Кит Далтон
Блестящи оръжия (2)

ВТОРА ГЛАВА

Лий загледа за момент кестенявата фермерка. Тя беше сериозна.

— Много мъже са се опитвали да ме убият, но досега никой не е успял. Ще внимавам за Слаш. В коя кръчма най-често се отбива?

— „Бърд Кейдж“^[1]. Там танцува една разголена мадама. О, забравих… аз съм Денис, Денис Ламбърд. Нека не те смущава второто ми име. — Тя замълча и го дари с една ослепителна усмивка. — Наистина се надявам да не пострадаш в града. Ти си един от най-добре изглеждащите мъже, които съм виждала досега.

Той докосна периферията на шапката си.

— Благодаря, мис. Бяхте много учтива. И… ще внимавам със Слаш.

Той обърна коня и потегли надолу към Боаз. Половин миля по-нататък направи остър завой на запад, изкачи нисък, залесен хълм и слезе от другата му страна. Изкачването му спести около две мили и му позволи да избегне съгледвачите на шерифа.

Нямаше смисъл Слаш да разбере, че той идва. Този човек наистина представляваше проблем, но пред такива проблеми Лий беше заставал много пъти досега. Щеше да действа, когато му дойде времето.

Около час по-късно той завързваше коня си на коневръза в една странична уличка в Боаз. Градът беше станал два пъти по-голям, откакто го беше видял за последен път. Лий намери седларския магазин. Оказа се, че това беше познатият му от детството магазин за кожарски стоки.

Хари Блекхок седеше до тезгяха си и работеше над някакво седло, когато Лий бутна остъклената врата и пристъпи вътре. Миризмата на прясно боядисана кожа го обгърна като сладък спомен. Нещо от тази миризма го развълнува и го пренесе в миналото. Той сякаш видя как баща му работи надвесен над едно седло в малкия хамбар в „Спейд Бит“.

Човекът се обърна, когато вратата се затвори, и махна с ръка:

— Само минута и ще съм при теб. Трябва да стегна няколко бода.

— Продължавай да си работиш — каза Бъкскин. — Дошъл съм, за да поговорим. Мици Роланд ми каза, че мога да ти се доверя.

Хари се усмихна.

— Сладката Мици, хубаво момиче. Чух, че имала някакви проблеми с ранчото. Брат й въобще не може да й помогне.

— Видях го, не е лошо момче.

Хари изсумтя:

— Да. Той умее да впечатлява хората. Не е глупав! Нищо подобно. Просто е размекнат, безполезен и мързелив, но е достатъчно умен, за да знае как да се прави на ням.

— Не изглежда да е от полза за Мици.

Хари се обърна и погледна Лий.

Хари беше индианец, с черна, късо подстригана коса, широко лице, широк нос, черни очи, квадратна челюст и почти без брада. Виждаше се, че е силен, честен човек. Лий се ухили, докато индианецът го изучаваше:

— Издържах ли изпита?

— Почти. Пищовът ти те издаде. Защо ти е?

— Използвам го от време на време.

Хари кимна и се върна към седлото, което работеше. Зашиваше последното парче кожа.

— Как така се случи, че говорихте с Мици?

— Случайно. Просто се озовах там. Откога, си в града?

— През юли ще станат осем години.

— Да си чувал за ранчото за коне „Спейд Бит“?

— Да. Беше хубаво ранчо, но вече го няма.

— Аз израснах там. Франк Лесли беше мой баща. Ранчото му принадлежеше дълги години.

Хари спря да работи и се ухили:

— Познавах франк. Тогава бях дете. Нашето племе му водеше коне от време на време. Добър човек беше.

— Върнах се да хвърля един поглед на старото ранчо. Докато го гледах, десет ездача се втурнаха в двора и се разгърмяха.

— Тия ще са били от „Блек Кетл“. Предупредих Мици, че стават все по-нагли. Проклетият шериф Ламбърд си мисли, че цялата страна е негова.

— От това, което чувам, май си прав. Имам и един друг проблем, за който ми е нужна помощта ти.

— Искаш да помогнеш на Мици, нали?

— Мина ми нещо такова през ума. Не обичам да гледам как мошеници надделяват над едно момиче.

— Добре, ще говорим за това. Сега кажи за какво точно си дошъл.

Малко по-късно Лий вече беше разказал на Хари за фалшивата обява за издирване тук, в Боаз, преди дванадесет години, и как се беше случило всичко. Хари кимаше и в същото време притягаше шевовете на седлото, опъваше седалката силно от двете страни.

— Мога да проверя в канцеларията на шерифа. Знам в кое чекмедже държи такива обяви. Имам достъп там. Често се случва да ме викат като следотърсач. Веднага ще отида и ще видя какво мога да направя. — Индианецът се поколеба: — Чувал ли си за Слаш Уейд?

Лий сложи ръка върху четиридесет и пет калибровия „Колт“ в кобура:

— Чувах за него вече десет пъти… всъщност три. Наистина ли е такъв, за какъвто го смятат?

— Никога не съм го виждал да стреля, но казват, че е бърз. Във всеки случай знай, че е безскрупулен, има нрава на гърмяща змия и по-скоро би застрелял човек в гърба, отколкото да му даде шанс. Щом си се сблъскал с ездачите от „Блек Кетл“, шерифът вече е пуснал Слаш по следите ти.

— Така и чух. Ще се заема с него веднага след като разбера дали някоя от ония стари хартии не се мотае още наоколо. Не ми се влиза в затвора по това скалъпено обвинение.

Хари остави шилото, свали кожената престилка и я закачи на седлото.

— Ще ида веднага там и ще видя какво мога да намеря. Аз сегиз-тогиз преглеждам тези обяви за издирване. Няма да им се види необичайно. — Хари се усмихна. — Може би се чудиш къде съм научил така добре английски, но си твърде учтив, за да попиташ. Бях едно от онези малки индиански деца, които се губят от племето си след някоя схватка с кавалерията. Прибра ме един добър фермер. Не успя да намери родителите ми. Опита поне дузина пъти. Накрая се отказа и ме отгледа като свой син. Гледа ме девет лета и после реши, че е достатъчно. Бях каубой в ранчото му още пет години, но обичах да се занимавам с кожа. После той умря, вдовицата му продаде всичко и аз дойдох в града. Висях все около кожарския магазин, докато старият кожар ми позволи да науча занаята от него. Той умря преди пет години. Бащата на Мици купи магазина и ме нае Да работя тук. След година ми го даде, но магазинът остана на нейно име… ти знаеш.

Лий подаде ръката си:

— Приятно ми беше да се запознаем, Хари. Докато ти провериш за обявата, аз ще ида да пия едно кафе и ще поразгледам града. Дяволски много се е разраснал, откакто го напуснах.

Почти час по-късно Лий вече беше изпил две кафета и тъкмо хапваше парче черешов пай, когато видя Хари да се връща. Плати сметката и с ленива походка се помъкна към кожарския магазин.

Хари се ухили насреща му:

— Не видях нищичко за теб в онова чекмедже с обявите. Нито следа. Намерих една обява за издирване отпреди седем години. Показах я на заместника и го попитах колко дълго държат тия боклуци. Каза, че не чак толкова дълго, накъса я и я хвърли. Може би това се е случило и с твоята дванадесетгодишна хартия в това чекмедже.

Лий кимна:

— Добре, сега се диша по-лесно. Къде е този салон, където Слаш Уейд виси обикновено?

— Ще се срещнеш с него в бърлогата му? Мисля, че ще е от полза. „Бърд Кейдж“ е прочута пиянска дупка. Половин пресечка по-надолу, от другата страна на улицата. — Той се върна към седлото и провери изрязаната кожа с мярката си.

Хари вдигна очи. В тях се четеше тревога.

— Не зная доколко ще се забъркаш в тази работа, но трябва да знаеш, че шерифът Ламбърд има син, Гейдж, който е луд по Мици. Зарекъл се е, че ще се ожени за нея, и предупреждава всеки друг да стои далеч от нея. Той е луд, пие много, помощник-шериф е и е същият безполезен смрадливец като брат й. Внимавай с него.

— Благодаря. Мисля, че вече съм се набъркал. Мици ми предложи работа като управител в ранчото.

Лий докосна шапката си и излезе, като леко затвори вратата. Вече вън, той погледна към салона и тръгна надолу по улицата.

Беше около четири след обед, когато Бъкскин привършваше бирата си в „Бърд Кейдж“. Кадифената завеса не беше помръдвала, фльорците, които обслужваха следобедните пияници, не можеха да го впечатлят и той внимателно беше огледал всеки мъж в салона, но Слаш Уейд не беше между тях. Преди да се върне при коня си, Бъкскин се отби при Хари.

— Слаш го нямаше, така че и двамата сме живи — каза Лий.

Блекхок вдигна очи и издърпа един конец от седлото.

— Ти помогни на това момиче. Никак не й върви. Дано да се оправят малко нещата. Като излезеш, дръж едната си ръка на колта, а другата — на скалпа.

Лий се ухили: досега не беше чувал индианец да употребява тази стара фраза. Зад тезгяха Блекхок се смееше беззвучно. Двамата се спогледаха и се разсмяха с пълен глас. Накрая Бъкскин махна с ръка и излезе, като затвори вратата след себе си.

Той яздеше по краткия път обратно към ранчото и беше почти към края на склона, когато видя кон в рядката горичка вляво от себе си. В този момент конят излезе иззад дърветата и Лий позна ездача.

Беше Денис, момичето от ранчото „Блек Кетл“, което го предупреди за Слаш Уейд. Той забави ход и тя се изравни с него. Яздеха толкова близко, че нейният крак докосваше неговия.

— Бързаш ли много? — попита тя. — Виждйм, че Слаш не те е наранил.

Бъкскин спря коня си. Тя също спря до него.

— Да бързам? Не особено.

— Добре, ела с мен, имам нещо да ти покажа.

Тя обърна коня си и го подкара в обратна посока към храсталака между дърветата на около тридесет ярда по-нататък. Двамата навлязоха в гората и скоро се скриха от всякакви любопитни погледи. Стигнаха до малко поточе, което течеше покрай поляна със свежа зелена трева. Денис слезе от коня, погледна към Дий и смръщи нос.

— Хайде, ела, глупчо. Не мога да ти го покажа от тук. Аз съм Денис, в случай че си забравил. Ти още не си ми казвал името си!

Той слезе от дорестия кон, пусна юздите на земята, за да го освободи и кимна:

— Да, Денис. Помня името ти. Аз съм Бъкскин Лий Морган.

— Бъкскин. — Тя се замисли за миг. — Да, харесва ми. Хайде ела.

След около петдесет крачки стигнаха до едно одеяло върху тревата с две възглавници и бутилка вино.

— Мислех, че можем да си направим малко празненство по случай завръщането ти в Боаз.

Тя пристъпи към него, протегна се и го целуна силно по устните. След това го обгърна с ръце и притисна мекото си тяло към неговото.

— Наистина се надявам, че не бързаш много да се завърнеш в ранчото.

Той я хвана за рамената и за момент я отдръпна от себе си. След това се наведе и докосна леко устните й, а когато ги почувства отворени, вмъкна езика си дълбоко в устата й. Денис се притисна още по-плътно до него и Лий усети топлината, която струеше от нейното тяло към неговото. Това го възбуди и сърцето му заби ускорено.

Когато целувката свърши, тя се засмя, хвана го за ръката и го поведе към одеялото.

— Тук никой няма да ни види. Вече почти никой не използва просеката, а и да го направят, пак няма да ни открият.

Седнаха на одеялото и тя сложи ръка върху ризата му. Започна да разкопчава копчетата под коженото му елече. Свали го и вмъкна ръка под ризата. Когато пръстите й се заровиха в гъстите косми на гърдите му, тя въздъхна:

— Ох, да! Обичам мъже с космати гърди. — Взе ръката му и я сложи на гърдите си, скрити под свободна блузка. Той откопча две копчета и ги притисна с ръка. Отдолу тя не носеше нищо. Ръката му покри едната й гърда и Денис се задъха. После се засмя и кимна: — Да! Обичам това. Умирам за усещането, което изпитвам, когато някой ме докосва и гали там. Обичам го! — Тя пъхна едната си ръка под колана му и почувства нарастващата подутина. — Мисля, че и ти ме харесваш — каза тя. После отново се задъха, когато той покри другата й гръд с ръка под блузата. — По дяволите, усещането е прекрасно.

Той измъкна ръката си и разкопча останалите копчета на блузката й. Отметна я назад и откри и двете й гърди. Те бяха по-големи, отколкoто си мислеше, с малки розови връхчета и още по-розови зърна, започващи да се издуват от нахлулата в тях гореща кръв. Бъкскин се наведе и целуна едната гърда, после другата.

Денйс стоеше изпъната и подлагаше гърдите си на ласките му. Той се наведе отново, целуваше ги, ближеше ги отдолу на горе, след това засмукваше зърната, докато тя започна да стене. Дъхът й се учести. Топлината й нарастваше и нарастваше, докато той я почувства да блика от всяка пора на тялото й. Накрая Лий засмука половината от едната й гърда в устата си, като нежно дъвчеше меката й плът.

— О, боже! — почти изкрещя тя и го повлече със себе си, отпускайки се назад върху одеялото. Той легна върху нея, все още с устни върху гърдата й. Тя трепереше и стенеше, вдигна коленете си и ги разтвори. Бедрата й се издигнаха нагоре и мощен оргазъм разтърси нежното й тяло. — О, да, о, да! Добре, добре. Мммм… Да, да, да, да. — Тя не можеше вече да говори, а гласът й излизаше като висок и дълъг стон, докато бедрата й се притискаха към него отново и отново.

За момент тя притихна. След това тръпките я завладяха отново и разтресоха тялото й. Пот покри челото й, тя отвори уста и задъхано си поемаше въздух.

Дишаше на пресекулки и стенеше. И пак така внезапно, както бе започнала, тръпката премина. Денис се отпусна върху одеялото и изпъна крака, но продължаваше да притиска главата му към гърдите си, както би притискала новородено.

— О, по дяволите! — каза тя меко. — Аз обикновено не се унасям чак толкова, преди твоят голям и дълъг красавец да влезе в моята малка пещера. Боже, това беше приказка! Наистина беше чудесно! Толкова хубаво, а ние едва започваме.

Тя седна и бутна Лий по гръб. Бавно разкопча копчетата на панталоните му и ги смъкна. После свали бельото му и ахна, когато възбуденият му член щръкна твърд и пулсиращ. Наведе се и целуна пурпурната му глава.

— Сега няма да го смуча — прошепна тя меко. — Още не. Може би като порасна.

Тя му събу обувките, после панталоните, после бельото и остана да го наблюдава седнала на краката си. Беше свалила блузата си и Лий се любуваше на сочните й гърди, които се вълнуваха и люлееха, докато го разсъбличаше. Когато той остана напълно гол, тя легна върху него и се засмя.

— Няма да си свалям полата, но ще си сваля гащите. Не обичам да съм съвсем гола в гората. — Тя го погали. — Не се тревожи. Никой не знае, че сме тук. Никой не ни видя да идваме. Безопасно е. — Тя вдигна крака, смъкна гащите си от бедрата и ги ритна настрана. След това пак легна върху него. Топлият й чатал плътно обхващаше фалоса му. — О, колко е хубаво! — въздъхна Денис и започна да върти бедрата си около него. Бъкскин замря — толкова силно го възбуждаше това.

— Била ли си някога отгоре? — попита той.

— Аз, отгоре и… аз да го правя?

— Да. Обзалагам се, че не си.

Той бутна настрана краката й и я издигна над себе си. Тя хвана възбудения му член и го насочи, а Бъкскин изстена, докато той проникваше във влажното й хлъзгаво влагалище.

— По дяволите! — възкликна Денис. Тя слизаше надолу, първо бавно, после възбудено, накрая се отпусна съвсем и извика, когато фалосът му проникна в нея с цялата си дължина. — О, боже! Това е чудесно и различно! Докосваш нещо вътре в мен, което никога не е било докосвано така. Господи, колко е хубаво!

— Вдигни се пак и се отпусни надолу — каза Бъкскин.

— Наистина ли? И аз ще го правя?

Тя се повдигна внимателно, после се отпусна, усмихна се и отново направи същото движение. После по-високо и по-високо и с всяко отпускане възбудата й растеше. Накрая тя постигна такъв ритъм, на който той можеше да отговаря, и при всяко нейно падане Лий изхвърляше бедрата си нагоре, за да посрещне тялото й.

— О, господи, никога не съм изпитвала подобно нещо!

Тя поклати глава и лицето й стана сериозно, докато се концентрираше в движенията. Когато почувства, че не издържа повече, Лий я хвана, превъртя я и я постави под себе си. Хвана краката й и ги вдигна нагоре, после ги отпусна върху раменете си.

Премести се по-нагоре и започна да тласка бързо навътре с къси, отсечени движения, което бързо го доведе до кулминацията.

— Готов ли си? — попита тя, като го гледаше с възхищение.

Той кимна. Изведнъж сякаш целият свят се взриви на парчета и небесата се завъртяха, планетите се разлетяха извън орбитите си, а Слънчевата система се разби, и всичко потъна обратно в Слънцето, което предизвика бяла, изгаряща светлина, ослепявайки го за момент.

— Хей, добре ли си? Не съм те убила, нали?

Лий се усмихна и отвори очи. Свали краката й, пое дълбоко дъх, опитвайки се да дойде на себе си.

— О, да, но мисля, че още малко и можеше наистина да ме убиеш.

— А ти ме прониза почти цялата.

Те лежаха един до друг. Гледаха през дантелата от зелени листа и слушаха бълбукането на водата, която подскачаше надолу но камъните на малкото поточе.

— Имаш чудесен начин да посрещаш хората тук — обади се Лий.

Тя се засмя:

— О, не го правя толкова често. Но ти изглеждаше адски добре и си помислих, че ще се върнеш, така че приготвих това за всеки случай. Не идват много хубави мъже насам, а татко ме държи строго. Днес отиде в града със Слаш да открие кой е застрелял двама от хората му.

— Може би ще се срещна с тях по-късно.

— О, господи, надявам се, няма. Искам да правим това отново, много пъти. Никога преди не съм имала мъж като теб. Само се мотах наоколо с две момчета, които още се учеха. Беше им за първи път, но не искаха да си признаят. Трябваше да им показвам какво да правят. И те го вършеха добре. Единият от тях се изпразни пет пъти за два часа. Но той въобще не мислеше за мен, за това, което аз искам да изпитам.

Лий седна и посегна за дрехите си.

— Не, не си тръгвай още. Да го направим пак.

— Нищо не бих искал повече от това. Но трябва да стигна до ранчото. Чакат ме.

Тя застана на колене пред него и притисна голямата си гърда към устата му:

— Сдъвчи ме пак! Това ме подлудява.

Той целуна гърдата й, после другата и леко се отдръпна.

— Следващия път ще имаме повече време. Ще ти покажа няколко нови начина да се любиш. Може би ще имаме цял следобед, може би цяла нощ. Някога прекарвала ли си цяла нощ с мъж?

— Не, но искам това да бъде с теб.

— Е, добре тогава.

Той нахлузи панталоните си и си обу обувките. Тя също се облече и след няколко минути двамата се върнаха при конете. Денис се повдигна и го целуна за последен път, след това се усмихна и се качи на седлото.

— Ще се видим пак и ще се любим, ще го уредя. Сега се измъквай от тук и поемай по пътя. Аз ще мина през просеката, така че никой нищо няма да разбере.

Лий докосна шапката си и се метна на коня.

Отне му почти час да стигне до ранчото „Бокс Ер“. Там свари Мици Роланд да крачи нервно напред-назад по верандата. Когато го видя да се прибира, изтича да го посрещне.

— Благодаря на бога, че пристигна! Един от пастирите ми каза, че видял преди по-малко от два часа шестима конника да подкарват нашето стадо от сто бичета надолу към района на „Блек Кетл“. Какво, по дяволите, да правим?