайди я изгледа със съмнение в очите, и я отпрати с толкова студен поглед, че детето не посмя да помоли за още обяснения, макар че титлата му беше напълно непозната.