Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (7)

Трета сцена

 

ХОТСПЪР

„… макар че, що се отнася до мен лично, милорд, аз бих бил радостен да се присъединя към вас по силата на обичта, която храня към Вашия дом.“

Щял да бъде радостен — тогава какво му е пречело да е? Хранел обич към нашия дом — а показва на дело, че по-малко обича нашия дом, отколкото собствения си хамбар! Да видим нататък.

„Делото, което предприемате, е опасно.“

Че то се знае! Опасно е и да се простудиш, да спиш, да пиеш! А аз ви казвам, уважаеми глупако, че сред копривата Опасност ние ще откъснем цветето Сигурност!

„Делото, което предприемате, е опасно; приятелите, споменати от Вас — несигурни; избраното време — неподходящо, и изобщо целият ви план е твърде лек за тежкия противовес на вашите противници.“

Значи така мислиш, а? Така мислиш? Пък аз мисля, че ти си един плашлив и плиткоумен селяндур и че лъжеш! Ама какъв празноглавец наистина! Кълна се в небето, планът ни е най-добрият от всички, които са били замисляни някога! Приятелите ни са верни и непоколебими! Добър план, добри приятели! И заслужаващи доверие! Да, отличен план и превъзходни приятели! Какъв студенокръвен никаквец! Архиепископът одобрява плана и общата посока на действие, а той… Ах, да беше тука този пъзливец, щях да му разцепя черепа с ветрилото на жена му! Нима баща ми, чичо ми и аз самият не участваме в предприятието? А лорд Едмънд Мортимър, а Йоркският архиепископ, а Оуен Глендауър? Ами Дъгласовци, не са ли и те с нас? Нямам ли от всички тях писма, с които ми обещават да съединят войските си в моята на девети идния месец, и не са ли някои от тях вече тръгнали? Ама какъв кучи нечестивец! Неверник мръсен! Ха! Сега, обзалагам се, пълен в пъзливост и пресметливост, ще изтича при краля и ще му разкрие всичките ни действия! О, ще се разкъсам на две части и ще ги насъскам да се бият една с друга, задето поканих това гърне с мътеница на такова огнено дело! По дяволите, нека му казва! Ние сме готови. Ще тръгна още тази нощ!

Как сме, Кет? След два часа трябва да замина.

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

Съпруже мой, защо страниш от всички?

И за каква вина съм две недели

изгнаница от твоето легло?

Какво е туй, което те оставя

без златен сън, без смях, без вкус към гозба?

Защо все бродиш, взор забол в земята,

и стряскаш се без видима причина?

Защо загубил си руменината

на свежите си бузи и предаваш

на размисъла чер и на гнева

правата ми над твоите богатства?

Над лекия ти сън аз бдях тез нощи

и чух те да бълнуваш все за битки,

да направляваш буйния си кон,

да викаш: „Смело, в бой!“ и да приказваш

за схватки, за обходи, за окопи,

за откупи на пленници, за мъртви,

за бруствери, за разните там ваши

топове: базилиски, колубрини^[37] —

все думи от желязната война.

Духът ти тъй живееше със нея,

че бисер-пот росеше твойто чело,

досущ мехурчета в пенлив поток

и взимаше ликът ти странен израз

като на някой, спрял внезапно дъх

при рязка изненада. Туй са знаци,

че дело много тежко предстои ти.

Аз трябва да го знам. В противен случай

не ме обича моят мъж!

 

ХОТСПЪР

                        Хей, там!

Заминал ли е Джилиам с пакета?

 

СЛУГАТА

Замина, господарю, преди час.

 

ХОТСПЪР

А Бътлър със конете от шерифа^[38]

дали се е завърнал?

 

СЛУГАТА

                Току-що.

Докара кон за вас.

 

ХОТСПЪР

                        Кой точно? Оня

на капки и със рязани уши?

 

СЛУГАТА

Да, него, господарю.

 

ХОТСПЪР

                Този кон

ще бъде тронът ми! Великолепно!

Веднага ще го яхна! Нека Бътлър

го изведе навън! О, Esperance!^[39]

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

Изслушай ме, съпруже!

 

ХОТСПЪР

                        Да, госпожо?

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

Какво отнася те от твоя дом?

 

ХОТСПЪР

Какво ли, мила? Конят, то се знае!

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

Ти с твоите маймунски подигравки!

И невестулката не е тъй пълна

с прищевки като теб! Не, чувай, Хари,

аз трябва да узная твойта тайна.

Страхувам се, че брат ми Мортимър

правата си решил е да потърси

и пратил е да иска твойта помощ,

но знай, ако решил си да вървиш…

 

ХОТСПЪР

Пеша дотам? Бих капнал, мила моя!

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

Не се шегувай, папагал такъв,

а ми кажи, каквото те запитвам!

Ако не ми разкриеш честно всичко,

ще ти изкълча кутрето, да знаеш!

 

ХОТСПЪР

Не ми пречи, момиченце! Любов?

Сега не му е времето за нея.

Не те обичам, драга! Тоя свят

не иска кукли и дуели с устни,

а пукнати глави, носове в кръв!…

Къде е конят ми?… Пусни ме, Кет!

Какво във същност искаш? Казвай бързо!

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

Нима наистина не ме обичаш?

Добре, недей! Тогава и аз няма

без теб да се обичам! Не, признай си,

нали го каза само на шега?

 

ХОТСПЪР

Не искаш ли да видиш как ще яздя?

Щом бъда на седлото, ще ти дам

сто клетви, че безкрайно те обичам!

Но знай, от днес нататък не желая

да ме разпитваш повече за туй

къде отивам, за какво отивам

и тъй нататък. Щом отивам нейде,

то значи трябва. И за да приключим,

таз вечер тръгвам. Знам, че си разумна,

но колкото е моята съпруга,

не повече все пак; по дух си твърда,

но в рамките на женската ви твърдост;

и знаеш като гроб да пазиш тайна,

но само щом не ти е поверена,

и аз дотолкова ти вярвам само,

любезна Кет!

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

                Не повече, така ли?

 

ХОТСПЪР

Не, нито инч^[40] във повече. Но знай:

на двама ни общ път е отреден,

днес тръгвам аз, ти — утре, подир мен!

Това не ти ли стига?

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

                По неволя!