Ричард Монтанари
Момичета с броеници (29)

29.

Вторник, 19:00 ч.

Брайън Паркхърст го нямаше у дома. Нямаше го и форд уинд стартът.

Шестимата инспектори се пръснаха из триетажната прилепена къща на Гардън Корт. На първия етаж имаше малка всекидневна и столова; отзад бе кухнята. Стръмните стълби между столовата и кухнята водеха към втория етаж. Там имаше баня и спалня, превърната в кабинет. Третият етаж, съдържал навремето две малки стаи, бе преустроен в голяма основна спалня. В нито едно от помещенията не видяха тъмносин мокет.

Мебелировката бе общо взето съвременна: кожен диван и фотьойл, шкаф от тик и маса за хранене. Дъбовото бюро в кабинета бе малко по-старо. Книгите на етажерките подсказваха, че има еклектичен вкус. Филип Рот, Джаки Колинс, Дейв Бари, Дан Симънс. Инспекторите отбелязаха и присъствието на Уилям Блейк „Пълни събрани илюстровани творби“.

Ами, как да ви кажа, не съм много силен по Блейк — бе рекъл Паркхърст по време на разговора им.

От бързия оглед на книгата не пролича да има изрязано.

Претърсиха хладилника, фризера и кухненския боклук, но не намериха следа от агнешки крак. Отметката в готварската книга бе на страницата с карамелизирана плодова пита.

И в дрешниците му не откриха нищо необичайно. Три костюма, два блейзъра от туид, шест чифта официални обувки, дузина официални ризи. Всичко консервативно и доброкачествено.

В кабинета му висяха трите му дипломи за висше образование: една от университета „Джон Каръл“ и две от Пенсилванския университет. На стената имаше и плакат в хубава рамка за бродуейската продукция на „Салемските вещици“.

На Джесика се падна вторият етаж. Прегледа дрешника към кабинета, който съдържаше спортните му екипи — за тенис и ракетбол, както и скъп неопренов костюм за уиндсърфинг.

Претърси чекмеджетата на бюрото, но не намери нищо необичайно — ластици, химикалки, кламери, тик-так. Друго чекмедже съдържаше тонер за лазерен принтер и резервна клавиатура. Всички чекмеджета се отвориха лесно, с изключение на онова с документацията.

То бе заключено.

Необичайно за човек, който живее сам, мина й през ума.

Не откри ключа и в горното чекмедже, след като го претърси бързо, макар и методично.

Надникна от кабинета. Дочу приказките на инспекторите. Всички бяха заети. Върна се при бюрото и извади комплект шперцове. Трите години в Пътна полиция неминуемо й бяха дали поне някакви умения в тази област. Отвори го за секунди.

Повечето документи бяха свързани с домакинството и лични дела — данъчни квитанции, разписки за закупени вещи, лични разписки, застрахователни полици. Плюс купчинка платени сметки по кредитната му карта VISA. Джесика си записа номера й. Бързият преглед на описа на плащанията не донесе нищо подозрително. Нямаше и плащане в полза на магазин за религиозни предмети.

Тъкмо се канеше да затвори и заключи, когато мерна ъгълчето на малък кафяв плик, надничащо иззад чекмеджето. Бръкна и го извади. Залепен бе към задната дъска, но не бе запечатан.

В плика имаше пет снимки, направени през есента в парка „Феърмаунт“. На три от тях имаше напълно облечено момиче, заело срамежливо поза като от моден журнал. На другите две същото момиче се бе снимало заедно с усмихнатия Брайън Паркхърст. Момичето седеше на коленете му. Датата бе от октомври предишната година.

А момичето бе Теса Уелс.

— Кевин! — изрева Джесика към стълбите.

Бърн пристигна светкавично, вземайки стъпалата по четири наведнъж. Джесика му показа снимките.

— Копеле мръсно — изръмжа Кевин. — В ръцете ни беше, а го пуснахме.

— Не се тревожи. Пак ще го спипаме. — Под стълбите бяха открили пълен комплект куфари. Явно не бе заминал надалеч.

Джесика резюмира уликите. Паркхърст е лекар. Познавал е и двете жертви. Твърди, че се е срещал с Теса Уелс само по професионална линия, в качеството му на съветник, а същевременно притежава лични снимки с нея. В миналото му има случай на сексуална връзка с ученичка. Едната от жертвите му е направила опит да изпише името му върху дланта си, преди да я е застигнала смъртта.

Бърн вдигна телефона на бюрото на Паркхърст и се обади на Айк Бюканън. Включи спикърфона и му описа какво са намерили.

Бюканън го изслуша, после каза думите, които Бърн и Джесика очакваха с надежда:

— Задръжте го.