Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (11)

Първа сцена

КРАЛЯТ

Към пробива отново, храбри мои!

Ако не минем, то да го затулим

с английски трупове! Във мирно време

най-ценните черти на всеки мъж

са кротостта и скромният характер,

но днес, когато вихърът на боя

в ушите ви бучи, бъдете тигри,

в кръвта си влейте плам, стегнете мишци,

под гневен вид прикрийте кротостта си

и на очите си придайте ярост,

така че да заплашват, огнеметни,

от черепните бойници, подобно

на бронзови топове; а над тях

във мрачна ярост надвесете вежди,

тъй както канарата край брега

навежда се над своята основа,

разядена от бясното море;

стиснете зъби, разширете ноздри,

задръжте дъх и напрегнете мощ!

Напред, в атака, знатни англичани,

кръвта си наследили от бащи,

които със духа на Александра^[54]

от мрак до мрак тук водили са битка

и в ножниците скривали са меч

единствено по липса на противник!

Честта на своите майки опазете,

доказвайки, че сте деца на тези,

чието име носите! Бъдете

за пример на по-долните по кръв

и научете ги да се сражават!

Вий също, волни селяни, които

във Англия сте расли, покажете

как тя ви е отгледала! Кълна се,

че до един достойни сте за нея,

защото ни един не виждам тука

тъй долен, че очите му сега

да не блестят със благороден блясък!

Като ловджийски кучета на ремък

вий теглите! На лов! Да вика всеки,

щом своя меч върху врага стовари:

„За свети Георги^[55], Англия и Хари!“