Кит Далтон
Блестящи оръжия (9)

ДЕВЕТА ГЛАВА

Утрото в „Бокс Ер“ настъпи ярко и чисто. Бившият кравар, а сега кухненски работник, помогна на Мици да приготви закуската, изтърпя подигравките на другите трима стари работници и се зае с почистването, след като закуската свърши.

Мици, Джоди и Бъкскин определиха какво трябва да се свърши през деня, Бъкскин и Джоди си разделиха хората и всеки замина начело на групата си.

Някои от стадата трябваше да се преместят от ниските райони на по-високите пасища, където тревата щеше да бъде зелена до късно през есента. Работата им отне по-голямата част от деня. Когато се върнаха вечерта, Джо-ди каза, че отново е намазал с мехлем болната крава и е преброил кравите и телетата.

След вечеря Чарли отново се зае със съдовете. Мици каза на Бъкскин, че иска да говори с него около осем часа в кабинета си. Тя беше започнала да нарича така старата бърлога на баща си, където той държеше всички документи за имота и книгите за сметки, които представляваха цялата история на ранчото.

Бъкскин се разходи из двора, за да раздвижи краката си, схванати след дългата езда, и тръгна към Мици точно в определеното време.

Мици вдигна очи от книгата за сметки и се усмихна, като го видя да влиза.

— Обичам точните хора — каза тя и започна да говори за намерението си да премести всичките си стада по-високо в северните райони, за да могат до зимата животните да бъдат в най-далечните пасища и все още да намират достатъчно зелена трева.

— Само трябва да зная кога точно да започна да ги прибирам обратно — каза тя. — Помня, че татко го правеше в зависимост от това, какво ще се случи лятото. Той знаеше и точно кога да окоси тревата покрай потока, там, където той се разлива през пролетта. Можем да го окосим и със сърпова косачка. Преди седмица видях една в града — чисто нова. Работи по-бързо от шест човека с коси. Нямам понятие колко струва.

— Ще косиш сено и ще го прибираш в хамбара, за да храниш животните през зимата, когато снегът им стигне до корема и не могат вече да го изравят, за да стигнат до тревата под него, нали?

— Да. Спомням си, че татко е правил това два пъти. Казваше, че е спасил половината от стадото си по този начин, иначе животните щели да измрат от глад.

— Тежка работа е да мъкнеш сено от пасищата.

— Имаме плъзгачи за шейните. Можем да ги сложим на две от нашите каруци, с които превозваме сено. Те са големи и събират голямо количество сено.

— Може и да стане — каза Бъкскин. — Кога обикновено пада първият сняг тук?

— Първият, който се задържа, е обикновено към края на ноември.

— Значи искаш да прибереш повечето от говедата тук преди декември. Редът трябва да е обратен на този, по който ги изпращаме.

— Да го направим сега, докато си още тук — предложи Мици и двамата се заеха с разпределянето. Когато свършиха, беше почти десет часът.

— Добре. Засега стига. — Протегна се Мици. — О, искам да ти покажа нещо. Снимка на баща ми. Искам да научиш нещо за него. Той създаде това ранчо от нищо.

— Къде е снимката?

— А, беше тук, но я преместих. Ела, ще ти я покажа.

Те излязоха от кабинета, минаха през малкия хол и спряха пред нейната спалня. Мици видя, че Лий се поколеба на вратата, но продължи, сякаш нищо не е забелязала:

— Един пътуващ фотограф му я направи. Доста добра е.

Бъкскин влезе в стаята и погледна снимката, която Мици му подаде. Момичето се приближи плътно до него, прегърна го леко, повдигна се и го целуна по устните. Целувката беше много кратка.

— Лий, много мислих за последните ни целувки. Неприятно ли ще ти е, ако опитаме пак?

Бъкскин й се усмихна. Гърдите й плътно се притискаха към него, ръцете й го обгръщаха.

— Напротив, приятно ще ми е, но първо да оставя снимката. — И той остави снимката на шкафа. Обръщайки го плътно с ръце, Мици поднесе устните си за целувка. Той я целуна силно, като я притисна към гърдите си, и тя деко изстена. Лий я пусна и се вгледа в очите Й, когато устните му се отделиха от нейните.

— О, боже! — въздъхна тя. — Това беше чудесно. Нека го направим пак.

Сега тя се повдигна и го целуна по устните силно и лекичко го ухапа. След това разтвори устни и езикът й се вмъкна в устата му. Изведнъж коленете й се подкосиха и тя увисна на врата му. Лий не беше подготвен и двамата паднаха на леглото. Беше доволен, че леглото издържа. Без да откъсва устни от неговите, тя хвана ръката му и я вдигна към гърдите си.

— Погали ме малко. Толкова те желая, че чак ме е страх — прошепна пламенно.

Той помилва нежно гърдите й, после разкопча едно копче на блузата й и мушна ръка под нея. Мици не носеше нищо отдолу и той усети топлите й гърди. Зърната им пулсираха.

— О, господи! О, скъпи! Когато ме докосваш така, ми се иска да…

Преди тя да успее да довърши, тялото й се разтърси от чувствена тръпка. Сякаш хиляди електрически искрици преминаха през нея, изгаряйки я цялата. Стон, изпълнен с наслада, се откъсна от гърдите й.

Мици погледна към Лий с широко отворени очи, почувствала парещия гъдел на желанието. Ръцете му я галеха нежно и ласките му я потапяха в неизпитвано досега блаженство. Тя трепереше и се извиваше и когато сладостното усещане отзвуча, усмивката й беше толкова щастлива, че той не се сдържа и я целуна. Устните му едва я докоснаха и усмивката й стана още по-прекрасна.

— Бъкскин, искам да сваля всичките си дрехи, да сваля и твоите, да останеш с мен цялата нощ и да ме научиш как се прави любов.

Бъкскин я остави и стана:

— Ти си девствена, нали, Мици?

Тя кимна:

— Но аз искам да правя любов с теб. Искам да ми покажеш какво да правя и как да го правя. Искам да науча всичко, което трябва да се знае за секса и за мъжете, и как да направя един мъж щастлив.

Бъкскин отстъпи назад.

— Това са неща, които ще научиш със съпруга си. Най-добре за двама ви е да се учите заедно, но това няма да съм аз. Аз съм тук само за кратко.

— Не ме е грижа. Искам те сега. Не разбираш ли?

— Да, сладка Мици. Разбирам много повече, отколкото си мислиш. Затова излизам от стаята, иреди да сме стигнали твърде далеч. Ти вкуси малко от секса. Сега запази усещането в себе си и се наслаждавай на това, което чувстваш. Съживявай го отново и се радвай, без да бързаш, спокойно. Всичко ще дойде с времето си. — Той пристъпи към вратата. — Най-добре е да вървя да спя. Утре ни чака дълъг ден. Лека нощ и щастливи сънища.

Лий излезе от стаята и затвори вратата.

На сутринта, точно след закуска, в ранчото пристигна момче на не повече от шестнадесет години. Конят му беше запенен и дишаше тежко. Момчето го спря и скочи от седлото.

Лий му подаде канче вода и когато момчето вече можеше да говори, произнесе на пресекулки:

— Имам съобщение от Блекхок. Той е в затвора. Каза да ти предам, че е обвинен заради някакво момиче, което той се кълне, че никога не е виждал. Моли да дойдеш веднага и да му помогнеш, защото ще го осъдят и ще го обесят.

Джоди вече беше на пасището с четирима работници и Лий тъкмо се приготвяше да отиде при тях, но явно този ден щеше да има работа в града. Той попита момчето дали вече е закусвало. То поклати отрицателно глава и Лий го хвана за ръката и го поведе към кухнята. Вътре извика на Чарли.

— Една стабилна закуска за момчето! Къде е Мици?

— Отиде в стаята си преди няколко минути — каза Чарли и погледна младия човек: — Обичаш ли яйца и пържени филийки?

Момчето кимна.

Лий прекоси кухнята и се забърза към стаята на Мици. Почука и веднага чу гласа й:

— Влез.

Като чу какво се е случило, тя веднага започна да събува работните си панталони, които току-що бе навлякла. Бъкскин тръгна към вратата.

— Ще оседлая конете. Бъди готова да тръгнем след пет минути.

Два часа и половина по-късно Бъкскин и Мици влязоха в Боаз и се спряха до сградата на районния съд. Завързаха конете си на ко-невръза.

Бяха се разбрали Мици да влезе в канцелариите на шерифа и да разбере подробности по обвиненията. После щеше да се върне при Лий и двамата щяха да решат какво да правят.

Когато влезе при заместник-шерифа, той й показа оплакването, подписано от Артур Денли. Той обвиняваше Блекхок, че е задявал дъщеря му, Опал Денли, която била на четиринадесет години. Заговарял я в тъмнината близо до дома й, галел я и правел недвусмислени намеци. Пускал я чак когато започвала да вика. Бяха посочени дори дните, когато се e случвало това — съботните вечери на три последователни седмици.

Не й бяха позволили да види Блекхок, който беше в затвора без право на пускане под гаранция до процеса, който щеше да се състои на следващия ден. Мици си спомни, че познава момичето. Беше я виждала в училище. Беше с пет години по-млада от Мици.

Като се върна при Лий, Мици му разказа какво е разбрала и без да губят време, двамата се метнаха на конете и препуснаха към края на града. Спряха пред една малка къща, която имаше нужда от стабилен ремонт и боядисване.

— Ето, тук живее Опал. Майка й умря преди две или три години при епидемия от грип. Артур, баща й, винаги е бил зле с парите. Преди около шест месеца чух, че бил обвинен от собственика на магазина, в който работеше, че крадял. Не бяха повдигнати съдебни обвинения, но Артур изгуби работата си. Оттогава семейството е много зле. Изненадана съм, че момичето може да се съгласи да каже такова нещо. Мисля, че е най-добре да влезем и да говорим с нея и с баща й.

Слязоха от конете и почукаха на вратата. Отвори им младо момиче, в избеляла от пране рокля, твърде малка за нея. Косата й беше несресана.

— Опал, позна ли ме? — попита Мици. — Аз съм Мици Роланд. Някога двете ходехме заедно на училище.

Лицето на Опал трепна. Тя явно позна Мици и кимна:

— Помня те. Ти винаги носеше хубави рокли.

— Може ли да влезем? Това е мой приятел, мистър Морган.

— Татко не е вкъщи. Излезе да търси работа — каза тя, но като видя, че с това няма да ги отпрати, кимна с глава. Двамата влязоха във всекидневната, където безредно бяха сложени саморъчно направени мебели, които се нуждаеха от основно почистване. Седнаха на две пейки и Мици започна направо:

— Опал, казала си на баща си, че мистър Блекхок те е заговарял и задявал. Аз познавам Хари Блекхок. Той е добър и спокоен човек. Не мисля, че би могъл да ти направи нещо.

— Но ми направи. Точно както казах на шерифа. — Момичето скръсти ръце и в очите й се появи предизвикателно пламъче. — Направи ми. Аз го казах и той не можа да го отрече.

— Той е отрекъл, Опал. Имаме неговата дума срещу твоята.

— Направи ми точно това, което татко ми каза да кажа. — Очите й внезапно се разшириха и тя покри лице с ръцете си.

Мици се усмихна:

— Значи баща ти ти е казал да кажеш, че мистър Блекхок те е задявал. Ти точно това каза, Опал.

— А, не! Най-напред аз казах на татко какво ми направи той, после татко отиде при шерифа и после аз казах и пред него какво направи Блекхок два пъти с мен.

— В обвинението пише, че било три пъти. Два пъти или три пъти, Опал?

— Да, три пъти.

— Баща ти ли ти каза да кажеш, че било три пъти?

— Да… Не, аз казах на татко. — Опал отново покри лицето си с ръце. Сълзи потекоха между пръстите й и тя започна да хълца.

— Опал, аз вярвам, че ти изобщо не знаеш кой е Хари Блекхок, нали? Не мисля, че някога те е докоснал или те е погледнал странно, или изобщо те е заговарял. Той не е такъв човек. Той беше приятел на баща ми и аз го познавам от десет години. Винаги е бил учтив и внимателен.

— Той е езичник, индианец. Няма значение какво ще му се случи.

— Така ли каза баща ти? Това ли ти каза, когато те накара да излъжеш шерифа?

— Татко каза, че е индианец.

— Ти би ли познала Блекхок, ако го видиш на улицата, Опал?

— Ами, мисля, че да. Беше винаги тъмно, когато ме причакваше.

— Тогава как разбра, че е той?

— Казаха ми.

— Баща ти и шерифът?

Тя се разплака отново. Мици я прегърна и момичето се отпусна в ръцете й.

— Не исках да го правя. Казах на татко, че съжалявам и няма да позволя на Бенойт вече да ме докосне. Беше ми любопитно, а татко ни хвана и наби Бенойт, заведе го у тях и се развика на баща му. После се върна и ме попита дали Бенойт… нали разбирате — тя погледна Бъкскин. — Дали ми е направил нещо. Аз казах, че не. После, една седмица по-късно, татко ми каза, че е бил при шерифа с мистър Инглез, собственика на магазина. Татко ми каза какво да кажа. Каза, че трябва да го направя. Просто нямаше начин. Ако не го направех, и двамата щяхме да имаме големи неприятности.

Чуха се стъпки откъм входната врата и един мъж влезе бързо в стаята. Беше висок. Под сакото му се показваше връзка и мръсна бяла риза. Беше избръснат, но не много добре.

— Кои сте вие? — извика той. Мици стана и му подаде ръка.

— Аз съм Мици Роланд, от ранчото „Бокс Ер“. Искам да помогна на теб и на Опал.

— Нямам нужда никой да ми помага. Вече имам предложение за работа. Предложиха ми да работя четири часа дневно в едно кафене в Боаз, но още не е сигурно.

— Опал каза, че ти и шерифът сте й говорили за Хари Блекхок. Защо беше при шерифа? Да не са те хванали пак да крадеш?

Лицето на Артур Денли почервеня и той изкрещя нещо, което Мици не разбра. Обърна се и излезе от стаята, като мърмореше и ругаеше. Когато се върна, беше се успокоил.

— Вие винаги ли така се месите в работите на хората?

— Когато тези работи поставят мой приятел в опасност, винаги се намесвам. Вие сте обвинили Хари Блекхок в сериозно престъпление. Могат да го изпратят в затвора за тридесет години, разбирате ли това?

— Тридесет години? Шерифът каза, че може би ще му дадат шест месеца поправителен труд на строежа на пътя.

— Така ли каза шерифът?

— Да. Каза, че е време някой да… — Денли млъкна. Раменете му се свиха и той тежко се отпусна на един стол. Потърка лицето си. — Какво трябваше да направя? Опитвам се да се грижа за дъщеря си. Тя дори няма дрехи да иде на училище. Няма приятели. Изгубих работата си и гладувахме. Опитах се да открадна малко хляб и сирене от стария Инглез. Той ме хвана и ме заведе при шерифа. Шерифът поговори с Инглез, даде му двадесет долара и той си отиде доволен. После ме погледна и каза, че мога да си уредя с него нещата много лесно. Всичко, което трябваше да направя, е да се закълна, че Хари Блекхок е задявал дъщеря ми три пъти. Беше съвсем лесно. Подписах оплакването, казахме на Опал какво да говори и натикахме индианеца в пандиза. Шерифът ми даде и десет долара да си купя храна. Купих храна, не съм пияница.

Мици погледна отчаяния човек. Това, което му трябваше, беше добра работа и тя веднага реши.

— Мистър Денли, какво ще кажеш за постоянна работа в моето ранчо като готвач? Имаме осем работници, а с теб, с Опал и мен ставаме единадесет. За известно време ще сме дванадесет. Ще ти плащам тридесет долара на месец. Ще имате храна и квартира. Ти и Опал ще сте в къщата.

— Ами, не зная. Да се преместим там…

— Промяната ще ви дойде добре. Какво ще кажеш?

— Какво трябва да направя за тази добра работа?

— Всичко, което трябва да направиш, е да разкажеш на районния прокурор това, което каза на нас. Мисля, че можем да убедим прокурора да свали всички обвинения срещу Хари Блекхок, а той няма да подава оплаквания срещу теб и Опал. Добра сделка, нали?

Половин час по-късно четиримата влязоха в канцеларията на районния прокурор и той ги изслуша. Нийл Варик правеше собствено разследване. Той беше чул за хитрия ход на шерифа да измъкне ранчото „Бокс Ер“ от Мици. Сега с удивление слушаше историята на Артур Денли, като си записваше всичко в един жълт тефтер. Когато Денли свърши, той погледна прокурора, който още пишеше. Артур хвърли бърз поглед на Мици и Бъкскин. Двамата кимнаха.

Районният прокурор се усмихна съучастнически:

— Добре. Сега искам още един път да уточним всичко с мистър Денли, но мисля, че схванах главното. Според мен единственият в този случай, който е нарушил закона, е шериф Ламбърд. Ще оттегля всички обвинения и ще освободя мистър Хари Блекхок. Още днес ще повдигна обвинение срещу Исая Ламбърд за подкуп, изнудване и подмамване на малолетно лице да подпише лъжливо показание. Тези обвинения ще бъдат представени пред областния прокурор, който ще заведе дело. Ще разпоредя веднага в затвора да освободят Блекхок с извинения от името на властите.

Четиримата излязоха от сградата на съда. Спогледаха се за момент и понеже Мици разбра, че бащата и дъщерята още се колебаят, взе инициативата в свои ръце:

— Ще трябва ли каруца, за да пренесем вещите ви в ранчото, мистър Денли?

— Искаш да дойдем веднага?

— Веднага е най-добре. Е, ще наемем ли каруца?

— Добре, но да не е голяма. Къщата е под наем и мебелите не са много. Видяхте ги.

Лий кимна и тръгна към коня си.

— Ще наема една и ще я докарам. Вие тримата съберете багажа.

Лий нае каруца от една конюшня и я спря пред седларския магазин. Блекхок вече седеше зад тезгяха и работеше. Усмихна се, като видя Бъкскин.

— Изглежда, си зает.

— Само пренасяме малко багаж. А ти май прекара нощта в дранголника?

— Нещо такова, но всички обвинения са снети. Благодаря ти.

— Дължиш ми една вечеря по индиански.

— Само кажи.

Бъкскин разказа на Блекхок за новия готвач. Едрият индианец се засмя с глас.

— Значи Денли се е превърнал от лошо момче в готвач само за един час? Тая Мици намира начин да се справи с всичко, нали?

— Прекрасна е. И е добър приятел. — Той тръгна към вратата. — По-добре да закарам каруцата. Ще ти се обадя по-късно.

Преместването стана лесно. Артур Денли и Опал бързо събраха нещата си и преди три часа следобед каруцата влезе в „Бокс Ер“.

Джоди ги видя и ги посрещна на коня си:

— Надявах се, че ще се върнете рано. Как е Блекхок? — Казаха му и той се засмя. — Добри новини. Да имах и аз добри новини, но нямам. Току-що идвам от южното стадо край реката. Намерих сред нашите петнадесет говеда със знака Б-К. Всички са хилави и едва ходят, имат язви й обриви в устата. Изглежда, че е шап. И ако наистина е, ще измори цялото ни стадо само за месец.

Лий се намръщи:

— Събери всички. Вземете пушките и пет бидона с газ и лопати. Отваря ни се много работа и трябва да я свършим бързо.