Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (7)

Втора сцена

 

БЕДФОРД

Ей Богу, кралят прекалено вярва

на тез изменници!

 

ЕКСЕТЪР

                Не се плашете —

ще бъдат задържани не след много!

 

УЕСТМОРЛАНД

А как са външно мазни и покорни,

като че ли сърцата им са пълни

с васалска преданост и лична вярност!

 

БЕДФОРД

Не знаят, че от хванати писма

кроежът им известен е на краля.

 

ЕКСЕТЪР

Но как могъл е този, който ложе

делил е с краля, този, който бил е

отрупан с толкоз почести от него,

той, той да обрече на подла смърт

за чуждо злато своя суверен!

 

КРАЛЯТ

Със тоз попътен вятър вече можем

да вдигнем котва. Но преди това,

любезни ми граф Кеймбридж и лорд Машъм,

и вий, достойни рицарю, кажете:

как смятате, дали със тези сили,

които сме повели, ще пробием

отбраната на френската войска,

постигайки успеха, зарад който

ги сбрахме и подготвихме за бой?

 

СКРУП

Да, господарю, ако всеки наш

даде, каквото може.

 

КРАЛЯТ

                Във това

сме ние сигурни, защото знаем,

че ни едно сърце не сме повели,

което да не е съзвучно с нас,

и ни едно не ни очаква вкъщи,

което да не иска да ни види

със славни придобивки и успех!

 

КЕЙМБРИДЖ

Не зная друг владетел да е вдъхвал

любов и почит като вас, кралю.

Не вярвам някой в нашата страна

да чувства колебание и трепет

под сянката на благата ви власт.

 

ГРЕЙ

Дори и враговете на баща ви

със мед са подсладили свойта жлъч

и служат ви покорно и усърдно.

 

КРАЛЯТ

Затуй сме им дълбоко благодарни.

По-лесно ще забравим как да движим

ръката си, отколкото че трябва

да плащаме за всякоя заслуга

съгласно нейните размер и стойност.

 

СКРУП

Така усърдието ще напрегне

чилични мишци и трудът за вас

умора не ще знае, освежаван

от мисълта за бъдната награда.

 

КРАЛЯТ

Така е… Графе Ексетър, идете

и заповядайте да бъде пуснат

войникът, който вчера бе затворен

за хули срещу нашата особа!

Със виното е прекалил навярно

и тъй като се кае, ний решихме

да му простим.

 

СКРУП

                Това е милосърдно,

но според мен, кралю, непредпазливо.

Ако не го накажете, то утре

простъпката му ще роди и други

от този род по неговия пример.

 

КРАЛЯТ

О, нека проявим и тоз път милост!

 

КЕЙМБРИДЖ

Във ваша власт е да я проявите,

наказвайки го пак.

 

ГРЕЙ

                Голяма милост

ще бъде вече, ако подир мъки

дарите му живот.

 

КРАЛЯТ

                Уви, таз ваша

любов към мен е тежък обвинител

за тоз нещастник. Ако към такива,

от виното родени, дребни грешки

не замижим с едно око, как в гняв

ще трябва да изцъкляме и двете,

когато престъпления ужасни,

предъвкани, погълнати и смлени,

се появят пред нас?… Да бъде пуснат

на свобода престъпникът, макар че

нам преданите Кеймбридж, Скруп и Грей

във нежната си обич и грижовност

към кралската ни личност, настояват

да го накажем строго! А сега

за похода към Франция. Кой още

очаква да получи пълномощно?

 

КЕЙМБРИДЖ

Аз, ваша милост — вие сам за него

ми казахте да ви подсетя днес.

 

СКРУП

На мене също казахте така,

велики господарю.

 

ГРЕЙ

                И на мене,

върховни повелителю.

 

КРАЛЯТ

                        Тогава

това е вашето, мой графе Кеймбридж,

това е вашето, лорд Скруп от Машъм,

това е вашето, сър Томас Грей.

Добре ги разчетете и узнайте,

че знаем колко струвате… Таз нощ,

граф Уестморланд и чичо Ексетър,

отплаваме… Какво ви става, моля?

Навярно има нещо в тез писма,

та тъй сте побледнели?… Я ги вижте

как губят цвят!… Лицата им са бели

като хартията!… Какво там пише,

та толкоз е уплашило кръвта ви

и кара я тъй бързо да се крие

от чужди взор?

 

КЕЙМБРИДЖ

                Признавам си вината

и чакам милосърдния ви съд!

 

ГРЕЙ и СКРУП

Към който се обръщаме и ние!

 

КРАЛЯТ

Доскоро милосърдието беше

все още живо в нас, но вий сами

убихте го със своите съвети.

Да молите за него ще е срамно,

защото собствените ваши мисли

обръщат се със ярост против вас

като ловджийски кучета, които

разкъсват господаря си… О, вижте,

вий, перове и графове, тез грозни

чудовища английски! Тоз граф Кеймбридж —

вий знаете как щедро любовта ни

оказваше му всеки знак на почит,

подхождащ за високия му сан;

и тоз човек за низко френско злато

е влязъл в заговор с врага, дал клетва

да ме погуби точно тук, в Саутхамптън!

За същото позорно се е клел

и този рицар, също като него

от нас облагодетелстван. Но, о,

какво за теб да кажа, лорде Скруп?

Ти, непризнателни, жестоки, подли

човешки уроде, на който дадох

ключа към най-потайните си мисли;

ти, който тъй ме знаеше издъно,

че би могъл почти да ме превърнеш

в монети златни, ако би насочил

към свойта полза моята любов —

възможно ли е подкуп да е хвърлил

в теб злата мисъл да ме боднеш само

по кутрето? Това е толкоз чудно,

че колкото и да е очевидно,

очите ми не щат да го повярват!

Измяна и Убийство са вървели

до днешен ден все заедно подобно

на двойка дяволи, споени с клетва

един на друг да си оказват помощ,

но все със ясен повод, тъй че никой

не им се е учудвал, а пък ти

чрез своето необяснимо дело

ни караш пак да гледаме на тях

със смайване. Хитрецът демон, който

подвел те е така срещуприродно,

добил е в ада висшата похвала:

останалите дяволи, които

подтикват към предателство, го скриват

под багрите и бляскавите форми

на благочестието, а пък този

не ти е дал друг подтик към измяна

извън мечтата ти да се накичиш

със титлата „изменник“. Ако той

обиколи цял свят със лъвска стъпка^[40],

завърнал се в геената, ще може

да каже на рогатите пълчища:

„Не ще спечеля никого за ада

тъй лесно, както този англичанин!“

О, как разклати вярата ми ти

във всекиго край мен: бил предан външно?

Ти също беше! Бил със мъдър вид?

Ти също беше! Бил от знатен корен?

Ти също беше! Бил изглеждал вярващ?

Ти също беше! Бил умерен, сдържан

в храната си, в забавите, в гнева;

духовно здрав, надвиващ на плътта си,

в обноските си скромен, поотделно

недаващ вяра на око и слух,

а даже и на двете вярващ само

след хладен размисъл — както от туй?

Ти също беше тъй пресят изтънко

във всички качества и затова

провалът ти днес прави уязвим

за подозрение и най-добрия,

най-щедро одарения човек.

Оплаквам те, защото според мен

тоз твой провал е страшен като втори

Адамов грях!… Вината им е явна.

Да бъдат задържани за съда

и Бог да има милост към греха им!

 

ЕКСЕТЪР

Задържам те за държавна измяна, Ричард, граф Кеймбридж!

Задържам те за държавна измяна, Хенри, лорд Скруп от Машъм!

Задържам те за държавна измяна, Томас Грей, Нортъмбърландски рицар!

 

СКРУП

Бог плана ни разкри и моят грях

за мене е по-страшен от смъртта.

Простете ми го, светли господарю,

макар с плътта си да платя за него!

 

КЕЙМБРИДЖ

Не златото на Франция за мене

бе главното, макар да го приех,

за да постигна свойта цел по-бързо^[41].

Благодаря на Бога, че ме спря,

и, радостен във мъките, ще моля

Всевишния и вас да ми простите!

 

ГРЕЙ

Най-верният ви поданик не е бил

възрадван от разбулена измяна,

тъй както аз се радвам, че бях спънат

в коварния си замисъл. Кралю,

простете ми, без прошка към плътта ми!

 

КРАЛЯТ

Бог нека ви прости във свойта милост!

Изслушайте присъдата си! Вие

сте встъпили във заговор с врага

и от хазната му сте взели злато

в предплата за смъртта ни, със което

обрекли сте монарха си на смърт,

велможите му — на позорно иго,

народа му — на чуждоземно робство,

страната му — на скръб и на разруха.

За личността си ние мъст не дирим,

но грижата за нашата държава,

чиято гибел готвили сте, иска

да ви предам на нейния закон.

Нещастници, вървете към смъртта!

И Бог всемилостив да ви помогне,

разкаяли се горко за греха си,

да я посрещнете с душевна твърдост!…

Водете ги!

                А ние, господа —

към Франция, войната със която

и нас, и вас еднакво ще прослави,

защото тя щастливо ще завърши,

щом Бог разкри кроежа зъл, опитал

да ни препъне в нейното начало!

Сега е отстранена всяка пречка

във пътя ни, така че да вървим!

Войската си на Бога поверили,

към корабите весело! Развейте

победните ни бойни знамена!

На Англия не заслужава трона

тоз, който няма френската корона!