Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бъкскин (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blazing Six-Guns, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
vens (2007)

Издание:

Kit Dalton

Blazing Six — Guns

Copyright 1994 by Chet Cunningham/ Book Crafters, Inc.

Tornado Books — Габрово 1994, изд. Калпазанов

Редактор Мая Арсенова

История

  1. — Добавяне

СЕДМА ГЛАВА

Рано на другата сутрин Джоди и Лий отидоха в града. Лий остана в магазина на Блекхок, докато Джоди съобщаваше в трите най-големи кръчми на града, че се набират нови работници. Всеки, който искаше работа, трябваше да дойде по обяд в кръчмата „Брокън Епър“.

Джоди посрещаше хората там и ги водеше един по един в уличката, където Бъкскин разговаряше с тях. Той отново ги проверяваше по ръцете и избра тези, които бяха с мазоли и следи от рани. Трябваха му истински каубои, които познаваха занаята.

С Джоди се спряха на четирима нови работници и им казаха да ги чакат на половин миля на север от града. После се отбиха в малка кръчма да обядват.

Само минути след като влязоха, Бъкскин и Джоди вече знаеха новината: шерифът Ламбърд се беше предал на областния прокурор на Айдахо. Делото беше насрочено за следващия ден. Другите двама обвиняеми бяха още в щатския затвор. Щяха да бъдат съдени тримата заедно.

Бъкскин се ухили.

— Утре май ще трябва да идваме в града като свидетели.

— Ти не можеш да свидетелстваш — каза Джоди. — Ще те арестуват по фалшивата обява.

— Да, не мога да свидетелствам. Но ти и другите работници можете. Няма да е трудно да се издаде присъда.

— Съдебните процеси тук са прости — каза Джоди. — Няма заплетени адвокатски речи и увъртания.

— Добре. Колкото по-бързо, толкова по-добре. А, Блекхок каза, че е скъсал около петдесет от онези обяви. От време на време открива по някоя нова и я къса. Досега никой не му е пречил.

— Отлично. Не ни трябват излишни разправии.

Обядваха и излязоха през задната врата на малката уличка, където бяха оставили конете. Двама мъже, които стояха с гръб към вратата на кръчмата, гледаха към конете. Джоди извади револвера и го насочи:

— Искате да си купите хубави коне ли? — полита той.

Мъжете се обърнаха и Лий позна заместник-шерифа Гейдж Ламбърд с красивите му пистолети.

Гейдж не обърна внимание на Джоди.

— Арестуван си, Бъкскин Лий Морган. Предай си оръжията.

Джоди се засмя:

— Шегуваш се, гадно продажно шерифче. Този „Колт“ казва, че никой не е арестуван. Сега искам бавно да разкопчееш пистолетите си и да ги пуснеш на земята.

— Не, Джоди — обади се Бъкскин. — Заеми се с другия и го отведи по-нататък. Гейдж и аз имаме нещо за уреждане и това ще стане още сега.

Гейдж се ухили:

— Знаех, че си тъп, Морган, но не се надявах, че си чак толкова тъп. Готов съм по всяко време!

Другият мъж се беше отдалечил от Гейдж. Щом Джоди му направи знак, той вдигна револвера от кобура си и му го хвърли. Джоди го хвана.

— Точно това ли искаш, Гейдж?

— Абсолютно. Ще взема две хиляди долара и ще се отърва от теб.

— Няма нищо между мен и Мици Роланд. Казах ти го и преди. Само работя за нея за няколко седмици.

— Естествено, това си и мислех, че ще кажеш. Но ти си с нея през цялото време. Видях я как те гледаше. Няма да ти се размине, престъпнико! Ще ти се наложи да извадиш бързо револвера!

Преди години Лий беше научил от един стар стрелец, че ако имаш възможност, трябва пръв да започнеш да вадиш пистолета, защото дори десета от секундата дава голямо предимство. По-бавен стрелец често може да победи по-бърз, ако започне пръв.

И Бъкскин не губи време. Разкрачи се леко, погледна към Гейдж, който беше на десет крачки пред него, и сложи ръка на револвера си. Младият заместник-шериф беше бърз и добре знаеше как да си служи с оръжието, но Бъкскин изтегли оръжието и светкавично го насочи към дясното рамо на противника.

Показалецът му натисна спусъка. Големият куршум излетя и разкъса ръката на Гейдж над лакътя, разби костта и изхвърли парченца от нея през изходната рана. Ръката на Гейдж се завъртя назад и револверът му гръмна, но твърде късно. Куршумът се заби до десния му крак. Гейдж се залюля назад, завъртя се и падна ша колене. С лявата си ръка стискаше дясната. Той изкрещя, а очите му горяха диво.

После изгуби съзнание и заби лице в праха. Викът затихна.

— Ти го уби! — изкрещя мъжът, който беше с Гейдж.

— Не, само му прострелях ръката — каза Бъкскин. — По-добре го вдигни и потърси доктор.

Бъкскин и Джоди се метнаха на седлата. Джоди хвърли пистолета на мъжа.

— Не си прави труд да го използваш — каза той. — Извадих му патроните.

Минаха по две странични улички и през една полузастроена улица излязоха на север от града. Намериха четиримата си нови работници и продължиха към ранчото.

Джоди гледаше Бъкскин със скрито възхищение.

— Не беше ли рисковано да се целиш в рамото или ръката, като имаше пред себе си гърдите му?

— Да, беше рисковано. Но знаех, че е по-бавен и ще мога да се прицеля. Успях.

— А ако не беше?

— Тогава мене щяха да карат при доктора или при гробаря. Човек трябва да рискува от време на време. Не обичам убийствата, особено когато човекът е млад като Гейдж. Има време да се поправи… кой знае. Поне няма да стреля по никого следващите шест месеца.

— Ще дойдеш ли с нас утре в града? — попита Джоди.

— Бих искал, но ще ми трябва фалшива брада и очила. Ще видим. Най-малкото ще бъда при Блекхок, за да знам какво става. Мразя маскировките.

Когато влязоха в двора на ранчото, Мици хукна срещу тях.

— Ламбърд се е предал! — извика тя. — Дойде куриер и донесе съобщение да се явим утре в съда да свидетелстваме.

— Е, значи знаеш добрата вест. Доведох ти и няколко нови работника — каза той и се обърна към четиримата: — Отсега нататък ще приемате нарежданията от мен или от Джоди, когато ме няма. Намерете си места в постройката и се настанявайте. Приберете си конете и амунициите. Утре ще ви разведат из районите на ранчото.

Наложи се да вечерят на две смени.

— Трябва да назначиш готвач — каза Бъкскин. — Преуморяваш се. Какво ще кажеш някой от твоите стари работници да ти помага в домакинството?

Мици се колебаеше.

— Мога да помоля Чарли. Той е по-стар и понякога го чувам да мърмори, като слиза от коня. Може да премине на домакинска работа.

Биха сами в кухнята. Мици го погледна:

— Ще дойдеш ли утре на делото?

— Няма да дойда да свидетелствам, но мисля да вземеш Джоди и някой от работниците, които бяха с нас, когато ходихме да върнем стадото. Ще бъдат достатъчни като свидетели.

— Но ти ще бъдеш в града за всеки случай.

— Ще бъда при Блекхок и той ще ходи да проверява какво става. Доколкото познавам съдиите на запад, сигурно няма да отнеме много време.

— Да, няма и адвокатски трикове — каза Мици. — Справедливост, бърза и понякога безмилостна.

На следната утрин малката съдебна зала в районния съд в Боаз беше претъпкана. Районният съдия чукаше по масата, за да въдвори тишина.

Съдебният пристав прочете обвинението и съдията нареди тримата обвиняеми да станат и да отговорят. И тримата отрекоха вината си.

Районният прокурор, Нийл Варик, и адвокатът на защитата, Ед Джонсън, одобриха дванадесетте съдебни заседатели, които бяха назначени от районния секретар. Те всички бяха местни граждани и някои от тях вече бяха избирани за съдебни заседатели, затова не им зададоха въпроси.

Варик извика пред съда най-напред Джоди и той бързо разказа как бе открита кражбата и как петимата от „Бокс Ер“ проследили добитъка на четири мили навътре в района на „Блек Кетл“ и открили шестима мъже, които слагали други знаци на телетата.

— Какво точно правеха тези мъже? — попита прокурорът.

— Заличаваха знаците „Бокс Ер“ и жигосваха животните с нов знак Б-К.

— И това е знакът на ранчото „Блек Кетл“, притежавано от Исая Ламбърд?

— Да, сър. Точно така.

— Когато открихте огъня и вашия добитък, какво направихте?

— Дадохме един изстрел към хората, казахме им, че са обградени, и тръгнахме към тях. Четирима мъже избягаха. Двамата, които бяха в светлината на огъня, се предадоха.

— И един от тях беше ранен? — попита прокурорът.

— Да, един беше прострелян с пушка в крака.

— Този човек в залата ли е днес?

— Да, сър. Това е човекът с превръзка на крака на скамейката на обвиняемите.

— Да се запише, че свидетелят разпозна Зен Франклин — прокурорът направи пауза. — Кой беше другият човек, когото хванахте в момент на кражба и премаркиране на телетата от „Бокс Ер“?

— Това е другият мъж на скамейката на обвиняемите, с мустаците и кестенявата коса. Не му зная името, но той беше вторият.

— Да се запише, че обвиняемият Ричард Хортън беше разпознат от свидетеля.

Районният прокурор погледна бележките си.

— Сега, Джоди, казваш, че ти всъщност не си видял тези двама мъже да крадат добитъка, но когато сте ги пленили, те са признали това. Какво казаха?

— Хортън, този, който не беше прострелян, каза, че са имали заповед от шефа си, Исая Ламбърд, да преминат граничната линия между районите на двете стопанства и да доведат стадото от около сто бичета, готови за пазара, от района на „Бокс Ер“.

— Каза ли мистър Хортън, че те работят като каубои за Исая Ламбърд?

— Да, сър. Каза. Каза, че работи за Ламбърд от две години.

— И Исая Ламбърд му е заповядал да откраднат добитъка от „Бокс Ер“ и да го маркират със знака Б-К?

— Да, сър, точно това ми каза.

Когато шерифът Ламбърд беше призован от защитата, той разказа съвсем друга история.

— Мистър Ламбърд, вие притежавате ранчото „Блек Кетл“. Вярно ли е?

— Да, сър. Построил съм го от нищо за десет години.

— Вие ли ръководите ранчото през цялото време?

— Не, сър. Повечето от работата съм оставил на управителя, той е и мой домакин. Той взема ежедневните решения и се грижи за снабдяването.

— Колко време прекарвате в ранчото?

— Аз съм на редовна служба като общински служител. Понякога ходя в ранчото в края на седмицата, когато имам свободен ден.

— Бяхте ли в ранчото в деня, когато тези телета от „Бокс Ер“ са били отклонени във вашия район?

— Възразявам, ваша светлост — каза районният прокурор Варик. — Отклоняване в района не е точната дума и предполага изказване на мнение от страна на свидетеля.

Съдията се намръщи:

— Съгласен съм. Мистър Джонсън, поставете отново въпроса си.

— Бяхте ли в ранчото в деня, за който говориха двамата бивши ваши работници?

— Не, сър. Не бях.

— Защо сте толкова сигурен?

— Този ден имаше сбиване с ножове. Един пиян в бара извадил нож на едно от момичетата. Тя беше много зле. Случаят ми отне целия ден и половината от въпросната нощ.

Сега районният прокурор не можеше да каже нищо срещу версията на собственика. В заключителното си слово прокурорът Нийл Варик силно наблегна на мисълта, че Ламбърд лъже, за да спаси кожата си. Той притежаваше и стопанисваше ранчото. Много пъти е бил там за цели седмици и често е бил обвиняван, че отделя повече време за ранчото си, отколкото за шерифските си задължения.

Когато два часа по-късно съдебните заседатели влязоха, беше почти четири след обяд и всички бяха уморени. Отговорникът на дванадесетте съдебни заседатели прочете единодушната присъда.

Съдията се изправи срещу обвиняемите и произнесе:

— Мистър Ламбърд, вие сте признат за невинен и сте свободен да си отидете. — Той спря погледа си на двамата мъже. — Вие сте признати за виновни. Казвате, че сте изпълнявали заповед под заплахата, че ще изгубите работата си, а изпълнявайки тази заповед, сте нарушили законността. Осъждам всеки от вас на двадесет години труд в най-близкия каторжен затвор. Присъдата да включва и времето, вече прекарано под арест. Съдът се закрива.

Блекхок тичешком се върна в магазина и разказа на Бъкскин какво се беше случило.

— Очакваше се. Адвокатът на Ламбърд си е заслужил парите, а и съдебните заседатели са си заработили това, което са получили от Ламбърд. Дали ще е трудно да поговоря поотделно със съдебните заседатели?

— Изобщо не е трудно. Най-добре да почакаме, докато се стъмни. Познавам ги всички, освен един. Нов е в града. Но ще имам името му преди вечеря.

Мици с двамата работници пристигнаха в седларския магазин. Бъкскин им благодари за свършената работа.

— Мици, трябва да остана в града довечера и да поговоря с някои хора. Вие тримата се върнете в ранчото, така че никой да не подозира, че съм тук. Купете кожени ремъци или нещо друго от магазина и вървете.

Бъкскин изчезна зад задната завеса, когато един човек влезе през входната врата. Клиентът огледа, попита за седло и излезе.

Малко след това Мици излезе заедно с двамата работници, след като предупреди Лий да се пази. Джоди искаше да остане, но Бъкскин каза, че най-добрият помощник тази нощ щеше да бъде Блекхок.

Първият човек, когото Бъкскин срещна вечерта, беше един баптистки проповедник. Той беше избран от районния секретар аа съдебен заседател и смяташе това за свое гражданско задължение.

— Оставете кесаревото кесарю — заключи проповедникът.

— Някой потърси ли ви преди процеса? Някой предложи ли ви пари, за да гласувате по един или друг начин? — попита Бъкскин.

— Не, сър. Аз не бих търпял подобно отношение. — Той замълча. — Разбирам какво искате да кажете, но понеже съм божи човек, сигурно не са посмели да ми предложат. Да. Сигурно е така.

Другият от заседателите беше Лани Таблер. Когато се вмъкнаха в къщата му, без да почукат, завариха Лани почти готов с опаковането на багажа си. Той подскочи, когато Блекхок отвори вратата на спалнята и безшумно пристъпи вътре.

— Проклет индианец! — изруга той. Бъкскин мина покрай Блекхок и зададе същите въпроси като на проповедника.

— По дяволите, не, никой не ми е предлагал пари! Това е незаконно, а и нямаше време за това. Избраха ни само два часа преди да почне процесът. Е, някои снощи може и да са били посетени, но аз не съм.

— Колко ти предложиха, мистър Таблер? — попита Бъкскин.

— Изобщо не съм длъжен да слушам това. Напуснете къщата ми веднага!

— За къде се стягаш?

— Брат ми се разболя в Шейен. Трябва да ида там да му помогна в магазина.

— Кесията ти май че е издута, мистър Таблер. Чудя се колко пари си изтеглил от банката за път…

Бъкскин взе портфейла му от шкафа и го отвори. Пачка банкноти изпадна на леглото. Таблер посегна към нея, но големият нож на индианеца опря в гърлото му и той се отпусна назад.

Лий преброи парите.

— Петстотин и осемдесет долара. Значи цената на съдебен заседател се е вдигнала. Сега тръгваш, Таблер, но не към Шейен. Ще идем да си поговориш с районния прокурор.

Същата нощ Бъкскин и Блекхок откриха още трима съдебни заседатели, които имаха в себе си пачки с пари и се готвеха за път. До полунощ Лий ги беше натикал и заключил в една странична стаичка в канцелариите на районния прокурор. Прокурорът каза, че ще ги държи там тази нощ, а на сутринта първата му работа ще бъде да ги затвори в ареста и да повдигне нови обвинения срещу шерифа Ламбърд за намеса в работата на съдебните заседатели и подкуп. Бъкскин и Блекхок вървяха по пустата главна улица към магазина на индианеца, над който бяха стаите, в които той живееше. Само три кръчми бяха още отворени. Блекхок забави, когато минаваха покрай последната осветена с фенери кръчма, сви в съседната тъмна уличка и дръпна Бъкскин след себе си.

— Струва ми се, че имаме компания — прошепна той. Почакаха малко и Блекхок внимателно погледна иззад ъгъла. Нямаше никого. Тротоарът беше пуст.

Те продължиха към магазина, отключиха и влязоха вътре.

Блекхок едва беше запалил фенера, когато входната врата с трясък се отвори и Слаш Уейд изпълни рамката й, като насочи револвер към двамата мъже.

— Добре, добре. Нашето абсурдно червенокожо човешко подобие се е сдружило с нещастното бяло човешко подобие. От дълго време чакам да си уредя сметките с теб, Морган. Изглежда, че това време вече дойде. — Той размърда огромния си револвер. — Джентълмени, пуснете железата на земята, пистолетите, искам да кажа. Бъкскин, не забравяй големия и мъничкия, дето го криеш. Ти, червения, пусни тая кама долу, бавно и красиво. Хайде, мърдайте, преди да съм изгубил търпение и да съм почнал да стрелям.