Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (2)

Пролог

ХОРЪТ

О, ако имахме пламтяща муза,

която да ни вдигне в емпирея

на висшето изкуство; а за сцена —

държава цяла; и князе на нея

да изпълняват бляскавите роли

пред публика от истински крале!

Тогаз би имал войнственият Хари

прекрасната си Марсова осанка

и подир него като тройка псета

Глад, Меч и Огън щяха да пълзят

с молба да ги отвърже! Но простете

на недодяланите духове,

които дръзват тук да ви представят

на своята рендосана площадка

тъй висш предмет! Наистина, как можем

да вместим в таз арена за петли

полетата на Франция; или

мислимо е във дървеното „О“

на тоз театър, в тази малка нула

да се поместят шлемовете само,

потресли въздуха при Азенкур?

И все таки със кръгчета щом може

да се представи милион, то молим,

„О!“, дайте и на нас, нищожни нули,

фантазията си! Предположете,

че в тоя тесен пояс от стени

са се побрали две могъщи кралства,

чиито горделиви брегове

дели един скалист, бурлив, опасен

ръкав на океана; запълнете

със свойте мисли всички наши липси

и умножете всекиго от нас

на хиляди, така че тук да плъпне

една въображаема войска.

Когато заговорим за коне,

вий мислено ги виждайте как, горди,

печатат свойте огнени копита

във глината; защото мисълта ви

кралете ни ще трябва да облича

и тя ще им помага пак да скачат

в пространството и времето, сгъстила

дела, с години траяли, в едно

обръщане на пясъчен часовник.

Във нейна помощ пък ще бъда аз,

приемете ли хор да съм за вас

и, вече встъпил в новата си роля,

за слух и снизходителност ви моля!