Робърт Джордан
Небесният огън (28)

Глава 27
Игра на плахост

В стаята цареше пълен безпорядък.

— Люшкате се без кормило — каза Сюан на шестте жени, седнали срещу нея на шест различни стола. Две големи кухненски маси до стените бяха отрупани с писала, шишенца с мастило и бурканчета с пясък. Безразборно събрани светилници, от гледжосана глина или с позлата, с всякакви размери стояха по масите, готови да осигурят светлина за през нощта. Върху грубия дъсчен под беше постлан съдран иллиански килим на пищни сини, червени и златисти ивици. Тя и Леане бяха седнали от едната му страна срещу другите — така, че да са във фокуса на шестте чифта очи. Отворените двукрила прозорци, със счупени стъкла, заменени с парчета промазана коприна, пропускаха повея отвън, но той бе недостатъчен, за да намали горещината. Сюан си каза, че не завижда на тези жени за това, че могат да преливат — вече го беше преодоляла, — но искрено им завиждаше, че никоя от тях не се поти. Докато нейното лице направо беше плувнало в пот. — Цялата тази активна дейност е само игра и показност. Така можете да лъжете себе си, и навярно гайдините — въпреки че на ваше място не бих разчитала на това, — но мен не можете да заблудите.

Съжаляваше, че към групата се бяха присъединили Морврин и Беонин. Морврин, нисичка и набита Кафява сестра, проявяваше скептицизъм към всичко въпреки кроткото си, понякога дори леко разсеяно изражение и беше в състояние да изиска шест изрични доказателства, преди да повярва, че рибите имат люспи. А Беонин, миловидна Сива със синьо-сиви очи, толкова големи, че непрекъснато й придаваха стреснат вид — пред Беонин дори Морврин изглеждаше лековерна.

— Елайда държи Кулата в юмрука си, а вие знаете, че тя ще постъпи зле с Ранд ал-Тор — продължи презрително Сюан. — Чист късмет ще бъде, ако просто не изпадне в паника и не го опитоми преди да е дошъл Тармон Гай-дон. Много добре знаете, че това, което вие изпитвате към един преливащ мъж, у Червените е десетократно по-силно. Бялата кула сега е в най-слабото си положение, тъкмо когато трябва да бъде най-силна, и е в ръцете на една глупачка точно когато й е нужно умно ръководство. — Тя сбърчи нос и ги изгледа една по една в очите. — А вие си кротувате тук и се носите по вълните без посока, със спуснати платна. Или можете да ме убедите, че правите нещо полезно?

— Ти съгласна ли си със Сюан, Леане? — попита сдържано Аная. Сюан така и не бе успяла да разбере какво толкова харесваше Моарейн у тази жена. Да я накараш да направи нещо, което не желае, беше все едно да блъскаш с юмруци чувал с гъши пух. Няма нито да ти се противопостави, нито да спори; просто мълчеше и отказваше да се задейства. Дори по начина, по който седеше, сложила кротко ръце в скута си, приличаше повече на жена, която предпочита да меси тесто, а не да бъде Айез Седай.

— Отчасти да — отвърна Леане. Сюан я изгледа рязко, но тя не й обърна внимание. — За Елайда — определено. Тя ще постъпи зле е Ранд ал-Тор, също както постъпи грешно с Кулата. Колкото до останалото, знам, че доста сте се потрудили, за да съберете тук колкото може повече сестри, и предполагам, че също така полагате усилия да направите нещо във връзка с Елайда.

Сюан шумно изсумтя. Докато минаваха през гостилницата, беше успяла да хвърли поглед на някои от пергаментите, които бяха предмет на толкова старателно преглеждане. Списъци с продоволствие, количества талпи и греди за ремонт на сградите, описи на необходимата работа по сечене на дърва, ремонти и чистене на кладенци. И нищо повече. Нищо, което и най-малко да напомня на донесение за действията на Елайда. Канеха се да презимуват тук. Нужно беше да бъде хваната само една Сестра и да бъде подложена на разпит — а ако с нея се заемеше Алвиарин, нямаше да издържи много — и Елайда щеше да разбере точно къде да ги хване в мрежата си. А те се грижеха колко овошки да посадят и колко дърва да насекат за огрев преди да е паднал първият мраз!

— Тогава да забравим тази тема — изрече хладно Карлиня. — Вие двете, изглежда, още не сте разбрали, че вече не сте Амирлин и Пазителката. Дори не сте Айез Седай. — Някои поне проявиха милостта да си придадат смутен вид. Не Морврин и Беонин, но останалите. Никоя Айез Седай не обичаше да говори за усмиряването или да й напомнят за това. Сигурно смятаха тази тема за твърде горчива, особено пред тях двете. — Не го казвам, за да бъда жестока с вас. Ние не вярваме в обвиненията срещу вас — въпреки онзи, спътника ви — иначе нямаше да сте тук, но не можете да си върнете мястото си сред нас и това просто е факт.

Сюан добре помнеше Карлиня като новачка и Посветена. Веднъж месечно тя извършваше по някое незначително прегрешение. Дреболия, колкото да й донесе някой допълнителен час работа. Точно по веднъж, всеки месец. Не искаше другите да я смятат за педантична. И това бяха единствените й простъпки — иначе не нарушаваше нито едно правило, никога не стъпваше погрешно; всяко прегрешение в повече за нея просто нямаше да е логично — и въпреки това така и не беше разбрала защо другите момичета я смятаха за галеничка на Айез Седай. Твърде много логика и липса на здрав усет, това беше Карлиня.

— Въпреки че това, което ви причиниха, следваше стриктно буквата на закона — каза кротко Шериам, — съгласни сме, че беше проява на злостна несправедливост и грубо нарушение на духа на закона. — Гърбът на стола зад огненочервената й глава беше неподходящо резбован с биещи се змии. — Въпреки всичките слухове повечето обвинения, предявени срещу вас, бяха толкова плитки, че можеше да бъдат отхвърлени със смях.

— Не и обвинението, че е знаела за Ранд ал-Тор и е устроила заговор за скриването му от Кулата — намеси се рязко Карлиня.

Шериам кимна.

— И така да е, дори това не е достатъчно за присъдата, която им дадоха. Не и след като делото се проведе тайно, без да ви се даде възможност да се защитите. Така че не се бойте, че ще ви обърнем гръб. Ще се постараем за вас двете да се погрижат добре.

— Благодаря ви — каза Леане с тих, почти треперлив гласец.

Сюан ги погледна с презрителна гримаса.

— Вие дори не ме попитахте за очите и ушите, които мога да използвам. — Шериам й беше харесвала, докато учеха заедно, но годините след това и разликата в постовете бе отворила пропаст между двете. „Ще се погрижели за нас, как ли пък не!“ — Елдене тук ли е? — Аная поклати глава. — Така и предполагах, иначе щяхте да знаете повече какво става. Оставили сте ги да изпращат донесенията си в Кулата. — По лицата им започна да просветва бавно осъзнаване: не бяха знаели за длъжността на Елдене. — Аз оглавявах мрежата от очи и уши на Синята Аджа преди да бъда избрана за Амирлин. — Още изненада по лицата им. — С мъничко усилие всяка агентка на Сините, както и онези, които ми служеха пряко като Амирлин, могат да изпращат докладите си до вас, по обиколни пътища, така че самите те да не разберат крайната им точка. — Усилието всъщност щеше да е доста по-голямо, но по-голямата част от работата тя вече беше нахвърлила в ума си и засега не беше необходимо да знаят повече. — А пък донесенията им до Кулата могат да съдържат това, в което… вие бихте искали да повярва Елайда. — За малко щеше да изтърси „ние“ — трябваше да внимава как говори.

Идеята й естествено никак не им допадна. Жените, които поддържаха агентурните мрежи, можеше и да са известни само на малцина, но всички те все пак бяха Айез Седай. Винаги бяха били Айез Седай. Но това беше единственият й лост, с помощта на който да си отвори път към кръговете, в които се взимаха решения. Иначе най-вероятно щяха да ги натикат с Леане в някоя къщичка със слугиня, която да се грижи за тях, и може би щеше да има редки посещения от страна на Айез Седай, пожелали да проучат поведението на усмирени жени, докато не умрат.

„Светлина небесна, та те дори биха могли да ни омъжат!“ Някои смятаха, че един съпруг и дребни дечица могат да ангажират достатъчно една жена, за да заменят Единствената сила в живота й. Не една жена, самоусмирила се, привличайки повече сайдар, отколкото може да понесе, или при изпробването на някой тер-ангреал, се оказваше свързана с някой мъж, подходящ за съпруг. Но тъй като онези, които наистина се омъжваха, гледаха да останат колкото може по-далече от Кулата и нейните хроники, теорията си оставаше недоказана.

— Не би трябвало да е трудно да се свържа с онези, които ми бяха очи и уши преди да стана Пазителка на Хрониките — подхвърли плахо Леане. — Нещо повече, като Пазителка имах свои агентки в самия Тар Валон. — Няколко чифта очи се разшириха смаяно, макар че тези на Карлиня се присвиха. Леане примигна, помръдна притеснено на стола си и се усмихна колебливо. — Винаги съм си мислила, че обръщаме повече внимание на настроенията в Ебу Дар или в Бандар Еваан, отколкото на настроенията в собствения ни град. — Трябваше да разберат високата цена на очите и ушите в Тар Валон.

— Сюан. — Надвесена от стола си с масивни облегалки, Морврин изрече името й твърдо, сякаш за да натърти, че не е казала „майко“. Сега кръглото й лице изглеждаше по-скоро упорито, отколкото кротко, а набитата й фигура сякаш надвисна заплашително. Когато Сюан беше новачка, Морврин като че ли рядко забелязваше лудориите на момичетата, но когато ги забележеше, залавяше се с тях лично, и то винаги по такъв начин, че дни след това да седят с изправени гръбчета и да стъпват ситно-ситно. — Защо трябва да ти позволяваме да правиш това, което искаш? Ти беше усмирена, жено. Каквото и да си била преди, не си повече Айез Седай. Ако ни трябват имената на тези агентки, вие двете просто ще ни ги кажете. — В последното се съдържаше непоколебима сигурност. Така или иначе, щяха да им ги кажат. Щяха, и още как, стига тези жени да го пожелаеха.

Леане видимо потръпна, но Сюан изправи гръб и столът под нея изскърца.

— Много добре знам, че вече не съм Амирлин. Да не би да смяташ, че не разбирам, че съм усмирена? Лицето ми се е променило, но не и това, което е отвътре. Всичко, което съм знаела, все още е в главата ми. Използвайте го! В името на Светлината, използвайте ме! — Тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои. „Да ме изгори дано, ако им позволя да ме захвърлят да изгния!“

— Буен девичи нрав, съвсем подходящ за девиче лице — каза Морврин. Тъмните й очи, големи почти колкото на Беонин, бяха пълни със съчувствие. — Убедена съм, че никоя от нас не иска да се чувстваш безполезна, Сюан. И също така съм убедена, че всички искаме да използваме знанията ти в най-пълна мяра. Това, което знаеш, ще ни е от огромна полза.

Сюан нямаше нужда от съчувствието й.

— Вие, изглежда, забравихте за Логаин и защо го влачих дотук по целия път от Тар Валон. — Не беше се канила сама да повдигне въпроса, но след като щяха да го оставят да се валя в прахта… — Моята „налудничава“ идея.

— Не сме забравили, Сюан — каза Шериам. — Защо?

— Защото първата стъпка към свалянето на Елайда е ако Логаин разкрие пред Кулата, пред целия свят, ако се наложи, че Червената Аджа са го обявили преднамерено за Лъжедракон, за да го сразят след това. — Този път определено спечели вниманието им. — Бил е намерен от Червените в Геалдан най-малко година преди да се самопровъзгласи, но вместо да го отведат в Тар Валон за опитомяване, са набили в главата му идеята да се обяви за Преродения Дракон.

— Ти сигурна ли си в това? — попита тихо Беонин. Седеше съвсем неподвижно и я гледаше много съсредоточено.

— Той не знае кои сме ние двете с Леане. Понякога говореше с нас по време на пътуването ни, късно нощем, докато Мин спеше, а той не можеше да се отпусне. Преди не е споменавал нищо, защото е смятал, че зад това стои цялата Кула, но знае, че тъкмо Червените сестри са го заслонили и са му говорили за Преродения Дракон.

— Но защо? — настоя Морврин.

— Да, защо? — попита и Шериам. — Всяка от нас би изоставила всичко друго, за да се погрижи един такъв мъж да бъде опитомен, но Червената Аджа не живее заради нищо друго. Защо ще им трябва нарочно да създават Лъжедракон?

— Логаин не знаеше — отвърна Сюан. — Навярно са смятали, че ще си спечелят повече авторитет, ако пленят един Лъжедракон, вместо просто да опитомят някакъв нещастник, който може най-много да тероризира едно село. Навярно са имали някаква причина да предизвикат смутове.

— Не искаме да кажем, че имат нещо общо и с Мазрим Таим, или с някой от останалите — бързо вметна Леане. — Елайда несъмнено ще може да ви каже по-добре това, което искате да разберете.

Сюан ги загледа, докато го смилаха. Нямаше и да си помислят, че е възможно да ги лъже. „Едно от предимствата от това, че си усмирена.“ Изглежда, не можеше да им хрумне, че усмиряването прекъсва всички обвързаности с Трите клетви. Вярно, някои Айез Седай бяха изследвали усмирени жени, но предпазливо и с голяма неохота. Никоя не искаше да й се напомня какво би могло да сполети самата нея.

За Логаин Сюан не се тревожеше. Поне докато Мин продължаваше да вижда около него каквото виждаше. Щеше да живее достатъчно дълго, за да разкрие това, което искаше тя. Днес бе говорила с него. Не бе посмяла да рискува преди, за да не реши да тръгне по собствения си път, което спокойно можеше да се случи, ако му го беше казала по-рано. Но сега това беше единственият му шанс да си отмъсти на онези, които го бяха опитомили, макар отново да бе обкръжен от Айез Седай. Вярно, отмъщение само срещу Червената Аджа, но се налагаше да се задоволи с това. По-добре една риба в лодката, отколкото цяло ято във водата.

Тя стрелна с поглед Леане, която й отвърна със съвсем бегли усмивка. Това беше добре. На Леане никак не й беше харесало, че я бе държала на тъмно с плана си как да бъде използван този мъж до тази заран, но Сюан беше живяла твърде дълго, обгърната в тайни, така че все още й беше трудно да разкрие нещо повече от това, което се налага, дори пред приятелка. Смяташе, че бе подхвърлила идеята за връзката на Червената Аджа с други Лъжедракони много изкусно. Червените бяха изиграли водеща роля в свалянето й. Свършеше ли се цялата тази работа, можеше и да не остане повече Червена Аджа.

— Това променя нещата твърде много — каза след дългата пауза Шериам. — Невъзможно е да последваме Амирлин, която е способна на такова нещо.

— Да я последвате! — възкликна Сюан, този път искрено стъписана. — Да не искате да ми кажете, че сте обмисляли да се върнете и да целунете пръстена на Елайда? И то след като знаете какво е направила и какво ще направи? — Леане потрепера на стола си, сякаш и тя се канеше да каже някои неща, но се бяха разбрали, че Сюан ще е тази, която ще избухва.

Шериам изглеждаше леко смутена, а по маслинените бузи на Морврин пробягаха червени петна, но останалите го приеха спокойно като ясен ден.

— Кулата трябва да е силна — рече Калинда с глас като скала през зимата. — Драконът се е Преродил, Последната битка иде и Кулата трябва да е цяла.

Аная кимна.

— Разбираме основанията ви да изпитвате неприязън към Елайда, дори да я мразите. Разбираме ги добре, но ние трябва да мислим за Кулата и за света. Признавам, че аз самата също не харесвам Елайда. Но от друга страна, и Сюан никога не съм харесвала. Не е и необходимо да харесваш Амирлинския трон. Не ме гледай така сърдито, Сюан. Езикът ти беше като пила още като новачка, а с годините загрубя още повече. А като Амирлин буташе сестрите накъдето решиш и много рядко благоволяваше дори да им обясниш защо. Вие двете никак не бяхте за харесване.

— Ще се постарая да… смекча езика си — отвърна сухо Сюан. Нима според тази жена Амирлинския трон трябваше да се отнася с всяка сестра като с дружка от детството? — Но все пак се надявам, че това, което ви казах, е променило страстното ви желание да коленичите в нозете на Елайда.

— Ако това е смекченият ти език — подхвърли небрежно Миреле, — може би и аз ще трябва да си смекча моя, ако наистина ти позволим да ни ръководиш очите и ушите.

— Сега вече не можем да се върнем в Кулата — каза Шериам. — Не и след това, което научихме. Не преди да успеем да свалим Елайда.

— Каквото и да е направила, Червените ще продължат да я поддържат. — Беонин го изрече като факт, не за да възрази. За никого не беше тайна, че Червените негодуваха от обстоятелството, че от времето на Бонвин от тяхната Аджа не беше издигана нито една Амирлин.

Морврин кимна угрижено.

— Други също. Онези, които твърде много са се отдали на Елайда, за да повярват, че може да имат и друг избор. Онези, които ще предпочетат да подкрепят властта й, колкото и порочна да е тя. И някои, които ще решат, че ние се опитваме да разцепим Кулата, след като тя трябва да остане цяла на всяка цена.

— Към всички, с изключение на Червените сестри, може да се подходи — отсъди Беонин. — Може да се преговаря. — Посредничеството и преговорите бяха основание за съществуването на нейната Аджа.

— Изглежда, ще имаме нужда от твоята агентура, Сюан. — Шериам огледа другите пет жени. — Освен ако не смятате, че трябва да вземем от нея имената им. — Морврин беше последната, която поклати глава, но най-сетне и тя го направи, макар и след дълго оглеждане, по време на което Сюан имаше чувството, че я събличат до голо, претеглят я и я измерват.

Не можа да сдържи въздишката на облекчение. Съхненето й в някоя къщурка нямаше да е приятен живот, но поне щеше да е живот, изпълнен с цел. Можеше да се окаже и кратък — никой не знаеше колко дълго може да живее една усмирена жена, при положение че има нещо, което е заменило Единствената сила в живота й — но имаше ли определена цел, щеше да е достатъчно дълъг. Значи Миреле щяла да си смекчи езика заради нея, така ли? „Ще покажа аз на тази Зелена с лисичи очи — ще си държа езика и ще се радва тя, че не прави нещо повече, освен да ме погледне, това ще направя. Можех го някога. Да ме изгори дано, можех го.“

— Благодаря ви, Айез Седай — промълви тя с най-плахия тон, който успя да докара. Много я заболя, че трябваше да ги нарече така: още една пропаст, още едно напомняне, че вече не е това, което беше. — Ще се постарая да ви служа добре. — Не беше необходимо Миреле да й кима с такова задоволство. Сюан потисна тънкия гласец в главата си, че на мястото на Миреле щеше да направи същото, ако не и нещо по-лошо.

— Ако ми позволите скромния съвет — каза Леане, — не е достатъчно да чакате, докато спечелите достатъчно поддръжка в Съвета на Кулата, за да свалите Елайда. — Сюан изписа на лицето си любопитство, все едно че чува това за пръв път. — Елайда пребивава в Тар Валон, в Бялата Кула, и светът знае, че тя е Амирлин. В момента вие сте само една сбирщина еретички. Тя може да ви нарече бунтовнички и подстрекателки и щом това излезе от устата на Амирлинския трон, целият свят ще го повярва.

— Трудно можем да й попречим да бъде Амирлин преди да бъде свалена — каза Карлиня с ледено презрение. Ако си носеше шала с белите ресни, сигурно щеше да го придърпа рязко върху раменете си.

— Но вие можете да представите на света една истинска Амирлин — каза Леане с най-милия си гласец, но и убедително. Сюан бе тази, която изтъкваше, че техниките, прилагани към мъжете, могат да се приспособят и за жените. — Тук има Айез Седай от всички Аджи, с изключение на Червената. Накарайте ги да изберат Съвет на Кулата тук и нека този Съвет да избере нова Амирлин. Тогава ще можете да се представите пред света като истинската Бяла кула, макар и в изгнание, а Елайда ще излезе узурпаторка. Като се добавят и разкритията на Логаин, нима се съмнявате кого ще приемат държавите за истинския Амирлински трон?

Идеята, изглежда, прихвана. Сюан усети как се превърта в главите им. Каквото и да си мислеха останалите, единствената, която възрази, беше Шериам.

— Това ще означава, че Кулата наистина е разцепена — отрони тъжно зеленооката жена.

— Тя вече е разцепена — отвърна й натъртено Сюан и мигом съжали, след като и шестте я приковаха с очи.

Това беше замислено като възглед само на Леане. Тя самата имаше репутация на ловка манипулаторка и съмненията им към всяко нейно предложение щяха да са напълно основателни. Тъкмо затова бе започнала да им се сопва — ако бе започнала с благи приказки, щяха да я заподозрат. Трябваше да подходи към тях все едно, че все още си въобразява, че е Амирлин, и да ги остави да я поставят на мястото й. Докато Леане щеше да изглежда по-склонна към сътрудничество, предлагайки им само малкото, което може, и те вероятно щяха да се вслушват повече в нея. Да изпълни ролята си не беше толкова трудно — докато не се стигна до моленето: тогава й се дощя просто да ги окачи на слънце и да ги изсуши. Да си седят те тука, без да предприемат нищо!

„Нямаше защо да се боиш, че ще станат подозрителни. Те си мислят, че си скършена тръстика.“ Но ако всичко минеше както трябва, щяха да си променят мнението. Полезна тръстика, но слаба, от която не си струва да се притесняваш много. Болезнено беше да се примири с това, но Дуранда Тарне в Люгард й беше показала необходимостта. Трябваше да я приемат според собственото си разбиране, и тя трябваше да се възползва от това по най-добрия начин.

— Сама трябваше да се сетя за това — продължи тя. — Идеята на Леане предлага път отново да съградите Кулата, без да се налага преди това да я разрушавате напълно.

— Все пак не ми харесва — каза твърдо Шериам. — Но каквото трябва да бъде, ще бъде. Колелото тъче така, както самото то пожелае, и ако такава е волята на Светлината, то ще изхвърли нишката на Елайда от трона.

— Ще се наложи да преговаряме с онези сестри, които останаха в Кулата — отрони замислено Беонин. — Амирлин, която ще изберем, тя трябва да бъде опитна в преговорите.

— Ясна мисъл ще е нужна — вметна Карлиня. — Новата Амирлин трябва да бъде жена с хладен разум и желязна логика.

Морврин изсумтя толкова шумно, че всички подскочиха.

— Шериам е най-високопоставената сред нас и тя съумя да ни задържи заедно, докато бягахме в десет различни посоки.

Шериам енергично поклати глава, но Миреле не я остави да проговори.

— Шериам е чудесен избор. Мога да обещая, че всяка Зелена сестра тук ще застане зад нея. Сигурна съм. — Аная също отвори уста, явно готова да се съгласи.

Време беше да се сложи край на това, преди да е излязло извън контрол.

— Мога ли да предложа нещо? — Сюан смяташе, че е постигнала плахост много повече от необходимото. Струваше й усилие, но смяташе, че ще е добре да го усвои. „Миреле няма да е единствената, която ще се опита да ме натика в трюма, ако си помислят, че съм прекалено нахална.“ Само че нямаше да бъде. Щяха да се хванат. Айез Седай очакваха — не, по-скоро изискваха — уважение и покорство от онези, които не бяха такива. — Струва ми се, че която и да изберете, трябва да е някоя, която не е била в Кулата, когато аз… бях свалена. Няма ли да е най-добре, ако жената, която отново ще обедини Кулата, се окаже такава, която не може да бъде обвинена, че е избрала една от страните в този ден? — Дано не й се наложеше да го продължи.

— Някоя, която да е много могъща в Силата — добави Леане. — Колкото по-могъща е, толкова по-властно ще може да държи на всичко, което означава Кулата. Поне след като Елайда се махне.

Сюан за малко щеше да я изрита. Тази мисъл уж трябваше да изчака един ден, за да им бъде подхвърлена, когато наистина започнеха да обсъждат подходящи имена. Леане знаеше достатъчно за всяка сестра, за да може да намери по някоя слабост и да посее съмнение за пригодността й. Колкото до нея самата, тя по-скоро бе готова да скочи гола сред стадо сребруши, отколкото да види как тези жени се усещат, че се опитва да ги манипулира.

— Сестра, която е била извън Кулата — каза Шериам и кимна. — Това звучи доста разумно. Много добре. — Как пропуснаха само да я погалят по главичката.

Морврин сви устни.

— Няма да е лесно да намерим такава.

— Мощта стеснява избора. — Аная огледа останалите. — Това не само ще я превърне в по-добър символ, поне пред останалите сестри, но мощта в Силата често се съчетава със сила на волята, а тази, която изберем, със сигурност ще се нуждае от това.

Карлиня и Беонин се съгласиха последни.

Сюан запази лицето си безизразно, скривайки усмивката си. Разцепването на Кулата бе променило много неща и много начини на мислене. Тези жени бяха водили събраните тук сестри и сега обсъждаха коя трябва да бъде представена пред новия Съвет на Кулата, като че ли това не трябваше да бъде избор на самия Съвет. Нямаше да е трудно да бъдат подведени, съвсем внимателно, до увереността, че новата Амирлин трябва да е такава, каквато те да могат да напътстват. И без да се усетят, те, както и наместницата на Амирлин, която тя избереше, щеше да се окаже под въздействието на самата нея. Двете с Моарейн се бяха трудили твърде дълго, докато намерят Ранд ал-Тор и го подготвят, твърде много от живота си бяха отдали, за да може да се рискува останалото да бъде провалено от някоя друга.

— Ако позволите да предложа още нещо? — Плахостта изобщо не беше в природата й; трябваше да измисли нещо по-различно. Изчака, стараейки се да не стиска зъби, докато Шериам не й кимна. — Елайда ще се опита да разбере къде се намира Ранд ал-Тор, а колкото по на юг идвах, толкова повече слухове чувах, че той е в Тийр. Аз лично смятам, че той е бил там и ми се струва, че се досещам къде е отишъл.

Не беше нужно да им обяснява, че се налага да го намерят преди да са го намерили онези от Тар Валон. Всички го разбираха. Ако Елайда го заловеше, щеше да постъпи зле с него, но щеше да го изложи на показ, заслонен и под неин контрол, и тогава всяка надежда да бъде свалена щеше да рухне.

— Къде? — джафна Морврин още преди Шериам, Аная и Миреле да са отворили уста.

— В Айилската пустош.

Последва миг мълчание, после Карлиня отрони:

— Това е нелепо.

Сюан с мъка потисна гневния си отговор и с възможно най-извинителната си усмивка каза:

— Може би, но като Посветена четох някои неща за Пустошта. Гитара Морозо смяташе, че някои от айилските Мъдри могат да преливат. — По онова време Гитара беше Пазителката. — В една от книгите, която тя ме накара да прочета, древен том, от най-прашния кът на библиотеката, се твърдеше, че айилците наричат себе си „Народа на Дракона“. Спомних си го едва когато се опитах да разгадая къде би могъл да е изчезнал Ранд. Пророчествата казват, че „Тийрският камък няма да падне преди да дойде Народът на Дракона“, а в превземането на Камъка са участвали айилци. Всички слухове и приказки по улиците потвърждават това.

Очите на Морврин изведнъж като че ли се загледаха някъде в безкрая.

— Спомням си за едно разсъждение за Мъдрите. Би било интересно, ако е вярно, но се твърдеше, че айилците били малко по-гостоприемни към Айез Седай, отколкото към всеки друг, който се озове в Пустошта, и че техните Мъдри, изглежда, имали някакъв закон или обичай, който им забранява да говорят с чужденци, което прави изключително трудно да се сближиш достатъчно с някоя, за да усетиш дали тя… — Тя изведнъж тръсна глава и се взря в Сюан и Леане, сякаш се чудеше дали не са й виновни за нещо. — Тънка сламка, за да изплетеш с нея кошница, нещо, което помниш от някаква книга, написана най-вероятно от някой, който не е виждал жив айилец.

— Много тънка сламка — съгласи се Карлиня.

— Но може би си струва да бъде пратена някоя в Пустошта. — Голямо усилие й струваше да го изрече като предположение, а не като настояване. Имаше чувството, че съвсем ще се стопи от потене, ако не успее да измисли друг начин. Обикновено намираше в себе си достатъчно сила, за да превъзмогне горещината, но не и докато се мъчеше да повлече тези жени, без да усетят юмрука й, стиснал ги за косите. — Не мисля, че айилците ще си позволят да навредят на една Айез Седай. — Не и ако успееше да им покаже достатъчно бързо, че е такава. Сюан не го допускаше. Трябваше да се рискува. — А ако той е в Пустошта, айилците ще го знаят. Не забравяйте за онези айилци при щурма на Камъка.

— Може би — отвърна замислено Беонин. — Но Пустошта е голяма. Колко ще се наложи да изпратим?

— Ако Преродения Дракон е в Пустошта — каза Аная, — то първият срещнат айилец ще знае за това. Няма никакво съмнение, че събитията следват този Ранд ал-Тор по петите. Той дори не би могъл да се цопне в океана, без плясъкът да бъде чут във всяко кътче на света.

Миреле се усмихна.

— Трябва да е Зелена. Никоя друга няма повече от един Стражник, а двама-трима гайдини може да се окажат много полезни в Пустошта, докато айилците разберат, че е Айез Седай. Аз лично винаги съм искала да видя Айил. — По време на Айилската война тя беше новачка и не й бяха позволили да напусне Кулата. Не че някоя Айез Седай бе взела участие, освен в Церителството, естествено. Трите клетви ги обвързваха, освен ако не бе нападнат Тар Валон или дори самата Кула, а тази война така и не бе прехвърлила бреговете на реката.

— Ти не — каза й Шериам, — нито някоя друга от този съвет. Ти сама се съгласи на това, Миреле, когато прие да седнеш с нас, и това ти отнема правото да шикалкавиш само защото задълженията са ти омръзнали. Боя се, че тук ще стане доста по-интересно, отколкото някоя от нас би пожелала. — При други обстоятелства от нея можеше да стане чудесна Амирлин, но при тези тя просто беше твърде силна и уверена в себе си. — Но за Зелените… Да, струва ми се, че си права. Две? — Очите й се плъзнаха към другите. — За да е по-сигурно?

— Кируна Начиман? — предложи Аная, а Беонин добиви:

— Бера Харкин?

Останалите кимнаха, с изключение на Миреле, която помръдна раздразнено рамене. Айез Седай не се цупеха, но тя за малко да го направи.

Сюан за втори път въздъхна облекчено. Беше сигурна, че предположенията й са верни. Той беше изчезнал и ако се намираше някъде между Гръбнака на света и Аритския океан, слуховете щяха да се разнесат. А където и да се намираше, Моарейн трябваше да е край него с ръка на нашийника му. Кируна и Бера със сигурност щяха да приемат да занесат едно писъмце до Моарейн, а двете общо разполагаха със седем Стражници, които да ги опазят от айилците.

— Не искам да изморяваме повече теб и Леане — продължи Шериам. — Ще помолим някоя от Жълтите сестри да се погрижи за вас, Навярно ще може да ви помогне с нещо, да ви облекчи донякъде. Ще се разпоредя да ви намерят стаи, където да си починете.

— Щом ще ставаш наша надзорница на очи и уши — добави утешително Миреле, — трябва да запазиш силите си.

— Не съм толкова слаба, колкото, изглежда, смятате — възрази Сюан. — Ако бях слаба, щях ли да ви последвам на близо две хиляди мили? Повярвайте ми, каквато и слабост да ми причини усмиряването, преодоляла съм я. — Истината беше, че тя отново бе намерила център на властта и не искаше да го остави, но трудно можеше да им го каже. „О, Светлина! Сега ще ни пратят някоя новачка да ни натика в леглата да нанкаме!“

На вратата се почука и веднага след това нахълта Аринвар, Стражникът на Шериам. Като кайриенец, той не беше висок, и беше слаб при това, но въпреки посребрелите си коси се движеше като леопард.

— Около двайсетина конници на изток оттук — обяви той без предисловия.

— Не са Бели плащове — каза Карлиня, — иначе, предполагам, щеше да ни го съобщиш.

Шериам я изгледа мълчаливо. Мнозина от сестрите настръхваха, когато някоя се намесеше в отношенията им с техния гайдин.

— Не можем да им позволим да се отдалечат и да разнесат вестта, че сме тук. Могат ли да бъдат пленени, Аринвар? Бих предпочела това вместо да ги убивате.

— И едното, в другото може да се окаже трудно — отвърна той. — Мачан твърди, че са въоръжени и приличат на ветерани. Срещу тях ще трябват десет пъти повече млади мъже.

Морврин се окашля двусмислено.

— Трябва да направим едното или другото. Прощавай, Шериам. Аринвар, могат ли гайдините да подведат няколко по-пъргави сестри достатъчно близо, за да ги оплетат с Въздух?

Той поклати глава.

— Мачан казва, че те може би са забелязали някои от охраняващите селото Стражници. Със сигурност ще забележат, ако се опитаме да приближим до тях една или две от вас. Но продължават насам.

Сюан и Леане не бяха единствените, които се спогледаха озадачено. Малцина можеха да забележат Стражник, който не желае да бъде забелязан, дори и без гайдинския плащ.

— Тогава постъпете така, както смятате за най-добре — каза Шериам. — Пленете ги, ако е възможно. Но никой от тях не бива да се измъкне и да ни издаде.

Преди Аринвар да довърши поклона си, до него се появи друг мъж, по-скоро черен мечок, висок и як, с тъмна коса до раменете и къса брада, откриваща горната му устна. Плавните движения на Стражник някак не се връзваха с огромното му тяло. Той намигна на Миреле, своята Айез Седай, и каза с тежък иллиански акцент:

— Бе повечето конници взеха, че спряха, само един иде насам самичък. От туй, дето видях, и старата ми майчица да рече друго, пак ще кажа, че май е Гарет Брин.

Сюан го зяпна; побиха я студени тръпки. Клюката упорито мълвеше, че Миреле всъщност се била омъжила за този Нуел и другите си двама Стражници в открито незачитане на приличието и закона по всички земи. Тази нелепа мисъл бе първото, което изплува в зашеметения й мозък, и веднага след нея тя изпита чувството, че върху главата й се е стоварила мачта. Брин тук? „Невъзможно! Трябва да е полудял!“ Просто не беше възможно да ги е следвал по целия път до… „О, да. Би могъл, и още как. Точно този би го направил като нищо.“ През цялото пътуване си повтаряше, че е повече от благоразумно да не оставят следи, че Елайда знае, че са живи, и че въпреки всички слухове няма да се откаже да ги преследва, докато или не ги намери, или самата тя не бъде свалена. Докато пътуваха, Сюан беше страшно раздразнена, че се налага да разпитва за посоките, но мисълта, която щракаше в тила й като челюсти на акула, беше не че Елайда би могла да се докопа някак до някой ковач в някое малко алтарско селце, а че въпросният ковач може да се окаже ярко изрисуван знак за Брин. „Казваше си, че е глупаво, нали? А ето ти го сега.“

Много добре си спомняше сблъсъка с него, когато й се наложи да го прекърши, за да се подчини на волята й по онази история с Муранди. Беше все едно да извиеш дебела желязна пръчка или да натегнеш огромна пружина, която ще отскочи и ще те премаже, ако я отпуснеш макар и за миг. Трябваше да приложи всичката си сила, наложи й се да го унизи публично, за да е сигурна, че ще остане прегънат толкова, колкото й беше нужно. Трудно щеше да измени на това, което бе обещал на колене, молейки я за извинение, в присъствието на петдесет благородници. Мургейз сама по себе си беше достатъчно трудна и Сюан не можеше да позволи Брин да й даде повод да тръгне против указанията й. Странно, че тогава двете с Елайда бяха действали в съюз, за да принудят Мургейз да се покори.

А трябваше да се овладее. Зашеметена беше и ето че мислеше за всичко друго, но не и за това, за което трябва. „Съсредоточи се. Не е време за паника.“

— Трябва да го отпратите. Или да го убиете.

Усети, че е направила грешка, още докато думите излизаха от устата й, така издайнически изпълнени с тревога. Дори Стражниците я изгледаха, а Айез Седай… Досега не беше имала и най-малката представа как се чувства някой, комуто липсва Силата, когато тези очи се обърнат към него. Чувстваше се гола, умът й като че ли бе проснат пред тях разголен. Макар да знаеше, че Айез Седай не могат да четат мисли, й се искаше да си признае всичко. Надяваше се, че лицето й не е като на Леане, с пламнали бузи и широко отворени очи.

— Знаеш защо е тук. — Гласът на Шериам бе изпълнен със спокойна увереност. — И двете знаете. И в никакъв случай не искаш да се озовеш пред него. Дотолкова, че ти се иска да го убием заради теб.

— Малко велики капитани са останали живи на този свят. — Нуел започна да ги изброява на пръсти. — Агелмар Джагад и Даврам Башийр не ще оставят Погибелта, мисля, а Педрон Ниал едва ли ще ви е от полза. Ако Родел Итуралд още е жив, трябва да е нейде из руините на Арад Доман. — С което май остава само Гарет Брин.

— А ти смяташ ли, че ще ни е нужен „велик капитан“? — попита го кротко Шериам.

Нуел и Аринвар не обърнаха очи един към друг, но въпреки това Сюан имаше чувството, че се спогледаха.

— Решението е твое, Шериам — отвърна Аринвар също толкова кротко, — твое и на останалите сестри, но ако смятате да се връщате в Кулата, бихте могли да го използвате. Ако сте решили да чакате тук, докато Елайда не ви повика, тогава не. — Миреле изгледа Нуел въпросително и той кимна.

— Изглежда, си била права, Сюан — каза кисело Аная. — Не сме успели да измамим гайдините.

— Въпросът е дали ще се съгласи да ни служи — каза Карлиня, а Морврин кимна и добави:

— Трябва да го накараме да разбере нашата кауза така, че сам да пожелае да ни служи. Няма да ни бъде от полза, ако се разчуе, че сме убили или пленили толкова знатен и изтъкнат мъж още преди да сме започнали делото си.

— Да — добави Беонин, — и освен това трябва да му предложим отплата, която да го обвърже твърдо с нас.

— Когато лорд Брин влезе в селото, не му казвайте нищо — каза Шериам на двамата мъже. — Само го доведете при нас. — Веднага щом вратата се затвори след Стражниците, погледът й се втвърди. Сюан много добре познаваше този ясен зелен поглед, от който коленцата на новачките омекваха преди Шериам да е изрекла и дума. — Така. Сега ще ни кажеш точно защо Гарет Брин е тук.

Избор нямаше. Ако я хванеха и в най-малката лъжа, щяха да започнат да я разпитват за всичко останало. Сюан вдиша дълбоко.

— Подслонихме се за през нощта в една ферма край Корски извори, в Андор. Брин е тамошният лорд и…