Грег Беър
Вечност (75)

73.

Пътят

— В първите няколко минути ще се движим с ускорение едно g — съобщи Олми. Имащ ли представа, къде може да са твоите? — попита той джарта.

Сингуларните станции в нашата територия са разположени на интервали от около пет милиона километра. Но първо ще стигнем поточната отбрана и бариерите.

Значи не бива да се придвижваме бързо, нали?

С не повече от една пета с. Това е максимално допустимата скорост на всички наши кораби. Обектите, които се движат по-бързо, биват унищожавани.

Предполагам, че им а начин да известиш твоите началници за нашето приближаване?

Когато му дойде времето, ще използвам тялото ти за тази цел.

Олми предаде размяната на мисли на Корженевски.

Беше доволен, че поне за известно време контролът бе в негови ръце.

— По мои изчисления ще бъдем на около един милион километра навътре в Пътя, когато се вдигне вълната — отвърна Инженерът. Олми се запозна с пиктираните изчисления и пресметна скоростта, която трябваше да поддържат, за да не бъдат застигнати от разрушителната вълна.

За тази мисия ли се беше подготвял през всичките тези години?

Не, очакваше, че ще има война, а не тази безсмислена надпревара по Пътя, вдъхновена от един троянски кон, който бе допуснал в собственото си съзнание. Ето че сега не му оставаше нищо друго, освен да пожертва и себе си, стига да осигури оцеляването и съществуването на Хексамона. Дребна, почти нищожна жертва, сравнена с онова, което можеха да спечелят.

Той повика изображението на Седма кухина, която бавно се смаляваше зад тях. Ако можеше да се вярва на данните, отбранителните системи все още не бяха задействани, виждаха се единствено самонасочващите се тракционни полета, които напразно търсеха следа от атакуващ противник. Без никакво усещане за движение — поточният кораб притежаваше своя система за поглъщане на инерцията — те започнаха да ускоряват към едно g.

— Потегляме — обяви Олми.

Корженевски не беше в състояние да откъсне мислите си от онова, което сега ставаше в Шеста кухина. Само след няколко минути всички контролни центрове на машините щяха да регистрират предварително програмирани неизправности. Други механизми щяха да се помъчат да компенсират тези неизправности. За известно, макар и кратко време, това щеше да им се удаде, ала същевременно те щяха да бъдат подложени на огромно натоварване, надхвърлящо многократно техните възможности, което в края на краищата щеше да доведе до собственото им излизане от строя. Проекционните генератори щяха да се изключат, за да създадат условия ремонтните роботи да отстранят повредата; след като роботите не успееха да възстановят нарушения баланс, генераторите щяха да се включат отново, за да възпрепятстват своето собствено разрушаване под въздействията на растящото деструктивно напрежение вътре в Пътя, и така накрая цялата сложна система от машини в Шеста кухина щеше да замре.

А от агонията й щеше да се роди вълната, която да унищожи Пътя. Там, където тя преминеше, фундаменталните физически константи щяха да се променят със светкавична бързина, а материята, останала вътре в Пътя, Щеше да преустанови съществуването си, превръщайки се в различни форми на лъчение, повечето непознати в нормалното пространство и време. Тези лъчения съвсем скоро щяха да се разпаднат до изключително високоенергични, фотоноподобни частици, които щяха да се просмучат през остатъците от Пътя и да се разсеят в пространството около Шишарк, достигайки за съвсем кратко време разстояния от стотици светлинни години. В момента на навлизане в нормалното пространство те щяха да приемат характеристиката на истински фотони, превръщайки се в разноцветни космически сияния.

Корженевски поклати глава. С мъка сдържаше сълзите си. За разлика от Олми, той не обичате да се оставя на волята на чувствата си. Сигурно и този път чувствата му бяха родени от присъстващата в него частица от Патриша Васкес. Загадката, която двамата споделяха, осъзнаваше добре цената на онова, което предстоеше да бъде унищожено, както и значението му за Инженера.

— Ей сега ще се почне — промълви той. От неосветения заден отсек на кораба се показа Ри Ою и втренчи съчувствен поглед в Корженевски.

— Възхищавам се на смелостта ти — изрече той. Корженевски кимна натъжено.