Метаданни
Данни
- Серия
- Аззи (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bring Me the Head of Prince Charming, 1991 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Германов, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 82 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2007)
- Допълнителна корекция
- Диан Жон (2011)
Издание:
Роджър Зелазни, Робърт Шекли. Донеси ми главата на принца
„Абагар“, София, 1992
Първо издание. Библиотека „Фентъзи“
Превод от английски: Владимир Германов
Редактор: Елиана Владимирова
Художник-оформител: Константин Жеков
Компютърен набор: „Абанос“ ООД — София
Издава: „Абагар холдинг“ ООД София 1124. ул. „Гогол“ 23
Печат: ДФ „Абагар“ — Печатница В. Търново
ISBN 954–8004–58–5
Roger Zelazny and Robert Sheckley.
Bring Me the Head of Prince Charming
A Bantam Book / December 1991. All rights reserved
Copyright © 1991 by the Amber Corporation and Robert Sheckley
© Превод от английски: Владимир Германов, 1992
© Художник-оформител: Константин Жеков, 1992
c/o Anthea, Varna
История
- — Добавяне
- — Корекция
Глава 3
Думите на Аззи попаднаха право в целта — общата грижа на висшите демони, а именно, че все още нямаха никаква идея за предстоящите празненства на хилядолетието, някаква драма, с която да участват в състезанието между Доброто и Злото и която нагледно да покаже преимуществата на Злото, като им осигури правото да управляват човешката съдба през следващите хиляда години.
— Каква е тази идея? — попита Билаял.
Аззи се поклони ниско и започна да им разказва приказката за Принца и Спящата красавица.
Както хората, така и демоните силно се впечатляват от приказките. Всички висши демони бяха слушали за Спящата красавица — как един младеж отишъл да спаси Принцесата, която била омагьосана и изпаднала в непробуден сън. Този младеж бил Принцът, който подпомогнат от чистото си сърце и силен дух, победил всички опасности, струпали се над Принцесата, пробил си път през тръните, ограждащи двореца й, изкачил се по стъклената планина, на чийто връх той бил построен и я целунал. Тогава тя се събудила, двамата се оженили и заживели щастливо.
Аззи предложи да пресъздаде тази малка приказка, само че героите трябваше да бъдат направени от него.
— Господа, дайте ми пълномощия да използвам ресурсите на „Снабдяване“ и аз ще създам Принц и Принцеса, които така ще изиграят приказката, че ще обърнат тази блудкава история нагоре с краката. Моята двойка ще представи различен финал. Тя ще стигне до него по силата на собствената си неограничавана с нищо воля, като аз ще се намесвам само минимално иззад кулисите. Това ще покаже недвусмислено и категорично, за радост на приятелите ни и за объркване на враговете ни, че когато не се ограничава, злото в човешката природа неизбежно взема връх.
— Не лоша идея — каза Азазел. — Но какво те кара да мислиш, че оставени сами на себе си, твоите актьори ще правят това, което искаш?
— Това може да се постигне — отвърна Аззи — чрез внимателен подбор на частите, от които ще бъдат направени телата им и чрез подходящо възпитание, след като веднъж са подбрани и им е вдъхнат живот.
— Внимателен подбор? — попита Флегетон. — Какво искаш да кажеш с това?
— Ето това е — поясни Аззи — първото нещо, върху което искам да изградя моя принц.
Той извади от торбата си краката, които беше спечелил на покер. Висшите демони се наведоха напред, за да ги разгледат. Под силата на погледите им, те изпуснаха облак телесна памет и всички видяха какво се беше случило и как собственикът им ги беше загубил.
— Дяволски страхливи крака наистина — каза Билаял.
— Така е, господарю — потвърди Аззи. — Един принц с такива крака никога не би издържал трудно изпитание. Самите те ще побягнат и ще го накарат за срам и позор да се скрие на безопасно място!
— Това ли е финалът, който предвиждаш? — попита Билаял.
— Не, не е това, господарю — отвърна Аззи. — Призовавам добрата ви воля да не ме принуждавате да разкривам края прекалено рано, защото голяма част от удоволствието на творчеството се крие в следването на интуицията. Не бива да знаем много твърдо какъв ще е краят, преди той да е настъпил.
Планът на Аззи би могъл да доведе до допълнителни проблеми, но вече наближаваше времето за избор, а досега не им беше представено нищо по-добро. Събраните висши демони кимнаха.
— Мисля, че това е нещо разумно — каза Билаял. — Какво ще кажете, колеги мои?
Останалите засумтяха и замърмориха, но в края на краищата се съгласиха.
— Продължавай тогава — каза Билаял на Аззи — и направи това, което обеща. Ти си нашият избранник. Върви, създавай ужас и злини в наше име.
— Благодаря — отвърна Аззи, искрено развълнуван. — Но за да осъществя идеята си, ще ми трябват пари. Частите от тяло, които ми трябват, никак не са евтини. А ще ми трябват и други неща — два замъка, по един за всеки от героите, и къща за мен. От нея ще ръководя всичко. Ще трябва да плащам заплата на слуга, а предполагам, ще се явят и доста други работи.
Висшите демони му издадоха черна кредитна карта с обърната наопаки пентаграма, на която с огнени букви беше изписано името му. Тя можеше да се мушка навсякъде, където е тъмно и зловещо.
— С това — каза Билаял — ще можеш да получаваш своевременен и неограничен кредит от „Снабдяване“. Можеш да се свързваш с тях по всяко време и от всяко място, стига да намериш нещо отвратително, в което да мушнеш картата. Това няма да е проблем щом светът е такъв, какъвто е. С нея можеш да влияеш и на метеорологичните явления.
— Но трябва сам да намериш героя и героинята си — каза му Азазел — и, разбира се, режисурата на действието е изцяло твоя отговорност.
— Приемам — отвърна Аззи. — Не бих приел, ако не беше така.