Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (20)

Пета сцена

КРАЛЯТ

Така е бил наказван всеки бунт.

Предложихме ли ний, коварни Уустър,

на всички вас приятелство и милост?

Защо, словата ни изопачил,

измами своя племенник? Сега

лорд Блънт и трима рицари, и много

незнатни люде щяха да са живи,

да бе изпълнил ти по християнски

дълга си на посредник между нас.

УУСТЪР

За да опазя себе си, го сторих,

но сбърках и прегръщам примирен

съдбата, неминуема за мен.

КРАЛЯТ

За Уустър и за Върнон смърт веднага,

за другите по-късно ще решим.

Сражението как е?

ПРИНЦ ХЕНРИ

Когато благородният граф Дъглас

видя, че е напуснат от съдбата,

че доблестният Пърси е загинал,

че всичките му хора са във ужас,

побягна с тях и той, но се подхлъзна

и тъй контузи, че попадна в плен.

Оставил съм го в своята палатка.

Аз моля Ваша милост да отстъпи

на мен тоз пленник.

КРАЛЯТ

                Най-охотно, сине!

ПРИНЦ ХЕНРИ

Тогаз, Джон Ланкастър, ще бъдеш ти

носителят на рицарската щедрост:

върви при графа Дъглас и, без откуп,

веднага дай му пълна свобода!

Със своите подвизи доказа той,

че даже и под ризница на враг,

което храброст е, е храброст пак!

ПРИНЦ ДЖОН

Ще отнеса веднага тази вест,

за графа — радост, а за мене — чест.

КРАЛЯТ

Тогаз остава туй: да разделим

войските си. Вий, Уестморланд и Джон,

без бавене поемате към Йорк,

където — чуваме — Нортъмбърланд

и Божият служител Ричард Скруп

усилено подтягали войски.

Ний с тебе, Хари, тръгваме към Уелс,

за да сразим Глендауър и граф Марч.

Едничък още удар като тоз

и бунтът им съвсем ще свеси нос,

а делото ни, почнало добре,

не бива недовършено да спре!