Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (13)

Втора сцена

 

ФАЛСТАФ

Бардолф, изтърчи напред до Ковънтри и ми напълни там една бутилка с херес. Отрядът ни ще премине край града, без да спира. До смрачаване трябва да сме в Сътон Колфилд.

 

БАРДОЛФ

А пари, капитане?

 

ФАЛСТАФ

От своите, от своите!

 

БАРДОЛФ

Една бутилка херес прави десет шилинга!

 

ФАЛСТАФ

Ако ги направи, вземи ги за труда си! Колкото направи, ако ще и двайсет да са, всичките са твои! Аз ще гарантирам, че не са фалшиви. Кажи на моя лейтенант Пето да ме чака на края на града!

 

БАРДОЛФ

Слушам, капитане!

 

ФАЛСТАФ

Маринована хамсия да съм, ако не ме е срам от войниците ми! Злоупотребих по възмутителен начин с кралския набор. В замяна на сто и петдесет войници набрах триста фунта в звонк и нещо отгоре. Викам само заможни стопани, чифликчийски синове, годеници с насрочен сватбен ден, отбор изнежени пъзльовци, които се боят от барабанния бой като от дявола и се стряскат при мускетен гръм повече от стреляни патици. Набирах само мамини синчета със сърчица колкото главичка на топлийка и всички до един се откупиха, тъй че сега отрядът ми е съставен от знаменосци, капрали, лейтенанти и други офицери, по-дрипави от Лазара, както го представят по рисуваните гоблени, дето псетата на богатия му лижат струпеите; от сган, която, честно казано, никога не е служила: лакеи, прогонени за кражба, младши синове на младши братя^[85], избягали кръчмарски слуги, пропаднали ханджии — тлен и гнилоч, породена от дългия мир и спокойния живот; сто пъти по-дрипави от най-старото полково знаме. И с такава паплач запълних местата на онези, дето се бяха откупили, та сега, който ме види, ще помисли, че съм събрал сто и петдесет опърпани блудни синове, които допреди малко са пасли свине и са яли помия и жълъди^[86]. Един щурак ме срещна по пътя и ми каза, че съм бил обрал всички бесилки, за да свикам труповете им под знамената. Светът не е виждал подобни плашила. Няма да мина с тях през Ковънтри, и дума да не става! И ходят разкрачени, негодниците — навик от оковите, защото повечето от тях съм ги измъкнал от дранголника. В целия ми отряд да има, да няма една риза и половина, и то половината е от две кърпи за маса, зашити и метнати на плещите като глашатайска безръкавка, а пък цялата, което си е право, е задигната или от кръчмаря в Сент Олбанз, или от червенокосия ханджия в Ковънтри. Но няма значение — ризи ще си намират на всяко плетище.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Здравей, Джак — набит матрак! Как си, тройни юргане?

 

ФАЛСТАФ

Ха! Хал? Как си, луда главо? Какъв дявол търсиш в Уорикшир^[87]?… Драги графе, моля за извинение. Мислех, че ваша чест е вече в Шрузбъри.

 

УЕСТМОРЛАНД

Наистина, сър Джон, отдавна трябваше да съм там — впрочем и вие също, — но войската ми е вече в града. Кралят, бъдете сигурен, ни очаква. Ще трябва да пътуваме цяла нощ.

 

ФАЛСТАФ

Ха, за мен не се бойте — аз мога цяла нощ да не спя като котак за гърне сметана.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И май я обичаш като него, както си заприличал на топка масло. Но я ми кажи, Джак, чии са тези юнаци зад тебе?

 

ФАЛСТАФ

Мои, Хал, мои!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Досега не съм виждал такава жалка сбирщина.

 

ФАЛСТАФ

Ами! Добри са си те за нанизване. Пушечно месо, Хал, пушечно месо! Ще запълнят ямата не по-зле от най-добрите. Смъртни хора, Хал, смъртни като всички други!

 

УЕСТМОРЛАНД

Да, сър Джон, но ми се виждат прекалено бедни и мършави. Приличат на просяци.

 

ФАЛСТАФ

Ей Богу, за беднотията им не зная откъде я имат, а пък за мършавостта, сигурен съм, че не са я взели от мене!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Не са, клетва давам, освен ако наричаш мършавост три пръста сало над ребрата. Хайде, побързай! Пърси вече ни чака на полето.

 

ФАЛСТАФ

Как, нима кралят е разположил вече войските си?

 

УЕСТМОРЛАНД

Да, сър Джон, и боя се, че ние се бавим тук твърде много.

 

ФАЛСТАФ

Пръв на гощавката е гостът гладник, а последен във битката — войникът умник!