Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (24)

Шеста сцена

КРАЛЯТ

Добре се бихме, доблестни земляци,

ала врагът държи полето още.

ЕКСЕТЪР

Дук Йорк ви прати поздрав, господарю!

КРАЛЯТ

А как е той? Три пъти го видях

да пада и три пъти пак на крак

да се сражава, в кръв от шлем до шпори.

ЕКСЕТЪР

И в същата украса той сега

подхранва равнината. А до него,

побратим негов по достойни рани,

лежи граф Съфък. Първи той издъхна,

а Йорк, насечен, допълзя до него,

сред локва кръв брадата му изви

и, разцелувал бликащите рани

по страшния му образ, той извика:

„Почакай, братовчеде! Към небето

и моята душа ще тръгне с твойта.

Не бързай! Нека заедно да литнат,

тъй както заедно в тоз мъжки бой

докрай със теб изпълнихме дълга си!“

Аз приближих, за да му вдъхна бодрост,

но той с усмивка бледа, стиснал слабо

ръката ми, продума: „Драги лорде,

предайте мойте поздрави на краля!“,

а след това обърна се към Съфък

и с кървава ръка обвил врата му,

целуна го по устните и тъй,

издъхвайки, с кръвта си подпечата

последния си договор за обич.

Бе толкоз нежна сцената, че тя

от мен изтръгна влагата, която

напразно се опитвах да възпра:

мъжът в сърцето ми, надвит, отстъпи

пред женското начало и сълзите

избликнаха от мен.

КРАЛЯТ

                Не ви осъждам,

защото, слушайки ви, с труд и аз

придумвам замъгления си поглед

да се държи…

                Каква е таз тревога?

Противникът е стегнал своя строй.

Тогаз нареждам всеки да убие

пленения от него. Разгласете!