Грег Беър
Вечност (45)

43.

Град Шишарк

Президентът Фарен Силиом се появи чак когато всички членове на Възела заеха местата си и се насочи право към подиума. Олми беше седнал между Корженевски и Мирски. Корженевски имаше загадъчно изражение — той знаеше най-добре от всички присъстващи в залата колко е важна тази среща, но не показваше нито одобрение, нито неодобрение.

Олми си помисли, че може би зад привидно безразличното лице на Мирски се крие заплаха за Хексамона, по-голяма дори от войната с джартите. Олми отдавна бе престанал да се съмнява в разказа му и беше дълбоко уверен, че Мирски е от хората, които просто са неспособни да лъжат. За тази преценка не малко бе допринесло и заключението на Гарабедян. Ала въпреки всичко това Възелът — и самият президент Фарен Силиом, който в случая бе жертва на неумолими политически предпоставки — беше готов да нареди отварянето на Пътя. С други думи, да се извърши един политически акт, който щеше да разшири още повече зейналата пропаст между Земята и орбиталните тела.

На всички земни жители, пребиваващи в момента на орбита, бе наредено да се завърнат долу. Хексамонът влизаше в извънредно положение, при което имаха тежест единствено законите от времето на Войната с джартите.

Междувременно президентът бе обявил, че ще подаде оставка, ако общият референдум не потвърди решението на Възела. В случай че това станеше, според Корженевски обществото щеше да се изправи пред първата сериозна политическа криза от времето на Възстановяването насам.

Но всичко това едва ли имаше някакво значение, погледнато от страната на онези, които бяха изпратили Мирски. Там мащабите бяха космически.

Олми не се съмняваше в способностите на Корженевски да осъществи целия сложен процес по отварянето на Пътя веднага щом получи такова нареждане от президента, По-интересно беше какво щеше да предприеме Мирски. Виж, тук не важаха никакви предположения. Всъщност тепърва ще има време да се безпокои за тези неща.

Другата, по-голяма тревога, беше пребиваващият в него джарт, който с охота разкриваше нови и нови страни от своя предишен живот. Потокът от информация бе прераснал в истински потоп и заплашваше да разкъса всякакви бентове.

Поне засега Олми успяваше да задържи наплива. Дори бе подготвил нови предпазни мерки.

Освен това, по договаряне между неговия частичен и джарта, възнамеряваше от време на време да му предоставя достъп до своите звукови и оптични рецептори. Така общуването и най-вече разбирателството щеше да е по-ефективно.

Съществуваше естествено и известна опасност, но той смяташе, че тя не ще надхвърли онова, което вече бе преодолял.

Олми го определи като следващия етап от времето на промени.

Президентът приключи с обръщението си и беше аплодиран от присъстващото неогешелистко мнозинство. Надеритите запазиха почетно мълчание.

Корженевски се обърна към Мирски.

— Приятелю, ще трябва да изпълня дълга си независимо от собствените си възгледи по въпроса.

Мирски сви рамене и кимна, сякаш даваше прошка на Инженера.

— Всичко ще се оправи — успокои го той. Сетне погледна към Олми и му намигна.