Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Metamorphoseon sive Asinus aureus, (Обществено достояние)
Превод от латински
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Седма книга

1. Още щом проблесна денят след отминалия мрак и блестящата колесница на слънцето освети всичко наоколо, пристигна един от разбойниците — така поне показваше безмълвният им обичаен поздрав. Той застана в преддверието на пещерата и като пое дъх издълбоко, съобщи на своите другари следното:

— За дома на Милон от Хипата, който наскоро разграбихме, вече можем да бъдем спокойни — премахната е всякаква тревога. След като вие ограбихте всичко с такава смелост и се върнахте в нашия лагер, аз се смесих с тълпата на местните жители и като се преструвах ту на наскърбен, ту на негодуващ, се постарах да узная какви мерки ще се вземат за разследване на работата и дали и къде са решили да дирят разбойниците. Имах намерение да ви известя всичко, както ми бяхте поръчали. И не по съмнителни догадки, но с убедителни основания, по общо съгласие на всички, които бяха там, единодушно се посочваше за виновник на престъплението някой си Луций, който в последните дни с нагласено поверително писмо до Милон се бил сближил хитро с него като честен човек и бил приет като гост и считай между най-интимните му приятели; след известно време, като се сближил и с прислужничката на Милон, преструвайки се на влюбен в нея, той изследвал старателно ключалките на вратите в ония места, в които обикновено се съхранявало господарското имане, и всичко това грижливо огледал.

 

 

2. А немалък признак, че е престъпник, доказваше обстоятелството, че в същата нощ, та и в самия момент на престъплението беше избягал и след това никъде не се появил: при това му е било лесно да намери средство и да избяга. Той бързо се отдалечил от преследвачите си, тъй като водел със себе си своя бял кон, с който офейкал. А неговият роб, приет също там от гостоприемство, бил заловен и понеже можел да изкаже престъпленията и замислите на господаря си, бил отведен в затвора. След като го измъчвали на другия ден по всякакъв начин и го изтезавали почти до смърт, той нищо не признал от тези работи. Тогава били изпратени в родината на този Луций много агенти, които да издирят обвиняемия, за да получи наказание за престъплението.

Това им разказа този разбойник, а пък аз, като сравних предишното благоденствие на щастливия Луций и сегашната мъка на нещастното магаре, от сърце въздъхнах и с право разсъждавах, че не без основание старите мъдреци са смятали Съдбата за сляпа и изобщо без очи и така са я изобразявали. Тя отрупва с богатства лошите и недостойните и никога не може да прецени кого от смъртните да облагодетелствува и повече се намира сред тия, от които трябва да бяга, ако би имала очи; а това е по-лошо от всичко друго, защото създава превратно и дори противоречащо на действителността мнение у нас, тъй като увенчава със славата на порядъчен човек някой негодник, а невинния, напротив, уплита в мрежите на злословието.

 

 

3. В края на краищата и на мен самия, който чрез нейната жестокост се обърнах в животно и дойдох до презряната участ на четириного — участ, която може да възбуди само жалост и състрадание, сега ми приписваха обвинения в разбойническа простъпка, и то спрямо моя най-скъп домакин. Такова престъпление някой би нарекъл не само разбойничество, но дори с право — отцеубийство. Но не можех нито да защищавам моята кауза, нито поне с една дума да я отрека. И за да не бъде изтълкувано моето мълчание пред лицето на гнусното обвинение като знак на съгласие и на нечиста съвест, подтикван от нетърпение, исках да извикам само: „Не съм го извършил!“[1] Но аз безконечно повтарях само първата дума, а следващите по никакъв начин не можех да изговоря и все повтарях едно и също: „Не, не!“, макар и да се мъчех как ли не да закръгля провисналите си устни. Впрочем каква полза да се оплаквам от жестокостта на Съдбата, когато тя не се засрами да ме направи равен и другар на моя кон, който съм яздил преди?

 

 

4. Сред такива бурни размишления една грижа се откройваше по-силно от другите: аз помнех, че по решение на разбойниците съм обречен за погребална жертва за душата на девойката, и поглеждах често към стомаха си, като че ли вече наедрявам с бремето на нещастното момиче. А онзи, който беше донесъл лъжливите сведения за мен, измъкна хиляда жълтици, които бе скрил в шева на дрехата си — смъкнал ги от разни пътници, както сам казваше, но поради честността си ги скътал за общата каса. Той започна с интерес да разпитва за спасението на другарите си по съдба. След като узна, че някои от тях, и то действително храбрите, са се изложили при този случай на опасност и са загинали, посъветва ги да оставят за известно време на мира пътищата и да установят примирие с всякакви набези; да издирят другарите си и да привлекат и други — младежи към бандата, за да възстановят предишния й вид на Марсова кохорта[2]; според него трябваше да се наберат и други против волята им, чрез страх, а пък желаещите можели да се привлекат и чрез награди; мнозина щели да се откажат от долен и робски живот и да се присъединят към тяхната банда, което щяло да им даде неограничена власт. Дори той бил вече склонил някакъв човек с висок ръст, младеж по възраст, със здраво тяло и много сръчен; той го посъветвал и успял да го убеди след дългогодишна леност най-после да отправи изхабените си ръце към по-достойни за него работи; да се възползува от силата на доброто си здраве, докато може, и да не простира силната си ръка за подаяние, но да я използва по-скоро за грабеж на злато.

 

 

5. С тия думи общо всички се съгласиха и решиха да приемат предлагания, който изглеждал вече като че ли одобрен, и да издирят и други за попълване на броя. Тогава той замина и след малко доведе някакъв грамаден младеж, както беше обещал; не зная дали би могъл да се сравни с някого от присъствуващите — защото освен размерите на тялото с цяла глава надвишаваше всички, а едва му беше поникнал мъх по бузите, но бе полуоблечен с различни пъстри дрипи, през които се откройваха пращящите от здраве гърди и коремът му. Така той влезе и каза:

— Здравейте, почитатели на най-храбрия бог Марс и занапред мои верни другари; приемете с радост този храбър и жизнен мъж, който с радост идва при вас. Той с по-голямо удоволствие получава рани по тялото си, отколкото злато в ръката си, и става още по-смел пред надвисналата смърт, от която другите се ужасяват. Не ме смятайте просяк или доведен до отчаяние и не съдете за моите достойнства по тези дрипи. Аз бях главатар на много силна банда и опустоших напълно цяла Македония. Аз съм прочутият разбойник Хемус[3] Тракийски, от чието име треперят всички провинции: баща ми е Терон[4], също прочут разбойник, отхранен съм с човешка кръв и съм отглеждан между самите членове на бандата, като наследник и съперник на бащината ми храброст.

 

 

6. Изгубих обаче за кратко време цялата предишна многобройна шайка храбри приятели, а също и големите си богатства. Случи се така, че извърших нападение върху един императорски прокуратор[5], който имал годишна заплата 200 000 сестерции, но неговите работи след това се променили така, че бил уволнен. Като минаваше през тези места, за нещастие аз го нападнах — впрочем тази история не ви е известна и аз ще почна отначало. Имало някакъв мъж с много високо положение в двора на Цезар[6], известен и влиятелен, и дори Цезар му отдавал голямо внимание. Подло обвинен от някакви жестоки завистници, той бил пратен в изгнание. Неговата съпруга Плотина, жена с рядка вярност и с особена скромност, била направила мъжа си баща на голямо семейство от десетина деца. Пренебрегнала и презряла насладите от градския разкош, тя станала спътница и другарка в нещастието му; остригала косите си, сменила женските си дрехи с мъжки, скътала в пояса[7] си златни монети и най-скъпи огърлици; сред самата войнишка стража, сред оголените мечове, безстрашно споделяла всички опасности в постоянна грижа за благото на съпруга си и понасяла непрекъснатите страдания с мъжка упоритост. И вече след много несгоди по пътя — по море и по суша — се приближавали до Закинт[8], където гибелната съдба беше определила временното им местожителство.

 

 

7. Но щом достигнали брега при Акции[9] — точно тогава ние бяхме преминали от Македония и се подвизавахме там — в късна нощ, за да избягнат морското вълнение, отседнали в някаква кръчма, много близо до брега и до кораба; ние ги нападнахме и разграбихме всичко. Но не можахме да се измъкнем леко, без да се изложим на опасност. Междувременно Плотина усетила скърцането на вратата и се втурна веднага в спалнята. Тя изпълни къщата с тревожните си викове и призова на помощ войниците и своите роби по име, че дори и всички съседи. И стана така, че не си отидохме безнаказано — само със страха на всеки там, където се беше укрил. Веднага тази най-достойна — трябва да се каже истината, — изключително вярна и добродетелна жена изпрати молба до божествения император и измоли както бързото завръщане на съпруга си, така и пълното отмъщение за нападението. С една дума, Цезар реши дружината на разбойника Хем да не съществува повече и веднага тя погина: такава сила има само един-единствен знак на великия император. Цялата банда, съставена от бивши войници — вексиларии[10], биде избита и разпръсната; единствен само аз успях да избягам и да се спася от устата на Оркус[11], и то така:

 

 

8. Облякох пъстра женска дреха, широка, с много гънки, покрих главата си с тъкана кърпа и се обух в бели, тънки, женски обувки и така предрешен под маската на слабия пол, аз възседнах магаре, натоварено е овесени снопи, и преминах през неприятелските бойни редици. Войниците ме смятаха за жена-магаретарка и ми дадоха свободен път; впрочем тогава розовите ми бузи блестяха с младежка свежест, без следа от каквато и да е брада. Все пак не измених на бащината ми слава и на моята храброст — макар и разтревожен, ако и да се намирах в съседство със страшните войнишки мечове, все пак прикрит от измамливостта на чуждите дрехи, аз самостоятелно нападах вили и малки села и събрах пари за път.

И веднага той разкъса дрипите и изсипа пред нас две хиляди жълтици.

— Ето — каза, — предлагам ви от сърце този паричен дар като зестра на вашата дружина, а също и себе си, ако нямате нищо против, за ваш най-предан вожд и ви обещавам, че в скоро време ще превърна този каменен дом в златен.

 

 

9. Без никакво бавене и колебание разбойниците единодушно го избраха за свой вожд и му предложиха да облече разкошни дрехи, като захвърли дрипите. Така преобразен, той ги разцелува един по един и след като зае определеното му почетно място на трапезата, започна се богато ядене и пиене.

Тогава от общите разговори той узна за опита на девойката да избяга, за моето съучаетничество и за чудовищната смърт, определена за нас двамата. Попита къде се намира момичето сега и когато го отведоха там и я видя окована в окови, смръщи нос неодобрително, върна се обратно и каза:

— Аз, разбира се, не съм толкова невъзпитан и дързък, за да ви възпра от изпълнение на вашето решение, но бих сметнал, че не е съвестно да скрия от вас това, което ми се струва правилно. Преди всичко моля да ми вярвате, че аз се ръководя единствено от грижа за вас, за вашето добро; но ако моето предложение не ви хареса, вие отново може да се върнете към идеята за магарето. Наистина смятам, че разбойниците, които истински разбират своите интереси, не трябва нищо друго да предпочитат пред печалбата си, дори и желанието за отмъщение, свързано често със загуба. Ако вие погубите девойката и това магаре, то преди всичко ще удовлетворите чувството си на негодувание, но без всякаква друга полза. Затова аз смятам, че тя трябва да бъде отведена в някой град и там да бъде продадена. Девойка в такава възраст може да се продаде не на ниска цена. Аз имам от по-рано неколцина познати сводници. И всеки от тях ще даде немалко таланти[12], предполагам, за такава девойка; още повече, че тя е от благороден произход и ще има успех в публичния дом; от него тя не ще избяга и жаждата ви за мъст ще бъде някак удовлетворена, щом попадне там. Аз изказвам моите съображения, които са само от полза за вас, както мисля в себе си, а вие сте господари на вашите решения и постъпки.

 

 

10. Така този защитник на разбойническата каса защити и нашата кауза — отличен спасител и на магарето, и на девойката. Останалите след дълго обсъждане — продължителността на това съвещание изтерза сърцето ми и съвсем съсипа моята нещастна душа — се присъединиха към мнението на новодошлия разбойник и веднага освободиха девойката от оковите. А тя, едва-що беше видяла онзи младеж и беше чула да се споменава за публичен дом и сводници, така радостно започна да се смее, че на мен ми дойде да осъдя заслужено целия женски пол: пред моите очи тази девойка разиграваше любов към младия си жених и се стремеше към свят и чист брак, а изведнъж пред гнусното и грозно име на публичния дом да изпадне във възторг! В тоя момент целият женски род и реномето му зависеха от присъдата на едно магаре. Младият човек отново се обърна с реч към разбойниците и каза:

— Защо не си устроим молебствия в чест на Марс Спътник[13], та да ни помогне да продадем девойката и да си наберем другари? Но, както виждам, никакво животно нямаме за жертвоприношение, нито дори вино имаме достатъчно, за да се напием до насита. Дайте ми десет души другари — стигат ми, за да нападна най-близкото имение и да ви доставя оттам провизии за салийски[14] пир.

Той тръгна, а останалите стъкмиха буен огън и издигнаха олтар от чимове за бога Марс.

 

 

11. Скоро след това пристигнаха и онези: те носеха мехове с вино и караха пред себе си цяло стадо добитък. След това избраха едър и стар космат козел и го принесоха в жертва на Марс Съпроводник и Спътник. Веднага приготвиха разкошен пир. Тогава пришълецът каза:

— Вие трябва да се уверите, че аз съм ваш отличен вожд не само при поход и грабеж, но и при вашите удоволствия.

И като пристъпи към работа с необикновена ловкост, започна да приготвя усърдно всичко. Мете, постила, готви, запича колбаси, сръчно поднася, но особено пои всичките подред, и то с огромни чаши вино. В това време, преструвайки се, че е нужно още нещо да пренесе, той често отиваше и при девойката: ту тайно й даваше взети от трапезата ястия, ту весело й поднасяше да пие, като сам предварително опитваше питието. Девойката вземаше всичко това охотно и понякога, когато той искаше да я целуне, тя сама, предугаждайки неговото желание, бързо го целуваше. Тази работа на мен съвсем не ми харесваше. „Ах ти, невинна девойко, как можа да забравиш своя брак и взаимната ви любов; как можа да предпочетеш пред твоя непознат за мен скорошен съпруг, с когото са те свързали твоите родители, този скитник и окървавен убиец? Не те ли гризе съвестта, та ти се харесва да се предаваш на блудство всред тези мечове и копия, потъпкала всяко свое чувство? А какво ще стане, ако по някакъв начин и другите разбойници разберат това? Не ще ли се върнеш отново към магарето и не ще ли ме предадеш пак на гибел? Наистина ти си играещ с чужда кожа!“

 

 

12. Докато с най-голямо възмущение си мислех тези клевети, изведнъж разбрах по някои двусмислени думи — достатъчно ясни за разумно магаре, — че това не е прочутият разбойник Хем, но Тлеполем, годеникът на самата девойка. И наистина в хода на разговора той започна да й приказва някак по-ясно, без да обръща внимание на моето присъствие, като че ли съм мъртъв:

— Бъди спокойна, скъпа ми Харита, скоро всички тези врагове ще бъдат твои пленници!

И с удвоена настойчивост кани и не престава да налива вече чисто, леко стоплено вино на ония пияни-заляни и нищо неразбиращи разбойници, докато сам той не пие. И, бога ми, аз подозирах вече, че той смесваше в чашите някаква дълбоко приспивателна отрова. И най-после всички, ама абсолютно всички лежаха мъртвопияни — все едно мъртви. Тогава без всякаква трудност той ги върза, като стегна възлите колкото можеше, качи девойката на гърба ми и се отправи за своя роден град.

 

 

13. С пристигането ни целият град се изсипа да гледа дългоочакваното зрелище. Притичват се родители, близки, клиенти, храненици[15], слуги — с весели лица, вън от себе си от радост. Наистина за всеки пол и възраст картината беше, бога ми, небивала, забележителна — триумфално посрещане на девойка[16], яздеща на магаре! Аз самият, в границите на моите сили, бях радостен и за да не ме сочат като чужд в тая работа, наострих уши, издух ноздри, заревах с всичка сила и огласих цялата околност със звучния си рев. Родителите заведоха девойката в стаята й и я обсипаха с грижи и ласки, а мене Тлеполем веднага ме поведе обратно сред множество впрегатен добитък и граждани. Този път нямах нито против. Защото аз се отличавах с любопитство и сега много исках да стана очевидец на залавянето на разбойниците. Ние ги заварихме все още обвързани повече от виното, отколкото от въжетата.

Намериха, и измъкнаха от пещерата цялото имущество и ни натовариха, със злато, сребро и други ценности; тях самите — едни, както бяха вързани, ги изтъркаляха презглава по най-близките урви, а останалите убиха със собствените им мечове и ги изоставиха. Развеселени от такова отмъщение, с радост се върнахме в града. Богатствата на разбойниците бяха поставени в обществената хазна, а отнетата обратно девойка бе предадена по закон на Тлеполем.

 

 

14. От този миг матроната много мило се грижеше за мен и ме наричаше свой спасител. В деня на сватбата заповяда да насипят догоре яслите ми с ечемик и да ми дадат толкова сено, колкото на бактрийска[17] камила. Но какви страшни проклятия заслужено отправих към Фотида, която ме беше превърнала в магаре, а не в куче, когато видях как домашните кучета до масата ядяха останките от обилна трапеза, заграбени или подхвърлени им! След първата нощ и първите ласки на Венера новобрачната не преставаше да напомня за мен с най-голяма благодарност пред своите родители и съпруг, докато те обещаха да ми оказват най-големи почести. А накрай свикаха съвет от най-близките си приятели, за да обсъдят как най-добре да ми се отблагодарят. На един му хрумна, че е най-подходящо да ме оставят у дома, да не ми дават никаква работа и да ме хранят с отбран ечемик, бакла и фий. Но надделя мнението на друг, който се беше загрижил за моята свобода и посъветва да ме пуснат да буйствувам весело всред стада коне по селските ливади, за да дам на господарите на кобили от моята благородна кръв чрез приплод множество мулета.

 

 

15. И така, веднага извикаха коняря и с много предварителни наставления му поръчаха да ме отведе. Вън от себе си от радост, весело тичах напред без денкове и други тежести и смятах, че с получената свобода сега, в началото на пролетта, сигурно ще ми се удаде да открия някъде рози из раззеленилите се ливади. Идваше ми наум и една друга мисъл: ако в магарешкия образ ми оказват такава благодарност и почести, то като стана човек, ще бъда удостоен с още по-големи благодеяния. Но когато оня пастир ме изведе далече от града, разбрах, че не само никакви удоволствия, но дори и намек за свобода там не можех да очаквам. Защото веднага неговата съпруга, истински алчна и много зла жена, ме впрегна да въртя мелничния камък и непрекъснато ме биеше с неокастрена пръчка, за сметка на моята кожа тя доставяше хляб за себе си и за своето семейство. И не само не се задоволяваше да ме изморява заради собствената си храна, но с моя труд смилаше житото и на съседите, като вземаше уем за това; а мен нещастния срещу такъв голям труд ме лишаваше дори от полагаемата ми се храна. Ечемика, предназначен за мен, тя също пускаше за мелене и смлян с моите усилия, го продаваше на съседните селяни; а на мен след цял ден работа едва привечер даваше трици, и то непресети, нечисти — примесени е много пясък.

 

 

16. Сломен от тия мъки, свирепата съдба ме предаде на нови мъчения, за да се прославя нашироко, както казват, и у дома, и вън от родината, със смели дела. И ето веднъж моят почтен пастир реши най-сетне да изпълни нарежданията на господаря и ме пусна всред стадо кобили. А пък аз, най-после весело и свободно магаре, радвайки се, пристъпвах леко и в порив на страст си избирах вече моите бъдещи любимки. Но тази сладостна надежда бе последвана от смъртна опасност. Защото жребците, дълго и обилно хранени специално заради службата на Венера, изобщо страшно силни, по-силни от което и да е магаре, се уплашиха от моето съперничество, като се предпазваха от прелюбодеянието на една по-ниска раса; те пренебрегнаха заветите на гостоприемния Юпитер[18] и вбесени, започнаха да ме преследват със страшна ненавист. Един от тях с високо издигнати широки гърди се устреми с вирната глава към мен и се хвърли в юмручен бой с предните копита; друг обърна към мен тлъстия си гръб и ме нападаше със задните копита, а трети ме заплаши със злобното си цвилене и ме изхапа целия, подвил уши и оголил до челюсти белите си зъби. Подобно нещо бях чел в историята за един тракийски цар, който предавал нещастните си гости на своите диви коне, за да бъдат разкъсани и изядени[19]: дотолкова оня премогъщ владетел пестял ечемика, че утолявал лакомия глад на животните с порции човешко месо!

 

 

17. Така аз, разкъсван по същия начин от обилните хапания и удари на конете, жадувах отново да се върна при воденичните камъни. Но съдбата не се задоволи с моите мъки и отново ми устрои друго наказание: изпратиха ме да докарвам дърва от планината и наредиха да ме управлява момче, ама наистина най-лошото от всички момчета. Не ме измъчваха толкова стръмнината на високата планина и каменистият път, който набиваше копитата ми, колкото честите удари от тояга, с която то ме налагаше щедро: болките от тези рани проникваха до мозъка на костите ми! Все ме биеше по дясното бедро и все на едно и също място: смъкна ми кожата, раната се разшири, стана дупка, дори цял прозорец; а момчето продължаваше да удря все по тази кървяща рана. И с такъв товар дърва ме отрупваше, та би помислил някой, че са приготвили снопове за слон, а не за магаре. И отгоре на това, когато товарът натежаваше на една страна, вместо да свали някоя и друга цепеница и да ме облекчи поне малко, за да си поема дъх, или в краен случай да премести част от товара на другата страна и да го уравновеси, то, напротив, прибавяше камъни върху по-леката страна; по такъв начин възстановяваше равновесието.

 

 

18. А момчето все беше недоволно от моите страдания под неизмеримата тежест на товара и когато преминавахме през река, която се случваше да срещнем по пътя, то, пазейки своите обувки, да не би водата да ги повреди, с подскок се друсваше на хълбоците ми, та още малко нещо прибавяше към тежкото ми бреме. Ако случайно, залитайки под тежестта на товара, се подхлъзнех в края на калния, подгизнал от тиня бряг, то и не помисляше, както подобава на примерен магаретар, да протегне ръка, да смъкне част от товара, за да се изправя на крака — никаква помощ не ми даваше в моята изнемога, но като започнеше от главата, не, ами от края на ушите ми и по цялото тяло ми нанасяше побой с една огромна сопа, докато самите удари ме вдигнат — също като съгреваещ компрес! Същото момче измисли за мен и такава гибел: навърза на снопче остри тръни с люти бодли, направи им примка и ги прикрепи на опашката ми като висящо мъчение, та когато се движех, те жестоко ме нараняваха с убийствените си шипове.

 

 

19. По такъв начин аз се измъчвах от двойно зло: защото, когато се впусках с всички сили да избягам от неговите жестоки удари, толкова по-силно тогава ме нараняваха разклатените бодли; ако пък, за да намаля болката, се спирах мъничко — с удари бях подбуждан към бяг. И нищо друго, изглежда, не можеше да мисли оня нехранимайко, освен как да ме погуби — в това се заклеваше постоянно и ме заплашваше.

И, разбира се, един случай подбуди неговата свирепа жестокост да опита още по-големи пакости: един ден, след като се изчерпа моето търпение, поради прекомерната му дързост, вдигнах срещу него силните си копита и го ритнах. Ето какво престъпно дело измисли тогава срещу мене! Натовари върху ми цяла грамада кълчища и здраво я върза с въжета; после ме подкара напред и от първата къща задигна тлеещ въглен и го втикна в средата на товара ми. И ето вече огънят, намерил добра храна за себе си в тънките влакънца, се разгоря, усили се и накрая се обърна в пламък; цял бях обхванат от непоносима жега и не виждах никакво убежище за тази моя последна беда, нито най-малка надежда за спасение — този опасен пожар не търпеше никакво бавене и пречеше да взема по-добри решения.

 

 

20. Но в тия жестоки бедствия Фортуна ласкаво ми се усмихна — може би за да ме запази за бъдещи опасности; все пак тя ме спаси от надвисналата сигурна смърт. Случайно видях прясна локва, останала от вчерашния дъжд, с мръсна вода; с неочакван скок се хвърлих и се потопих в нея, изгасих пламъка и най-после излязох облекчен от товара; така се освободих от гибел. Но и сега това зло и нахално момче прехвърли върху мене това свое най-гнусно деяние и успя да увери всички пастири, че аз, минавайки с несигурна стъпка край съседните огньове, нарочно съм се подхлъзнал и запалил от тях; и ухилено прибави: „Докога напразно ще пасем това огнено магаре?“

Не изминаха много дни и то ме нападна с още по-долни коварства. Като продаде в най-близката къща дървата, които носех, поведе ме празен и започна да говори, че не може да се справи с моите гнусни нрави, че се отказва от позорната си служба при мене и изкусно направи оплаквания от такъв вид:

 

 

21. — Виждате ли това лениво, тъпо, истинско магаре? Покрай другите си безчестни дела сега ме заплашва с нови опасности! Когато съгледа някой минувач — било миловидна жена или девойка вече за омъжване, или нежно момченце, веднага събаря товара, понякога хвърля дори самара и се нахвърля като бясно: този любовник напада хора, поваля ги на земята и запъхтян от нагона си, се опитва да задоволява непознати страсти и от животинска похот пристъпва към бракосъчетание с тях, от което Венера се отвращава. Желаейки да възпроизведе целувка, той тиква страшната си муцуна и хапе. Тия му деяния ще възбудят спрямо нас сериозни тъжби и спорове, а може да ни подведат и под углавно преследване. Ето и сега: като видя по пътя някаква млада, прилична на вид жена, захвърли и пръсна дървата, които носеше, спусна се към нея в бясна похот и като опитен любовник страстно желаеше да възседне простряната на мръсната земя жена пред очите на всички. И ако не се бяха притекли на риданията и виковете на жената минувачите, за да й окажат помощ, и не я бяха освободили от неговите магарешки обятия, нещастницата, уплашена и раздърпана, щеше да претърпи мъчителна смърт, а ние щяхме да отговаряме с главите си пред законите.

 

 

22. Към тия лъжи той прибави и други, които още по-силно унизиха моето скромно мълчание; така той жестоко подбуди за моята гибел всички пастири. Един от тях накрая възкликна:

— Защо не принесем в жертва, достойна за чудовищните му бракосъчетания, този всенароден съпруг или по-право казано — прелюбодеец, опасен за всекиго? — И добави: — Ей ти, момче, отрежи му веднага главата и хвърли червата му на нашите кучета, а останалото месо запази изцяло за обед на работниците; кожата му ще посипем с пепел, за да я запазим, и ще я отнесем на господарите; лесно ще излъжем, че неговата смърт е причинена от вълк.

Без колебание оня мой страшен обвинител, а вече и изпълнител на пастирското решение, с радост се надсмя над моите нещастия и не забравяйки как го бях ритнал (съжалявах само, че бе съвсем не както трябва!), започна да точи ножа си на камък.

 

 

23. Но друг от тая селска компания каза: — Не си струва да погубваме напразно такова прекрасно магаре, и то само заради неговата разюзданост и любовна разпуснатост, и да се лишим от такъв необходим работник; ние можем само да го скопим; тогава не само не ще може да се възбужда и вие ще бъдете освободени от страха, да се подхвърляте на каквато и да е опасност, но и самото то ще стане по-тлъсто и по-гладко. Аз познавам не само много лениви магарета, но и диви, и страдащи от прекомерна похот жребци, които, буйни и неукротими, след скопяването ставаха кротки и тихи и много годни за носене на товари и за всякаква друга работа. Ако нямате нищо против моето предложение, ще ме почакате малко: трябва да отида до съседното село на пазара, след това ще свърна в къщи за инструментите, необходими за тази операция, и ще дойда пак при вас; ще разчекна бедрата на този неприятен женкар, ще го скопя и той ще стане по-кротък от агне[20].

 

 

24. Това предложение ме изтръгна от сенките на Ада, но затова пък бях запазен за най-тежко наказание. Натъжих се и заоплаквах загубата на крайните си телесни части като пълна моя гибел. Най-после започнах да се питам в себе си дали с постоянен глад или с доброволен скок в някоя бездна да си намеря смъртта: и така и така ще умра, но поне да умра непокътнат. И докато се колебаех в избора за моята смърт, рано сутринта момчето — моят убиец, отново ме поведе по познатия път в планината. Привърза ме за увиснал клон на един голям дъб и се отби за малко, за да отсече със секирата си дърво, което му беше нужно да вземе. И ето от близката пещера се подаде огромна глава, а след туй излезе изцяло и една страшна мечка. Щом я видях, аз се изплаших и разтреперих от така неочакваната среща: отскочих назад и с всичката тежест на тялото си, изправен на задните си крака, с изпъната колкото може по-високо глава, разкъсах ремъците, с които бях превързан, и се впуснах напред по-бързо от вятър; и не само с краката си, но и с цялото си тяло устремено се затъркалях по стръмнината; накрая се намерих на широка поляна и се понесох с всички сили, стараейки се да се отърва не само от грамадната мечка, но и от момчето, по-лошо от самата мечка.

 

 

25. Тогава ме забеляза някакъв пътник и виждайки, че бягам сам, без надзорник, настигна ме и обуздавайки ме с тоягата, която носеше, ме поведе през страничен и непознат път. Аз на драго сърце вървях, отдалечавайки се от безжалостния нож, който заплашваше да ме лиши от мъжественост. Не се трогвах много от ударите, понеже бях свикнал да бъда бит с тояги.

Но Фортуна упорито ме преследваше и с чудна бързина превърна толкова удобния случай за спасение в нови засади за моята гибел. Защото пастирите, с които бях имал работа, дирейки някакво теленце и преброждайки различни места, ни срещнаха случайно и веднага ме познаха; хванаха ме за юздата и почнаха да ме теглят след себе си. А новият ми ездач се противопостави с особена смелост, като призоваваше хората и боговете за свидетели:

— Защо ме ограбвате с насилие? Защо ме нападате?

— Какво? Отнасяме се с тебе невежливо, когато ти сам си откраднал нашето магаре и си го повел със себе си? Ти по-добре ни кажи къде си скрил момчето, неговия магаретар, когото сигурно си убил.

Веднага го свалиха на земята и започнаха да го бият с юмруци, да го тъпчат с крака, а той им се кълнеше, че не е виждал никакъв пастир, че срещайки ме развързан и скитащ се без надзорник, пожелал, с надежда за награда, да ме върне на собственика.

— Ах, ако би могло самото магаре — възкликна той, — което по-добре никога да не бях срещал, да притежава човешки глас! То щеше да потвърди моята невинност и сигурно щеше да ви е срам за това, що правите с мене.

Всички негови уверения обаче никак не му помогнаха, защото неотстъпчивите пастири го вързаха за шията и го поведоха към гъстите гори на оная планина, откъдето момчето обикновено превозваше дърва.

 

 

26. А него никъде не намериха, само забелязаха разпръснати навсякъде разкъсани части от неговото тяло. Аз разбрах, че това без съмнение е свършила със зъбите си оная мечка, и кълна се в Херкулес, щях да кажа всичко, каквото знаех, ако можех да говоря. Но едно можех да правя — мълчаливо да се радвам за възмездието, макар и закъсняло. Между това пръснатите части на трупа бяха събрани, трудно подредени и закопани, а моя Белерофонт[21], като безсъмнен конекрадец и кървав убиец, доведоха вързан при техните колиби с намерение рано сутринта да го отведат, както те казваха, при властите за наказание.

Докато родителите на момчето го оплакваха със сълзи и сърцераздирателни викове, пристигна селянинът, верен на своето обещание, и поиска да извърши над мене операцията, на която ме бяха обрекли. Но някой му каза:

— Не, сега ни постигна друга беда и не ни е до магарето; виж, утре е вече по-удобно: можеш не само да го осакатиш, но да отрежеш дори и главата на тоя проклетник! Не ще ти липсват и помощници!

 

 

27. Така стана, че моето осакатяване се отложи за другия ден. А пък аз благодарях на доброто момче за това, че то, макар и мъртво, ми подари още един ден до моето мъчение. И все пак дори и такъв кратък промеждутък — да се порадвам на свобода и да си отдъхна — не ми бе даден; защото майката на момчето, оплаквайки жестоката смърт на сина си, леейки горчиви сълзи, облечена в траурни дрехи, късайки с двете си ръце покритите с пепел побелели коси, с ридания, преминаващи във викове, като удряше гърдите си, нахлу в моя обор и започна така:

— Ето, погледнете — това магаре безгрижно си лежи до яслите и не се отказва от своята лакомия; все яде и пълни ненавистния си и бездънен търбух и не жали за моята мъка, нито си спомня за страшното нещастие на своя господар. Да, разбира се, то ме презира и не иска да знае за моята старост и слабост и предполага, че безнаказано ще му се размине толкова голямо престъпление! А пък се преструва и на невинно: наистина на престъпника е присъщо след злодейско престъпление, не чувствувайки угризение на нечиста съвест, да се надява да остане ненаказан. Аз призовавам боговете за свидетели, о, най-долно четирикрако, че ти, макар и да беше имал временно дар слово, и глупавия нямаше да можеш да убедиш, че не си виновно в това жестоко деяние — та ти с копита би могло да защитиш бедното момче и да пропъдиш врага с хапане! Как си могло често да го риташ, а не можа да го отървеш от смърт с тази си пъргавост! Разбира се, ти си било длъжно да го вземеш върху себе си на гръб и веднага да го отнесеш напред, като го отървеш от кръвожадните ръце на този разбойник; най-после не трябваше да избягаш само, като изоставиш и захвърлиш своя другар, наставник, спътник, пастир. Не ти ли е известно, че които са отказали да помогнат на подхвърлените на смъртна опасност, подлежат на наказание, понеже са потъпкали добрите нрави? Не ще се радваш дълго време на моите нещастия, човекоубиецо! Ще накарам да почувствуваш какви сили е дала природата на нещастните страдалци!

 

 

28. След тези думи тя с двете си ръце развърза превръзката от гърдите си, върза поотделно всеки от краката ми и след това ги стегна здраво в едно, изглежда, за това да ме лиши от възможност да се защищавам. После взе пръта, с който обикновено подпираха вратата на обора, и не престана да ме бие, докато силите й не се изчерпаха и тоягата не падна поради собствената си тежест от ръцете й. Тогава тя, съжалявайки, че така скоро са отслабнали и са се уморили ръцете и, изтича бързо до огнището и донесе оттам горяща главня и започна да ме муши с нея точно в слабините, та се принудих да прибягна до последното средство, което ми оставаше: да пръсна в лицето и очите й течната, мръсна утайка от моето гюбре. Благодарение на това тя почти ослепя за миг и задушена от вонята, ме освободи от такава страшна гибел: да загина като магарешкия Мелеагър от главнята на безумната Алтея.[22]

Бележки

[1] Non feci. — Не съм направил; обикновено се произнася от обвиняемия, който отказва да се признае за виновен.

[2] Марсова кохорта. Кохортата е поделение на римската пехота. Марс, богът на войната, бил считан от разбойниците за свой патрон.

[3] Като уж произхождащ от Тракия, разбойникът е наречен според планината Haemus (на гръцки Haimos), произнасяно Хемус — Стара планина, но по народна етимология името е свързано с гръцката дума haima, произнасяна по-късно hema — кръв, за да се изтъкне и кръвожадността на лицето. Освен това в литературната, традиция траките минавали за свирепи и жестоки хора.

[4] Също подхожда за име на разбойник — „див“ като него или нещо подобно, от гр. №ег — „звяр“.

[5] Прокуратор — чиновник по финансовите въпроса в провинциите, а понякога и техен управител.

[6] Цезар — постоянна титла на императора (според Гай Юлий Цезар).

[7] Всички пари и ценности пътниците носели обикновено в пояса си.

[8] Сега о-в Занте, в Йонийско море, срещу западния бряг на Пелопонес, едно от обичайните места за заточение на осъдените в древна Гърция.

[9] Акциум — нос при Амбракийския залив, срещу западния бряг на Средна Гърция.

[10] Вексиларии — ветерани, прослужили повече от 16 или 20 години; образували отделни отряди, ползуващи се с известни привилегии.

[11] Виж бележка 11 към III книга.

[12] Талант — най-високата гръцка монетна единица = 5900 зл.лв. приблизително.

[13] Спътници-богове, които съпровождали хората и следели за техните постъпки. Марс бил почитан като спътник на разбойниците.

[14] Виж бележка 22 към IV книга.

[15] Така наречените vernae — роби, родени и израснали в дома на господаря.

[16] Тържествено завръщане на победителя с неговите войски; той бил возен на позлатена колесница, впрегната с 4 бели коня.

[17] Бактрия била една от северните провинции на персийското царство; сега в Афганистан.

[18] Юпитер (Зевс) бил между другото считан за бог-покровител на гостите.

[19] Митичният тракийски цар Диомед давал попадналите у него чужденци да ги изядат конете му: Херакъл го победил и той сам споделил съдбата на своите жертви.

[20] В оригинала vervex — скопен овен.

[21] Белерофонт — герой от митологията; с помощта на крилатия кон Пегас победил триглавото чудовище Химера, бълващо от устата огън. Тук иронично — магарето е Пегас, а ездачът — Белерофонт.

[22] Мелеагър — гръцки герой. Орисниците му предсказали, че ще умре, щом изгори докрай горящата в огнището цепеница. Майка му Алтея извадила дървото и го скрила. След години Мелеагър при спор убил братята на майка си. Алтея тогава разгорила скритото дърво и Мелеагър умрял.