Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Life of Henry the Fifth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2012)
Начална корекция
Alegria (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Исторически драми. Том 5

Събрани съчинения в осем тома

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. — Добавяне

Първо действие

Първа сцена

Лондон. Преддверие в кралския дворец.

Влизат Кентърбърийският архиепископ и Илийският епископ.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Милорд, ще ви открия, че отново

се готви против нас законът, който

би минал в единайстата година

от времето на бившия ни крал,

ако тогаз не бяха го свалили

от дневен ред метежите в страната.

 

ЕПИСКОПЪТ

А може ли да се направи нещо?

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Ще трябва да помислим. Влязъл в сила,

той ще ни грабне по-добрата част

от нашите владения, защото

властта със него ни отнема всички

земи, благочестиво завещани

на църквата от нейните чада.

Със тях за краля ни ще се издържат

петнайсет графа, рицари хиляда

и петстотин, шест хиляди и двеста

ескуайра[2] и в прибавка сто приюта,

отлично обзаведени, за старци,

сакати и прокажени. Хазната

ще има освен туй от тях годишно

хиляда фунта. Тъй гласи законът.

 

ЕПИСКОПЪТ

Загребват здраво!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

                Да, до дъно стържат!

 

ЕПИСКОПЪТ

Какво да сторим?

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

                Кралят ни е благ

и пълен със разбиране и милост.

 

ЕПИСКОПЪТ

При туй привързан към Светата църква.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

На младост обещаваше не много,

но щом духът излитна от бащата,

като че ли и страстите в сина

издъхнаха. Да, разумът във миг,

подобно ангел долетя над него

и, с меч прогонил грешния Адам,

превърна тялото му в рай, достъпен

единствено за духове небесни.

Не е било до днеска ученик

тъй бързо да постигне мъдростта;

не е било със толкоз буен прилив

доброто да отмие злите мисли;

не е било тъй леко да отстъпи

властта си многоглавото упорство

като във този крал!

 

ЕПИСКОПЪТ

                И слава Богу!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Послушайте го само как говори

на верски теми и, до дъно смаян,

ще кажете: „Да беше висш духовник!“;

обществени въпроси как разисква

вий чуйте го и ще решите смело,

че е отдал живота си на тях;

слух дайте му, когато за войната

подхване реч, и той ще ви направи

от боя музика; държавна трудност

му дайте да реши, и ще развърже

той възела й гордиев[3] по-лесно

от свойта жартиера! Щом говори,

дори и въздухът, тоз скитник вечен,

се спира в миг и нямата почуда

стаява се във хорските уши,

да не изпусне капка от меда

на сладките му думи. Очевидно

от жизнения опит е извлякъл

той свойте обобщения, макар че

е чудно как успял е да го стори,

като го помним празен ветрогон,

пилеещ часовете си във буйства,

облози, пиршества и веселби,

далеч от мисълта да учи нещо,

да се вглъби, за миг да се откъсне

от близостта на уличната паплач!

 

ЕПИСКОПЪТ

Най-хубавите ягоди се тулят

в копривата, целебните треви

виреят най-добре сред буренака.

И принцът тъй под буйствата е скривал

богати наблюдения, които

като тревата са растели трайно,

без някой да ги вижда, през нощта,

по силата на своята природа.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Така ще е, защото чудеса

не се извършват вече, и за всичко,

което става, длъжни сме да търсим

естествени причини.

 

ЕПИСКОПЪТ

                Да, милорд,

но как да се преборим със закона,

представен в Общините[4]? Дали кралят

клони към него, или е против?

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Ни тъй, ни тъй; но мисля, че по-скоро

ще бъде с нас, понеже му предложих

от името на нашия Събор,

за свързаните с Франция въпроси,

които най-обстойно му разгърнах,

парична помощ във размер, какъвто

духовенството ни, откак се помни,

не е предлагало на никой негов

предшественик.

 

ЕПИСКОПЪТ

                И как прие я той?

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Със явно удоволствие, макар че

за съжаление не стигна време

да чуе — както, чувствах, би желал —

подробностите за това как идат

от неговия праотец, крал Едуард[5],

до него свръхбезспорните права

над някои отделни техни графства

и общо над французкия престол.

 

ЕПИСКОПЪТ

Какво прекъсна вашата беседа?

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Посланикът на Франция пристигна

с молба да бъде спешно чут от краля

и Негово Величество след малко

ще го приеме. Ако се не лъжа,

часът е четири?

 

ЕПИСКОПЪТ

                Да, точно толкоз.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Тогаз да влезем и сами да чуем

посланието му, което мога

и тъй със сигурност да ви предскажа.

 

ЕПИСКОПЪТ

Вървя след вас. Жадувам да го чуя!

 

Излизат.

Бележки

[2] Ескуайри — благородници от най-ниска степен.

[3] „… възела й гордиев…“ (мит.) — според древногръцката легенда фригийският цар Гордий, който бил отначало прост селянин, поставил в храма на столицата селската си кола, като завързал ярема й с невероятно сложен възел и предрекъл, че който развърже възела, ще владее цяла Азия. Александър Македонски, като не успял да го развърже, го разсякъл с меча си.

[4] „… в Общините…“ — става дума за Камарата на общините в английския Парламент.

[5] „… крал Едуард…“ — Едуард III — родоначалника на семействата Йорк и Ланкастър, които после ще враждуват помежду си; царувал от 1327 до 1377 г.