Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (16)

Първа сцена

 

КРАЛЯТ

Как кърваво над оня тъмен хълм

наднича слънцето. Денят бледнее,

изплашен от промяната в лика му.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

А във листата злият южен вятър^[89],

засвирил като негов глашатай,

тръби лош ден.

 

КРАЛЯТ

                Да го тръби тогава

за оня, който бъде победен.

За победителите лошо няма!

Това сте вие, Уустър? Съжалявам,

че трябва да се срещаме със вас

при тези обстоятелства. Милорд,

измамили доверието кралско,

принудихте ни вий да съблечем

удобните си роби и пристегнем

старешка плът в неласкаво желязо.

Не е добре, милорд, не е добре!

Какво ще отговорите, да чуем?

Ще срежете ли възела на тази

война, ненавистна за всички нас,

та, върнал се във орбитата строга

на своя дълг, да заблестите пак

с предишната си равна светлина,

наместо като хвръкнал метеор

да станете знамение за гибел,

поличба зла за бъдещи вражди?

 

УУСТЪР

Изслушайте ме, Ваша кралска милост!

За мене ако питате, охотно

аз бих прекарал сетните си дни

в спокойствие и, Бог ми е свидетел,

тоз ден на разпра аз не съм го търсил!

 

КРАЛЯТ

Не сте? А откъде се е намерил?

 

ФАЛСТАФ

Бунтът е лежал на пътя му и той го е вдигнал.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Млък, гарго тлъста!

 

УУСТЪР

Вий сам, кралю, от мен и от рода ми

отвърнахте лъча на свойта милост,

а трябва да ви спомня, че ви бяхме

най-близките привърженици нявга.

Заради вас аз счупих своя жезъл

по времето на Ричард, нощ и ден

летях, за да ви срещна и целуна

ръката ви, макар тогаз да бях

от вас, кралю, къде-къде по-тежък

по ранг и уважение в страната.

Аз, моят брат и неговият син

ви върнахме в родината и смело

поехме върху своите глави

възможните последици. Тогава

във Донкастър вий дадохте ни клетва,

че няма да посягате към трона

и че стремежите ви се изчерпват

със графство Ланкастър, по право ваше

след прясната тогава смърт на Гонт^[90].

Заклехме се да ви помогнем в туй,

но скоро върху вас така обилно,

така поройно щастието рукна,

че всичко сякаш идеше със цел

да ви съдейства: нашата подкрепа,

злините на едно безвластно време,

легендата за мъките, които

уж бяхте изтърпели във чужбина,

и злите бури, задържали краля

тъй дълго във ирландския му поход,

че всички тук го сметнахме загинал.

А вий, добре подушили мига,

насочихте го тъй, че да ви бъде

предложено да вземете в ръце

юздите на държавата — ни помен

от дадения в Донкастър обет! —

и, хранени от нас, така със нас

постъпихте вий, както със врабците

постъпва непризнателното пиле

на кукувицата: нахален, лаком,

изпълнихте гнездото ни, тъй едър,

че даже обичта ни се боеше

да приближи до вас, за да не би

да глътнете и нея. И затуй

ний трябваше да хвръкнем бързокрили

далеч от взора ви и да потърсим

спасение във таз войска пред вас,

която срещу себе си вий сам

опълчихте със грубости, заплахи

и газене на всичко обещано

в началото на вашия възход.

 

КРАЛЯТ

Туй всичко сте го скланяли навред,

крещели по стъгди и пели в черкви,

за да скроите на метежа дреха,

приятна за окото на тълпата

от недоволни зяпльовци, които

менят цвета си и потриват длани

при всякоя промяна, стига тя

да носи суматоха. Никой бунт

не е оставал без красиви шарки,

с които да покрие свойта същност,

и без менлива паплач, зажадняла

за бърканица, смут и безпорядък!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И в двете ни войски за тази разпра

мнозина твърде скъпо ще платят,

до битка ако стигнем. Съобщете

на своя племенник, че Хенри Уелски

гласа си включва в хора от похвали

към Хенри Пърси. Бог ми е свидетел:

зачеркнем ли последното му дело,

не зная сред безстрашните, които

красят със свойте подвизи века ни,

да има рицар, по младежки огнен,

по-храбър и по-доблестен от него.

А колкото до мен, със срам признавам,

че бях ленивец и голям бегач

от школата на рицарството — нещо,

което, чух, и Пърси бил говорил, —

но въпреки това пред краля тук,

щастлив, че той се ползва със такива

огромни преимущества, предлагам:

наместо жертви да дадем безброй,

със него да се срещнем във двубой!

 

КРАЛЯТ

И ние, принце, ще се престрашим

да те рискуваме, макар причини

безчислени да имаме за отказ…

Не, Уустър! Ний обичаме горещо

народа си. Обичаме дори

и тез, които вашият роднина

е отклонил от правилния път,

и ако те приемат милостта ни,

и той, и те, и вий, да, всеки пак

ще бъде наш приятел, както ние

ще бъдем негов! Съобщете туй

на своя племенник и се върнете

със отговор: как смята да постъпи?

Все пак, ако упорства, нека знае,

че строгият урок е наш слуга,

очакващ само волята ни. Сбогом!

Не щем да отговаряте сега —

предлагаме добро и наш съвет е:

предложеното мъдро приемете!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ще видите, че няма да приемат!

Хотспър и Дъглас двама ще излязат

против цял свят, въоръжен до зъби!

 

КРАЛЯТ

И затова: по частите си всички!

Откажат ли, ще им дадем урок

и правото е наше, вижда Бог!

 

ФАЛСТАФ

Слушай, Хал, в боя видиш ли ме на земята, няма да ти се сърдя, ако се разкрачиш над мен, за да ме опазиш. Нали сме приятели!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Такава приятелска услуга би могъл да ти направи само Родоският колос^[91]. Казвай си молитвите. Сбогом!

 

ФАЛСТАФ

Бих искал да е време за сън, Хал, и денят да е минал благополучно.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Всички дължим Богу по една смърт.

 

ФАЛСТАФ

Но аз имам още време до срока. Не ми се ще да му се издължавам преждевременно. Защо трябва да се натискам, щом той не ме вика?… Но както и да е! Честта ме кара… Добре, но както ме кара, ако вземе да ме закара, където не искам? Тогава? Може ли честта да ми сложи нов крак? Не. А нова ръка? Не. А да премахне болката от раната? Не. Значи не е добра в хирургията тази чест? Не е. Но какво е „чест“? Дума. И какво съдържа тази дума? Въздух. Голямо съдържание, няма що! И кой има чест? Който е умрял в сряда. Усеща ли я той? Не. Чува ли я? Не. Значи е неосезаема? Да, за умрелия. Но сигур остава да живее сред живите? Не. Защо? Защото клеветата я убива. Тогава не ми е дотрябвала. Честта е само един герб на гроба. И с това свършва моят закон Божи.