Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (11)

Трета сцена

 

ФАЛСТАФ

Погледни ме, Бардолф, не съм ли ужасно отслабнал след последното ни приключение? Не се ли топя? Не се ли съсухрям? Кожата ми виси отвсякъде като рокля на стара баба. Сбръчкал съм се като печена ябълка. Ще се покая, и то веднага, докато още имам вид на човек, инак така ще отмалея, че няма да имам сили за покаяние. Зърно пипер да съм, кранта пивоварска да стана, ако помня как изглеждат черквите отвътре! Компанията, лошата компания, тя ме погуби!

 

БАРДОЛФ

Сър Джон, вие така се разстройвате душевно, че няма да изтраете дълго!

 

ФАЛСТАФ

Ами да, вярно е! Хайде, изпей ми една мръсна песничка, развесели ме! Какви добри склонности имах навремето. Ей Богу, бях добродетелен, колкото се иска от един благородник: нямах навик да се кълна… освен от време на време; комар играех само… седем дена в неделята; в бардака да съм ходил най-много през петнайсе… минути; дълговете си съм връщал… три-четири пъти. Живеех по правилата, а сега не зная ни мярка, ни граници!

 

БАРДОЛФ

То е, защото сте така дебел, сър Джон, че мярка не ви хваща. Вие сте станал безграничен, сър Джон!

 

ФАЛСТАФ

Оправи си ти мутрата и аз ще си оправя телосложението! Ти си нашият адмиралски кораб, само че си носиш фенера не на кърмата, а на носа си. Ти си Рицарят на Пламтящата лампа!

 

БАРДОЛФ

С какво ви пречи моето лице, сър Джон?

 

ФАЛСТАФ

С нищо, кълна се! Дори имам полза от него. То е за мен това, което за някои са пръстените с череп и надписите „Memento mori^[74]!“: колкото пъти зърна физиономията ти, спомням си за пъкъла и за богаташа, който се обличал в пурпур; защото ей го тука как гори, гори, в червената си роба^[75]! Ако имаше в тебе поне малко добродетел, щях да се кълна в лицето ти и клетвата ми щеше да бъде: „Кълна се в този огнелик ангел Божи!“ Но ти си грешен от главата до петите и бих те нарекъл истинско изчадие на мрака, да не беше тази светеща твоя муцуна. Джобът ми пара да не види, ако оная нощ в Гадсхил, когато търчеше по склона да ловиш коня ми, не те помислих за блуждаещ огън или за кълбовидна мълния! О, ти си непрекъснато факелно шествие, безкрайна празнична илюминация! Спестил си ми досега поне хиляда марки от свещи и факли, когато сме обикаляли нощем кръчмите; но затова пък хересът, който си изпил за моя сметка, ми излезе по-скъп от всички свещи, дори да бях ги купувал в най-скъпата свещоливница на Европа! Ето вече трийсет години — Бог вижда и ще ми ги зачете, — трийсет години как ти поддържам огъня, за да живееш, саламандро неутолима^[76]!

 

БАРДОЛФ

Дано ти приседне това мое лице, Бога ми!

 

ФАЛСТАФ

Не думай, че ще ми изгори гърлото!

Е, мадам Кудкудяк, узнахте ли кой ми е опразнил джобовете?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Какво говорите, сър Джон! Как можете да си помислите, сър Джон, че аз ще държа крадци в заведението си! Търсихме навсякъде, разпитахме всички — мъжа ми и аз — и слугите, и момчетата. Досега стотна от косъм не се е загубвала в кръчмата ми!

 

ФАЛСТАФ

Лъжеш, кръчмарко! Бардолф се е бръснал тук и е загубил сума ти косми. А сега са ми опразнили джобовете, кълна се. Хайде, и ти си една светица, махай се!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Аз — светица? Огън да ви гори! Бога ми, никой не ме е експонирал така в собствената ми къща!

 

ФАЛСТАФ

Хайде, хайде, познавам те аз!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Не, сър Джон! Не ме познавате вие, сър Джон! А пък аз ви познавам, сър Джон: вие ми дължите пари, сър Джон, и сега търсите начин да се измъкнете, без да платите! Цяла дузина камизоли съм ви купила с мои пари!

 

ФАЛСТАФ

Хасе, грубо хасе! Раздадох ги на разни хлебарски жени, да си правят сита от тях.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Хасе? Да не съм честна жена, ако не беше холандски лен, от по осем шилинга лакътят! И освен това ми дължите за храна и пиене, сър Джон! И пари назаем — двайсе и четири фунта!

 

ФАЛСТАФ (сочи Бардолф)

Тоя ми е помагал — той да плати!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Тоя ли? Тоя голтак? Той няма спукана пара!

 

ФАЛСТАФ

Голтак — той? Че кого наричаш ти богаташ? Я го погледни в лицето — само злато и мед! Нека си насече пари от този нос, от тези бузи! Стотинка няма да платя! Ти за вчерашен ли ме мислиш? Да не мога да се поразположа в своята кръчма, без да ми очистят джобовете! Липсва ми един пръстен с печат, от дядо ми, който струва четирийсет марки!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Господи Исусе, колко пъти съм чувала принца да му казва, че пръстенът му е от проста мед!

 

ФАЛСТАФ

Принцът е едно лъжливо хлапе, един малолетен негодник! По дяволите, защо не е сега тук, да го наложа като куче!

Какво става, момчета? Натам ли духа вятърът? Всички ли ще маршируваме?

 

БАРДОЛФ

Да, двама по двама, по нюгейтската^[77] мода!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Господарю, моля ви, чуйте ме!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Здравейте, мистрис Скокли! Как е мъжът ви? Той ми е много симпатичен — честен човек е.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Добри ми господарю, изслушайте ме!

 

ФАЛСТАФ

Остави я, Хари, слушай мене!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Добре, Джак, казвай да чуем!

 

ФАЛСТАФ

Онази нощ съм заспал тук зад гоблена и се събудих с опразнени джобове. Тази кръчма е станала разбойническо гнездо. Тук бъркат в джобовете!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И какво ти е изчезнало, Джак?

 

ФАЛСТАФ

Ще ми повярваш ли, Хал, три-четири разписки по за четирсет фунта всяка и моят пръстен с печата, от дядо ми!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Дреболия, халка за осем пени!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

И аз така му казах, господарю, и че съм го чула от Ваша Светлост, а той, господарю, какъвто е цапнат в устата, се изрази най-ругантно за вас и освен това каза, че щял да ви наложи като куче!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Как? Не е възможно!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Ако лъжа, да няма в мен ни благочестивост, ни честност, ни женска скромност!

 

ФАЛСТАФ

Благочестива си ти колкото варена слива^[78], честна — колкото подгонена лисица, а пък по женска скромност всяка Марианка от Майския панаир е пред тебе съпруга на градски съветник! Махай се, твар такава!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Каква „твар“? Каква „такава“? Кажи да чуем!

 

ФАЛСТАФ

Ами такава, че човек да благодари Богу за нея!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Аз не съм такава, че човек да благодари за мен, това да си го запишеш! Аз съм съпруга на честен мъж, а ти — като игнурирам дворянския ти род — си един негодник, щом ми викаш така!

 

ФАЛСТАФ

А ти — като турим настрана кръчмарския ти занаят — си едно животно, щом го отричаш!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Аз — животно? Какво животно, безобразнико, кажи да чуем!

 

ФАЛСТАФ

Какво ли? Видра!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Видра? Защо да е видра, сър Джон?

 

ФАЛСТАФ

Защото видрата не е ни риба, ни месо — човек не знае где да я сложи.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Грях ти на душата, гдето говориш така — и ти, и всеки знаете къде да ме сложите. Не те е срам, лъжецо неден!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Правилно, стопанко. Той те клевети най-безсрамно.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Той и вас клевети, господарю — завчера каза, че сте му дължали хиляда фунта!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Я, кажи, приятелю драги: вярно ли е, че ти дължа хиляда фунта?

 

ФАЛСТАФ

Хиляда фунта, Хал? Ти ми дължиш милион! Твоето приятелство струва цял милион, а ти ми го дължиш!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

И освен това, господарю, той ви нарече „лъжливо хлапе“ и каза, че щял да ви наложи.

 

ФАЛСТАФ

Казал ли съм такова нещо, Бардолф?

 

БАРДОЛФ

Казахте го, сър Джон.

 

ФАЛСТАФ

Да, но „ако каже, че пръстенът ми е меден“.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ето, казвам: меден е. Ще посмееш ли да си удържиш думата?

 

ФАЛСТАФ

Ти, Хал, знаеш, че бих посмял, защото си човек като всички; но понеже си и принц, аз се боя от тебе като от ръмжащо лъвче.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

А защо не „ръмжащ лъв“?

 

ФАЛСТАФ

Защото като лъв трябва да ни плаши самият крал. Нима мислиш, че ще ме е страх от тебе, колкото от баща ти? Да ми се пръсне коланът, ако е така!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

О, ако това стане, как ще ти се изтърси тулумът на коленете! Но в този твой огромен търбух, господинчо, няма място за честност, почтеност и искреност — целият е натъпкан с черва и карантии! Ще обвиняваш една честна жена, че ти е опразнила джобовете? Ти, кучи сине, ти, безсрамнико, ти, безочливи дебелако, ако имаше в джобовете ти друго освен платени кръчмарски сметки, адреси на бардаци и шепа захар за подсилване на мъжката ти слабост, ако си ощетен с нещо повече от гореизброените скъпоценности, наречи ме негодник! Но ти все пак си държиш на своето, нали? Не щеш да си глътнеш лъжата обратно? Засрами се!

 

ФАЛСТАФ

Изслушай ме, Хал! Ти знаеш, че Адам извърши грехопадението, когато човекът беше невинен, какво искаш от бедния Джак Фалстаф в днешните порочни времена? Виждаш сам: у мене има по-голямо количество грешна плът, отколкото у всеки друг, следователно има и повече слабост пред съблазните! Но значи признаваш, че ти си ми очистил джобовете?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Май така излиза.

 

ФАЛСТАФ

Кръчмарко, прощавам ти! Върви да приготвиш закуската, люби мъжа си, следи слугите, угаждай на гостите си и ще ме намираш винаги достъпен за всеки разумен довод. Виждаш, че вече съм успокоен… Какво има? Хайде, хайде, пътувай!

Сега, Хал, разправяй за двореца. Това с обира ще ни се размине ли, а, момчето ми?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

О, сладкото ми теленце, докога ще бъда твой ангел, при това и хранител, и пазител? Парите са върнати.

 

ФАЛСТАФ

О, никак не ги обичам тези връщания на пари. Двоен труд за нищо!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Помирих се с баща си и мога да правя каквото си ща.

 

ФАЛСТАФ

Първото нещо, което трябва да направиш, е да облекчиш хазната му, и то преди да си легнал да спиш!

 

БАРДОЛФ

Направете го, господарю!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Издействах ти, Джак, чин в пехотата.

 

ФАЛСТАФ

Бих предпочел да е в конницата. Сега ще трябва да търся един добър конекрадец, някое ловко хлапе на около двайсет и две години, да ми помогне за екипировката. Да благодарим на Бога, че бунтовниците нападат само добродетелните хора. Това е похвално от тяхна страна…

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Бардолф!

 

БАРДОЛФ

Господарю?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Предай това писмо на моя брат

Джон Ланкастър, а туй пък занеси

на графа Уестморланд!

                Ти, Пето, бягай

и оседлай конете, че до пладне

ни чакат с тебе трийсет мили път!

Джак, утре в два следобед ме търси

във Темпълхол, където ще ти връчат

пари и заповед, за да сформираш

и екипираш бойната си част.

Пожарът над страната ни расте.

Друг изход няма: ние или те!

 

ФАЛСТАФ

Отлично, но да можех, без да стана,

от кръчмата да бия барабана!

Закуската, стопанко!