Метаданни
Данни
- Серия
- Аззи (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bring Me the Head of Prince Charming, 1991 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Германов, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 83 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2007)
- Допълнителна корекция
- Диан Жон (2011)
Издание:
Роджър Зелазни, Робърт Шекли. Донеси ми главата на принца
„Абагар“, София, 1992
Първо издание. Библиотека „Фентъзи“
Превод от английски: Владимир Германов
Редактор: Елиана Владимирова
Художник-оформител: Константин Жеков
Компютърен набор: „Абанос“ ООД — София
Издава: „Абагар холдинг“ ООД София 1124. ул. „Гогол“ 23
Печат: ДФ „Абагар“ — Печатница В. Търново
ISBN 954–8004–58–5
Roger Zelazny and Robert Sheckley.
Bring Me the Head of Prince Charming
A Bantam Book / December 1991. All rights reserved
Copyright © 1991 by the Amber Corporation and Robert Sheckley
© Превод от английски: Владимир Германов, 1992
© Художник-оформител: Константин Жеков, 1992
c/o Anthea, Varna
История
- — Добавяне
- — Корекция
Глава 3
Никога полубогът не беше изглеждал по-добре. Тъмната му тога, елегантно надиплена около мраморнобялото му тяло изглеждаше невероятно красива. Всеки кичур от косата му си беше на мястото. Ориенталски наклонените му очи му придаваха неописуемо мъдър и благороден вид. Празнотата в очите му, които според класическата скулптурна традиция, бяха без зеници, го правеше да изглежда свръхестествено мъдър. Дори и сандалите му спомагаха за това впечатление.
— О, Хермес! — каза Принцът. — Това, което иска да направи Аззи не е честно. Не може да изпраща Фрике да вземе главата ми, само защото не съм изпълнил плана му, според който трябваше да умра от ръката на Принцесата!
— Наистина е нечестно — отговори Хермес, — но кой казва, че демоните някога са били други?
— Нима Божественият закон му дава право да изпрати Фрике за главата ми?
— Чакай да помисля — каза Хермес. Той извади от една дипла на дрехата си дебел свитък, после го хвърли нагоре и той започна да се развива. След това щракна с пръсти и се появи малък петнист бухал.
— Асистент, намери ми нужния пасаж, касаещ Закона за действие на демоните.
— Готово! — каза бухалът и литна нагоре недалеч от ръкописа. Най-накрая той се спусна към една секция, улови пергамента в човката си и отново се спусна към Хермес.
Хермес прочете пасажа и поклати тъжно глава.
— Точно както се опасявах. Той може да направи с теб всичко, ако използва слуга, тъй като те е създал. По-скоро сглобил, но това е едно и също.
— Но откъде-накъде това ще му дава права над живота ми?
— Такава е играта на създаването. Но все пак имаш изход.
— Какво мога да направя?
— Убий Фрике.
— Мислиш, че ще мога? Изглежда ми ужасно силен!
— Да, но ти си герой. Може би, ако имаш добър меч…
— Имах Екскалибур, но пътищата ни се разделиха.
— Трябва да го намериш. За да убиеш свръхестествено надарен помощник на демон, ще ти трябва омагьосан меч.
— Струва ми се, длъжен съм да спомена, че много ме е страх.
— Това е, защото ти е дадено сърце на страхливец. Но не се притеснявай. Всеки го е страх.
— Всеки?
— Прекалено смелите умират твърде бързо, за да се знае нещо за тях. Страхът не е нещо, от което да се срамуваш, Принце. То е като хемороидите — повечето хора ги получават поне веднъж през живота си. Просто не му обръщай внимание и той ще си отиде. Да вървим да намерим меча, Принце. Кажи на страхливото си сърце да спре да трепери и унищожи този мошеник Фрике. После вземи своята Принцеса завинаги. Тя е много хубава, между другото.
— Да — каза Принцът, — наистина е така. Но ми се струва, че обича да се цупи.
— Добрите жени винаги се цупят — каза Хермес. — Хайде. Да отидем да намерим меча.