П. Г. Удхаус
Банкери по неволя (13)

13.
Майк е преместен

Може да се каже, че с този епизод свършва първото действие на търговската драма, в която Майк и Смит играеха главните роли. И както обикновено се случва след края на действието, настъпи известно затишие, докато нещата започнат да се развиват към нова кулминация. Майк ден след ден започна да свиква с живота в банката и дори откри, че той има и приятна страна. Когато известен брой хора вършат едно и също нещо, макар да не е доброволно избрано за цел в живота, неизбежно възниква атмосфера на доброжелателство, нещо подобно на училищна дружба, макар и стотици пъти по-слаба. Тази общност е лишена от главния мотив на училищния дух, а именно гордост от училището и неговите достижения. Никой не може да се гордее с достиженията на една банка. Когато на Нова азиатска банка се възложи да отпусне нов японски заем, никой не се качва на столовете да вика „Ура!“. Напротив, всички мислят за допълнителната работа, която ще донесе, и дружно псуват, макар да не може да се отрече, че това е голям успех за една банка, нещо като спечелването на турнира в Ашбъртън за едно училище. В банките витае хладно безличие. Училището е жив организъм.

Като отчетем тази важна разлика, в Нова азиатска банка до голяма степен царуваше училищен дух. Шефовете на отдели не бяха чак такива автократи като учителите и човек биваше третиран повече като възрастен, по мъжки, но въпреки това определено се долавяше ароматът на училищна република. Повечето от мъжете в банката, с изключение на няколко твърдоглави шотландски младежи, преместени от други ведомства в Сити, бяха възпитаници на частни училища. Майк още първата седмица откри двама от Райкин. Не познаваше добре нито единия. Бяха завършили, докато той беше втора година в отбора. Но беше приятно да ги вижда наоколо и да чувства, че са получили образование там, където трябва.

Що се отнася до личното удобство на Майк, присъствието на двамата райкинци му се отразяваше добре. И двамата знаеха прекрасно как той играе крикет и дадоха незабавна гласност на новината. Нова азиатска банка, подобно на повечето лондонски банки, много държеше на спорта и имаше свой отбор по крикет, който можеше да направи нелоша игра с повечето второкласни отбори. Отпътуването на двама от най-добрите посрещащи за Ориента предишния сезон накара всички да посрещнат с овации придобивката Майк. Той беше играч от областен ранг. Вярно, беше играл само веднъж за областта, но това нямаше значение. Бе прескочил бариерата, която дели второкласния играч от първокласния и банката сърдечно го приветства. Играчи от областен ранг не се намират под път и над път.

Майк не харесваше пребиваването си в банката от гледна точка на бъдещото жизнено поприще. Но нямаше нищо против служителите й, както беше се случило със служителите на Седли. Беше гледал на тях като на хора, обвързани с училището, и следователно врагове. На колегите си в банката гледаше като на другари по нещастие. Всички се пържеха на един огън. Имаше хора от Торнбридж, Дълич, Бедфорд, Сейнт Пол и дузина други прекрасни училища. Един-двама познаваше по репутация от страниците на „Уисдън“. Беше си припомнил, че Банистър, веселият му предшественик в отдел „Деловодство“, беше същият онзи Банистър, играл за Гедингтън срещу Райкин през втората му година в отбора на Райкин. Мънро, едрият младеж от отдел „Постоянни депозити“, си го спомняше като капитан на отбора на Риптън. Всеки ден му носеше нови подобни крикетни разкрития и с всеки ден Майк се чувстваше все по-привързан към колегите си. В Нова азиатска банка имаше приятна група младежи и ако не беше мрачната перспектива за бъдещето (за разлика от повечето си колеги Майк не беше привлечен от живота в Ориента), щеше да е сравнително доволен.

Враждебността на господин Бикърсдайк беше капката катран в относителната каца с мед. Смит беше придобил навика да води вечер Майк със себе си в клуба, а това не допринасяше с нищо за заличаването на директорския спомен от това как бе кръстосал шпаги със стария възпитаник на Райкин. Тъй като отношенията му с господин Роситър бяха цветущи, Майк успяваше да се държи на разстояние от килимчето в директорския кабинет, но на два пъти, когато пусна писма, без предварително да си направи труда да им залепи марки, господин Бикърсдайк не пропусна повода да го насапуниса. С изключение на тези инциденти, животът му беше съвсем приличен и дори донякъде забавен. Благодарение на добронамерените усилия на Смит отдел „Деловодство“ заприлича на щастливо семейство и бившите му служители, начело с Банистър, не спираха да се изумяват от промяната у господин Роситър. Последният вече не изскачаше от бърлогата си като разгневен носорог. Клепането на подчинени пред началството му се струваше загуба на време. Гледката на Смит и господин Роситър, отиващи заедно на обяд, стана нещо обичайно и престана да предизвиква възбудени коментари.

— С доброта — обясни Смит на Майк след една от тези експедиции. — С такт и доброта. Така стават тия работи. Няма да се уморя да дресирам другаря Роситър до степен да започне да скача през горящи обръчи.

Така че, общо взето, животът на Майк в банката бе станал дори приятен.

В извънработно време се забавляваше без умора. Лондон му беше непознат и със Смит до себе си успяваше да извлече доста удоволствия от него. Смит не беше новак в аристократичния Западен район и се оказа отличен екскурзовод. В началото Майк непрекъснато възразяваше срещу навика му да плаща сам за всичко, но той пропускаше край ушите си всички доводи с нехайна непоклатимост.

— Нуждая се от теб, другарю Джаксън — заяви той, когато Майк издигна протест, установявайки, че се намира втора вечер поред на предно място в партера. — Трябва да се държим един за друг. Като мой доверен секретар и съветник, мястото ти е до лявото ми коляно. Кой знае дали тази вечер в антракта няма да ме връхлети някоя блестяща идея? Бих ли могъл да я споделя със седящия до мен непознат или с разпоредителката? Стой до мен, другарю Джаксън, или сме загубени.

И Майк стоеше до него.

Той вече дотолкова беше свикнал с работата си, че можеше да предскаже с точност до пет минути кога ще нахлуе приток на писма, поради което прекарваше по-голяма част от работното си време в тайно четене на романчета, скрити зад купчина регистри, или долу в чайната. Нова азиатска банка снабдяваше служителите си с чай. Качеството му беше лошо, а хлябът и маслото, които вървяха с него — още по-лоши. Но той даваше повод на човек да се махне от бюрото си. Из цялата чайна, която се намираше в сутерена, имаше разлепени големи печатни табели, информиращи господата, че им се разрешават само десет минути за чай, но според шефовете на отделите престоят там продължавал от двайсет и пет минути до час и четвърт.

Това състояние на нещата беше прекалено хубаво, за да продължи дълго. Малко след Нова година пристигна нов човек и Майк беше преместен в друг отдел.