Грег Беър
Вечност (18)

16.

Гея

Заобиколена от обичайното обкръжение подмазвачи, телохранители и съветници, Клеопатра слушаше разсеяно парламентарните разисквания във връзка с последната атака на либийските въздушни сили. Не се дразнеше от ярките светлини и камерите, напротив, цялата тази шумотевица възбуждаше суетата й и я караше да раздава ослепителни усмивки.

Вярно, че властта, с която разполагаше, не беше неограничена като тази на предците й. Нямаше право например да наложи вето върху решението на парламента и да предприеме на своя глава военни действия — нещо, което страшно много й се искаше. Ала за всеки, дори най-малкия провал, щяха да винят нея, а тъкмо сега не биваше да предоставя козове в ръцете на противниците си. Виж, ако те предприемат първия удар… Напоследък все по-често се носеха слухове за тайни заговори. Почти й се искаше да са верни.

Денят не стана кой знае колко по-приятен след доклада на нейния агент за положението на Рита Беренике Васкайза в Музейона.

Ето че повече от година Нейно Императорско Величие изпитваше подозрения, че интересите и и тези на Музейона вървят в различни посоки, макар да не бяха стигнали онази крайна точка, която изискваше открита конфронтация. Родоската Академия Хипатея беше като трън в задника на библиофилакса и Клеопатра се надяваше да задълбочи неприятностите му, след като покани внучката на Патрикия да следва в Музейона. И ако тази интересна млада жена носи също толкова вълнуващи новини, колкото и Патрикия… толкова по-добре.

И в двата случая щеше да й е от полза.

Но това, което научи от агента, предизвика гнева й. Докато слушаше доклада, белегът, пресичащ лицето й, отпърво побледня, а после се наля с кръв. Не можеше да повярва, че библиофилаксът е посмял да наруши изричните й указания.

Първо, Калимакхос изпратил избрания от Рита дидаскалос, някой си Деметриос, на продължителна конференция. (Деметриос, направи малко отклонение агентът, бил изтъкнат математик и очаквал с нетърпение да се запознае с дъщерята на наместницата Патрикия.) Самият Калимакхос се държал грубо с Патрикия, отказал да признае статуса й на почетен гост и дори забранил на личния й телохранител да изпълнява задълженията си…

Всичко това, продължаваше агентът, Рита Васкайза понасяла с необичайно търпение. Накрая той завърши с оценката, че самата Рита била наистина изключителна млада жена. Клеопатра му даде знак да си върви и повика една от секретарките.

— Доведете Рита Беренике Васкайза утре сутринта при мен. Ще се отнасяте с нея с всички необходими почести — нареди тя. — Освен това искам да изпратите няколко данъчни писари в Музейона. — Ето нещо, което можеше да подобри настроението й. — Искам да се проверят данъчните удръжки на всички преподаватели и служители в административния отдел — до най-високо ниво. Без никакви изключения — подчерта тя, — дори за Калимакхос. Кажете му, че ще го приема след седмица. Погрижете се премиите и допълнителните средства, които дворецът им отпуска, да бъдат забавени поне с три седмици.

— Разбрано, царице. — Секретарката опря длани под брадичката си и заотстъпва с наведена глава.

Клеопатра притвори очи, опитвайки се да уталожи яда си, и си наложи да диша равномерно. Още малко и беше готова да предприеме драстични мерки, последствията от които никой не би могъл да определи.

— Искам от теб нещо интересно и необичайно, Рита — промърмори тя. — Докажи ми, че си достойна внучка на Патрикия.

Централната приемна ехтеше от развълнуваните гласове на студенти, разговарящи на елински, арамейски, ейтиопски и хебрю. Днес беше първият учебен ден, ала Рита нямаше нито свой дидаскалос, нито програма извън общите занятия, които посещаваха всички студенти в Музейона — история, география, езици. След два часа приемната опустя и Рита се върна в стаята си, където потъна в размисъл над смисъла от пребиваването си тук.

От унеса я изведоха приближаващите към вратата стъпки. След почукването мъжки глас произнесе отчетливо:

— Рита Беренике Васкайза?

— Да — отвърна тя и се надигна да види кой я търси.

— Тук съм в присъствието на вашия телохранител — осведоми я мъжът още преди да отвори. — Изпраща ме Нейно Императорско Величие, която ви моли да я посетите в двореца.

На вратата стояха Луготорикс и висок мъж в стегната дворцова ливрея.

— Сега ли? — попита все още невярващата Рита.

— Сега — кимна мъжът и Луготорикс повтори жеста му.

Взеха трите калъфа с Инструментите, оставени в наследство от Патрикия. Рита се чувстваше някак странно след всички неприятности, които бе изживяла през поледните дни. Спомни си съветите на баща си: „Най-добре да избягваш срещите с императрицата — каза й той на раздяла. — Особено след провала с изчезващите врати.“

Очакваше ги голям луксозен фургон и още трима ейгиптяни с ливреи, които побързаха да й се поклонят почтително. Келтът се настани до шофьора, а охраната остана отзад. Свирката на фургона отекна в далечните сгради и тежката машина пое по паважа, право на запад, където се издигаше дворецът.

В мига, когато напускаха главната врата на Музейона, Патрикия за първи път си даде сметка, че престоят й тук е приключил…