Гордън Диксън
Тактика на грешките (25)

ДВАДЕСЕТ И ПЕТ

След последната им среща у Мондар бяха настъпили едва забележими промени. По лицето му не се забелязваха нови бръчки, нито в косата му беше посивяла, но сините очи, подобни на тези на Мелиса, бяха придобили по-дълбок цвят, като че ли изминалото време беше издълбало нови нива на разбиране в съзнанието зад тях.

— Значи няма да можеш да ни помогнеш на Мар, Клетус? — бяха думите, с които го поздрави при пристигането.

— Нямам повече части, които да ви изпратя — каза Клетус. — А дори и да имах щях да препоръчам да не се изпращат.

Те преминаха през няколко помещения, вървейки един до друг и се озоваха в една от полу-стаите, където Мондар посочи на Клетус един изплетен от пръчки стол и сам седна на друг. През цялото време не беше проговорил, но сега го направи.

— Ще загубим повече, отколкото можем да си позволим, ако изгубим инвестициите си в станцията — каза Мондар. — Все още разполагаме с дорсайския контингент тук на Бакхала. Не можем ли да ги използваме за да възвърнем електростанцията?

— Не освен, ако не искате допълните части на Коалицията и Съюза, които са в Нюланд, да преминат веднага през границата. Вие не го искате, нали?

— Не — отвърна Мондар. — Не искаме това. Но какво може да се направи с тези наемници, които са окупирали станцията на Мар?

— Оставете ги там — каза Клетус.

Мондар го погледна.

— Клетус — каза той меко след секунда. — Не се опитваш само да се оправдаеш за положението, което създаде сам?

— Вярваш ли на моята преценка? — възрази Клетус.

— Имам много високо мнение за нея — бавно отговори Мондар. — Но се боя, че повечето от останалите пълномощници тук и на Мар не споделят същото становище в момента.

— Но те все още ти имат доверие да вземеш решения, които се отнасят за мен, нали? — попита Клетус.

Мондар го изгледа с любопитство.

— Какво те кара да си толкова сигурен?

— Фактът, че до сега съм получавал всичко, което съм поискал от екзотите. Ти си човекът, който ме е препоръчвал като добър или лош залог и все още си, нали?

— Да — отвърна Мондар с подобие на въздишка. — И това е причината поради която няма да проявя личната си слабост към теб, Клетус. Нося отговорност към другите екзоти, която ме кара да погледна по-твърдо на нещата, отколкото бих постъпил, ако бях сам. Освен това, трябва да избера между теб и комбинацията Съюз-Коалиция.

— Каква ще бъде процедурата, ако решението ти клони към тях?

— Опасявам се, че трябва да постигнем с тях възможно най-изгодни условия — отговори Мондар. — Без съмнение те ще поискат да освободим вашите части, които имаме тук, и да си поискаме заемна. Ще искат да ги подкрепим, да наемем техни войски и да им помогнем срещу вас на Дорсай.

Клетус кимна.

— Да, точно това ще поискат. Добре, какво ти е необходимо за да решиш, че оставате с нас?

— Някакви доказателства, че дорсайците все още имат шанс да преживеят настоящото положение. Като се започне с: вече ти казах, че ще претърпим огромни загуби заради станцията на Мар, а ти току-що заяви, че дори и да разполагаше с войници, щеше да предложиш да не се предприема нищо срещу окупацията. Предполагам, че имаш някакви причини за това?

— Разбира се. Ако се замислиш за момент, ще установиш, че самият проект като такъв е напълно защитен. Това е една структура както с потенциална, така и с действителна стойност — за Съюза и Коалицията, както и за всеки друг. Те може и да са я окупирали, но можеш да си сигурен, че няма да нанесат никаква вреда на извършената работа от хора и машини.

— Но какво добро ще ни донесе това, след като ще е в техни ръце?

— Няма да е за дълго. Окупационните сили са от Хармония и Асоциация, и тяхната религия и дисциплина ги прави чудесни точно като такива — но това е всичко. Те гледат с пренебрежение на всеки, който ги наема, и в минутата, когато заплащането им спре, ще си приберат багажа и ще си заминат вкъщи. Да почакаме една седмица. В края на този период или Дау ще е победил, или аз. Ако е той, ти все още ще можеш да преговаряш с него. Ако победя аз, твоите окупатори ще си приберат багажа и ще напуснат по мое нареждане.

Мондар го изгледа подозрително.

— Защо точно една седмица?

— Защото няма да бъде повече — отговори Клетус. — Наемането на хора от Хармония и Асоциация показва, че Дау е готов да свали картите.

— Така ли? — Мондар продължаваше да го наблюдава внимателно. Клетус откровено посрещна погледа му.

— Точно така — каза той. — Известен ни е броят на войските, с които разполага Дау. Това можехме да преценим от броя на частите, които Коалицията и Съюзът са пръснали поотделно в новите светове. Дау трябваше да използва всичките, за да ангажира дорсайците в дребни войни. Не му бяха останали никакви резерви. Но, заменяйки своите военни части с такива от Хармония и Асоциация, той можеше да изтегли временно една достатъчно голяма сила, с която да ме унищожи. Следователно, появата на тези наемници на Мар е показателно, те Дау е готов да свалим картите.

— Как може да си така сигурен, че наемането на тези войски означава точно това, а не нещо друго?

— Разбира се, че съм, защото аз бях този, който първи предложи наемането на войски от Хармония за такива цели.

— Ти си предложил? — Мондар беше озадачен.

— Преди известно време минах през Хармония за да поговоря с Джеймс Ръка Господна и му предложих да наема членове на Войнстващата църква като суров материал, за да увеличи официалния брой на дорсайците. Предложих му ниска цена за хората му. Не беше необходимо голямо въображение, за да предположа, че веднъж приел идеята, той щеше веднага да се опита да получи по-висока цена от Дау, за същите хора, за същата цел.

— А Дау, естествено, разполагайки със средствата на Съюза и Коалицията може да си позволи да плати по-висока цена — каза замислено Мондар. — Но ако това е вярно, защо Дау не ги нае по-рано?

— Защото поставяйки ги срещу моите дорсайци, щеше много бързо да стане ясно, че те не притежават никакви военни умения — отвърна Клетус. — Единствената полза от тях, е да ги използва за кратко като замяна на елитните си войски, които иска да изтегли тайно.

— Ти изглеждаш много сигурен в това, Клетус.

— Това е напълно естествено. Към това съм се стремил от момента когато седнах на масата с Дау и всички вас на борда на онзи кораб.

Мондар повдигна вежди.

— Толкова много планиране и усилия? — отбеляза той. — И въпреки това не би могъл да си така сигурен, че Дау ще постъпи точни както ти смяташ.

— Нищо не е абсолютно сигурно, естествено. Но поради някои определели причини, аз съм достатъчно сигурен. Можеш ли да убедиш твоите хора да задържат действията си за седем дни?

Мондар се поколеба.

— Мисля, че мога. Само за седем дни. А какво ще правиш междувременно?

— Ще чакам.

— Тук? — попита Мондар. — Независимо, че в момента Дау събира най-добрите си части за последен удар? Аз съм изненадан, че изобщо напусна Дорсай за да дойдеш тук.

— Няма защо да се изненадваш. Ти знаеш, че аз знам, че вие екзотите по някакъв начин получавате информация за събитията по света по-бързо и от най-бързия междузвезден кораб. Затова ми се стори, че информацията ще ме настигне тук така бързо както и на всяко друго място. Мислиш ли, че съм сбъркал?

Мондар се усмихна леко.

— Не — отговори той. — Бих казак, че не си сбъркал. Бъди ми гост тогава, докато чакаш.

— Благодаря ти.

И така той остана на гости при Мондар през следващите три дни, през които направи инспекция на дорсайските части на Бакхала, порови се из библиотеката където Бил Атайър беше намерил смисъла на новия си живот, и възобнови познанството си в Уефер Линет.

Сутринта на четвъртия ден, докато двамата с Мондар закусваха, един млад екзот в зелена роба донесе лист хартия, който подаде на Мондар без да каже нито дума. Мондар му хвърли един поглед и го предаде на Клетус.

— Дау и петнадесет товара с елитни войски на Коалицията се е приземил преди два дена на Дорсай — съобщи Мондар.

Клетус се изправи.

— А сега какво? — погледна към него Мондар. — Няма какво да направиш? Без Дорсай какво ти остава?

— А какво имах преди да имам Дорсай? — възрази му Клетус. — Дау не иска Дорсай, Мондар, Дау иска мен. А докато аз мога да действам, той не е спечелил. Тръгвам веднага за Дорсай.

Мондар се изправи.

— Ще дойда с теб — каза той.