Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Донеси ми главата на принца (44)

Глава 13

В Аугсбург Фрике кършеше ръце, разхождаше се напред-назад из двора и поглеждаше към небето в очакване на знак, че любимият му господар се завръща. Изведнъж видя малка черна точица, която бързо се превърна в Аззи.

— О, господарю! Най-накрая си дойдохте!

— Дойдох си веднага, щом успях — отговори Аззи. — Бях задържан от шайка джуджета, купчина драконски тор, трудово колело и червей шизофреник. Надявам се, че си прекарал добре и си се грижил за Принца както трябва.

Лицето на Фрике се изкриви от мъка.

— Грижих се за него, доколкото можах. Драконски тор?

— Драконски тор. Наруши ли той забраната ми? Качи ли се в заключената стаичка?

— Да, господарю.

— И когато влезе вътре, намери ли малкото заключено ковчеже в горното чекмедже на бюрото ми?

— Намери го веднага, господарю.

— И когато го отвори, видя ли миниатюрния портрет на спящата Принцеса?

— Да, господарю.

— Тогава защо не ми разкажеш със собствените си зле подбрани думи какво се случи след това?

— Господарю, той погледна портрета, после погледна встрани, после пак върна погледа си на него. Взе го с лявата си ръка и подръпна устните си с дясната. Прокашля се: „Ъхъ, ъхъ“, като човек, който не знае какво да каже, но чувства, че трябва да каже нещо. Остави портрета внимателно. Обърна се и се отдалечи на две крачки. След това се върна и го вдигна пак. Пак го остави, погледна встрани и, с лявата ръка този път, подръпна горната си устна.

— Чудесни подробности, Фрике — каза Аззи, — но не можеш ли да преминеш към същността, на нещата?

— Разбира се, господарю. След като известно време се забавляваше да гледа портрета на младата дама или, по-правилно е да кажа, че му хвърляше погледи крадешком, той се обърна към мен и каза: „Фрике, това момиче е страхотно“.

— Това ли бяха думите му?

— Съвсем точно ги предавам, господарю. Не знаех какво да му отговоря, така че издадох нисък животински звук с гърлото си. Реших, че младежът ще може да го тълкува както намери за добре. Правилно ли съм постъпил, господарю?

— Много разумно, Фрике. И какво стана после?

— Ами… обиколи стаята един-два пъти и ми каза: „Защо чичо Аззи я е крил от мен?“

— Аха — каза Аззи.

— Моля, господарю?

— Няма значение. Безсмислено възклицание. А ти какво му каза?

— Казах: „Поради причини, най-добре известни нему, млади Принце“. После отново издадох животинския звук.

— Много добре, Фрике. После?

— После продължи да гледа и да си играе с устната си, а правеше и други движения, които пропускам за краткост, и накрая каза: „Фрике, трябва да я имам.“

— Знаех си, че планът ще успее! — каза Аззи. — Какво още каза той?

— Това беше всичко през първия ден, господарю. — През втория стана нетърпелив. Искаше да знае къде сте вие. Понеже е младеж с чувство за отговорност, искаше да има позволението ви, преди да тръгне да я търси.

— Добро момче — каза Аззи. — Къде е сега?

— Отиде. Скоро след това реши, че не може да чака повече.

— Къде отиде?

— Как къде? Да търси Принцесата разбира се. Както искахте вие, господарю. Изчака пет дни и повече не издържа, заради страстта, която портретът разпали у него. Нима не искахте да стане точно това, господарю?

— Исках. Но първо трябваше да получи инструкции и специално оръжие. Какво взе със себе си?

— Отиде в оръжейната и си избра меч и броня от окачените на стената. След това взе парите, които вие, господарю, бяхте оставил в скрина, и ми каза, че тръгва и че ще се върне с Принцесата. Каза, че се надява да не му се сърдите.

— Проклятие! — извика Аззи. Той тропна с крак и потъна в земята до кръста. Измъкна се с усилие.

Когато Аззи пристигна, Бабриел се разхождаше около къщата. Той чу последните думи и попита:

— Но какво има? Нали това се искаше от него?

— Да, но не трябваше да тръгва толкова рано — отговори Аззи. — Направил съм това приключение трудно и опасно. Само така то би привлякло вниманието на Висшите сили. Той ще се изправи срещу опасни магии, с които обикновените хора е по-добре да не се занимават. А и изобщо няма вълшебната защита, която му бях приготвил!

— Какво ще стане сега? — попита Бабриел.

— Трябва да му занеса нужните неща. И трябва да го направя бързо! Много бързо. Каза ли къде смята да започне да търси?

— Нито дума, господарю.

— Накъде тръгна, тогава?

— Право нататък — отговори Фрике и посочи с ръка.

Аззи погледна нататък и промърмори:

— Север. Тръгнал е на север. Лош знак! Фрике, трябва да го намерим преди да е станало късно!