Люис Пардю
Дъщерята на Бога (17)

16.

Мъжът от Москва, когото познаваха само като Шефа, стоеше до бюрото в канцеларията на склада и гледаше навъсено събраните там хора, които дояждаха обяда си на крак около него. Изцапани с мазни петна кесии от „Макдоналдс“ бяха осеяли старото дървено бюро в средата на стаята.

Шефът се отнасяше с неприязън към подобни хора — всички от КГБ, на издръжка на московската мафия и верни последователи на Жириновски. Хрумна му мисълта, че тъкмо такива хора, с тяхната психика, бяха проправили пътя на Хитлер към властта. Ето го полковник Едуард Молотов. До него мъж с фамилното име Сергиев. Над тях пък се извисяваше месест великан, най-грамадният човек, когото посетителят от Москва бе виждал. Цветът на тази сган, от първия до последния пълни боклуци, а той им плащаше щедро за личните особености, политическите пристрастия и забележителните умения.

— Имаме сведения — започна Шефа, — че една от многото чужди разузнавателни организации, които търсят „Страстите Софиини“, се доближава до целта. Тази операция се проточи прекалено дълго, за да не оставим следа. — Той помълча. — Колко време ви е нужно, за да… приключите тук?

— Не много — отвърна Сергиев. — Складът е почти опразнен. Опаковането на онези шибани дебели мацки завърши, готови са за изпращане на купувача. Нашите две кукли са долу и сега точат лиги над някаква смахната каменна плоча. Можем да разчистим и да изпратим всичко утре, до края на деня. Единствената недовършена работа е… — кимна към пода, където беше килията на Зои.

— Да — лаконично потвърди мъжът от Москва. — Доколкото разбрах, момичето е доста хубаво. — Всички закимаха. — Добре, добре. Чудесно. Аз обаче искам да се изнесете до утре по пладне, като не оставяте дири, насочващи към нас. Ще се обадите в консулството да изпратят камион, после ще се погрижите всички документи от операцията да бъдат пренесени непокътнати в камиона, а той да бъде запечатан. И ще се отървете от момичето, така че да изчезне безследно. Не ме засяга какво ще правите с нея преди това. Забавлявайте се както искате. Смятайте, че тя е вашата премия за месеца.

— Много сте щедър — ухили се озъбено Чудовището.

 

 

Талия и Зои лазеха на длани и колене, доближили лицата си на сантиметри от огромния алабастров къс с диаметър около метър и двадесет, кръгъл като календарен камък на маите и покрит с изящни релефни образи и надписи. Само фризът бе останал насред студиото и опразненото помещение приличаше на сцена, над която ще бъде спусната завесата.

По-рано сутринта Зои дойде с похитителите си в работната зона, угрижена откровението от вечерта да не я е променило така, че те да заподозрат нещо или пък да се пробуди интуицията на Талия. Но още щом извадиха фриза от сандъка, и мислите, и чувствата й се съсредоточиха в него.

— Най-смайващото произведение на изкуството, което съм виждала през целия си живот — изрече тя с притихнал от страхопочитание глас.

— Май днес го казваш за стотен път.

Зои не отговори, запленена от издяланите образи. Те бяха своеобразна история на Бог, съхранена в камък. Точно в центъра скулпторът бе изобразил своята представа за началото: Бог в тройна форма, с мъжки и женски черти, хермафродитни фигури, а самата троица представляваше още едно триединство — на бащата, майката и детето. От него се появяваха антропоморфните въплъщения, които хората почитали, разстилаха се в спирала от средата — Венерините фигури на Великата богиня най-близо до центъра, постепенно до тях заемаха място мъжки образи, които бързо се налагаха в този визуален разказ.

— Не познавам езика на който са надписите.

— Арамейски — разсеяно отвърна Талия. — И това ми подсказва, че релефът е създаден може би около хилядолетие преди новата ера, както се твърди и на придружаващото го етикетче. Така, сега следи мисълта ми — посочи тя поредица образи. — Тук Великата богиня вече споделя мястото си с мъж, най-често показан като неин любовник или син. Това започва, когато обществото открива връзката между сношението и децата. По-нататък… — Пръстът й се плъзна встрани. — Тук Богиня и Бог са с еднакви размери. — Показалецът й се премести още десетина сантиметра по спиралата. — И промяната се ускорява много бързо. Богинята се смалява, накрая стигаме до завършека на историята.

Пръстът й спря в края на спиралата върху много едро изображение на мъж до самия бордюр от змии и листа. Този външен ръб беше заобиколен от тъничък ред писмена.

— Какво гласи надписът?

— „Яхве“.

— Удивително — промълви Зои, надигна се и си потърка очите.

Усещаше ги изопнати, готови да се пръснат от толкова дълго взиране в мъничките чудесни образи и тънки знаци.

— Значи твърдиш, че промените в облика на Бог отразяват съответната култура.

— Няма съмнение — потвърди Талия и протегна ръка нагоре. — Я ми помогни да стана.

Зои се вторачи от горе надолу в тази изумителна жена. С блестящ ум на учен, но и оплетена в неприятностите на своя баща. И нито веднъж през отминалите месеци не се оплака, че са я принудили да върши тази работа вместо него. Зои усети как сърцето й се сви от печалната увереност, че повече няма да я види. В подадената от Талия ръка почувства сила и обич… и рядката връзка със сродна душа, която бе скрепена от споделените през това време огромни интелектуални усилия. Зои черпеше сила от нея, а през последните дни и по-ясното разбиране на далечни отгласи от човешката култура.

Талия се взря в очите й, без да прикрива своята загриженост. Зои се извърна, докато й помагаше да се надигне от пода.

— Добре ли си? — попита по-възрастната жена.

Зои се стараеше да не я поглежда.

— Всичко е наред.

— Питам, защото ако искаш да поговорим за…

Неизбежната скорошна раздяла надвисна мрачно между тях. Зои долавяше увереността на Талия, че всичко това ще завърши със смъртта й.

— Не, не искам — излъга тя.

Но искаше! Копнееше да сподели с Талия, че ще успее да избяга. Само че всяка неволно изтървана дума щеше да провали замисъла й. Бездруго никак не беше лесен за осъществяване. Всичко трябваше да бъде направено безупречно и в пълна тайна.

— Ако си сигурна…

— Напълно — сопна се Зои учудващо рязко и за самата себе си.

Талия сви вежди озадачено.

Постояха така, вгледани една в друга: светлокожата атлетично стройна американка срещу едрата, внушителна руска еврейка с маслиненомургава кожа и къдрава рижа коса. На Зои й се стори, че забеляза в изражението на Талия как тя проумя нещо и лека усмивчица смекчи тревожната й гримаса.

— Всъщност искам да науча повече за това — посочи Зои каменната плоча. — Все пак мъжагите не са се събудили един ден и не са си казали внезапно: „И ние участваме в правенето на бебета, пък и сме по-силни, затова хайде да завладеем цялата земя“.

Талия се вторачи с почуда в нея.

— Не знам каква хитрина си замислила и не ми трябва да знам. Но се надявам Богинята да е с теб.

— Ще бъде — изрече Зои и сама се учуди на непоклатимата си вяра. Пак кимна към камъка: — Хайде, разкажи ми.

— Права си. Преходът е отнел немалко време. Спомни си, че са минали шест до осем хилядолетия, докато цивилизацията стигне от Богинята до Яхве. Мисля, че периодът на Райската градина е бил по времето, когато малките селища на праисторическите хора си живеели необезпокоявани и без много вземане-даване с други като тях. Но жените променили напълно положението и по този начин сами подготвили клопка за Великата богиня.

Те открили земеделието, защото тъкмо върху тях падала грижата за децата. Можеш да измислиш плетенето и да култивираш диви зърнени растения дори ако си храниш бебетата и се грижиш за тях… но няма да се справиш добре, ако го съчетаваш с лова. Затова почнали да сеят и накрая обществото проумяло, че така може да си осигурява храна. Земеделието дало възможност на семействата да станат по-многолюдни. Жените в групите от ловци събирачи трябвало да отлагат следващото раждане по четири-пет години, защото често се местели, а майките физически не били в състояние да пренасят по много хлапета. А и няма как да изхраниш много гърла без земеделие. Но когато семейството се заселило трайно сред нивите си, подвижността вече не била жизненоважна и интервалът до следващото бебе се скъсявал все повече.

Грубата сила на мъжете придобивала все по-голяма роля с разрастването на селищата и възникналото съперничество помежду им. И през този период започнало същинското устремно развитие на земеделието, защото имаш нужда от селски стопани, за да издържаш редовна армия, държавни бюрократи и така нататък — обществата от ловци събирачи просто нямат достатъчно храна, за да е възможно това. Земеделието обаче пораждало на свой ред проблеми. То изисквало площ, която да обявиш за своя и да пропъждаш другите от нея. Освен това предизвикало бум в нарастването на населението, защото колкото повече ниви засееш, толкова повече хора може да изхрани твоето общество и те съответно се появявали на бял свят.

В предшестващите времена рядко имало сблъсъци, но множащото се население означавало, че мъжете вече трябвало да се сражават помежду си, за да бранят своите домове и общности. Всъщност необходимостта от сигурност тласнала обществото от малките селища към развитата държавност.

— Значи ако приема твоите разсъждения — вметна Зои, — допускам, че мъжете са взели присърце тази новооткрита власт и са осъзнали, че не зависят напълно от Богинята, която са почитали, поискали са своя дял и затова са въвели мъжкото божество.

— Искали са своя дял и от земните благини. При матриархата цялото имущество се е предавало от жена на жена. Децата са наследявали по майчина линия, защото нямало начин да се установи бащинството.

А като култура мъжете имали средствата да променят положението. Те са едри и силни. Но религиозните убеждения в обществото били прекалено здраво насадени, за да могат просто да отнемат земята и имуществото от жените. Не мисля, че са взели някакво осъзнато решение… не е имало някакъв всеобщ заговор, но постепенно през хилядолетията били въвеждани закони за брака и секса, които на практика налагали патриархат. Моногамията и забраната за секс извън брака били начин да се гарантира, че мъжът е знаел кои деца са негови, така че имуществото да бъде поделяно според новите закони. Отначало мъжете получавали все по-голям дял от собствеността и накрая, разбира се, си присвоили всичко и свели жените до положението на поредната притежавана вещ. Но за да наложат законите, те трябвало да се позоват на божествения авторитет, с който да сплашат и да подчинят всички.

— Искаш да кажеш, че хората си създават бога, от който се нуждаят — смутено я прекъсна Зои, в чието съзнание ясно звучаха думите от предишната вечер, първата й молитва от години. — Тази теория твърди, че Бог е човешко творение, измислено, с цел да бъде обяснено непознатото, и хората го… или я променят според потребностите си.

Талия изви глава към фриза и посочи.

— Бог не се променя. Поне аз съм убедена в това. Променя се само нашето разбиране за Бог с промените в културата. Мисля си, че творецът се е опитал да ни внуши точно това. Ето. — Показалецът й се насочи към тесен ред арамейски писмена до големия образ на Великата богиня. — Виж как са се променяли законите за изнасилването, докато влиянието на Богинята западало. Две хиляди години преди новата ера в Шумер ако мъж изнасилел жена, екзекутирали го независимо дали е омъжена или не. Хиляда години по-късно при изнасилване на жена нейният баща или съпруг получавал правото да изнасили съпругата или дъщерята на първия насилник. Срещаме и закони, които задължавали изнасилената жена да се омъжи за нападателя.

— Гнусотия.

— Вярно, но всичко това го е имало, записано е в Тората, а станало и още по-зле. Ако жертвата била омъжена или сгодена, трябвало да бъде убита. И не забравяй — днешните фундаменталисти на християнството, юдаизма или исляма смятат, че трябва да се придържат буквално към тези закони.

— Много потискащо — отрони Зои. — Общо взето, докато преклонението пред Великата богиня било смазвано, жените загубили своята земя, имущество, правото да предават родовото си име на своите деца и се превърнали в обикновена мръвка — собственост, с която мъжете да се забавляват.

— Дори днес — добави Талия — възпитават ортодоксалните мъже евреи да изричат всеки ден молитва в този дух: „Благословен да си, Боже, Господ наш, Властител на вселената, че не си ме създал жена“. А Мохамед е казал, че когато жената била сътворена, Сатаната възликувал. Всичко е тук — чукна тя по каменния фриз. — И в Библията, Тората, Корана. Сексуалните закони и наказания били насочени срещу жените и прилагани спрямо тях. Това са корените на древното лицемерие. Добродетелта и девствеността са натрапени, за да се знае кой е баща на децата.

Дълго мълчаха умислени, почувствали тежестта на хилядолетията. Зои се отърси от магията.

— Какво означават листата и змиите по бордюра?

— Дръзко изявление на твореца. Дори богохулство, ако го тълкувам правилно.

— В какъв смисъл?

— Художникът твърди, че тогавашните силни на деня не са успели да се отърват от Великата богиня. Змията и смокиновото листо… тъкмо такова е… — посочи Талия камъка ‒ са два от най-силните символи на Великата богиня. Затова авторите на Книга на битието са представили сатаната като змия — внушавали са, че Великата богиня е зло. Трябвало да я очернят колкото се може повече, за да закрият нейните храмове и да забранят преклонението пред нея.

— Власт чрез лъжи.

— По-скоро само са разбунили духовете — отвърна Талия. — Смокинята е била неин храм, затова можеш да прочетеш как Пророците в Тората обругават светилищата под дърветата. Там хората отивали да изразят почитта си към Великата богиня дори след като Яхве бил наложен като официално божество на страната. Преклонението и причастието включвали и изяждане на плодове от смокинята. Така вярващите вкусвали от тялото на Богинята.

— Това ли са корените на християнското причастие?

Талия кимна.

— Само едно от многото неща, които християнството и юдаизмът са заимствали от миналото. Включваш достатъчно от древната забранена религия, за да задоволиш копнежа на хората по нея… Поглъщай и владей. Но последната дума останала за Богинята.

— Как така?

— Гърците я преобразили в Кибела и Артемида. А дори след като Константин издал указ за забрана на преклонението пред Богинята в цялата империя, вярващите просто превърнали нейните светилища в места, където да се молят на Дева Мария. Един от големите страхове на старите мухльовци във Ватикана. Те знаят без никакво съмнение, че обожанието на Мария е съвсем леко прикрито преклонение пред Богинята.

По същата причина моят народ и римляните нямало как да не убият човека Исус. Той вярвал в равенството на жените. Еврейските и християнските гностици виждали в Бог и мъжко, и женско начало. Есеите, оставили ни ръкописите от Мъртво море, също вярвали, че Бог е и мъж, и жена. Дори религиозните писания не са могли да цензурират, както им е било изгодно. В Книга на притчите и Премъдростите Соломонови съвсем недвусмислено Мъдростта е в женски род. А гръцката дума за мъдрост е София.

— София? — Зои почувства как сърцето й прескочи. Кожата й настръхна от вълнение. — Мисля, че може да е била друг Месия.

— Аз знам, че е била — натърти Талия. — Чух нашите приятелчета от мафията да си бъбрят какво най-много са искали да намерят в Кройцлинген.

— О, Богиньо… — прошепна Зои. — Всичко съвпада.

Другата жена кимна.

— Според мен за Никейския събор София е била не по-малко важна от Христос. Ортодоксалните християни заменили София с дума в мъжки род — Логос. Истинската битка е била срещу истинските еретици — онези, които настоявали църквата да се върне към корените си, към София вместо Логос, и да признае, че тя е изначална и неразривна част от Създателя. Те заявявали, че е неправилно Бог да се свежда само до един пол или форма или да бъде представян като Бог само на един народ. Казвали, че това налага човешко ограничение върху безграничното и е богохулство.

— Очевидно са загубили в спора.

— Засега — отвърна Талия. — Точно тази идея изразява и нашият творец. Нали видя този надпис около целия ръб? Думата, която побира всичко вътре — от Бог като мъж, жена и дете до Бог като Яхве?

Зои се отпусна на колене и плъзна пръст по древните писмена.

— Арамейският текст тук съдържа непрекъснато повторение на една и съща дума — добави Талия. — Това е име. София.

Зои си отдръпна ръката, сякаш думите я опариха.