Ричард Монтанари
Момичета с броеници (78)

79.

Петък, 22:05 ч.

Оказа се, че не бил Патрик Фаръл. След като Бърн прегледа още веднъж архива на болницата, всичко си дойде на мястото.

Освен че са минали през Патрик Фаръл в спешното отделение на „Сейнт Джоузеф“, още нещо свързваше момичетата: службата за спешна помощ. Всичките са били от Северна Филаделфия. И всичките са били превозени с линейка на „Гленууд Амбюлънс Груп“.

И на петте първа помощ е била оказана от Андрю Чейс.

Чейс е познавал и Саймън Клоуз, за което Саймън заплатил с живота си.

В деня на смъртта си Никол Тейлър явно се е опитвала да напише на дланта си не P-A-R-K-H-U-R-S-T, а P-A-R-A-M-E-D-I-C.

Бърн отвори мобифона и за последен път се опита да набере 911. Нищо. Иконката за силата на сигнала бе на нула. Сигнал няма. Патрулките нямаше да успеят да стигнат навреме.

Налагаше се да влезе в бой сам.

Стоеше пред къща–близнак и се мъчеше да запази с длан очите си от дъжда.

Тази ли беше?

Мисли, Кевин. Нищо ли не ти направи впечатление в оня ден, когато мина да я вземеш? Нищо не помнеше.

Извърна се и погледна зад себе си.

Паркираната линейка. „Гленууд Амбюлънс Груп“.

Тази е.

Извади оръжието, вкара патрон в цевта и забърза по алеята към гаража.