Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (4)
- Включено в книгата
-
Събрани съчинения — Том 5
Исторически драми - Оригинално заглавие
- The History of Henry the Fourth — Part One, 1597 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2012)
- Начална корекция
- Alegria (2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Исторически драми. Том 5
Събрани съчинения в осем тома
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- — Добавяне
Втора сцена
Край пътя, близо до Гадсхил.
Влизат Принц Хенри, Пойнс и Пето.
ПОЙНС
Крийте се, крийте се! Откарах коня на Фалстаф и той сега от яд се пука като колосано кадифе!
ПРИНЦ ХЕНРИ
По-бързо всички!
Всички отиват встрани.
Влиза Фалстаф.
ФАЛСТАФ
Пойнс! Пойнс! Дано те обесят! Пойнс!
ПРИНЦ ХЕНРИ (излиза напред)
По-тихо ти, затлъстял бъбреко! Какво си се развикал!
ФАЛСТАФ
Хал, къде е Пойнс?
ПРИНЦ ХЕНРИ
Изкачи се на хълма. Ще ида да го потърся.
Отива отново встрани.
ФАЛСТАФ
Кой ме накара да тръгна на грабеж в компанията на този разбойник! Мерзавецът ми е отвел коня и го е вързал някъде. Ако направя само три крачки пешком, ще се задуша. Все пак не се съмнявам, че въпреки всичко ще умра като праведник, ако не ме обесят за убийството на този кучи син! От двайсет и две години час не е минал, без да съм се заклел, че ще го зарежа, но сякаш съм омагьосан да дружа с него. Да ме обесят, ако този мошеник не ме е напоил с билки, които ме карат да го обичам. Не може да бъде иначе — дал ми е някакъв треволяк. Пойнс! Хал! Огън да ви гори и двамата! Бардолф! Пето! Да пукна, ако направя вече крачка за грабеж! Ще стана честен човек и ще зарежа тези нехранимайковци — ако това не е дело добро, както да пресуша чаша херес, нека съм най-долният от негодяите, които познава земята! Осем ярда[35] пеш по неравна почва са за мене равни на седемдесет мили по равно и този жестокосърдечен негодяй знае това много добре! Ей, лоша работа е, когато мошениците не са честни помежду си!…
Чува се изсвирване.
Да, фю-ю-ю! Дано пукнете всички! Дайте си ми коня, разбойници! Върнете ми го и вървете да се обесите!
ПРИНЦ ХЕНРИ (излиза напред)
Мълчи, тлъсто туловище! Лягай, залепи ухо о земята и слушай дали не се чуват стъпки на пътници!
ФАЛСТАФ
А имате ли лостове да ме вдигнете после? По дявола, втори път няма да пренеса плътта си на такова разстояние за всичкото злато в хазната на баща ти! Не ме оставяйте да вървя пеш! Това е живо беззаконие от ваша страна!
ПРИНЦ ХЕНРИ
Искаш да кажеш „безконие“?
ФАЛСТАФ
Моля ти се, мили принце, помогни ми да си намеря коня, добрички ми кралски сине!
ПРИНЦ ХЕНРИ
Махай се, тлъсто! Да не съм ти коняр!
ФАЛСТАФ
Да се обесиш тогава на своята престолонаследническа жартиера! Ако ме пипнат, ще те издам! И ако не съчинят гадни балади за грабежа край Гадсхил и за всички ви и ако не ги запеят по площадите, да се отровя с чаша херес! Когато една шега отиде така далече — и то пешком, — това вече не е шега!
Влизат Гадсхил и Бардолф.
ГАДСХИЛ
Стой, не мърдай!
ФАЛСТАФ
И да искаш, не мога.
ПОЙНС
О, това е нашият помагач — познавам му гласа.
Излиза напред, следван от Пето.
Какво ново, Бардолф?
БАРДОЛФ
Крийте лицата си! Бързо! Слагай маските! Товар монети слиза по хълма на път към кралската хазна!
ФАЛСТАФ
Лъжеш, глупако! Искаш да кажеш „към кралската кръчма“!
ГАДСХИЛ
Ще ни стигнат, за да бъдем…
ФАЛСТАФ
… избесени всички!
ПРИНЦ ХЕНРИ
Господа, вие, четиримата, ще ги пресрещнете на тясната пътечка. Нед Пойнс и аз ще чакаме по-долу: ако се изплъзнат на вас, ние ще се нагърбим с тях.
ПЕТО
Колко души са?
ГАДСХИЛ
Десетина.
ФАЛСТАФ
Дявол взел го, да не ни ограбят?
ПРИНЦ ХЕНРИ
Нима сте страхливец, сър Джон Мас-и-Лой?
ФАЛСТАФ
Е, не съм храбър като дядо ти, сър Джон Кожа-и-Кости[36], но не съм и страхливец, Хал.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Добре, ще те изпитаме.
ПОЙНС
Конят ти, Джак, е зад плета. Ще го намериш там, когато ти потрябва… Довиждане и дръжте се!
ФАЛСТАФ
Сега и да ме обесят, не мога да ударя никого!
ПРИНЦ ХЕНРИ (настрани към Пойнс)
Къде е маскировката?
ПОЙНС (настрани към принца)
Подръка. Да се скрием.
Излиза заедно с Принца.
ФАЛСТАФ
Приятели, сега наслука! Всеки своята работа!
Влизат Пътници.
ПЪТНИК
Елате, драги! Момчето ще смъкне конете ни по стръмното, а ние да се поразтъпчем малко.
ГРАБИТЕЛИТЕ
Стой!
ПЪТНИК
Исусе Христе!
ФАЛСТАФ
Удряй! Коли! Дръжте ги за гушите! Ах, пиявици жадни! Мръсни чревоугодници! Удряй — те ни мразят нас, младите! Теглете им ножа! Давай парата! Оберете ги!
ПЪТНИК
Разорени сме и ние, и децата ни!
ФАЛСТАФ
Кой, вие ли, шкембести хитреци, вие ли сте разорени? Хайде де! Тлъсти стипци! Де да бяха всичките ви пари у вас! Хайде, шопари, мърдайте! И младежта трябва да живее, мерзавци с мерзавци! Вие сте общински заседатели, нали? Е, сега ще ви заседне!
Грабителите обират и връзват пътниците.
Всички излизат. Влизат — преоблечени — Принц Хенри и Пойнс.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Разбойниците завързаха честните люде. Сега, ако ние с тебе ограбим пък тях и се върнем весело в Лондон, ще има да го разправяме цяла седмица, да се смеем цял месец и да си го спомняме цял живот!
ПОЙНС
Крийте се! Чувам ги!
Двама отиват встрани.
Влизат отново Фалстаф, Бардолф, Гадсхил и Пето.
ФАЛСТАФ
Сега, братлета, да поделим печалбата и на кон, преди да се е съмнало! Ако принцът и Пойнс не са първи пъзльовци, значи няма истина на тая земя. Този никаквец Пойнс не е по-смел от дива патица.
Докато делят плячката си, принцът и Пойнс се нахвърлят върху тях.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Парите!
ПОЙНС
Мерзавци!
След размяна на два-три удара Фалстаф, Бардолф, Гадсхил и Пето побягват, като оставят плячката си.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Спечелено без мъка! На конете!
Тез пъзльовци не могат се събра,
защото тъй страхът ги е изпълнил,
че всеки взима другия за враг.
След мене, Нед! Видя ли как сър Джон
поеше почвата със пот и лой?
Ако не ме раздрусваше смехът,
бих чувствал съжаление към него!
ПОЙНС
А как ревеше, тлъстият негодник!
Излизат.