Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Донеси ми главата на принца (61)

Глава 2

В имението си в Аугсбург, Аззи изключи всевиждащото си око — едно от последните неща, които беше получил от „Снабдяване“.

Изведнъж навън се чу шум. Той погледна през прозореца и видя как Безименен Ужас ходи по пътеката. Той имаше форма, която бегло наподобяваше човешката, една лапа с птичи нокти, увиснала на врата му, и превръзка на едното око.

— Здравей, Аззи — каза Безименен Ужас.

— Здравей и ти, Безименен Ужас — отвърна Аззи. — Имаш около пет секунди, за да ми кажеш защо наруши страховитата ми самота, преди да изритам Безформения ти Задник навън.

Очните ябълки на привидението започнаха да светят. Устата му се изкриви в нещо подобно на усмивка.

— Ах, господарю Аззи, говориш точно както предполагах! Толкова много исках да се срещнем!

— За какво, по дяволите, става дума?

— Аз съм най-големият ти почитател — каза Ужас. — Надявам се да постигна велики неща на този свят. В момента съм само стажант демон и служа, като върша работа на Безименен Ужас, но зная, че това скоро ще свърши и ще получа статус на пълноправен демон. Толкова искам да съм като теб!

— Това е смешно — каза Аззи и се засмя сардонично. — Аз, неудачникът, проваленият демон.

— Не си научил последните събития — каза Ужас, като леко се втвърди, за да подобри произношението си. — Силите на Злото решиха да ти присъдят награда по изключение.

Ужас подаде на Аззи една кутийка. Той я отвори и видя малка статуетка на стилизиран демон, цялата противно оранжева, освен очите, които бяха зелени.

— Какъв е този боклук? — попита Аззи.

— Това е специалната награда за най-добра злина на хилядолетието.

— Но за какво ми я дават?

Безименен Ужас извади един свитък някъде от безформените си дрехи. Там пишеше:

„Това е свидетелство за майсторското изпълнение, което осъществи удостоеният Аззи Елвул по време на Приема за връчване на наградите на хилядолетието, като прекъсна и обърка нормалния ход на нещата чрез Омразни Явления, доказвайки по този начин, че дори и загубил главната награда, а именно управлението на човешките съдби за следващите хиляда години, е показал упоритост и хладнокръвие, каквито отличават само истинския работник в нивата на Злото.“

Аззи взе наградата и започна да я обръща насам-натам. Наистина беше много хубава. Не беше истинската награда, която Силите на Доброто спечелиха служебно въпреки фиаското с катедралата по силата на предишни техни победи, но все пак щеше да стои добре на рафта над камината му.

— Е, благодаря ти, млади демоне — каза Аззи. — Това е нещо като утешителна награда, но все пак е добре дошла. Казваш, че ми се възхищаваш, а?

— Точно така — отговори Безименен Ужас и издекламира няколко хвалебствени стиха, толкова ласкателни, че всяко друго същество би се смутило. Но Аззи, който не се притесняваше особено от съмнения в себе си, а само от недостойнствата на другите, остана доволен.

— Благодаря ти, Безименен Ужас. Приемам наградата и, моля те, предай на комитета, че съм доволен от нея. А сега върви и върши злини!

— Точно това се надявах да кажеш — отвърна Безименен Ужас и се отнесе.