Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Донеси ми главата на принца (40)

Глава 9

След като си взе кредитната карта и остави Принцесата в замъка, където й беше мястото, Аззи продължи към Париж — един от най-любимите му градове. Беше решил да не се прибира в Аугсбург няколко дни, за да може Принцът да посъзерцава портрета на Принцесата, който му беше забранено да вижда, така че по законите на психологията, да се влюби в нея.

И как по-добре да прекара това време освен в бурен живот в някой от сатанинските клубове, с които Париж още тогава се славеше?

Този, на който се спря, клубът Хелиогабалус, се намираше в една пещера под града. След като слезе надолу по една безкрайна стълба, той се озова в пещерна зала, украсена с черепи и скелети. В железните поставки горяха факли, които хвърляха мрачни сенки. Масите бяха саркофази, докарани от някой изобретателен предприемач чак от Египет, където има неизчерпаеми количества от тях. По-обикновени ковчези служеха за столове. Напитките се сервираха от келнери и келнерки в монашески одежди. Тези нещастници освен това услужливо предоставяха телата си за оргиите, с които завършваше всяка вечер. Секс и смърт — това беше един от първите барове с тематична програма.

— Какво ще желаете? — попита един доста едър човек в монашеско расо.

— Дай ми скъпа вносна бира — отговори Аззи. — Имате ли нещо за ядене?

— Начос — отвърна сервитьорът.

— Това пък какво е?

— Нещо, което е донесено от Новия свят.

Аззи си поръча начос, което се оказа овесени хлебчета, покрити с ароматен камамбер и с доматен сок. Той ги поля с една халба внесена от Англия тъмна бира и веднага се почувства по-добре.

Докато се хранеше, имаше чувството, че някой го наблюдава. Започна да се оглежда. В един далечен ъгъл имаше тъмна маса, неосветена дори от свещ. В мрака той долови, че нещо се движи. Чувството, че го наблюдават изглежда идваше оттам.

Най-напред реши да не обръща внимание. Поръча си още една порция начос и мина на вино. След малко започна да се чувства пийнал. После, с напредването на вечерта, се напи окончателно. Но не просто като свиня, а като демон. Това наистина означава много пиян. Започна да си пее една песничка, която си пеят демоните от Ханаанската земя, когато се забавляват. Ето я:

О, не чувствам болка пак

и никак не знам как

да наричам добрата стара веселба,

която пак ме сполетя,

защото съм пиян!

Песничката имаше още няколко куплета, но Аззи не можеше да си ги спомни, а всъщност не можеше да си спомни и нищо друго. Беше доста късно. Имаше чувството, че стои на това място от много време. Огледа се наоколо и видя, че другите посетители са си отишли. Какво ли бяха сложили във виното му? Сега беше невероятно пиян. В стомаха си усещаше нещо особено и не беше сигурен, дали може да се изправи.

— Кой ми направи това? — каза той, но се чу само фъфлене.

— Здрасти, Аззи — разнесе се глас зад него. Имаше чувството, че вече е чувал този глас.

Опита се да се обърне, но точно тогава нещо тежко се стовари върху главата му близо до лявото ухо — много чувствително място у демоните. При нормални обстоятелства би могъл бързо да се отърси от последствията на подобен удар. Един демон не може да бъде свален лесно. Но този път алкохолът, и това което може би му бяха пуснали в чашата, го бяха обезсилили напълно. Проклятие! Беше загазил и за момента успя да си помисли само това, защото загуби свяст толкова бързо, че чак не разбра това до много по-късно.